Трети май – денят на свободата на печата или рожденият ден на Николо Макиавели

Откъде тръгва денят на свободата на печата? Началото е поставено на семинар, проведен от 29 април до 3 май през 1991 г. в столицата на Намибия – Виндхук (може да се срещне на български и като Уиндхоук) и има за цел да съдейства развитието и плурализма на печата в Африка.

Проведеният семинар с подкрепата на ЮНЕСКО и ООН, завършва на 3 май с т.нар. Виндхукса декларация. Декларацията се позовава на Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., а именно на свободата на изразяване като едно от основните права на човека. Въпреки, че декларацията е насочена към развитието на независима и плуралистична преса в Африка, тя е своеобразен апел към световната общност да защитава свободата на печата. На 6 ноември 1991 г. Генералната конференция на ЮНЕСКО предлага на Генералната асамблея на ООН именно датата на Виндхукската декларация 3 май да бъде обявен за световен ден на свободата на печата. В своята резолюция ЮНЕСКО подчертава важността на свободния, независимия и плуралистичен печат. Така хронологически се стига до 20 декември 1993 г., когато инициативата на ЮНЕСКО е одобрена с Резолюция на Генералната асамблея на ООН.

ЮНЕСКО през 1997 г. на името на колумбийския журналист Гилермо Кано учредява годишна награда. Наградата ежегодно се връчва на 3 май на отделно лице или организация с принос в защитата на свободата на печата или за нейното разпространение, особено ако тази дейност е свързана с риск или репресии. Самият Гилермо Кано е убит в Колумбия през 1986 г. заради своята дейност като журналист разкриващ влиянието наркокартелите над политиката.

Както често пъти се случва, историята обича да си прави шеги по един или друг начин. През далечната 1469 г. на 3 май във Флоренция се ражда Никола Макиавели или година след смъртта на Гутенберг, създателят на печатната преса. За някои Макиавели е не само един от, но е основателят на модерната политическа наука. Политическата мисъл на Макиавели трудно влиза в разбиранията на либералната парадигма. За едни той е пример за диктаторите и следовниците на силната власт, а за други реалист. С неговото име се свързва макиавелизмът, на използването на лукавството и двуличието не само в държавното, но и в управлението като цяло. Става въпрос за управленска политика основана на силата, която пренебрегва нормите на морала. Целта оправдава средствата, което някак си не звучи в унисон със свободата на пресата.

Друг е въпросът, как бихме разглеждали историческата шега ако например 5 май бе обявен за международен ден на свободата на пресата, когато пък е роден мислителят на миналото хилядолетие, според класацията на BBC от 1999 година Карл Маркс? Само че в политиката няма ако. Семинарът и декларацията са приети в Африка на 3 май, което някак си звучи по-скоро макиавелистски.

Борислав Ангелов
политолог
3 май 2015

Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)

Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук;  Туитър и Телеграм

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=16698

Posted by Общество.нет on май 3 2015. Filed under Актуално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry