СТРАНАТА ПРЕЛИВА ОТ САМОУВЕРЕНОСТ И САМОСТОЯТЕЛНИ ПЕРСПЕКТИВИ ЗА БЪДЕЩЕТО

ТУРЦУЯ ГЛЕДА НА СЕБЕ СИ КАТО ЕВРАЗИЙСКИ КИТАЙ, А ЕС НА НЕЯ КАТО НА ОЩЕ ЕДНА РУСИЯ

Сьонер Чаатай е директор на Турската изследователска програма на Вашингтонския институт за близкоизточна политика. Автор на редица публикации и книги. Говори турски, английски, немски, френски, испански, босненски, османски, иврит и азербайджански.

 

Доктор Чаатай, за повечето американци Турция е страна, за която централния въпрос е присъединяването й към ЕС. Валидно ли е още това?
За последното десетилетие отношенията между Турция и Европейския съюз коренно се промениха. Преди 10 години Турция нямаше реален икономически разтеж, което се трансформираше в ниска национална самооценка. Турция вярваше, че единственото спасение беше да стане член на Европейската общност и отчаяно се надяваше да я поканят там. Това схващане,  обаче, че Турция трябва да се съотнася към Евросъюза и да стане негов член, за да върви напред, днес вече е история.
Много неща се промениха пред последните 10 години, които изместиха турският фокус от ЕС. Европейските икономически главоблъсканици и проблеми нарастват във всяка държава член и правят от ЕС по-малко атрактивна и рискована в очите на много турци. Отвъд това, обаче, стои факта, че през този период турската икономика постигна значителен напредък. Според някои изчисления, БВП е нарастнал повече от два пъти, а доходът на глава от населениет три пъти. Турците са по-богати, откогато и да е.  Високият икономически разтеж им дава ново усещане на самоувереност, както и новооткрита роля  за външната политика на страната.

Има едно такова разбиране, още от времето на Ататюрк, че за да играе важна роля в света Турция трябва да е европейска страна. Нима казвате, че това се е променило?
Турция предефинира външната си политика. Преди 10 години външната политика на Турция, малко или много, можеше да бъде определяна съобразно нейните Западни съюзници. Днес страната е независим регионален и глобален актьор. Тя ще продължи да работи със САЩ, НАТО и ЕС, но няма да позволи тези съюзи просто да ръководят външната й политика.

Как тогава бихте определили отношението на Европа към Турция?
Както през последното десетилетие се промени усещането на Турция за ЕС, така се промени и европейското разбиране за Турция. Много представители на ЕС вярват, че Турция е прекалено голяма, за да може успешно да бъде интегрирана в съюза. Турция не е малка страна. Населението на Евросъюза е 500 милиона, а на Турция грубо – 75 милиона. Приемането на страната би било значително разширение за съюза. Не само това, но преди 10 години ЕС имаше парите с които да интегрира страни като Турция от покрайнините на континента. Евросъюза вече няма налични капитали, за да го направи. Днес вероятно Турция има повече пари, които да харчи наоколо, отколкото ЕС. Предполагам Турция гледа на себе си като Евразийски Китай, а ЕС на нея като на още една Русия – голяма страна точно до теб, с която да работи по много въпроси, но не и да и даде пълноправно членство. Отвъд членството, отношенията ще навлязат в период на стратегически диалог. Двете страни ще си сътрудничат по редица проблеми, но няма да успеят да го направят по много други. Представата, че Турция ще стане пълноправен член на ЕС вече не е на дневен ред – поне засега. Мисля че отношенията се трансформиха и в това, че Турция ще предпочете да седне от двете страни на масата с целия Европейски съюз, отколкото да преговаря с всяка страна поотделно.

Това означава ли, че Турция вече не се нуждае отчаяно от влизане в ЕС?
Последните промени в Турция със сигурност променят, като цяло, идентичността на страната. Тя вече не се вижда като страна, чиято историческа мисия е да бъде част от Европа. Турция по-скоро е страна, която има европейски пласт в своята идентичност, но също така и много независим собствен такъв. За последните десет години турската държава расте икономически, докато в Европа се случва точно обратното – всяка европейска обеднява и навлиза затъва във финансови проблеми. Турция прелива от самоувереност и самостоятелни перспективи за бъдещето.

Говори се за изключително топлите отношения между президента Обама и премиера Ердоган. Колко близки са те?
Много близки. Новата външна политика на Турция най-добре се характеризира от близките отношения между президента Барак Обама и министър-председателя Ердоган. Очевидно събитията от Арабската пролет трансформираха тези отношения. Според сведения, турският премиер има почти толкова или дори по-чести телефонни обаждания от Белия дом, отколкото Британският му колега. Това е показателно, защото исторически Великобритания се счита за най-близки съюзник на Съединените щати. Разбира се не означава, че са станали приятели, но Арабските събития ги сближиха. Преди няколко години те бяха поохладнели покрай случващото се в Ирак, Иран, Сирия. Все още има някои търкания като търканията между Турция и Израел, но картината на американо-турските отношения е много по-позитивна.

Интервю на Саруар Кашмери в Ню Атлантис

 

---

ПОСЛЕДНИ ИНТЕРВЮТА:

ДЖАНЕТ САДИК-ХАН, КОМИСАР ПО ТРАНСПОРТА НА НЮ ЙОРК: ПЕШЕХОДИЗИРАЙТЕ ГРАДА

ЗБИГНЕВ БЖЕЖИНСКИ: В СВЕТА ВЪРВИ ПРОЦЕС НА ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ

ДАЛАЙ ЛАМА: КОРУПЦИЯТА Е ВИД НАСИЛИЕ

ВАЛЕНТИН СТОЯНОВ: БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ИГРАЕ ПО-АКТИВНА РОЛЯ В МАКЕДОНИЯ И СЪРБИЯ

ФАУДЖА СИНГХ – ДЕСЕТ ВЪПРОСА КЪМ СТОГОДИШНИЯ МАРАТОНЕЦ

ДЖАКИ ГИНГРИЧ – КУШМАН ЗА ПЕТТЕ ПРИНЦИПА НА УСПЕШНИЯ ЖИВОТ

ЛЕХ ВАЛЕНСА: НЯМА ЛИДЕРИ, КОИТО ДА ПОВЕДАТ НАРОДИТЕ СЛЕД СЕБЕ СИ

МАТИАС ХЬОПФНЕР: ВЪТРЕШНИЯТ РЕД И ПРАВОСЪДИЕТО ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СА ПРОБЛЕМНИ

Posted by Общество. Нет on мар. 21 2012. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry