НИКОС ДИМУ: ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО ВЯРВАМ, ЧЕ ГЪРЦИТЕ СА ЖЕРТВА НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СИ ЕЛИТ

ЗА СЪЖАЛЕНИЕ НЕ САМО ДУМАТА „ДЕМОКРАЦИЯ” Е ГРЪЦКА, НО И ДУМАТА „ХАОС”

НИЕ ГЪРЦИТЕ ОБОЖАВАМЕ КОНСИРАТИВНИТЕ ТЕОРИИ

ИЗБОРИТЕ НА 17 ЮНИ НЕ СА МЕЖДУ ЛЯВОТО И ДЯСНОТО, А МЕЖДУ ЕВРОТО И ДРАХМАТА

ГЪРЦИТЕ ВИНАГИ СЕ ЧУВСТВАТ ЗАПЛАШЕНИ.  ТЕ НИКОГА НЯМАТ ДОБРИ ОТНОШЕНИЯ СЪС СОБСТВЕНОТО СИ УПРАВЛЕНИЕ

Никос Диму е гръцки писател. Роден е през 1935 година в Атина. Завършва френска философия в Атинския университет и философия в Мюнхен. През 1975 публикува книгата си „Нещастието да бъдеш грък”.

В нея той пише, че гръкът прави всичко по силите си, за да „увеличи разделението между желано и реално”. За това интервю той кани Шпигел в дома си в дипломатическия квартал на Атина. Въздухът ухае на жасмин, пръскачка напоява меката трева на двора, а трикракраката котка Азуро кротко спи на дивана. Диму сервира на репортерите кафе и торта, въпреки че подобно на много гърци е засегнат от неотдавнашното заглавие на Шпигел – „Сбогом Акрополе!”.

Господин Диму, вие изучавате гръцката душа може би повече от всеки друг. Някой може да каже, че на практика я дисектирате. Как е в момента тя?
Доминира чувството на несигурност. Гърците вече не са самоуверени, което отчасти е свързано с тяхната история. Със сигурност понасят голям удар. Но несигурността води до агресия. Ние гърците обожаваме консиративните теории – те ни помагат да обясним и докажем своята несигурност. Затова ние не само мислим с главите и здравия си разум, но също и с емоциите си. Трябва да помните, че дори в Древността, учените египтяни са се отнасяли към гърците като към „деца”.  Но липсата на зрялост също има един вид своя красота.

Вие наистина ли вярвате, че гръцката история продължава да определя гръцкото поведение до ден днешен, дори при сегашната криза?
Да, без съмнение. Съвременните гърци винаги ще страдат от това, че знаят както са постигнали древните гърци, което ние днес, нито може да забравим, нито да направим повече. Моята теория е, че гърците са преживели културен шок, когато са се катапултирали от феодалните условия в модерността в рамките само на няколко години през ХIХ век. Приклещването някъде между Изтока и Запада, между древната слава и сегашната бедност, между Православието и Просвещението създава у  гърците проблем на идентичността. Това е което ги прави несигурни и нестабилни днес. Гърците винаги се чувстват заплашени.

Означава ли това, че гърците никога напълно не са били част от Европа?
Гърците не са били свободни много дълго време. На първо място те са били част от мултинационална империя, в която се говорят много различни езици. После живели под турско управление за 500 години. И изведнъж трябвало да станат европейци, да внесат всички тези институции. Резултатът  е, че до ден днешен, гърците нямат добри отношения със собственото си управление.

Важно ли е всичко това?
Важно е ако искате да работите заедно с гърците или да реформирате страната им. Затова трябва да разбирате какви са дълбоко вкоренените страхове, които мъчат гръцката душа. Мисля, че тези страхове изплуват особено по време на кризисна ситуация като днешната. И тогава гърците, традиционно гостоприемни, започват да гледат на другите като на врагове, които идват, за да откраднат душите им.

Мислите ли, че резултаът от изборите на 6 май, когато  гласоподавателите наказаха основните партии заради политиката им за икономически ограничения, е причинен от тази смес от несигурност и агресия?
Да, абсолютно. Но резултатите са свързани и с начина по който гърците позволяват на чувствата си свободно да доминират, когато се отнася до политиката. Вземете например Алексис Ципрас, ръководителят на лявата коалиция Сириза. Той е млад, изглежда добре и е оптимист. Хората смятат, че нищо лошо няма да се случи ако го последват, защото той излъчва увереност. В същото време, всеки знае, че дори Ципрас не може да направи чудо. И все под въздействие на чувствата пак гласуват за него. Надявам се парламентартните избори на 17 юни ще вземат по-рационален курс.

Не изглежда точно така в момента.
На изборите през май 35 % от гърците се въздържаха, а 19 % гласуваха за малки партии, които не влязоха в парламента (Бел.ред. в Гърция има 3 % бариера). Общо това прави 54 % от гласовете, които този път не може да се предвиди къде ще отидат. Този път разчитам на хладния разум на мнозинството хора. Ципрас ще получи още повече гласове, но пак няма да му стигнат, за да формира правителство. Така че отново може да стигнем до про-ЕС коалиция: Неа Демократия, ПАСОК и по-малки партии.

Наясно ли са гърците, че тези избори също ще са референдум за и против еврото?
Ако не успеем да изпълним мерките за съкращения ще изгубим и еврото. Не може да имате едното без другото. Надявам се много хора ще се позамислят този път. Това е избор между лявото и дясното, а между еврото и драхмата. Ако партиите съумеят да представят така нещата ние ще знаем предварително резултатите: 78 до 81 % от всички гърци ще искат да се запази еврото. За съжаление не само думата „демокрация” е гръцка, но и думата „хаос”.

А думата „дилема”?
Да, всички те са подходящи характеристики за гръцкия манталитет. Ще трябват поколения, за да се променят. Надявам се да преживеем кризата с помощта на Европейския съюз. Разбира се има и друг сценарий, който може да се случи – всичко се разпада и отново започваме от нулата.

Плаши ли ви този сценарий?
Да. Когато видях заглавието на първа страница на Шпигел: „Сбогом Акрополе” имах усещането, че буквално съм изхвърлен от ЕС. Това беше шокиращо. Може да не съм представителен пример, но винаги съм се смятал за европеец, който произхожда от Гърция. След като видях корицата ви, си представих, че съм на кораб, който се отдалечава от брега, Европа бавно, но сигурно се загубва на хоризонта, а аз съм осъден на заточение.

В интервю за Шпигел преди повече от 30 години, казвате, че в трудни моменти от историята гърците винаги търсят вината у другите и никога у себе си.
Все още е вярно. Когато разговаряте с хората тук, те казват: Ангела Меркел, този Шойбле, защо ни причиняват всичко това? Аз им отговарям: „Какво общо има с нас Меркел? Нищо. Ние натрупахме тези дългове и помолихме ЕС за помощ. Затова са тук.”.  Тогава човекът отсреща обикновено отговаря, че европейците трупат печалба от ситуацията или че това е конспирация срещу Гърция от банките или глобалния капитализъм. Повече от всичко вярвам, че гърците са жертва на политическия си елит.

Което може да се каже за още една черта на гърците, която описвате в книгата си – тенденцията да се залита към крайности.
Точно така. Обичаме да живеем отвъд възможностите си. Може да видите този вкус към живота в книгата на Никоз Казандакис – „Зорба гръкът”. Искаме да имаме всичко, да се наслаждаваме на всичко. Залитането към крайности също е много тясно свързно със залитането към потискане. Гърция не е родина н демокрацията, но и на трагедията. Трагичният герой е личност, която преодолява себе си и разрушава естествения ред на нещата.

Могат ли германците и гърците да се надяват на разбирателство, независимо от различията?
Да, могат ако се допълват взаимно. Гърците имат нужда от германците, защото последните могат да правят неща, които гърците не могат, а германците се нуждаят от гърците заради този вкус към живота, който прави германците щастливи.

От Берлин често ви мъмрят.
Да, Волфганг Шойбле винаги размахва пръст като учител и казва, че гърците се държат неприлично. Меркел, като че ли е по-човечна, но все пак е доста протестантска в своята стриктност, като прилага концепцията за вината. Те трябва да виждат, че това не е начинът за постигане на желаните резултати. Това просто е грешен подход.

Интервю за сп. Шпигел (с незначителни съкращения)

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=4489

Posted by Общество. Нет on юни 11 2012. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry