1/3 от кюрдските бойци срещу Ислямска държава са жени – покъртителната история за титаничната им борба

Нарастването на силата на Ислямска държава, която възникна между Ирак и Сирия, в момента се овладява единствено благодарение на титаничните усилия на правителствените сили на президента Башар Асад от югозапад и на саможертвеността на кюрдски отряди на пешмергите от североизток.

Кюрдите и ислямистите се сблъскват на място наречено Джеза, където прашната пустиня отстъпва на хълмистата предпланинска местност.

Репортери на ББС стигат преди дни там, за да се срещнат с бойците от Кюрдската работническа партия (ПКК), която е обявена за терористична организация от ЕС и САЩ. Каква ирония!

Сега кюрдските партизани са спирачката пред ислямистите с британски, френски, немски, холандски, босненски, сръбски, китайски и какви ли още не паспорти.

Около 1/3 от кюрдските сили са съставени от жени. На фронтовата линия те се бият рамо до рамо с мъжете, поемат същите рискове и посрещат същата съдба.

„Когато видят жена с автомат, те толкова се плашат, че започва да треперят“, казва 19 годишната кюрдка, Дирен (на снимката горе). „Жените са най-безстрашните бойци. Не ни е страх от нищо. Ще се бием до края. Предпочитаме да умрем, отколкото да ни заловят ислямистите“, добавя тя.

Много от кюрдските доброволки все още са тийнейджърки.

Кюрдите също са мюсюлмани-сунити, както ислямистите, но приликите свършват дотук. Те са светски, въпреки бедността в която са израснали и преследванията, които са претърпели.

За ислямистите жената боец е „haram”- проклятие. Когато се сблъскват с жени на бойното поле, се плашат от суеверие.

Кюрдите в северна Сирия се бият с ислямистите вече втора година, докато нашето правителство кани ислямисти в Правец, за да ги организира за създаване на държава. Така че и българската държава има своя малък, но важен принос в конфликта.

Има съществена разлика между кюрдските и иракските бойци. Кюрдите са по-добре организирани, отбраняват позициите си и се подчиняват на военна дисциплина. Иракчаните засега губят позиции и търпят много загуби и удържат позиции само благодарение на помощта на американските въздушни удари.

Кюрдите са подкрепяни от мнозинството от местното население, включително араби и християни.

„Ислямската държава е голяма заплаха за целия Близък изток и за всички хора в Сирия. Ние изнасяме по-голяма част от битките, но имаме нужда от повече подкрепа от регионалните сили“, казва Азия Абдула, съпредседателка на партията на кюрдите в Сирия. Зад гърба й виси портрет на Йоджелан.

Районът наоколо е почти обезлюден. Единствените, които са останали са бойците между живота и смъртта.

Ужасяващата скорост с която се разпространява Ислямската държава обърна общественото мнение на Запад, но западните лидери все още правят неадекватни оценки за ситуацията. На срещата на НАТО в Уелс британският премиер говори за човешки права, за това, че трябва да се изчака формиране на демократично избрано правителство в Ирак, което да включва всички страни. През това време стотиците британски граждани в редовете на ислямистите режеха глави пред телевизионните камери. Призивите на видни британци, като лорд Ричардс, шефа на отбраната, да се подкрепи Башар Асад в борбата с терористите, само показа неадекватността на Камерън – „Асад е част от проблема, а не от решението“, заяви той.

„Повечето от бойците, които залавяме са местни хора. Чужденците носят колани-бомби и се взривяват преди да ги заловим. Намерихме лична карта на саудитец“, казва Сорес Ксани от кюрдските разузнавателни отряди.

Кюрдите се бият за живота си и за да могат най-накрая да създадат така мечтаната от тях държава. Засега светът мълчаливо следи тяхната борба, въпреки че едва ли ще успеят сами да се справят с фанатичното брутално чудовище срещу, което са се изправили.

Общество.нет. Използвани са отделни материали от британската преса (цитирането и активните линкове са задължителни)

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=10209

Posted by Общество. Нет on сеп. 8 2014. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry