Фатон Мехметай: Република Косово ще създаде своя армия

Интервю на Антон Панчев с Фатон Мехметай, експерт по въпросите на сигурността, специално за Общество.нет

1) Г-н Мехметай, излезе от печат Вашата книга „Дейността на руските секретни служи в балканските държави”. Може ли да ни разкажете повече за Вашето изследване?

По-голямата част от този анализ, свързан с присъствието и дейността на руските тайни служби в Косово, Албания, Македония, Черна гора, но и в други държави на Балканите и в Европа, който се издава в тази книга, е публикуван като статии в седемнадесет броя на ежедневника “Epoka e Re”, Прищина, в периода ноември-декември 2017 г. Това, което ме подтикна да направя книга от тези статии, бяха многото искания на читатели, на изследователи, но и на мои приятели и симпатизанти, които ми предложиха тези текстове да ги събера в книга. Това се случи, след като на електронната страница на вестник  “Epoka e Re” (https://www.epokaere.com/), където имаха изключително голяма читаемост, щом се публикуваше поредната статия, имаше неауторизирани хакерски намеси, които правеха невъзможно цялостното изложение на статията в електронна форма, в която се говореше за руското присъствие в държавите от Западните Балкани и извън тях, но увреждайки и други материали на електронното издаване.

В това изследване са третирани старателно аргументите, фактите и данните, които свидетелстват за присъствието на руските тайни служби в тези държави. Издаването на тази книга е резултат от сътрудничеството с Института за геополитически изследвания и сигурност и албанския ежедневник “Epoka e Re” в Прищина. След като излезе от печат, книгата „Дейността на руските секретни служи в балканските държави”, въз основа на исканията на читателите, в една седмична хроника на книгата, направена от РТК (Радиото и телевизията на Косово), е обявена сред най-търсените книги.

За да завърша това изследване съм работил над една година, където между другото, съм третирал и обширна литература и фактография (в някои случаи от първа ръка), без да се пренебрегват печатните и електронните медии, архивите на някои национални и международни вестници и списания, монографии, които са публикувани след 2000 година и които се занимават с третирането на дейността на руските служби, особено в периода след падането на комунистическата система в СССР и консолидацията на Руската федерация. След разбиването на тази система, имаше някои теми, които бяха малко третирани, а в някои случаи и изобщо.

В това изследване са представени ясно идеите и концепциите на „панславизма”, които са представени и се представят всеки ден в пространствата на балканските държави, но и в Европа, които се налагат в различни форми посредством руските секретни служби и до ден днешен. Това изследване, направено в тази област, е един сегмент, който представя структурите на руските тайни служби в тези пространства, тяхното разпростиране, дейностите и оперативните мрежи, които са ясен показател за присъствието на тези служби в съответните държави, някъде по-често, някъде по-рядко. Разпадането на бивша Югославия и независимостта на Черна гора и на другите републики, отслабиха славо-балканската ос, затова руските тайни служби проектираха нови стратегии, за да променят това положение. Това е една от причините защо Русия инвестира толкова много с всички средства в инсталирането на секретните си служби в тези пространства и чрез тях в създаването на един слой от политици с проруска ориентация, които успяха да поддържат константно влиянието на Русия толкова много време.

Създадените от този вид ситуации са доста сложни за разглеждане, затова и се изисква прецизност и точност, но и правилен и безпристрастен анализ на всички ситуации, за да бъде това изследване колкото се може по-цялостно. Това аналитично изследване е една публична реакция, един вид аларма за присъствието и дейността на руските секретни служби в балканските и европейските държави, с които могат да се сблъскат понастоящем или в перспектива и самите албански общности в региона, нашата дипломация, но и самата сигурност на Косово, Албания и на другите държави, споменати по-горе, но не се изключват и сблъсъците на глобално равнище.

2) Кои са, според Вас, най-типичните характеристики за руската дейност в Косово и на Балканите?

Руските тайни служби се възстановиха след падането на комунистическата система и са по-силни, отколкото в периода на комунизма, възстановявайки се в страните от Балканите и Европа без шум и без да губят време. С особено ударение по това време се разпространиха в Сърбия, Албания, Черна гора, Македония, Косово, Хърватска, Словения и в други страни. Както се знае, при нас руските служби не се намесват за първи път след падането на комунизма, те са присъствали и в по-ранни исторически периоди, играейки доминираща роля в правенето на политика. Руските служби инвестираха силно в нови кадри, създадоха политически партии, камуфлирани като прозападни, но които бяха с проруска ориентация, купуваха силни медии в държавите от региона, създаваха нови медийни агенции, за да ги използват за пропаганда и агитация, но и за създаването и лансирането на фалшиви новини (“fake news”) и в много страни спечелиха политически терен, влияейки и върху много решения в международен план. Имало е доста текстове, анализи и изследвания, които по хронологичен начин са осветлили и уточнили присъствието на руските служби в държавите от Балканите и в Европа, които са ми послужили много и са ме ориентирали правилно. Но, в това изследване, съм третирал взаимовръзката на руските служби с икономическия шпионаж, със структурите на политическата мафия в тези държави, със създаването на мрежите на ислямския екстремизъм, които руските служби са ги използвали, за да дестабилизират някои балкански страни и извън тях; връзките на ръководителите на руските секретни служби със структурите на дипломатическия шпионаж, защото руските тайни служби са направили свои различни дипломати на тези държави; инсталирали са своята структура из консулства, посолства и в дипломатическото тяло. Освен това, съм представил аспекти от сътрудничеството на руските тайни служби със сръбските, босненските, македонските и други служби, което е голямо предизвикателство за балканските държави и миниране на демокрацията в тези пространства, особено в посткомунистическите страни. Виждат се открито силните намеси на руската политика в Черна гора, Македония, Босна, Косово и в други страни. Това се случва заради това, че Русия винаги е имала и продължава да има едностранни концепции за доминация, основани на философията на силата, заплахата и шантажа, използвайки винаги ветото си като суперсила.

Искам да спомена един факт, който не е често споменаван, Русия и руските секретни служби бяха поддържащ елемент и участваха в изработването на великосръбския шовинистичен проект на Милошевич за разпадането на бивша Югославия и завладяването на тези страни, за да се създаде „Велика Сърбия”, но този проект се провали след много жертви и невиждани кръвопролития, които стигнаха до степента на геноцида, след едно голямо мъчение и героичните усилия на албанския народ в Косово и на другите народи в Хърватска, Словения, Босна и другаде, които вдигнаха демократичното западно общество, което този път застана на страната на правдата.

3) В България има много публикации за руската намеса в политиката, икономиката, българските медии. Срещал ли сте данни за дейността на руските тайни служби в България?

Да, има много публикувани различни материали, книги, анализи, наблюдения, текстове и изследвания, които говорят за руската намеса в българската политика, в икономиката, в медиите и др., но по особен начин ми направиха впечатление информациите, свързани с активността на тайните клетки на ФСБ, концентрирани в България, които са работили дълго за разпростиране на тайната мрежа от сътрудници на тази служба (ФСБ) сред определени официални лица в различни църкви и манастири в Сърбия, България, Черна гора, Македония, Албания, Гърция и други, използвайки сътрудниците на тази мрежа, които идват от религиозния свят, за да обвържат православните страни на славянския свят и страните от Балканите.

Влиянието или експанзията на Русия в тези пространства не се проявява само като военно влияние, но и като икономическо, културно, политическо и дипломатическо. В балканските държави, които имат проруска ориентация или в които Русия е разпростряла своето влияние, руски представители са изпрали над 20 милиарда долара, сиви пари на големия руски бизнес. Една част от тези пари са инвестирани в туризма, в недвижима собственост, в хранителната индустрия и др., в Сърбия, „Република Сръбска” в Босна, в Черна гора, Македония, България, Хърватска и др. Освен това, едно друго нещо ми се стори интересно за отбелязване във връзка с Вашия въпрос. Това са руските агенти на СВР и ГРУ, разположени в Македония, Косово, България, Черна гора, Албания и др., натоварени със специфични задачи. Една поредица от операции, които са предприели в периода 2013-2017 г., са били координирани от „Хуманитарния център” в Ниш. Интересно е да се отбележи как руските тайни служби са използвали една структура на своите сътрудници, инфилтрирани в България, за да подпомагат руската служба да разпростира своята мрежа в няколко специфични точки в Македония. Документирано е, че руското посолство в Македония е използвано за прикритие на няколко шпиони на ГРУ, дейността на които е координирана от базата на ГРУ в българската столица, София. Също така, според същите източници, руското посолство в Скопие е надзиравало създаването на над 30 сдружения за македонско-руско приятелство, които също са контролирани от центъра на ГРУ в София.

Освен това, от руската дипломация и тайни служби са използвани същите схеми, като в случая на Молдова, България, Украйна и др., за да се намесват в парламентарните избори в Македония, Черна гора, Босна (Република Сръбска), в Албания и другаде, с цел разпростиране на руското влияние в политиката на тези държави, за да имат пълен контрол в тези страни.

По причина на тази комплексност, макар че са правени големи усилия и безкрайна подготовка страните от Западните Балкани, като Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Македония и Сърбия да влязат в ЕС, този проект среща големи пречки от една серия политически неразбирателства, проявявани между страните от Западните Балкани и страните от ЕС. Тези политически неразбирателства и сблъсъци между страните от Западните Балкани и ЕС ги стимулира и използват руските тайни служби, руската дипломация и техните съюзници, за да възпрепятстват този проект, с цел да си създадат нови пространства, за да разпрострат своето влияние. Тази борба продължава и днес.

4) Правителството на Косово взе решение за създаването на Въоръжени сили на Косово. Кога може да се очаква да се гласуват проектозаконите в тази област от парламента на Косово и как ще реагира „Сръбската листа”?

Трансформирането на Силите за сигурност на Косово във войска е сред най-трудните предизвикателства пред държавата Косово, още от обявяването на независимостта през 2008 г. И въпреки трудностите и пречките, които ги създава „Сръбската листа”, този процес не е невъзможен. Процесът на трансформирането на Силите за сигурност на Косово в Армия на Косово не беше приключен през предишния мандат на правителството на Косово (2010-2014), заради несъгласието на „Сръбската листа”, като инструмент в ръцете на официален Белград и заради някои вътрешни проблеми, които бяха създадени изкуствено около този процес. За формирането на Въоръжените сили на Косово бяха нужни конституционни промени, а това не може да се осъществи без две трети от гласовете на депутатите, които представляват малцинствата в парламента. Въпреки това, процесът на създаването на армия влезе в правилен път и ще приключи през тази година. Парламентът на Косово ще одобри проектозаконите за войската на второ четене най-далече към средата на месец декември 2018 г.

Относно подготовката на този процес са спазени всички законови процедури. Освен това, парламентарните комисии приключват своята работа. И вземането на решение във връзка с гласуването на първо четене на Проектозакона за Силите за сигурност на Косово и превръщането на ССК в армия на Косово, беше прозрачно. Гласуването на проектозакона за войската на Косово обедини албанския политически спектър и този на другите малцинства в Косово и засили вярата на гражданите на Косово в нашата решителност да се вземат решения в интерес на гражданите и на нашата държава. „Сръбската листа” се оттегли в знак на противопоставяне на трансформирането на Силите за Сигурност на Косово във войска, бойкотирайки институциите на Косово, но и заплашвайки своите сръбски съотчественици, шантажирайки и заплашвайки ги, за да напуснат редиците на ССК. Освен това, екстремистките кръгове, които ръководят сръбската общност в северните части на Косово, оглавявани от Милан Радойчич, заместник-председател на „Сръбската листа”, човек много близък до президента на Сърбия, Вучич, обвинен като шеф на сръбската престъпност в северните общини, принудиха четиримата кметове на сръбските общини в северните части на страната да подадат оставка от своите функции; също така, има достатъчно аргументирани факти за принудата чрез заплахи представителите на сръбското малцинство да се оттеглят от ССК. За съжаление, сърбите в Косово, заради това, че са превърнати в инструмент на Белград, непрекъснато, според поръчките на Белград, се противопоставят на решенията, които водят Косово към прогреса и стабилността като държава, но по-лесно се примиряват. Що се отнася до албанското мнозинство, никога не е имало проблем по този въпрос, всички проблеми ги причинява официален Белград.

Могат да се споменат тук протестите и напреженията, създадени по случай обявяването на независимостта на Косово през 2008 г. По това време, противопоставянията бяха много големи, сърбите организираха протести, барикади, изгориха и унищожиха митническите пунктове, раниха десетки служители на НАТО, но и предприеха други действия, които отнеха и човешки животи, но с хода на времето и този проблем се нормализира. Сръбското малцинство в Косово има големи права, дори нито едно малцинство в света ги няма правата, така както ги имат сърбите в Косово. „Сръбската листа”, но и другите сърби в Косово, са разделени и имат многобройни проблеми, но в този хор се дирижират насилствено от клана на Милан Радойчич с неговите сътрудници, а той е обвинен за убийството на лидера на сърбите в Косово, Оливер Иванович.

Това го доказва и един друг факт, сръбските политици в Косово, тръгвайки от Оливер Иванович (само няколко дни преди убийството), Рада Трайкович, след това Момчило Трайкович и други, непрекъснато издигаха глас, че може да бъдат жертва на Милан Радойчич. Този страх вече присъства и сред самите членове на „Сръбската листа”, особено сред тези в северните общини, които Милан Радойчич, подкрепян от президента на Сърбия, Александър Вучич, ги принуждава към различни действия срещу Република Косово. Въпреки всичките тези трудности, стимулирани от Белград, Косово върви сигурно към изграждането и засилването на държавата на Косово.

5) През последните месеци се говори много относно възможността за промяна на границата между Косово и Сърбия, т.е. за разделяне, размяна или коригиране. Ще загубят или ще спечелят албанците от евентуалното реализиране на тази идея?

Опциите за възможностите за промяната на границата между Косово и Сърбия, за разделяне, размяна или коригиране, са много ранни и са великосръбски идеи. Те се активизираха отново преди известно време от президента Тачи, който го представя като свои идеи.

Относно тази проблематика, албанското обществено мнение е разделено на две групи. Първата група я оглавява президента на Косово Хашим Тачи и неговите поддръжници, които са за разделяне, размяна на територии, коригиране на границата и др., и втората група са тези, които са срещу коригирането на границата, териториалните разделяния или размени.

Първата група няма много поддръжници, но е подкрепяна и от президента на Сърбия, Александър Вучич и поддръжниците на неговата политика, които имат влияние в много институции.

Обаче, втората група представлява мнозинството, в нея са включени хора с влияние, които идват от всички политически партии в Косово, но и от диаспората. Аз смятам, че не трябва, нито е желано да се дискутира около първата опция, без Сърбия да е признала независимостта на Косово. На Сърбия трябва да се  постави условие да признае независимостта на Косово, което спечели свободата си от сръбския завоевател преди 20 години и вече десет години е свършен факт, като държава, призната международно от най-висшите институции на международното правосъдие. Повече от 100 години Сърбия е упражнявала геноцид върху народа на Косово, но го е използвала по най-ужасен начин, както по времето на робството. Сърбия, особено след обявяването на независимостта на Косово, е направила невиждани щети на Косово, дори и пред очите на цивилизования свят. От споменатите териториални разделения, корекции или размени, албанците не печелят нищо, защото става дума за територии, които Сърбия ги е взела по-рано, само застрашават да загубят всичко, което са спечелили с война и големи жертви. Нямаме работа с територии на Сърбия, а с албански територии. Още от 2004 г. насам, Косово е в процес на преговори със Сърбия. Още от това време до днес в 90% от случаите Сърбия не е реализирала нито едно от споразуменията, които са произлезли от този процес.

Освен това, още от 2000 г. насам, Сърбия организира и финансира паралелни структури и паралелна власт в Косово, но за съжаление, пред всички антиалбански явления на Сърбия, международната общност мълчи.

6) Общата ситуация между Косово и Сърбия се влошава. Сърбия продължава с диверсионните действия срещу Косово, докато косовското правителство наложи така от 100% върху стоките от Сърбия и Босна. Има ли вероятност за нормализация и за подновяване на диалога до края на годината?

Още от обявяването на независимостта на Косово през 2008 г. насетне, е имало и по-тежки ситуации между Косово и Сърбия, но са преодолени. Единственото оръжие, което има Сърбия в Косово е политическото влияние, което упражнява сред сърбите в Косово, една част от които са слепи носители на политиката на Белград. Понеже налагането на таксата от 100% за продуктите, които идват от Сърбия и Босна ще се отрази преговорите да поемат по-сериозно русло, но и на тези преговори, толкова маратонски и без никакъв ефект и само във вреда на албанците, да им се сложи край. Сърбия трябва да признае независимостта на Косово, която вече е свършен факт. Налагането на таксата от 100% за продуктите от Сърбия и Босна, след това подготовката на Силите за сигурност на Косово за трансформиране във Въоръжени сили на Косово, както и други събития, които са се случили в мандата на правителството на Харадинай, са ясни показатели, че Косово се откъсва от контрола на Сърбия, която използва влиянието на Русия и на другите си традиционни приятели, за да поддържа своето влияние в Косово, влияейки чрез ОНН и ЕС.

Създаденото през последно време положение между Косово и Сърбия ще се преодолее без някакъв голям проблем, сърбите може и да издигнат барикади в някои части на страната, може да предприемат и други действия в по-агресивна степен, но в рамки, които ще бъдат управляеми.

През своето съществуване Сърбия се е отнасяла брутално към тях, но албанците никога не са повтаряли нейните действия в знак на отмъщение. Косово е уникален пример в света, като се смята за мултиетническа държава, когато всички малцинства заедно съставят само 8% от населението. Освен това, албанците в Косово, въпреки масовите убийства, геноцида и масовите разрушения, през войните в историята и през последната война, които е правила Сърбия срещу албанците, откакто е завършила фронталната война и чак до днес не съществува някакъв въоръжен междуетнически екцес, изключвайки вече известните инциденти, които ги е правила самата Сърбия и се е опитвала да обвини албанците. И в този случай сърбите в Косово се занимават със себе си и рушат бъдещето, правейки опити Косово да се държи под контрола на Сърбия. Казвам, че застрашават бъдещето, защото албанците се принуждават да намират други пътища за засилване и функциониране на държавата, дори и интегрирайки се в албанската държава, или посредством кантонизирането, формирането на една Албанска федерация.

7) Каква е ситуацията с Асоциацията на сръбските общини в Косово? Ще се създаде ли тази структура и какви правомощия ще има?

Асоциацията на сръбските общини в Косово е нещо, искано от Европейския съюз и като такава мярка би била в интерес на Косово, тъй като формирането на тази асоциация ще направи възможно сближаването на Косово с Европейския съюз и със Запада. Това е един вид условие за пълната нормализация на отношенията между двете страни, в последната фаза на диалога за нормализация на отношенията между Косово и Сърбия. Но, Асоциацията на сръбските общини в Косово с изпълнителни правомощия, е в пълно противоречие със законите и конституцията на Косово и представлява опасност за разделяне и парализиране на държавата Косово, затова не е добре такива споразумения да се постигат „зад кулисите”, защото проблемите, които произлизат от формирането на Асоциацията на общините със сръбско мнозинство в Косово са непоправими и вредни за двете страни, за Косово и Сърбия. Асоциацията фактически представлява едно предизвикателство за политическата стабилност в Косово, за върховенството на закона, включвайки тук и доверието в Европейския съюз. Асоциацията на общините със сръбско мнозинство в Косово представлява и едно друго предизвикателство, понеже може да се злоупотреби от Белград, за политически натиск, саботажи и шантажи в Косово. Правителството на Сърбия, посредством манипулирането на няколко сърби с влияние в северните части на Косово, които ги използва, за да се противопоставят на институциите на Косово, е изолирало тази част, превръщайки я в едно средновековно гето, блиндирано от многобройни сили за сигурност.

Още повече, макар че няма никаква пряка препратка в Споразумението за нормализация, Асоциацията може да има един механизъм за координация на прякото сътрудничество между общините със сръбско мнозинство, Република Сръбска в Босна и Република Сърбия. Асоциацията ще включва тези общини: Северна Митровица, Зубин Поток, Лепосавич, Звечан, Щръпце, Клокот-Върбоци, Грачаница, Ново Бърдо, Ранилуг и Партеш и така, както претендира Белград, би било сякаш да позволим една държава- гангрена в рамките на Косово. Както е казано, площта на общините е общо 1 708 км², докато населението 123 979 души (макар че много от тях не живеят в Косово). Една такава асоциация би била една „Република Сръбска” в рамките на Косово.

Както казах и по-горе, предложението за Асоциацията дойде като резултат от Споразумението в Брюксел, подписано от правителството на Косово и това на Сърбия. Очакваше се Асоциацията да се създаде официално в законовата рамка на Косово през 2015 г., но се отлага безкрайно заради конфликтите относно степента на компетентностите. Асоциацията на сръбските общини и населени места в Косово, със седалище в Митровица, се основа едностранно от сръбската страна, като една асоциация на общините със сръбско мнозинство в Косово. Тази форма на Асоциацията се смята за незаконна от правителството на Косово, тъй като би упражнявала законодателни и изпълнителни правомощия посредством Събранието върху територията на Косово (основно в северната част на Косово).

В съответствие със Споразумението от Брюксел, новата асоциация на сръбските общини е планирана да се основе. За разлика от предходната асоциация, тъй като няма законодателни правомощия, имайки само една „пълна власт в областта на икономическото развитие, образованието, здравеопазването, градското и селското планиране” в съответствие с Европейската харта на местното самоуправление и законите на Косово. Досега, макар че правителството на Косово е създало Работната група за изработването на статута на Асоциацията, тази група не е предала някакъв доклад във връзка с този въпрос.

Благодаря!

Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=14056

Posted by Общество.нет on дек. 7 2018. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry