Юшченко: Ще има ли трети Майдан? Аз усещам миризмата на горящи гуми

Viktor JushchenkoТретият президент на Украйна Виктор Юшченко в интервю за „ГОРДОН“ разказва, защо се обявава не само за оставката на Арсений Яценюк, но и за избори за Върховна Рада, защо именно Западът повече от всичко е подвел Украйна, защо политиката „нито война, нито мир“ заплашва повече страната, а също така обяснява, защо сам той е готов да излезе на истински трети Майдан

На 16 февруани 2016 г. във Върховната Рада се случиха събития, които бяха определени от губернатора на Одеската област Михаил Саакашвили като „олигархически преврат“. Тогава украинският парламент не съумя да изпрати в оставка кабинета на министрите на Арсений Яценюк. До минимално необходимите 226 гласа не стигнаха 32, макар че 15 минути преди това 247 народни избраници признаха работата на правителството като неудовлетворително. Съгласно закона „За Кабинета на Министрите“, парламентът не може да разглежда въпросът за оставката на правителството до края на текущата сесия и началото на новата. С други думи, Яценюк остава на своя пост минимум до есента.

Провалът на гласуването доведе до изход от коалицията на фракцията „Баткивщина“ и „Самопомощ, което още повече увеличи вероятността за извънредни парламентарни избори и до краен предел нажежи противопоставянето между президента, премиера и парламента. В борбата за политическа тежест сред избирателите в предверието на възможните избори беше публикувана стенограма от закритото заседание на Съвета за национална безопосност за събитията в Крим в края на февруари 2014 г., а в центъра на Киев се събраха странни хора, завзеха хотел „Казацкий“, разположиха палатки и се нарекоха „трети Майдан“.

 

– Ако на 16 феврури вие бяхте седели в парламентарната зала като народен депутат, бихте ли гласували за оставката на правителството?

– Да. И работата не е в самия премиер-министър, а е много по-широка, по-точно за нейното отсъствие, за процесите, които се протичат в страната не от една година. Пробвайте да погледнете от високо и да отговорите на въпроса: коя е най-острата и основна болка на Украйна?

– Корупцията и липсата на стратегическо държавно мислене на властта.

– Това е следствие, а не причина. Какво се случва на изток в страната? Не просто война, тя е също следствие. В Източна Украйна има кризис на идентичност, от която се възползва нашия враг. И за да не дадем на врага най-слабата част от нашето национално звено, ние трябва до формулираме главната задача националното единение. За формиране на политическа украинска нация, в която влизат всички граждани на страната, независимо от тяхната етническа принадлежност. Слобото национално единение и слабата вътрешна интеграция са коренна на нешето зло в най-широк смисъл.

Това, което се случи във Върховната Рада на 16 февруари е едно свидетелствата на това зло. Стана ясно, че проблемът даже не е в правителоството, а в самата Рада.

Ако ние сме наистина парламентарно-президентска държава, то формирането на самата власт, нейният икономически, финансов и политическе курс се определя от коалицията. Само от коалицията и от никой друг! Но гласуването на 16 февруари потвърди, че настоящата коалиция не е в състояние да даде ясен отговор, длъжно ли е правителството да остане на власт или да отиде в оставка.

– Защо Вие пренасяте цялата вина в коалицията, а не в Администрацията на президента? Нали именно под натиск на банковата част от народните депутати внезапно не е гласувана оставката на Яценюк, макар 15 минути преди това да признаха работата на правителството за неудовлетворително.

– Знаете ли кое мен най-много ме вбеси? Всичко говорят: „Виновни са Ахметов, Коломойски, Фирташ, Левочкин и другие олигарси“. Безусловно са виновни. Моят въпрос е: имат ли у нас ясна позиция политическите сили, съставящи парламентарното мнозинство? Ако има, тогава защо оставката или не оставката на Кабинета на министрите стана жизнен въпрос условно за Ахметов, а не за коалицията?

Не ме интересува как е гласувал Опозиционния блок, това е ситуативно, тактическо решение. Много по-интересно е, защо в „Блока на Петро Порошенко“ 39 народни депутати не са гласували за оставката на правителството на Яценюк.

– Защото част от парламентаристите са толкова под контрола на президента, че от първото негово искане сменят своето решение на противоположно.

– Аз съм уверен, че първопричината на изострилата се политическа криза не е в президента или в премиера, а именно в коалицията. Когато парламентарното мнозинство оценява работата на кабинета като неудовлетвротелно, а после не изразява към него вот на недоверие – това е болест на коалицията.

Разберете, коалицията – това е същността на управлението. Извинявайте, но първопричината на болестта е преди всичко в коалицията, която за година от своето съществувавен така и не е проактикулирала основните национални задачи на държавата, не е разработила за Украйна стратегически план. Всичко останало е производно.

– То ест вие настоявате, че проблемът не в Яценюк и в нежеланието му да се раздели с креслото на премиер-министър, а в непрекъснатите караници вътре в коалицията?

– Убеден съм, че ако парламента даде на кабинета ясен плат, а той него изпълни, то такова правителство лесно може да се изпрати в оставка. Но не е имало план! И в основата на настоящата коалиция от самото начало нямаше нищо обединяващо, няма и обща идеологема. Партиите, които составят парламентарното мнозинство, малко нещо ги обединяват. Такава коалиция никога не може да предвожда политическата нация, не може да реализира интересите на страната, няма да оправдае очакванията. Ето това е същността на конфликта „парламент – правителство“.

– Въпреки това не разбирам, защо основната част от вината Вие я пренасяте на коалицията, а не на администрацията на Порошенко или на правителствоното Яценюк. В крайна сметка, министърът на икономическото развитие и търговията Айварас Абромавичус направо заяви, че причината за неговото напускане е политическата коалиция и наблюдаващите я, добавяйки към тях и президента, и премиера.

– Вие произнесохте ключовата дума – политическа корупция. Сама по себе си корупцията всички равнища не е причина за болестта на държавата, тя е само следствие. Ако ние искаме да се движим напред, трябва да бъдем на всех уровнях не есть причиной болезни государства, она лишь следствие. Если мы хотим двигаться вперед, трябва да се удря не по стръковете, а по коня. Да се утря не по коприната, а по магарето, което я вози.

– И кой в нашия случай е магаре?

– Политическите квоти. Не е важно, дали говорим за корупцията в медецината, образованието или енергетиката. Природата на проблема във всеки сектор е именно в политическата корупция и квотния принцип на властта. За какво развитие на държавата може да говорим, ако властта се форимар на корупционна основа, а правителството на квотен принцип, плюс О каком развитии государства мы говорим, если власть формируется на коррупционной основе, а правительство по квотному принципу, плюс поставените наблюдатели и касиери на всички потоци?

Повторям: коренът на злото не е въобще в корупцията, а именно в политическата корупция.

И за да се изскорени окончателно и бевъзвратно този корен е необходимо? ..

– …да се промени съществуващата криминализирана система на избори.

От години в украинския парламент седяха и седят хора, които се явяват пълна нула в политиката, но се изкачиха нагоре благодарение на огромните пари и щедро засеяни избирателни участници. Вие лесно виждате, как три-четири основни партии провеждат невероятно финансово скъпи предизборни кампании, не съответстващи на изборния бюджет. И никой не е в състояние това да го спре.

– Но от следваща година започва да работи Закон за бюджетното финансиране на партиите, преодолели 5 % бариера. Според един от авторите на закона Сергей Лещенко, финансирането на политическите партии ще струва на всеки украинец около 80 копейки на месец, затова съществено ще се намали зависимостта на фракциите от финансирането от олигарсите.

– Но засега бюджетното финансиране на партиите не е пуснато, а това означава, че олигархическите кланове продължават обилно да финансират фракциите и да влияят на общественото мнение чрез своите медии. И ние не можем проведем честни избори именно заради това, че политическата корупция е заложена още в първата крачка на избирателния процес.

– Виктор Андреевич, да бъдем реалисти. Този парламент никога доброволно няма да гласува за пропорционална избори без мажоритарен елемент. Този премиер-министър никога доброволно няма да подаде отставка. Тази власт никога няма да премахне олигарсите от държавния монопол. И какво остава да прави редовния украинец, който е раздразнен и изтощен от непрекъснатите договорки на върха?

– Аз с радост ще апелирам към оптимистични прогнози, но …. Знаете ли, аз съм се родил на село, в двора на бащиния дом имаше кладенец, който се чистеше веднъж на седем години. Колкото повече вода черпехме от този кладенец, толкова по чист ставаше той. На мен ми се струва, че сега ние се намираме в тази фаза на политическото устройство, когато е необходимо да се провеждат повече рокади и да се апелира към избирателя като към последна инстанция.

Колкото по-често ще чистим политическия кладенец, толкова по-скоро ще стигнем до чиста политическа среда. С други думи: колкото по-често в Украйна има избори, толкова по-достоен ще бъде нейния политически елит.

– Но Западът ясно даде да се разбере, че извънредните парламентарни избори ще прекъснат транша на МФВ и страната минимум половин година ще остане в окачено състония.

– Не трябва да се боиш от избори, те са единственият реален инструмент на демокрацията, която се установява и набира обороти в украинските реалности. Изборите не може да ги замениш с някакви договорки. Трябва регулярно да се сменявана водата в политическия басейн, за да се научиш да плуваш. За последните 10-15 години ние се научихме да гласуваме, сега трябва да се научим да избираме.

– Какво имате предвид?

– Да се избира, изучавайкия биографията и професионалната кариера кандидата. Да се избира, различавайки риториката от демагогията, която днес обилно се лее от всички телевизионни канали. Да се избира и постоянно да се контролира своя избраник. Срам ме е, че днес вместо стратегически избор Украйна не предлага нищо, освен късоглед популизъм.

– Разбирате ли защо на Запад, особено САЩ толкова много подкрепят именно Яценюк в неговото противопоставяне с президента и парламента?

– На мен ми се струва, че повече от всичко Украйна я подведе Запада. Ние останахме един на един с врага, вървим по пътя на заблуждението, което никога няма да доведе до регулиране на конфликта нито на Изток, нито в Крим, нито с Русия.

– Какво означава „подведе“, ако последните две години именно Запада помогна на Украйна с пари и въведе болезнени санкции против Русия?

– Кой е днес най-актуалният геополитически въпрос? Загубата на териториална цялост и политически суверенитет на страните и войните в центъра на Европа. Всички отдавна се убедиха, че във войната в Нагорни Карабах, Абхазия, Приднестровието, Южна Осетия, Крим, на Донбас агресорът е един и същи – Русия. Навсякъде е само Русия. Войната в Донбас – това не е вътрешен конфликт между украинците, а геополитически сблъсък. И неговото регулиране може да стане само с геополитически инструменти. Нито в един конфликт на постсъветското пространство – от Нагорни Карабах до Южна Осетия – нямаше такива механизми, които са предвидени в украинската ситуация.

– Имате предвид за меморандума от Будапеща 1994 г., съгласно който Украйна в замяна на гаранции за териториалната цялост и суверенитета отдава своя стратегическия ядрен потенциал, който в този момент по мощност е бил трети в света?

– Съвършено вярно. В украинския портфейл има гаранции от световния ядрен клуб, има и отговор на повикване, каквото е загубата на териториална цялост. В нашите ръзе е такъв мощен международен инструмент а ние провеждаме „консултации“ с Александър Захарченко (ръководителят на ДНР) и Игор Плотницки (ръководителят на ЛНР) за регулирането на конфликта!

– Струва ми се, че в отговор на исканията на Украйна за предоставяне на оръжия Западът напълно резонно може да се поинтересува, а къде са гаранциите, че оръжието няма да попадне в ръцете на проруските бойци? Погледнете „плановото“ извеждане на украинските войски от Дебалцово, когато бяха оставени танкове и БТР-и. Вие нямате ли усещането, че Западът е разочарован от Украйна, където 25 години във всички видове правителства процъфтява шуробаджаначеството, кражбите и корупцията?

– Може би е така. На нас много не ни се удаде, макар искренно си признавам да се реформира страна като Украйна с такъв сложен вътрешно национален климат, като Украйна е невероятно тежко. Прибавете тука обективните исторически обстоятелства. В продължение на 350 години в Украйна е вървяло целенаправлено унищожение на националната идентичност и език. Вие сте грузинка?

– Да.

– Грузинците това не могат да го разберат, при вас се е съхранил езика, историческата памет, единната църква и много други неща, които правят грузинците едно семейство. А в Украйне, особено на нейните части от левият бряг за 350 години това единство е било разбъркано. И не е заради това, че украинците не са талантливи и не ценят корените, а защото над нас винаги е надвисвал самият азиатски окупант на целия континент.

Окупантът е провеждал в Украйна насилствена политика на русификация, укрепвал е руската църква, изпращал е руския войник. Това е продължавала не години или десетилетия, а столетия! Именно заради това много украинци са загубили чувствителността към важната идея за национално единение. Тежко се провеждат реформи, в това число икономически сред народ, който не се определя с националната идея.

– Странно, а аз имам усещането, че украиците сте определили националната си идея и искат силна, европейска, демократична Украйна. И главнот опрепятствие по пътя на тежките и бързи реформи е остъствието на политическа воля в първите лица на държавата.

– Вие пак говорите за следствието, а аз за първопричината на болестта. Знаете ли, че италианците най-късно от всички в Европа стигат до собствена държава? Един велик италианец преди 150 години се обърнал към съотечествениците си: „Италианци, ако вие нямате собствена държава, вие ще приличате на армия без знаме, вашият глас никой тяма да го чуе, вие ще бъдете копелета, скитащи по света“. Но ако държавата не се е определила по въпроса за националното единение, интеграцията и целостта, никога няма да и се отдадът концептуалните икономически и социални реобразования.

– Това са общи думи, а у нас сега и в момента върви война, загиват хора, обеднява населението и както преди големите крадци седят във всички правителствени служби.

– Безусловно у нас много неща не са завърени или току що са започнати, част от нещата просто не са получиха, например борбата с корупцията. Но аз искам да се върна към своята теза, че Украйна е подведена именно от Запада.

           Не Ви ли се струва, че международните договори се подписват за да се спазват, а не да се упреква страната „в грешен манталите, шуробаджаначество и кражби“? Уважаеми, през 1994 г. Украйна предаде своя ядрен потенциал. Тогава ние справедливо смятахме, че извъшваме справедлива планетарна мисия, поставяме финалната точка на студената война. В замяна получихме международни гаранции за неприкосновеност на границата, териториална цялост, суверенитета. Извинявайте, но както в застрохавател договор, настъпи застрахователен случай! И къде са наши гаранти?

Ние може да сме несъвършенни, много неща не ни се получиха, но не затова иде реч. Ако Западът не ни помага във войната, тогава защо иска бързо да се внесат изменения в Конституцията? Вие имате ли пример за воюваща страна, от която международните и гаранти да искат провеждането предсрочни избори, в това число на окупираните територии? А Украйна вече проведе за последните две години три избириталени цикъла – президентски, парламентарни и местни. Три! Сега под натиск на Запад ние се приближаваме към четвъртите избори – на окупираните територии. Вие нямате ли усещането за сюреализъм в случващото се?

– Имам усещането, че постмайданската власт, говорейки меко, погреба шанса на Украйна да направи мощен скок напред.

– Ето и аз гледайки политиката на Киев, въобще нямам усещането, че това е столица на воюваща страна, където ключовият приоритет се явява мощният отговор на агресора. Като чели отпорът на врага въобще не стои на дневен ред за украинските политици.

Някой ще каже, че няма алтернатива на дипломатическото регулиране. Не е истина. За една година и половина от т.нар. „премирие“ ние загубихме повече украинци, отколкото в годините на Афганистанската война. Това е прекалено скъп „мир“, а ни твърдят, че преговорите са безалтернативни. Не, дипломацията е ефективна само тогава, когаго или конфликтът не е забпочнал, или е дошъл до такава точка, когато агресорът сам усеща необходимост от демонтиране на проблема. Не мисля, че Пути гори от желание да регулира конфликта. Напротив: основната задача на Русия, както и в случая с Азербейджан, Грузия или Молдова е да замрази конфликта, но така, че той постоянно да кърви и да блокирва Украйна по пътя към Европа.

– Вие настоявате политико-икономическото управление на страната трябва незабавно и цялостно да се пренастрой под една цел – отхвърлянето на агресора зад пределите на държавата?

– Абсолютно!

– Но армията на РФ е минимум в три пъти по-мощна и по численост, и по въоръжение, а Западът ясно даде да се разбере, че той в пряко военно противопоставяне с Русия няма да влезе.

– Тогава аз имам към вас въпрос: колко САЩ беше по-мощен от Виетнам?

– Не е съпоставимо.

– Вярно, САЩ имат наистина първата армия в света, но Виетнам не се предаде. Русия е слаба от своята неистина и агресия. Както говори нашият патриах Филарет: “С нас е истината, а където е истината – там е Бог и победата“.

От войната има само два изхода: или победа, или загуба. Трети няма. Чърчил е казвал „Никога не се предавайте – никога, никога, никога, никога, нито за големи, нито за малки неща; нито за значими, нито за незначителни. Никога не отстъпвайте пред силата; никога не отстъпвайте пред очевидно превъзхождащия ви противник“. Вие искате мир? Предайте се и вечерта ще имате мир, но свят без свобода и зависимост, а в същност – капитулация и загуба на територии.

И когато аз говоря затова, че трябва да се отхвърли агресора, имам предвид не просто военния компонент, а единен държавен план, в който влизат политическата, икономическата, военната и националната съставка, всички за постигане на победата.

– Вероятно, това не е държавнически, но аз не съм готова повече да се жертвам нито един украинец заради парче земя.

– Разбира се, ние всички се молим, да престанат да загиват хора. Молимс се за мир. Но за свят без загуба, а за победа, където Украйна ще съхрани свободата, суверенитета и териториалната цялост. Лично аз в друг свят не искам да живея.

Ако ние се държим така, както днес – нито война, нито мир, то губим главното: духа на народа и армията. И аз искам да поставя три въпросителни знака пред всеки един от нас: днешното състояние действително ли ще доведе Украйно до пълноценен мир???

– Вие не бихте ли да поставите тези три въпросителни знака не пред редовите украинци, а пред президента Порошенко и премиера Яценюк?

– Постигането на мир озночава да имаш успешна дипломация, особено милитарен почерк, силни финанси, ръстяща, а не падаща икономика. Погледнете на Израел: страната от десетилетие е във война, но в нейната икономика идват инвестиции, валутата е стабилна, бюджетът е балансиран, защото основните мускули на войната са финансите, с които не бива да се шегува.

И заради това ние трябва да дадем отговорна основния въпрос: как да излезем от финансовия и икономическия хаос, в който е вкарана страната? В Украйна няма обективни причини за такива галопиращи цени, инфлация и обезценяване на национална валута. Това води към директно поражение във войната. Необходимо е незабавно стабилизиране на финансовата система, и икономиката веднага ще отреагира, ще започне да върви нагоре.

– Звучи като „аз съм за всичко добро и против всичко лошо”. Какво конкретно трябва да се прави за стабилизация?

– Да се разработи нов план Маршал, да се привлекат не само външни, но и вътрешни инвестиции. Преди две години от украинския пазар избягаха 12 млрд. долари чуждестранни инвестиции и 16 млрд. от депозити на населението. Днес в ръцете на украинците са общо около 100 млрд. Долара. Но хората толкова не се доверяват на управляващите, че държат тези пари не в банкови депозити, а при себе си под матраците. Не се доверяват заради неясната държавна икономическа политика. Имаме стотици милиарди долари украински ресурси в офшорки.

– Как да се убеди външния и вътрешния инвеститор да вложи пари в Украйна?

– Съществуват 10-15 първоначални крачки, които властта е задължена незабавно да направи, за да се свожи край на недоверието и да започне реален диалог със западните инвеститори, украинските бизнесмени и обикновените граждани.

Сега държавата трябва призовава преди всичко населението, защото е първият и основен вътрешен инвеститор. Вторият инвеститор е украинският бизнес, третият са чуждестраните компании. Но да се започне трябва от първия инвеститор – самите украинци.

Това е само една малка част от тези компоненти, които работят за оздравяването на икономиката и съответно на ефективния отпор на агресора. Може още дълго да се изчислява и преизчислява, но нас времето ни притиска.

Впрочем, когато говорихме за военния компонет, изпуснахме главното – НАТО. И отнова аз не чувам от Запада ясен сигнал за желанието да се приеме Украйна в Северноатлантическия алианс. За първи път в европейската част на континента се случи хуманитарна катастрофа – почти два милиона преселеници от Крим и Донбас. Не работи нито една държавна или международна програма за предоставяне на вътрешните бежанци медицински и образователни услуги, осигуряване на работнически места и микрокредитиране. Няма нито една международна програма по отношение на украинските преселници. Това е още една моя претенция към Запада.

Украинската нация, която в края на 20 век шест пъти е провъзгласявала независимост и пет пъти я губи, поиска членство в НАТО. И какво чува като отговор? „Сега не е времето“. Това е несериозно. Сериозно съм разочарован от сигналите, които ние получаваме от Европа и САЩ.

– Не Ви ли се струва, че Западът на свой ред е разочарован и шокиран, колко усилия трябва да прилага за да убеди украинската власт не само да приеме, но и да изпълни реформаторските и антикорупционите закони?

– На переговорите за регулиране на конфликта в Източна Украйна ЕС въобще не е представен като ключев преговарящ. От 90-те години на 20 век това е шестата война, разпалена от един и същи агресор, а обединена Европа прави вид, че това е вътрешноукраински въпрос, и казва по-добре с корупцията се борете…

Разбира се, с корупцията трябва да се бориш, но може да стане, така че Украйна под натиска на външния агресор до вечерта няма да оцелее. Ние преминаваме през стадия на полуразпад на страната. И когато се повдига въпроса за изпълнението на взетите задължения и по Минските споразумения, и по реформирането на държавата, на мен ми се струва, че по отношение на Украйна Западът приема двойни стандарти.

Убеден съм, че чуждестранните трезвомислещи политици много добре знаят, че конфликтът в Крим и на Изток не е вътрешноукраински, а общоевропейски въпрос. Но позицията на Запада днес изглежда много неорганизирана и слаба, крачките се правят с голямо закъснение.

– Какво бихе посъветнвали Порошенко, ако днес се окажете с него на четири очи?

– Точно три неща, около които трябва да премине абсолютната политическа консолидация на всички сили на властта. Първо президентът, парламентът и правителство трябва да излезнат с ясен, кратък и разбираем план за военна победа.

Второ, паралелно да се направи всичко за финансова стабилизация, ръст на икономиката, привличане на инвестиции. Тово реално се постига за няколко месеца, ако се наблегне на мобилизиране на средства от сивата икономика и офшорките, легализиране на капиталите, бюджет без дефицит, реформиране на данъчната система и т.н.

Трето да се разработи и внедри нов план Маршал. Именно изпълнението на тези три тактически задачи ще доведе до основната стратегическа цел победо във войната, икономическо развитие, избягване на социалните конфликти, единение на нацията.

– Ако в близко време тези три пункта не бъдат изпълнени, Украйна какво я очаква?

– Оптимист съм. Убеден съм, че моята нация вече е преживяла най-лошите времена, бидейки под гнета на Руската империя. И днес потресени ние ще преминем и излезем от тях още по-мъдри и силни. Господ Бог изпраща изпитания, за да са повдигне културата и отговорноста на украинците, за да може ние от население да се превърнем в гражданска нация. Както е казвал някога Вячеслав Максимович Чорновил: „Украйна започва с теб“, т.е. не с президента, премиера или народния депутат, а с обикновения украинец. И това е голямата радост! Ето източника на украинската революция.

– Как Ви се струва, ще има ли трети Майдан?

– Чувам миризмата на горящи гуми. И, повярвайте ми това ще бъде истински трети Майдан, а не имитация, каквато тези дни се случи в центъра на Киев.

– И какво съветвате съотечствениците: да подкрепят третата революция или да не разклащат ситуацията от вътре?

– Да се подкрепи и излезе на площада. Ако уникалните пориви на „оранжевата“ и на Евромайдата се преобразуваха в истинско политическо движение, Украйна би пристъпила много напред. Засега много прекрасни активисти, попаднали във властта напрактика са поглънати от старата прогнила политическа система.

Двата Майдана така и не породиха ново движение, което да стане опора, фундамент за строителството на политическия скелет на нацията и в парламента, и в правителството. Ние отново избираме между старите политически сили, които не умеят и не искат да поставят отношението с граждонското общество по друг начин. Взеха доблестни хора от Майдана, разредиха ги в няколко партии, за да се получат гласове на избирателите и всичко отвътре във фракцията, логиката на взаимодействие остана старата. Това е неправително, нужни са принципно нови политически сили.

Още аз бих посъветвал президента на Украйна да осъзнае, че минимум две трети от днешните требвания сами можем да ги решим, защото украинците имат воля, сила и желание. Но трябда да се даде на страната много ясен и последователен план.

Европейската и северноатлантическата интеграция за Украйна – това е върхът на тортата, която ние сме длъжни да не изпускаме от поглед, какъвто и шум да не се повдига на Запад, да казват, че Украйна не е готова, сега не е времето. За да се постигне този връх, президентът, парламентът и правителството трябва всеки ден не просто да декларират, но и да изпълняват конкретните стъпки за стратегическата победа на Украйна и във войната, и във въпроса за единението на нацията, и в геополитиката. Това е основната цел, но много скъпо струва, но друг път няма.

Наталия ДВАЛИ Редактор, журналист

Превод от руски: Борислав Ангелов

2 март 2016 г.

Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=13040

Posted by on мар. 2 2016. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

  AUD =   лв
  CHF =   лв
  EUR =   лв
  GBP =   лв
  RUB =   лв
  USD =   лв

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.