Сър Джон Скарлет: Не може да си един вид патриот

За да работиш за службите за сигурност трябва да изпитваш комбинация от вълнение, силно чувство за обществен дълг и усещането, че правиш нещо полезно за своята страна.

Сър Джoн Скарлет (роден 18 август 1948) е шеф на британското разузнаване – MI6 от 2004 до 2009 година. Преди това е ръководител на Общия разузнавателен комитет (2001-2004). Завършил е история в Оксфорд. Служи в Москва, Найроби и Париж. Експулсиран е от руската столица през 1994 година, докато е резидент на MI6 там. Говори свободно френски и руски език.

Интервю взето от ученика Франк Макферсън от училища Бидейлс, където сър Скарлет е гост и изнася лекция на учениците по програма за срещи с публични фигури.

*   *   *

Сър Джон Скарлет изглежда като всеки друг бизнесмен – черен костюм, кожено куфарче, розова риза и вратовръзка. Това, което не се вижда от пръв поглед е, че този човек е увековечен от актрисата Дейм Джуди Бенч във всеки филм за Джеймс Бонд. Освен това той има несравнимо влияние зад сцената върху модерната британска политика.

Вярвате ли в „уроците на историята“ и пазите ли ги в съзнанието си, особено докато се изкачвахте нагоре в организацията?
Първият урок е, че историята никога не се повтаря. Но, според мен, е много трудно или дори невъзможно да разбираш добре международните отношения, дипломацията и външните работи, британската външна политика, ако нямаш разбиране за техния контекст. Не трябва да си историк, със сигурност не е необходимо да си завършил история. Но способността да поставяш текущите въпроси в контекст има много голямо значение. Просто не мога да си представя да върша работата, която вършех, ако не можех да го правя.

Имахте ли разрешение за убиване?
Не. Разбира се, че не можем – хората не могат да си изкарат това от главите. Мисля, че ме питат за това почти във всяко интервю.

Смятате ли се за един вид патриот?
Да. Не един вид. Не може да си един вид патриот. Ако работиш за MI6 и не си патриот, въобще не виждам как може да си вършиш работата.

Такова ли е чувството, когато постъпвате на работа в МI6?
Да. Мисля, че на практика всичките ми колеги го изпитват. Разбира се, може да кажете в онези дни нагласите на хората си били различни – 25 години след края на Втората световна война, когато влязох в службата. Но всъщност, откривам точно същата мотивация и днес: комбинация от вълнение, силно чувство за обществен дълг и усещането, че правиш нещо полезно за своята страна. Такива са хората. Откривах го, без изключение, до последната си година, при разговорите си с новите служители за това, което чувстват.

Какво е отношението ви към двойните агенти? Руски двоен агент от Студената война беше тук преди време го попитаха как се чувства, когато някои го смятат за предател на страната си, и той много се засегна.
Кой е бил? Предполагам се сещам… Гордиевски? Трябва да знаеш какво да мислиш при подобни ситуация. Разбира се, може да се каже, че някой, който е предал собствената си страна е предател, докато друг, който работи за теб и предаде своите е герой. Звучи малко нелепо да се каже, но на базата на моя опит много често е вярно. Не мога да си представя смислена причина поради която член на британските служби би предал своята страна или службите й. Случите, които знам не са по смислени причини. Това е било извратена идеология, илюзии или пари. Във времената на Съветския съюз, някой предаде КГБ, за да работи за Запад може да го е направил с недотам почтени мотиви. Но Гордиевски е истински герой и той определено не го направи за пари. Пое невероятни рискове и беше безкрайно смел. Не мога да намеря причина да кажа, че някой като него не е герой. Точно като някой, който предава Нацистка Германия – нали няма да го критикувате?

Като шеф на MI6 решенията, които сте вземали имат огромно и безспорно международно влияние, и въпреки това не мога да не ви питам за „актуалните събития“, има ли неща за които съжалявате?
Разбира се, че има неща, които бих направил по различен начин, да го кажем така. Другото би било странно. Но, знаете ли, не обикалям наоколо изпълнен с терзания и гузна съвест, защото винаги ще се опитвам да правя най-доброто и винаги се опитвам да се държа по честен начин. Мисля, че това трябва да казвате на себе си. Никой не може да мине през живота и да каже, че не е правил грешки, никой не може да стигне края на своята кариера – с каквото и да се е занимавал – и да каже, че всичко, което е правил е правилно. Но трябва да можете да си кажете, че сте направили най-доброто, че сте били честни и сте дали най-доброто от себе си, за да свършите работата.

1 май 2015

Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=11564

Posted by Общество. Нет on май 1 2015. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry