Ще бъдат направени неимоверни опити да бъде бламиран сегашният президент

Една от причините за  хаоса в държавата е разрушаването на Наказателно-процесуалния кодекс

 

О.з. генерал Костадин Коцалиев е роден на 9 юни 1939 г. в Благоевград. През 1963 завършва право в Софийския университет “Кл.Охридски”. Работи като следовател. Шеф на следствието от 1983 до 1990 г. Понастоящем пенсионер.

Едно интервю на Калоян Методиев

 

– Как станахте следовател?   
– Случайно. Бях стажант в Софийския градски съд. И в ония далечни времена в 6-то районно управление бяха закъсали със следователите, един болен , друг в разход и един ден председателят на градския съд ме извика, разреши да се наруши графикът и каза: “Вижте, които желаят да отидат – и стажа да изкарат, и едновременно да помагат”.  След стажа ме поканиха да остана.  Тогава нямаше следователи. Само името им беше такова. Иначе дознатели баха. Имаше и дознатели, те пък бяха сержанти.  
– После кариерата ви как се разви?     
–  Бурно.От лейтенант в Народната милиция до генерал-майор, началник на Главно управление, командир на армия. Започнах работа. Започнах да се “търкалям” по службите. След това преминах в Държавна сигурност от звената на Народната милиция. Оттам ме пратиха на даскал. Бях в академията за Обществени науки 2 г. По днешната терминология хората ни учеха как се упралява. Учил съм две дълги години “Управление на политическите и социални дейности”. Ние бяхме 4 специалности в един курс. Всички бяха висшисти и към момента на записването в академията бяха ръководители. Учехме управленска проблематика, автоматика и механизация на управленската дейност, оперативна психология, системен анализ…   Вече имах към този момент 10 г. служба зад гърба си. Имах отделение от 14 офицери, които ръководех. Ще кажа нещо, което няма да намериш другаде. За армията важи едно такова правило: ако не си командвал рота, и армия няма да може да командваш. Даже едно отделение от 14 човека е голямо, тъй като един началник трябва директно да ръководи подчинените си. Науката е доказала, че 7-те символа са 99 на 100 от човешките възможности, за да ги контролираш с едно съзнание – ефктивно. Не случайно в автомобилите има по 3 прозорчета.    
–  Колко човека е оптимумът, който може да се управлява директно?      
–   Нормалният оптимум е 7 човека. А една рота нормално има 4 души. А ти горе, като командир на армия, пак командваш толкова – началника ти на щаба, видовете въоръжени сили, началника на тили, началника на разузнаването. Пет, шест, седем души. Значи, ако ти не си се научил да ръководиш директно и да познаваш профила на отделението, не само да ги ръководиш, а и да носиш отговорност за тях… Не само за успехите, но и за провалите. Провалът е твой, защото ти не си го видял. Ти затуй си командир, ти си началник. Подчиненият може да е още зелен, може да е необучен, може даже да е глупав. Ти затова си избран между равни на тебе в един момент, за да носиш отговорност.                                   
–  Какво е да си следовател? Плюсовете  и минустите на тази професия?      
–   Много дълга тема. Казано грубиянски, следователят е лошото куче на държавата. Захапва те за врата докато те изтърбуши. Аз съм се докосвал до проблемите на държавата. Пасивите са, че излизаш с нарушена нервна система, нарушено здраве. 20 – 25 г. ако издържиш – с окапали  зъби, нарушено зрение, невротик. Огромно напрежение. По-напрегната професия от тази няма. Неблагодарна. Всеки нов режим почва да гони старите псета.             
– Какво изгражда една такава професия у човека?   
–  Човекът, който се е посветил на тази професия, трябва да е равнодушен към жълтия метал. Ако човекът е човек, става още по-голям човек. Ако е бил скрито говедо, неразузнато, става още по-голямо говедо. Ако си бил състрадателен към човешките нещастия… големият следовател си остава състрадателен. Независимо, че повдига обвинения. Обвиняемите не помнят съдиите. Те не помнят и прокурорите си. Те се появяват за няколко часа сумарно в съденбата зала. Съдията е на разстояние. Вероятно има чувство на неприязън към съдиите, но той казва: Онова копеле ме изработи. Той и един оперативен работник. Но той не знае и оперативния работник. Следователят седи от другата страна на масата и казва: Обвинявам те в името на републиката затова, че  еди какво си, еди къде си.. а сега подпиши се тука. Определям ти мярка. Предложих на прокуратурата да те задържи… Животът е безкраен конвейр. Край няма. Били се, карали се, влезли в кръчмата да се почерпят, разбили къщата, запалили я…  
– Кокошкари?      
–  Кокошкари е за вас, а за човека, който има 5 кокошки и с тях живее, кокошкарско дело ли е? Трагедия. Откраднали старото колело, а с него обикаля по-бързо по кофите за боклук, а другите с кола го изпреварват, асъл само боклуците останали. Няма кокошкарски дела. Има кокошкарски манталитет на държавници, на съдии, на прокурори, на граждани. В живота всичко е важно. За големия човек тези неща, говоря за големия в социалната йерархия, той може да е пак дребен, тези неща може да не са важни. За нормалния човек,  който става, храни се, живее, радва се, скърби, това е неговият живот. Влезнали и омърсили къщата му. Ами за него това е трагедия. Отмъкнали му два радиатора. Той е пестил тия пари. Ще чуе в полицейското управление някой да се намери простак, да каже; “Еее два радиатора. Голяма работа”.  Голяма е. Как да не е  голяма. Няма дребни престъпления. Приказките за дребни, престъпления както една видна журналистка преди време каза: “Как да се разтоварят, как да се декриминализират дребните, да се разтовари системата?”  Е какво ще кажат пострадалите? Те нямат ли право на защита?             
– Възродителният процес?      
– За мен възродителният процес не е нищо повече от период от време, в който се твърди, че имало насилствена смяна на имената на български граждани, които определят себе си като турци или като мюсюлмани. Щото българомохамеданите не са турци. Те изповядват мюсюлманската религия доколкото са я овладели. Те не са турци. Аз имам една докладна записка някъде 23 – 24 май 1989 г. , няколко дни след като в страната започнаха вълнения, ми се обади министърът на вътрешните работи. Пита ме някои неща и накрая, по моему ни в клин, ни в ръкав, ми каза:”Абе, очаквам малко по-голяма активност от тебе”, т.е. от службата, която аз ръководя – следствието. И аз му казах (аз го уважавам и сега, не сме се виждали с него отдавна, не беше лош човек – Георги Танев) – “Другарю министър, аз се удивлявам на това , което казвате. Там, където има проблеми, произшествия, нарушения на обществения ред, моите хора са там. По схемата, която действа в държавата. Има произшествие, запалена кола или паднала ограда, заклан човек. Няма значение  какъв е мотивът. Моите хора са си там.”. “Не, все пак аз да ти кажа…”. И реших да ида за 2-3 дни из страната и както излязох за 2-3 дена се върнах след 14. Реших, че по-добре да бъда там. Може да се каже, че имам лични впечатления от обстановката в Севрна България, където имаше някои по-остри прояви. Някъде, не помня къде беше, Разград ли, Търговищко ли, в района на Каолиново ли, за малко да стане катастрофа с вертолета. Много ниско слязъл и хвърлят един много голям камък, който, не помня дали счупи стъклото или то беше свалено, но удари пилота  по главата.  Имаше доста хора задържани по районните управления, по окръжните управления. Не повече от 100-ина човека, които до края на 72-та часа баха останали 15-20 души. И когато се прибрах в София, размишлявах над това, което съм видял. При мен всеки ден се стичаше информация, колата ми беше радиофицирана в онези далечни времена. Имах връзка с всички окръжни управления по всяко време на денонощието. Написах една докладна записка и предложих на някои хора да излезем заедно с нея пред по-горните ръководства. Никой не каза не, но никой не каза да.          
– Какво имаше в тази докладна записка?       
– Ще кажа. Ако питате кои са тези хора, няма да кажа, защото са покойници. И не върви, когато са покойници,  да кажа, че е имало нещо. Някъде на 10 юли аз внесох тази докладна записка в министерството както си му е редът: подписана, подпечатана, с изходящ номер, заведена, а не пуснат тото-фиш, ама не са ти го заверили. Тя беше описание точно какво се е случило на около 10 страници, колко хора са задържани, какви дела има. Никакви апокалиптични картини няма вътре в нея. Тя не прави опити да скрие нищо, да преиначи фактите. Гъделът, ако това е гъдел, се съдържаше в двете предложения накрая. Да бъдат прекратени всички образувани дела по държавно-политически причини с изключение на  точно посочени случаи, които имат чисто криминален характер, а те се брояха на пръсти. Всички останали да бъдат прекратени и на наближаващия 9 септември да бъде обявена обща амнистия за деянията – смутове, бунтове, участия, за да се прекрати състоянието на гражданска война.  Ако не беше станал превратът на 10 ноември, а някои неща се бяха запазили, аз пак щях да си отида, защото на някои нямаше да им хареса това, което предлагам – да се прекратят всички дела. Този документ е запазен за моя приятна изненада,  както разбрах преди време. И така на 15 януари 1990 г. аз “отплувах” в разцвета на силите си на 50 години.           
– Делата срещу вас в началото на 90-те години?         
–  В един от старите бойни устави на пруската пехота, подчертавам пруската, а не руската, е записано, че никой военнослужещ няма право да се оплаква пред по-горни командири, докато не изтекат 72 часа от станалото събитие. Моите 72 часа още не са изтекли.
 –  Всички казват, че нещо не е наред със съдебната ни система. Какво й куца?    
–  Темата е много голяма. Това може да е тема на един самостоятелен разговор. Сега тук ще отбележа само следното. На 10 ноември 1989 г. България имаше два от  най-модерните кодекси в Европа. Наказателният кодекс, приет през 1968 г., беше създаден под ръководството на моя покоен професор по наказателно право Иван Ненов, който е учил поколения юристи. Смъртта го завари като зам.-министър  на правосъдието и проф. в Юридическия факултет. Страстен привърженик на Левски, аз не съм техен привърженик, ходеше по мачове. Непрекъснато беше във вълнение ще спечели ли  Левски купата. Почина и съпругата му – прекрасен художник. А сестра му Лиляна Ненова ми беше професор по семейно право. По инициатива на Тодор Христов Живков (не му правя реклама, дали той сам се беше сетил или му бяха казали), но  преди последното гласуване на НК в Народното събрание, Живков държа реч, че  по много членове в кодекса е предвидено смъртно наказание и че това не е правилно. В резултат от 400 и повече члена, само в 8 случая, беше предвидено смъртно наказание. Наказателно-процесуалният кодекс беше приет 73-та г. Той беше изработен под ръководството на акад. Стефан Павлов. Аз не бях в кръга на симпатизантите му и той на мен, но е една светла глава. Един истински борец за правов ред и законост. НПК беше  един модерен закон. Имаше само два принципиални дефекта, които бяха отстранени през декември 1989 година. След това започна неговото разрушаване и това е една от причините за  хаоса в държавата. Първият дефект беше, че адвокатската защита се появяваше едва при приключване на разследването. Вторият беше, че мярката “задържане под стража” се определяше от прокуратурата.     
Разбира се, не е достатъчно въпросът  да е уреден законово. Оказа се, че когато ни арестуваха с ген. Чергеланов през 1992 г., съдията, който утвърди мярката му, погази същия този закон. На гроба трябва да му се сложи на този съдия, който утвърди тази мярка  ген. Чергеланов да остане в затвора. Това е един боен офицер, командир на Първи танков корпус, участник в антифашистката сърпотива, в  двете фази на Отечествената война, професионален военен до дъното на душата си, извървял 45 години, сам напуснал през 1988 г. ,подаде оставка  и отиде в пенсия, военен разузнавач за граница. Човек, изтъкан от чест. Да не говорим, че в закона пише, че на генералите може да им се налага само домашен арест. Виждате ли, не е достатъчно само да се запълни празнотата в закона.
– Президентските избори?            
 
–  Ще бъдат направени неимоверни опити да бъде бламиран сегашният президент Георги Първанов, на който аз симпатизирам. Повдигна авторитета на институцията. Държи се сравнително успешно в сложната вътрешно и външно политическа атмосфера за България в навечерието на ЕС. Аз не твърдя, че той трябва да бъде единственият кандидат, но се страхувам, че няма да бъде много почтена президентската кампания. Поне така виждам нещата от моята камбанария на 10-я етаж, където живея.         
– Усилено се говори за създаване на нова лява партия, която да се отцепи от БСП. Възможно ли е?          
– Моят покоен баща, царство му небесно, е  член на Младежкото социалистическо движение от 1915 г. Беше влязъл в партията през 1919 г. Последната му “екскурзия” по времето на негово величество Борис ІІІ беше приключена на 7 срещу 8 септември 1944 г.  в един концлагер. Тая партия е възникнала преди 120 години. Много народ се е отцепил и безславно е загинал. Тя си има недостатъци, пропуски, грешки, носи много отговорности за много неща, сигурно и сега ще видим, че е допуснала грешки, но тя е една от най-старите европейски леви партии, която няма аналог. Тя няма аналог. Тя ще намери верния път за утрешния ден.
–  Какви книги четете? Имате ли любим автор?
–  Нямам любим автор. Сега чета за наследниците на Кирил и Методий, излязла на руски език и написана от руснаци. Харесвам Джон льо Каре. Онзи ден един приятел ми подари на празника 1 май “Ченге втора употреба” на Богомил Райнов и я прочетох. Тя е последната от многологията за Емил Боев, пък всички останали аз ги имам подарени от автора с надпис.


ПОСЛЕДНИТЕ 5:

Константинос Марицас: България дължи много на мафията. За мен организираната престъпност е божи дар

 

Aнтонина Желязкова: В България няма етническо, а социално и политическо напрежение

 

Цветко Цветков:Партиите след 10-ти са рожби на БКП и БСП, ГЕРБ повтаря образуването на СДС

 

Надежда Михайлова: Не виждам перспектива пред СДС, ако продължава по този път

 

АТАНАС АТАНАСОВ:В МВР са нужни кадрови чистки

 

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=145

Posted by on май 11 2006. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

  AUD =   лв
  CHF =   лв
  EUR =   лв
  GBP =   лв
  RUB =   лв
  USD =   лв

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.