ДЕЦАТА ИМАТ НЕ ТОЛКОВА МАТЕРИАЛНИ, КОЛКОТО ЕМОЦИОНАЛНИ НУЖДИ

ИМА ТРИ ВИДА ЛИДЕРСКИ СТИЛОВЕ – ЛЪВ, САНБЕРНАР И ЛИСИЦА, КАЗВА ОЩЕ ДИАНА ВАПЦАРОВА

 

Диана Вапцарова е родена на 25 април 1978 г в гр. София. Живяла е в Австралия. Връща се и завършва английска гимназия в България. После заминава за САЩ, където учи и работи в продължение на 10 години. Завършва през 2002 г. с почести Мagna cum laude (три бакалавърски степени): Международна политикономия и дипломация, Маркетинг и Масови комуникации. Председател на Сдружение „Доброволци България”. Съзтезател по синхронно плуване. В свободното време се занимава със сърф, алпинизъм, планинарство, йога, колоездене.
 

Г-це Вапцарова защо решихте да работите в неправителствения сектор в България след завръщането Ви в родината, каква е Вашата мотивация и какво Ви събра с колегите Ви в Сдружение „Доброволци България"?
По време на работата ми в рекламната агенция в един момент се отвратих от комерсиалността и това как шефовете ми все гледаха да измъкнат повече пари от клиентите ни. По една  щастлива случайност се запознах с приятел на приятел на приятел, който ме ‘светна’ за една интеренет страница idealist.org, която е предназначена да среща доброволци с НПО организации. Направо се преродих като разбрах за съществуването на този механизъм, за който и не подозирах, и реших да си осмисля ежедневието с доброволческа дейност. Написах имейли на 5 организации в моя град, които си харесах. Получих отговор само от една от тях – това бе международната организация Сървис фор пиис, която организира доброволчески лагери събирайки млади хора от цял свят за доброволческа дейност в общности с конфликти, където те работят в партньорство с местната власт, образователни институции и бизнеси, с оглед общностно развитие и устойчивост на усилията на доброволците. В тези лагери се интегрират обучения по лидерство, проектопланиране, междукултурен обмен и други дейности, които дават на младите осезаеми умения, и най-вече ги вдъхновяват, когато се върнат в техните страни и общности да направят нещо за тях. В един момент реших да напусна работа и да започна към тази организация, въпреки по-малкото заплащане. Научих много. Научих се да пиша и управлявам проекти, да обучавам доброволци и организации, които приемат доброволци, дори отидох на обучение по неформално обучение на млади лидери. Тогава и реших, че трябва да донеса този мой опит в България, където осъзнах че доброволчеството не е толкова популярно и развито, а за гражданското съзнание и активност на обществото като цяло, да не говорим. Останах очарована от възможностите за развитие, финансовите възможности от Европейския съюз и международни фондации, и от силния дух и активността на много млади хора, които продължават да се борят с тромавата бюрокрация и корупцията. Така и се роди Сдружение Доброволци България.

Опитът натрупан в Съединените щати ми дава твърда увереност, че общество, което се грижи за подобряване на състоянието на своите членове и средата си въз основа на доброволен труд, е възможно. Нещо повече, то е важно за заздравяване на вътреобщностните връзки и за премахване на предубежденията ни един към друг. Радва ме фактът, че за все повече млади хора е естествено да търсят възможности за доброволчески труд – в еко инициативи, грижа за животни или деца в риск. Опитите за включване на деца или пенсионери също намират положителен отзвук. Може би следващата стъпка е да включим цели семейства в доброволчески проекти.

Какво е отношениетето на българите към благотворителността и към  доброволчеството?

Съжалявам че го казвам в прав текст, а и ми е много болно, но се краде много и никой не е склонен да даде парите си на кой да е. Затова например ние когато започнахме да работим с домове за деца лишени от родителски грижи не дарявахме нищо в натура, така че да не може да бъде откраднато. С ДОВДЛРГ „П. Р. Славейков” работим от повече от 2 години и лично аз им имам доверие. Но в крайна сметка аз не мисля, че децата имат толкова материални, колкото емоционални нужди. Даряваме децата с внимание и с нови умения, които развиват въображението, сърцето, и някои от тях могат да се приложат в реалния живот. Материалите за тези инициативи получаваме от частни дарители, които познават лично някой от нас, приятели, или от чужди фонации, като например Фондацията „Дисни”. Все още не сме много ентусиазирани да кандидатстваме в България заради корупцията…

Доброволчеството според мен е много слабо развито в България. В Бразилия има 60 милиона доброволци, или 1/3 от населението, а в Америка почти всеки човек е доброволствал поне веднъж ви живота си. За някои това е нещо което те правят редовно. В САЩ съществува и силна държавна политика за доброволчество, много държавни програми, които спонсорират доброволци за 1 година след училище или след университет да доброволстват, та дори и след пенсиониране. В училищата обществено-полезната дейност е задължителна или интегрирана в програмата чрез един много интересен метод – сървис лърнинг – или научаване чрез доброволство. Тук не е развито доброволчеството и защото хората са свикнали само да се оплакват, но да не правят нищо за подобряването на системата. Те смятат че държавата е длъжна да им предостави качествени публични услуги и не е техен проблем да оправят социални проблеми. За мен това е нещо, което трябва да се прави в равно партньорство с всички заинтересовани страни. А може би и работата на добра воля твърде много им напомня на комунистическите съботници.  Виж в сферата на екологията доброволчеството е много силно. Надявам се и в други сфери да се развие в скоро време. Това е и едно от предизвикателствата на нашето и други сдружения, които работят в тази сфера.
Независимо дали става дума за благотворителни акции или доброволен труд, най-важната част е личният контакт. Съгласете се, че не е едно и също да изпратиш анонимен смс и да се обадиш лично на някого и да го попиташ как е, да му кажеш две окуражаващи думи или да прекараш 1 час с него.
Ето защо аз горещо препоръчвам на всички хора с будни умове и добри сърца да отделят нужното време и да участват лично – удовлетворението е несравнимо по-голямо. А резултатът понякога е незимерим за този, който имал нужда от вниманието, разговора, помощта…

Къде виждате основните прилики и разлики в работата на неправителствения сектор в България и в САЩ?

За мен САЩ е държавата с най-развит неправителствен сектор. Там много от организациите стъпват на дългогодишни традиции и изграден авторитет. В НПО сектора още отдавна са въведени и много методи от бизнес сектора, които правят първият по ефективен и успешен. Има редица местни организации в САЩ, а и в чужбина, които са клонове на американски такива, и използват тяхното име, методи на работа и опит. Някой ще каже, че това е отличен опит за империализъм, но един прекрасен пример е Junior Achievement Bulgaria, например, клон на американската организация, който успешно работи с 300 училища от цялата страна.
Отклоняването на средства е немислимо за повечето организации, първо защото е много по-трудно и второто и най-важно, защото според мен хората са много по-морални и етични от нас. Това се изгражда още в образователната система. В много училища и университети е въведен така нареченият honors code, или принцип на честта. По време на изпити, учениците и студентите са оставени без ръководител и те сами решават дали да преписват или не. Забелязала съм че в България хората се хвалят, като са успяли да препишат или да измамят някой, докато в САЩ ми направи впечатление, че дори и да има хора които преписват по време на изпити, те не се хвалят с това, а напротив – срам ги е.

Кои са основните трудности и проблеми, които срещате у нас?

Един от проблемите е тромавостта в образователната система – дори тогава, когато има идеи и хора за определен проект, човек трябва да се пребори с рестриктивната образователна система. И така училищата и съответно младите хора не се докосват достатъчно до идеи на гражданското образование, социалната отговорност и активното участие. А би трябвало да е точно обратното – училището да е в основата на възпитаването на гражданска и доброволческа култура. Ясно е, че тази промяна няма ка да се случи от само себе си, но вече има достаъчно хора, които могат да помогнат за нея. Образователната система трябва да стане по-гъвкава, да позволява и поощрява самоинициативност и да бъде по-практически ориентирана като цяло.

Пети и десети декември съответно международният ден на доброволеца и денят на правата на човека са дни, пряко свързани с дейността на ръководеното от Вас сдружение – какви инициативи и проекти реализирахте с вашите колеги?

В партньорство с Център за обществена подкрепа на Столична община и ДОВДЛРГ „Петко Славейков” Сдружение „Доброволци България” реализира двуседмична програма под мотото „Доброволци за толерантност и човешки права”. Инициативата беше спонсорирана със средства от фондация „Дисни”, като това е вторият спечелен малък грант за тази година по програма на Фондация Дисни. Програмата се състоеше от работилници за децата от дома свързани с изкуство: рисуване, оригами, пантомима, писане на есета и с доброволчески труд – украсяване и засаждане на сакции и правене на сладки за Тържеството по случай 60тата годишнина от подписването на Всеобщата декларация за правата на човека, което отбеляза и успешното приключване на програмата.
Студенти, професионалисти (художник и мим) и възрастни граждани участваха като тиймлидери-доброволци, а ученици  от Английската гимназия и международни доброволци ЕДС (Европейската доброволческа служба, EVS) бяха гости на изложбата, съставена от произведенията на децата.
Изключително ме радва фактът, че програмата ни надмина своите първоначални цели и разговорите за толерантност, права и задължения прерастнаха в истински уроци за това. При правенето на сладките, например, имаше доброволци на възраст от 10 до 82 години, които успяха да се сработят и да направят заедно страхотни меденки и локумки.

Работите активно с деца, лишени от родителски грижи – какво бихте казали по отношение на насърчаването на отговорното родителство?

Родителството според мен е нещо, което като всяко друго трябва да се учи, т.е. в училищата под една или друга форма трябва да влязат задълбочени и систематизирани програми, свързани с обучението по семейно планиране, пренатално възпитание, грижа към децата в различни възрасти, грижа за деца със специфични нужди. Родителството е отговорно и трудно занимание, за което няма специална подготовка – децата получават само примера от семействата си и за жалост, често са обречени да повтарят грешките на своите родители. За да се избяга от този омагьосан кръг е нужно да се обърне специално внимание на задълженията и отговорностите на всеки родител и намаляване риска за децата във всички възрасти и състояния.

Считате ли, че неформалното гражданско образование в училищата е удачен метод за работа с младите хора и какви идеи има Сдружение "Довроволци България" в тази насока?

Неформалното образование дава възможност за по-интерактивен и съзидателен начин на работа с младите хора. То е базирано на игри, симулации и други методи за научаване чрез преживяване. Например в една игра може един участник да е с вързани очи за 3 часа, а друг да го води. По този начин първият разбира какво е да си сляп без да бъде такъв, и по-този начин развива съчувствие и толерантност към незрящи граждани, също така развива и доверие като се оставя да бъде воден в продължение на 3 часа. В тези игри човек е насочен да погледне вътре в себе си и да се опознае по-добре, както и да опознае другите и така да бъде по-толерантен към тях, колкото и да са различни от него. На едно обучение научих, че има три вида лидерски стилове – Лъв, Санбернар и Лисица. Когато научих какви са техните характеристики чрез една игра, започнах да виждам стиловете на хората, с които работя и по този начин да работя по-добре с тях. Например ако работя с Лъв, директно пристъпвам към бизнес, като говоря кратко и ясно. Ако работя със Санбернар, първо трябва да попитам човека как е, как е бил неговият уикенд и след това да пристъпя към разговор по работа.
Неформалното образование няма претенции да замества формалното, но е едно много ценно допълнение към него. Във връзка с доброволчеството съществува така нареченият метод на научаване чрез доброволстване (service-learning), който успешно се интегрира в училищни и университетски програми по цял свят. Методът е възникнал още през 60-те години в САЩ.
Системата на формално образование развива ума. Неформалното образование развива сърцето и характера, изгражда ценности и етични стандарти в човек. Смятам че тези качества, за развитието на които допринася неформалното образование, са много важни за изграждането на едно съзнателно гражданско общество.
Неформалното образование спомага за премахването на дискриминационни нагласи. Важен положителен ефект на неформалното образование е и култивирането на ненасилствено поведение и по този начин превенция на насилието.
Въпреки песимизма на много хора, които са работили с Министерството на образованието, наивно вярвам, че и в нашата образователна система ще бъдат въведени ефективни и модерни методи на обучение на младите, включително и научаване чрез доброволчество, за да могат да бъдат включени в обществото, като активни граждани още докато се учат. Младите имат много енергия, от нас зависи дали ще ги оставим да се чувстват безполезни и да насочват енергиите си към негативни дейности, или да им дадем възможности, чрез които могат да се изявават в положителни посоки и да се чувстват полезни за обществото, в което живеят.

 

---

ПОСЛЕДНИТЕ 5: 

Posted by Общество. Нет on дек. 19 2008. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry