АЗ ЛИЧНО СЕ СЪМНЯВАМ ИЗТЕГЛЯНЕТО НА КУНЕВА ДА Е ПО ИСКАНЕ НА ЕНП, КАЗВА ОЩЕ ИЗВЕСТНИЯT СОЦИОЛОГ

Юрий Асланов е роден на 18 юли 1951 г. във Варна. Завършва икономика в София и социология в Москва. Управител на социологическа агенция "АФИС". Секретар на Института за социална интеграция.  Член на НС на БСП.  Автор на книгата "Неприлични думи", на множество научно-изследователски публикации, монографии, студии.

Г-н Асланов, какво ви казва усещането за скандала Бойко Борисов – Георги Първанов?
Скандал ли го наричате вече? Спорове между институциите винаги е имало и ще има, тоест надявам се, че ще има. Докато ги има ще я има и демокрацията. Да се нарича сландал нещо, което е плод на различни гледни точки, на различни оценки на натоварените с власт е погрешно.
Правителствата, които са по-силно партийно обвързани винаги проявяваха нервност, някои крайна нервност. Спомням си такива случаи – между президента Желев и министър-председателя Филип Димитров. Между президента Петър Стоянов и премиера Иван Костов. Те са емблематични. Спор имаше и между Георги Първанов и правителството на Симеон Сакскобурготски, между Първанов и правителството на Станишев.
Сега президентът Първанов повдига един от най-съществените въпроси на обозримото бъдеще, свързан с енергийната сигурност. В близките 20-30 години всички държави по света, всички правителства с различни средства, без да ги подбират според цената, ще се мъчат да вземат по-стратегически позиции в очертващата се бъдеща война, която ще се води за енергия, продоволствие и вода. Това са най-бързо изчерпваите се ресурси на планетата. Аз не мисля, че трябва да се реагира нервно на нещо, което може да пропилее усилията на едно поколение. Затова България трябва да бъде силна производителна енергийна сила и енергийно независима.
Не мисля, че отношенията между президента Първанов и министър-председателя Борисов ще се влошат по какъвто и да е съществен повод. Война между институциите няма да има – в това съм убеден.
Сега има нещо такова, че Първанов е първият от тримата наши демократично избрани президенти, който изпълнява втори мандат. Знае се от световната практика, че вторите мандати на президентите са рискови, защото те се чувстват свободни, независими, нямат какво да губят.

Все пак доколко има ресурс, предвид ограничените си правомощия, Първанов  да влезе в битката с Борисов?
Не, това няма никакво значение. Ако правомощията имаха значение, никой нямаше да реагира, толкова нервно на изказване от страна на президента. Но има нещо такова, че досега нито един от президентите не се спаси от голямото изпитание да е президент по време, когато неговата партия е на власт. Но по свой, специфичен начин и тримата се справиха със своята задача, дори в споровете, които имаха със собствените си партии, от които произлизаха, те взеха по-правилните решения.
Аз не мога да бъда арбитър в този спор, но мисля, че президентът правилно и навреме повдигна този въпрос. Колкото до това може ли с ограничените правомощия президентът да влезе в битка – може, разбира се. Бойко Борисов, когато нямаше никакви правомощия, във всеки случай влияеше  на общественото мнение, но от позицията на високия си рейтинг, на високата си популярност. Президентът не бива да бъде подценяван, дори когато само говори. Не става дума за правомощията. И нервните реакции се базират на това, че думите му имат значение и те въздействат.

Как ще повлияе евентуалното изтегляне на Меглена Кунева от Европейската комисия върху следващите президентски избори? Възможен кандидат за президент ли е тя?
Трябва да съм някакъв гадател, за да отговоря. Но… ако Меглена Кунева не бъде номинирана за еврокомисар, то ще бъде знак в две посоки. Първата, че политическа партия ГЕРБ, като по-млада политическа сила, се стреми към цялата власт, иска да заеме всички институции. От друга страна, това ще е знак с обратна стойност – ще покаже, че дори добрите оценки нямат никакво значение. Трудно ми е да поставя на кантара едното и другото, да преценя кое е по-добро. Едното води до стабилност, когато една партия заеме ключовите позиции, от друга страна обаче и западната и традиционната практика в развитите демокрации показва, че приемствеността винаги има решаваща позиция за безболезното и мирното сменяне на властта.
А дали е възможно Кунева да е кандидат за президент? Не знам. Не ги свързвам тези неща с бъдещите президентски избори. Свързвам ги само с политическа конюнктура. Това, което се коментира, че изтеглянето на Кунева е по искане на ЕНП, аз лично се съмнявам да е така.

Очертава се на предстоящия конгрес на БСП Станишев да бъде преизбран. Как го виждате него в конфигурацията Кунева – Първанов – Борисов за бъдещите президентски избори?
Никой не може да каже дали ще бъде преизбран преди да е минал конгресът. Предстои битка. Тя няма да е лека, но ще е полезна за него. Първанов не може да бъде кандидат за президент. Аз не съм сигурен дали Бойко Борисов ще вземе такова решение, икой не може да каже. Има още 2 години дотогава. Трудно е да се прогнозират, както икономическата, така и политическата ситуация в страната, така и междупартийните отношения. Сега текат доста динамични процеси в общественото съзнание. Може да настъпят съществени промени. Може ГЕРБ да не това, което е сега и да няма това влияние, а пък правителството да не излезе толкова приемливо. И ако е така, то ще се отрази на Борисов.

Приключи ли ролята на Царя в политиката и може ли той да се намеси в президентските избори?
Поне така изглежда в този момент. Но…  тя никога няма да приключи. Доколкото той е историческа личност, няма значение как се оценява, но е свързан с историята на тази страна в един много продължителен период. Дали има той политическо бъдеще? Поне на този етап, както изглежда, няма такова. Съмнявам се, че би бил кандидат за президент.

Много се извинявам за следващия въпрос, надявам се не ви обижда като социолог, но виждате ли някаква роля за ДСБ и СДС в президентската надпревара?
Защо да се обиждам? Аз не знам СДС и ДСБ каква роля ще играят. Първо дали ще останат единни, защото имаме пукнатини в отношенията и незнам дали са запълнени. Конюнктурата и обстоятелствата ги събраха. Там, няма защо да лицемерничим, силната фигура е Иван Костов. СДС има лидерски проблем, че Мартин Димитров е млад, сравнително трудно се установява лидерството му. От друга страна СДС е традиция в дясното и много хора следват тази формация, който и да е лидерът. Докато подръжниците на Иван Костов са по-малко. Но ролята им може да бъде от нищо – до много съществена. Зависи какво ще правят, зависи кои са другите играчи. Независмо дали една партия има такава роля да се пребори с другите играчи, тя може да влияе съществено на резултата. Ще дам пример. Георги Първанов през 2001 г. по никакъв начин не можеше да стане президент, ако не се беше кандидатирал г-н Богомил Бонев. Просто нямаше как да стане. Така че някой път човек, който няма никакви шансове в стремежа си в голямата игра, изиграва ключова роля за крайния резултат.
Затова и ролята може да бъде съществена, доколкото ако към момента на следващите избори има криза в поведението на сегашните управляващи. Може да се случи така че дясномислещото да не се пренасочи към левия сектор, а да търси друга дясна алтернатива. Възможно е и това да не се случи, да има друг съществен обрат.

Posted by Общество. Нет on сеп. 10 2009. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry