ПРАВИТЕЛСТВОТО Е КАТО ЖЕНАТА ВКЪЩИ – КАКВОТО КАЖЕ, ТОВА СТАВА

Благовест Сендов е роден на 8 март 1932 г. в Асеновград.  През 1956 г. завършва математика в СУ „Св. Кл.Охридски”.  През 1973 – 1979 г. е ректор на Университета. В периода 1988 – 1991 г. е зам.-председател на БАН. От 1976 до 1989 г. е народен представител в НС на НРБ.  Участва като един от тримата независими в работата на Кръглата маса. Депутат в 36-ото, 37-ото и 38-ото НС с листата на БСП. Председател на 37 НС – 1995 – 1997.  1997 – 2001 г. е зам.-председател на 38-ото НС. Посланик в Япония. 2002 до 2009. Автор на повече от 30 учебника и над 200 научни публикации. Женен, владее английски и руски език.

 

Академик Сендов, Вие сте съвременник на три политически епохи – на социализма, на прехода и на България в ЕС. Може ли да се направи съпоставка?
Ако говоря за целият си живот, аз помня Втората световна война, помня германците, руснаците, 9-ти септември… после 10-ти ноември. Не съм бил по време на някои  от тези събития активен, но съм бил гражданин, защото е много важно човек да възприема нещата и като такъв. Разбира се, активен бях в политиката след 10 ноември. Но аз бях народен представител три мандата и преди промените. Може да се каже, че съм бил в политиката и в Живково време, но тогава тя беше едно, а след 10 ноември съвсем  друго.
Светът се развива, социалистическият строй у нас след 45 години приключи, но не само у нас, а в цяла Европа. Смятам, че това е естествено развитие на нещата и ние трябваше да се възползваме. Възползвахме се естествено до колкото ни стига акълът. Не съм само аз, който смята, че нашият преход беше извършен не по най-добрия начин. Направиха се много грешки, но никой отвън не държеше сметка за това, че ние сами можем да си унищожим много неща. Това трябваше да бъде наша грижа. Сега за мен една от най-големите грешки на прехода е тази, че разрушихме земеделието. Разрушихме го и то от глупост. Чехи, унгарци, поляци, които също имаха кооперативи не раздадоха земята като нас, не я направиха на милиони парчета. Хората дават много пари, за да комасират, а ние  я раздробихме като дадохме милиарди.Унищожихме напоителни системи и съсипахме земеделието. Сега гръцки домати, македонски домати, турски картофи заливат пазарите ни. Ние хранехме Европа, славехме се като най-добрите производители на зеленчуци, а днес сме най-добрите консуматори на чуждите. Какво означава зеле да внасяш!?! Така че в това отношение сме виновни всички. Защото нашето общество не може да намери сили да реши въпросите както трябва. Преобладаваше омразата и ненавистта, и естествено резултатът не можеше да бъде положителен.

Вие били ли сте обвързан с някоя партия?
Не съм членувал в никоя партия и преди, и след 10 ноември. Преди 10 ноември аз бях коректен гражданин, работех за България каквото мога. После… излязоха имената на всички, които са доносничели. Моето име никъде го няма по тези списъци. Защо аз се опазих от това нещо? Някак си изкочих по-нависоко и трябваше мен да следят, а не аз да следя някого. А са ме следили много и много са писали за мен, включително и мои близки приятели. Много грозно! Някои от тях веднага след 10 ноември започнаха да се пишат големи демократи, докато не им лъснаха имената.
Разбира се, има много имена, които се споменават за доносници, макар хората да са абсолютно невинни, нищо не са правили, попаднали са в списъците така, между другото. Но който е правил поразиите независимо кога, къде и как, трябва да получи възмездие.
Смятам, че приемането ни в Европейският съюз е един много положителен факт, но ние трябва да имаме самочувствието и да се стремим да бъдем там не на последното място. България не е коя да е страна, тя е една от най-старите държави в Европа, с много голям човешки потенциал и можем да дадем тон по много въпроси. Споделих нещо много интересно според мен с хора, които имат отношение по тези въпроси: днес много се говори за учебници, не били те добри, имало грешки. Защо България не стане инициатор да започнат да се работят учебници за цяла Европа – по математика, по физика, по химия. Дисциплини, в които няма никакви териториални различия. Теоремата на Питагор и в България, и в Германия е теорема на Питагор. Даже и в Гърция! Защо да не го направим това нещо? Говорим за глобални проблеми, например за замърсяването на въздуха проблемите са общи, има общи програми и т.н. И в образованието би могло да има общи програми.

В такъв случай много от младежите биха се образовали тук…
Да. А това, че най-добрите ни младежи отиват да следват в най-престижните университети по света не е лошо. Трябва да се гордеем, че те където и да отидат са първенци. Лошото е когато тука не остава никой.

През 1995 – 1997г. Вие бяхте председател на Народното събрание. Какво време беше тогава?
Когато бях председател на Народното събрание нещата бяха много по-невчесани отколкото сега. България продължава да трупа опит в парламентаризма. Вече има членове на парламента с 4-5-6 мандата. Но… В цял свят парламентът е място където има сблъсък. И не трябва да бъдем толкова чувствителни на тази тема. Когато аз бях председател на НС имаше и по-остри сблъсквания, слагаха хляб на катедрата, обръщаха го обратно, искаха с това да покажат, че няма хляб и т.н. Е сега да сме стигнали чак до там да няма хляб, няма такова нещо, нали? Когато се каже, че е много тежко, то това се преценява с това, което е било преди няколко месеца или половин година. А какво е било преди 50 години никой не казва. Така, че тежко е, но не чак толкова.

Вие сте били депутат и по времето на Тодор Живков. Тогава как беше?
Споменах в началото, бях народен представител три мандата. Тогава народните представители не бяха само народни представители, те си имаха своя работа. Аз бях народен представител и като ректор и като заместник на Академията. Събирахме се 2-3 пъти в годината за по 2-3 дни, всичко беше програмирано. Тихо, кротко одобрявахме това, което мъдрото ръководство е решило. И как ще бъдеш против, когато „отгоре” са толкова умни и решават нещата както трябва. Изборите също бяха много приятни, защото имаше по един кандидат за едно място. Въпросът беше дали резултатът ще е 99,9 или 99,8%.
Нещата са различни. Много ми е интересно, че някои сега държат, да речем, някоя институция да се нарече автономна, независима. Навремето България се наричаше Народна демократична република. Сега не се нарича демократична. Въпросът е кога беше демократична? Когато се наричаше такава или когато не се нарича. Като се каже България сега всеки знае, че е демократична. А на времето демократична имаше в името и кой можеше да възрази, че не е така? То и Северна Корея е демократична, само по име. Така че името няма никакво значение.

По Конституция сме парламентарна република, следователно основна роля трябва да има Народното събрание, но на практика като че не е така. Какво мислите за това?
Парламентът трябва да има не само водеща роля, но и решаваща по отношение на законодателството. Правителството винаги е най-видимата част на управлението, защото то се разпорежда. То е като жената вкъщи –  каквото каже, това става.
Когато аз бях председател на НС, а и след това, много пъти се е казвало, че не може само праителството да внася законопроекти, трябва и всеки народен представител да прави това, да има законодателна инициатива.
За да може да си изпълнява програмата, правителството се нуждае от някои закони. Те не са отделни, те са свързани и следват определена цел, определена политика. Така че естественото е то да внася законопроекти. И това се отнася за всяко правителство, не само за сегашното. Е, не е лошо да има внесени и от народни представители, даже и от опозицията. Няма да мине законопроект от опозицията, ако не е от интерес на управляващите.
Сега не зная как е, но когато бях председател на НС имаше един ден в месеца или седмицата когато се разглеждаха предложения на опозицията. Е, пуска се законопроект на опозицията, гледа се и се …”отхвърля”. Този маниер не е дефект само на България.
Защо да се отхвърля, ако е разумен?
То, разумното, е от някаква гледна точка, която е различна за всеки. Ролята на опозицията е да обръща внимание на предложения на управляващите, които не трябва да бъдат приети и да не водят до щети. Ако може да предложи нещо разумно и да го защити, това е друго.

Почти шест години бяхте посланик в Япония. Как гледат японците на нас, българите?
Очудващо добре. Мои колеги от другите съседни и приятелски страни много често ме питаха защо японците толкова обичат българите и България. Аз не можех да им отговоря точно, защото любовта е необяснима. Ако можеш да обясниш защо обичаш една жена например, значи не я обичаш. Но понеже не става въпрос само за такава любов има няколко фактора, с които България е популярна в Япония.
На първо място е киселото мляко. Киселото мляко, което през 1970 г. на “Експо 70 “ в Осака, където присъства и Тодор Живков,  беше представено. По времето на посланик Начо Папазов една много авторитетна японка – г-жа Сонода / нашият президент я награди преди две години с най-високия орден – “Стара планина”/ започна да се интересува от това кисело мляко. Една от най-големите компании “Мейджи даери” сключва договор с България и започва да произвежда  българско кисело мляко – Буругария йогурт. На всяка кофичка пише България. Японците  произвеждат около 40% от млечните продукти в страната. Вие не бихте могли да си представите колко броя кофички с кисело мляко на ден с името България се появяват. Това прави възможно името на страната ни да влиза почти във всеки дом.
Вторият голям фактор в последно време е Котоошу. Това е Калоян Махлянов, който е сумист и сега е озеки. Озеки е вторият отгоре  надолу пост, който може да достигне един сумист. Той е изключително популярен в Япония, през февруари се ожени за японка, бях на сватбата му. Калоян там е нещо като бог. Много често ме питаха Котоошу популярен ли е в България – отговарях, че е популярен, но не чак толкова , колкото в Япония.
Калоян Махлянов е посланик на добра воля на Европа в Япония. Така го обяви Барозу, когато беше в Токио.
В Япония е известно виното ни, но най-известни са  розите, розовото масло. Японците са луди по фестивалите с рози, идват специално за това в Казанлък. Сега пристига една голяма група бизнесмени водена от нашия почетен консул в Косю във Фукояма. В Япония се продава много розова вода и розова напитка. Япония консумира  над 500 литра розово масло годишно, но не всичко се внася директно през България, част от количествата минават през други държави. Търговия! Нали трябва да има междинни дистрибутори, които също трябва да печелят.

Какво става в БАН и с БАН?
Българската академия на науките и ръководството й /съчувствам му / имат много проблеми.

Обидихте ли се на вицепремиера Симеон Дянков?
Защо да му се обиждам? Старец не е обидна дума. Бански старец. В Банско знаете ли какъв старец правят? Ами той е много хубав, така че бански старец не е обидно. Проблемът не е там. Проблемът е, че  няма пари. А има и друг. Българската академия на науките трябва действително да се реформира. Преди 10 ноември , в началото на социализма, Академията растеше непрекъснато и стигна до 15 000 души. Първите съкращения започнаха малко малко преди 10 ноември, защото и тогава започна да се усеща криза.
През време на социалистическия период Академията изпълняваше директно  задачи, поставени от правителството и партията. Сега казват – тогава беше независима, а сега пращат някой да контролира. То, тогава всички бяха независими на думи – и  профсъюзите, и съюзът на писателите, и т.н. Но всичко се решава в ЦК на БКП. Така че не може да се каже, че независимостта  е била действителна. Държавата даваше много пари за наука, но тогава тя имаше голяма индустрия. За нея науката беше нужна. И  Академията имаше много връзки с индустрията. След  10 ноември тази индустрия се приватизира. Сега, ако нещо сериозно се произвежда , то е на някоя чуждестранна фирма, която има инвестиции тук. Тя не търси научна подкрепа в БАН, търси я в своите институти. Следователно БАН сега трябва да се трансформира в академия, която да служи на това демократично общество. Тя не може да бъде в конфронтация с правителството, защото от там получава парите си. Няма как. За да няма конфронтация, трябва да има участие на правителството в ръководството на Академията. Аз предложих законопроект, според който тя трябва да има един сенат, който да управлява научната част, и се състои от академиците и член-кореспондентите, оглавява се от академик, председател на Академията. Това е нещо като горна камара на парламент. А участието на държавата е в лицето на управителя на Академията, който се назначава от правителството и участва в заседанията на МС. Той ще е връзката на властта с работата на Академията – ще председателства академичното събрание, в което влизат оперативните ръководители – директори на институти. Вторият момент е, че предлагам в това събрание да влизат и представители на всички университети, в които има научно-изследователска дейност. Така че Академията да стане национален център за изследвания и образование на цялата страна. В нея ще се развиват и такива науки, като математика, история, институт по език и литература, по изкуствата. Аз смятам, че трябва да има и институт по образованието. Навремето го имаше, но го закриха. Сега Министерството на образованието, младежта  и науката може да поръча тук, в  Академията, да се изгради такъв институт, който да се занимава и с учебници и др.
Друга идея е професорите, доцентите да могат да вземат съботна година – има я по целия свят. По същество това означава за една година те да  се освобождават от преподаване, защото това много изхабява. Обикновено съботната година се дава на активните професори.
След защита на докторска дисертация учените са най-фертилни. Все едно, че са след сватба. Оженили са се за науката и сега трябва да раждат. Тези млади хора, които са на по 25-26 години са защитили докторска дисертация в един университет и трябва да им бъде дадена възможност да дадат още от себе си в спокойна атмосфера. Затова трябва да им се отпуснат високо платени стипендии, които да се равняват на асистентска или доцентска заплата. Дават им се тези пари, за да родят нови идеи.

Това добре, но с тази малка бюджетна пица откъде пари?
Държавата ще ги даде. Аз говоря не конкретно за сега, а за след време. Говоря за принципите как трябва да се построи  сградата на БАН. Тя трябва да бъде построена така, че да може да функционира.
А докато излезем от икономическата криза БАН трябва да намери начин да оживее. Но това няма да стане с караници и обидни думи. Какво печели някой като обиди друг? Нищо.Сега какво ли не се нарекоха. За мен това е доста непристойно. В Япония съм се удивлявал на елегантността и красотата на езика, с който се обясняват. И това постоянно покланяне… Как  някой японец ще каже – аз съм най-умният ? Изключено. Това, нашето, е малко по американски.

Балкански манталитет…
Не, американски. От американците възприехме много неща, защото ние лошото го заучаваме най-бързо. В Япония например това не се говори.

В края на краищата ще има ли пари за БАН ?
Министър Дянков ще праща свой човек за решаването на финансовите проблеми. Дано той носи по-голяма чанта.

 

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НЕ МОЖЕ ДА
РЕШИ ПРОБЛЕМИТЕ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

Posted by Общество. Нет on май 25 2010. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry