ЩЕ ИМА КОНСОЛИДАЦИЯ ОКОЛО ЯРКИТЕ ФИГУРИ КРИСТАЛИНА ГЕОРГИЕВА, ПРОФЕСОР ИЛИЯН МИХОВ, ХОРА С ГОЛЯМ КАПАЦИТЕТ. ГЛАСОВЕ ОТЛЯВО, ИЗРАЗИТЕЛИ НА ПРАГМАТИЧНОТО МИСЛЕНЕ, СЪЩО ГИ ПОДКРЕПЯТ. БОЙКО БОРИСОВ ТРЯБВА ДА СЕ РАДВА, ТОЙ Е В ЦЕНТЪРА НА ПОЛИТИЧЕСКИ КОНГЛОМЕРАТ, В КОЙТО ИМА ХОРА С МНОГО ГОЛЯМ ФИНАНСОВ И ИКОНОМИЧЕСКИ КАПАЦИТЕТ. ТУК СА ИКОНОМИСТИ ОТ СТАРОТО ДЯСНО – ИВАН КОСТОВ, МАРТИН ДИМИТРОВ, КОЕТО Е ЕДНА ДОБРА ПРЕДПОСТАВКА.

Бойко Станкушев е роден на 23 май 1954 година в Плевен.  Завършва математическа гимназия в София през 1972 г. Следва ветеринарна медицина от 1974 до 1975 г. в Стара Загора, а през 1975 – 1979 следва и завършва философия и социология в Софийския университет. От 1979 г. работи в Българската национална телевизия (БНТ) като репортер, редактор и отговорен редактор в предаванията „Новини“, „Светът в действие“, „Панорама“. От 1990 до 1992 г. е водещ на актуалното седмично предаване „Панорама“ и програмен директор на Първа и Втора програма на БНТ. Член на СДС от декември 1989 г. Основател и пръв председател на синдикат „Подкрепа“ в БНТ през 1989 г. Съучредител на Атлантическия клуб в България.

 

Господин Станкушев, тъй като добре познавате политическите процеси от началото на прехода, нека се опитаме да направим един паралел, едно сравнение между политиците тогава, 1989/1994г. и съвременните- 2007/2010г.
        Много е голяма разликата между политиците от началото на прехода и тези сега, двадесет години по-късно. В началото на прехода, общо взето, се появиха основно  четири групи хора, които имаха претенции да се занимават с политика. Това бяха идеалистите, това бяха кариеристите, третата група бяха фанатиците и четвъртата  хората – инструменти, главно тези, които служеха на бившите специални служби, държавна сигурност, но и други.
        Идеалистите изпушиха най-рано. Такива, да речем вляво бяха Стефан Продев, Георги Тамбуев и доста други, които просто не успяха да разберат, че Партията говори едно, но иска друго. И полека лека тези и някои други просто бяха избутани встрани и си заминаха. За съжаление,  в момента, няма вътре в БСП морален коректив.
        По подобен начин чисто прагматичните интереси изтикаха в периферията и първите лица на СДС, независимо, че това беше една много широка коалиция – в нея имаше леви, леви центристи, центристи, десни центристи, десни, т.е. имаше много голяма възможност за селекция и при необходимост “Раковски” 134 можеше да избутва напред или да изпраща хора там, където се водят  важни преговори по света – съответно по-леви или по–десни, даже и ястреби. Те обаче не успяха да направят това, поради  две основни причини. Първата е, че макар признат лидер да беше Желю Желев, той не беше център на мениджмънта на синята коалиция. Той беше обграден, облепен с най-различни същества, някои от които поради глупост, други поради кариеристични подбуди или поради това, че изпълняваха чисто ченгесарски функции, подменяха на входа информацията и на изхода вземаха грешни решения, които водеха до десетки други и в кадровата политика (това е най-малкото). По–лошото е, че доведоха до едно изключително забавяне на изчистването на стратегическата линия, даже не като коалиция и не като партия, каквато стана по-късно, а като единствено възможна политическа сила за реална промяна. И това всъщност е причината да се нанесат трудно поправими, от днешна гледна точка, щети на целия процес, наречен български преход. Икономическата власт беше засмукана, абсорбирана по сценарий от точно определени субекти, свързани било то с партийната номенклатура, било със специалните служби. Едно уточнение – под партийна номенклатура не разбирaм само центъра на София, ЦК на БКП, а и такива бивши партийни феодали, които от първи секретари на окръзи  успяха да си трансформират властта в едно икономическо влияние и това продължава и до момента. Няма в България, що годе голям град, в който капиталът да не е доминиран от тези хора. И докато това продължава няма да има истински пазар, няма да има и икономическа и духовна свобода. Хората са зависими. В който и град да отидете в провинцията, колкото по в периферията отивате, всеки човек ще ви каже това. Ако вие живеете в малко градче, на границата някъде, никога няма да ви разрешат да започнете сама бизнес, да започнете да се конкурирате. Ето, това е важното, когато говорим за първите лидери какво направиха и какво не направиха.
          За кариеристите няма нужда да се говори, защото то е присъщо на човешката природа да иска да стане някой. Дали има или няма покритие, няма значение.
          Хубавото в целия този процес на първите 7-8 години е, че полека лека имплантираните вътре инструменти на бившите специални служби се оттекоха и излязоха навън, някои влязоха в други политически сили, където се устроиха, трети въобще изчезнаха, а може би вече не се занимават с политика. Не на последно място да не забравяме, че всички тези хора имат семейства, имат деца, внуци и това е един морален коректив вътре в поведението на един човек, когато, то е укоримо от цивилизационна, от хуманна гледна точка, не говоря за политическа. В много случаи семейството взема отношение. Аз наблюдавах такъв катарзис в някои случаи, драми като цяло при това обявяване на досиетата на хора, които са били служители на бившата Държавна сигурност. Говорейки за тези години, за тези хора, важно е от дистанцията на времето, да видим как те или техните последователи или наследници, до колкото има приемственост, се проектират във времето. Тук отварям една скоба – не случайната показност на тези, които са раздавали куфарчетата с парите, както им казват, на мен тази формулировка не ми е много точна, по-важното е, че е имало сметки на външнотърговски обединения, през които са оперирани и връщани обратно парите. Отварянето на досиетата беше сигнал, че те не могат, тези хора, които направиха големи групировки, прекалено много да си позволяват да се отдалечават от този общо взето невидим център, който някои журналисти наричат олигархичен, а трябва да се съобразяват с него. Тази репресия беше извършена всъщност, за да не си помислят за миг дори, че могат да се обособят като нещо различно. Защото в съзнанието на големите сценаристи на прехода има две категории хора – ние, които имаме, знаем и можем да покрием всеки и всичко, и останалите, които са някакви плебеи и можем да ги лъжем да скачат на митингите, да им обещаваме, че ще има демокрация, нека да си вярват, в това няма нищо лошо. Ние имаме нужда от хора, които нямат реална представа за случващото се  и колкото по-дълго са заблудени, толкова по-добре ще ги манипулираме…

Материал…?
Това е човешки материал. БойкоБорисов е прав, че такъв е материалът. Цинично е, но е истина. Това е факт и аз ще ви кажа защо. България по начало тръгна от един много нисък етаж, от подземията на социализма, много по-ниско отколкото другите социалистически страни. В България нямаше частна собственост. В Полша например никога не е била национализирана земята. У нас се извърши и тежка репресия върху вероизповеданията, в другите социалистически страни нямаше такова нещо, изключвам Албания. У нас се заглушаваха чуждите радиостанции, нямаше възможност за внос на западни печатни издания. В Будапеща, в Прага не бе така, спокойно можеш да намериш западен вестник. Ще стигна и по-далеч – в България имаше една партия, която управляваше по силата на член първи от тогавашната Конституция, и една присъдружна  БЗНС, казионна, която си беше отражение, функция на партията-майка. В повечето социалистически страни нямаше такава еднопартийност. Дори в ГДР, доколкото си спомням, имаше пет партии, някои от които не можеха да влязат във властта, но съществуваха.
Ние стартирахме от възможно най-минусова кота, хората не знаеха що е това да имаш свое частно, да го управляваш. Колкото до земята, то е ясно – СДС направи една голяма грешка с това, че с връщането на земята не се мина през една комасация и разпределение през идеални дялове. Вместо това земята се върна в реални граници и тя досега си стои разпарчетосана и е невъзможно да се обработва.
Погледнете ставащото на гръцката граница тези дни. Понасяме огромни загуби и това е много лошо за нас. Но искам да кажа друго – погледнете тракторите на гръцките фермери. Къде ще видите в България такова нещо? Само отделни, много едри земевладелци у нас, не коментирам как са станали такива, само те могат да си позволят такава техника. А във всяко гръцко село, когато пътувате, ще видите модерни машини. Според мен още 20 години няма да се намери политичека сила и воля, която да реши земеделието у нас. Именно затова една от приоритетните задачи на политиците от бившата тоталитарна държава по време на прехода беше да ликвидират всички видове БЗНС-та, да ги разпарчетосат, да ги докарат до безпомощност. По този начин най-голямата прослойка от населението, селяните и работниците, нямат никакво политическо представителство. Това е парадокс в развитието на България. И тези, които трябваше да прдставляват интересите на средната и дребна градска класа – социалдемократите, също бяха по аналогичен начин пратени в преизподнята. И в момента дефакто най-голямата част от хората в България-селяните и хората на наемния труд, нямат политическо представителство.
Поведенчески всички партии през последните 12 -13 г. са дясно ориентирани. В БСП отдавна няма нищо ляво, там са най-големите капиталисти, там са контрольорите на големите потоци пари, които от време на време продължават да се връщат от някакви неизвестни банкови сметки. А чрез това нещо хората се държат в зависимост.

И сега стигаме до втория момент – след като всичко това е така, какви са сегашните политици?
Казахме, че една голяма част от хората нямат политическо представителство. Тогава? Излиза, че в момента бихме могли да говорим за няколко вида политици – такива, които са ориентирани към политическото поприще в името на една цивилизационна ориентираност на държавата, осъзнавайки, че ние нямаме алтернатива – или трябва да сме със западните цивилизации, независимо от това, че на моменти е болезнено, и че по този начин ставаме зависими от всичко, което се случва там, вклучително глобалната криза. Истината е, че кризата щеше да е една идея по-мека, ако не бяхме толкова тясно свързани със западната икономика. По простата причина, че като няма там пари, тук няма инвестиции. Инвестициите последните месеци паднаха два пъти. Т.е. това са едната група политици, голяма част от тях се афишират, поне външно, с лява ориентация. Нищо лошо няма в това.
Втората група политици съществуват поне да поддържат първоначалната линия, заложена в развитието на променилата името си, но недостатъчно реформирана, БСП, в която точно са закопани най-големите тайни. Вече и под натиска на световното обедняване и на увеличаването на недоверието в цял свят към лидерите, което на места стига до погнуса, се стигна до засилване на центробежните сили в най-старата  и като структура организация – БСП. Виждате какво стана със силните хора в нея и то точно по време на тяхното управление. Румен Овчаров в една посока, Румен Петков в друга. Някои от тях, като Татяна Дончева, са тръгнали да си правят собствени политически формирования и не се знае какво ще стане.
Процесът на вътрешно клониране е аналогичен в СДС, БСП, предстои и в ГЕРБ. Поради разликата в мотивацията и в съсловния и идеологически бекграунд на българското политическо представителство най-вероятно през следващите месеци агломератът ГЕРБ, синята коалиция,”Атака” ще се съхрани. Ще има консолидация около ярките фигури Кристалина Георгиева, професор Илиян Михов, хора с голям капацитет. Гласове отляво, изразители на прагматичното мислене, също ги подкрепят. И това е важно, защото мега приоритетът на страната е икономическото оцеляване, има нужда от оцеляване на фирмата наречена държава.

Означава ли това,че Михов какъвто и пост да заеме, ще вземе на абордаж Дянков?
Не, те са едно и също. Те са технолози на икономиката. Знаят как от един лев да направят лев и пет стотинки. Бойко Борисов трябва да се радва, той е в центъра на политически конгломерат, в който има хора с много голям финансов и икономически капацитет. Тук са икономисти от старото дясно – Иван Костов, Мартин Димитров, което е една добра предпоставка.
           Но това нямаше да е възможно, ако не бяха претърпели крушение двете основни идеологически линии на прехода:
          – антикомунистическото говорене, което беше справедливо, но не успя да доведе до прагматична полза за обществото – не се стигна до реална лустрация и изразителите на интересите на старата каста запазиха ключовите си позиции в икономиката;
          – другият аналогичен крах е афиширането на лявата идея и БСП като единствени защитници на онеправданите, бедни трудещи се. Нещо, в което не вярва и нейния електорат.

И от тук насетне-накъде? Какво трябва да се случи?
Има два процеса, които биха били продуктивни, полезни за обществото и хората.
Първият е социалдемократизиране на БСП, без да съм сигурен, че е възможно. Задължително подусловие е забравянето на мантрата  за вечната дружба с Русия, което на този етап не е нищо друго освен сляпо, но и лицемерно следване на една чужда геополитическа стратегия.
Втората пожелателна тенденция е обединяването, поне за 2-3 г., толкова, колкото да прескочим глобалната криза, на българските партии от ЕНП, с два приоритета – животоспасяващи мерки за икономиката и продължаване реформата в най-изостаналите сектори, за които ни критикува ЕС-най-напред съдебната система.
В този смисъл колкото и муден да ни се струва преходът, все пак може да се каже, че сегашните политици са все повече прагматични, отколкото тези от преди 15-20 години.

Какъв урок даде Европа  на политиците ни със случая Румяна Желева?
Че от всяко дърво свирка не става!

 

---

ПОСЛЕДНИ ИНТЕРВЮТА:

ЙОЛО ДЕНЕВ: ПРЕСТЪПНОСТТА НИ ЗАЛИВА

ТОДОР ДИЧЕВ ЗА БЪЛГАРО-ЯПОНСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ, ЯПОНЦИТЕ И БЪЛГАРСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ

ДИМИТЪР ГРОНЕВ: ОСТАВА ДА СЕ ПОЯВИ ГЕНЕРАЛ НА БЯЛ ТАНК

Posted by Общество. Нет on ян. 22 2010. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry