СТЕФАН СОФИЯНСКИ: ”ССД Е ЕДИНСТВЕНАТА ПАРТИЯ, КОЯТО НЕ ЛЕГНА ПРЕД ЧЕРДЖЕТО НА ГЕРБ.”

ДЯСНОТО ПОЛИТИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО ВЪРВИ НА НИКЪДЕ

 Как ще коментирате факта, че особено в столичен общински съвет, общинските съветници се крият зад общината и обвиняват за всичко кмета, независимо кой е той?
Как да го коментирам – като човек, който го е изпитал. Не мога да го коментирам по друг начин. За разлика от общинските съветници на ССД, които малко или много са свързани с всяка една инициатива и търсят решение, повечето чакат администрацията и играят ролята на съдници – това е добре, това е зле. Един общински съветник трябва да бъде обективен не само по отношение на това, което се предлага, но и да има инициативата за това, което трябва да стане в града.

Как може да заработи системата?
Мисля, че трябва да дойде момента, в който първо да се намали броя на общинските съветници в София, за да може участието им да бъде по-персонифицирано. Второто, което е крайно време да стане, е избирателната система да бъде смесена. Да има и пропорционален и мажоритарен елемент. Тогава смятам, че ще има много по-ясни идентификации. Сега, ако попитате кои са 61-те общински съветници, мисля, че освен 4-5 имена трудно ще можете да се сетите за други. Милан Миланов например, който е публична фигура и  общински съветник, Нели Манова, която е много активна в екологичните проблеми, Каролев, който вдига шум, за да бъде видян и разпознат… и може би още няколко.

Какви са очакванията ви за евровота?
Очаквания не бих казал. Бих споделил притесненията си:  ниска активност, механично гласуване – имам предвид гласуване без очаквания за това, което може един евродепутат да свърши. Все още работата в европарламента не е достатъчно позната и затова аз винаги казвам като се явявам на избори: обичам да гласуват за мен, обичам да гласуват и против мен, защото аз тогава идентифицирам избирателя. Знам той какво иска. И когато гласува против мен – знам какво не иска. В случая, когато използвам определението механичен вот, приемам, че той е партиен, неемоционален, без очаквания, без натоварвания, без отговорност. Това ме притеснява. Мисля, че и аз нося отговорност както всички 18 души, които сега работим в европарламента. Не сме достатъчно активни, за да обясним на хората какво правим…. А моя работен ден в Брюксел не е по-различен от този, през кметския ми мандат. Пристигам в 8 на работа и понякога оставам и след 20.00 часа. Просто си има работа.

Какъв индикатор ще са евроизборите за ССД и за Вас?
Не мога да гледам на едни избори като на индикатор, но за нас това ще бъде оценка за възможността да обясним на хората и да потърсим подкрепата им за нещо конкретно. Зависи до каква степен можем да им вдъхнем доверие и да свършим тази работа. А тази работа каква е? Да работим общо в европейското семейство, така че българина да се чувства добре.

Какво мислите за ГЕРБ? Популистка ли е тя?
Този въпрос не ме засяга. ССД е единствената партия, която не легна пред черджето на ГЕРБ. Значи имаме различни от техните виждания. Ние сме прагматици –  те наистина са в другата сфера.

Как биха се справили те на евроизборите?
Пред тях стои същия проблем – да обяснят на хората, че не гласуват за Бойко Борисов, а гласуват за човек, представител на Бойко Борисов, който трябва да свърши конкретна работа. Ако избирателя не натовари с отговорност и очаквания този, когото избира, то тогава просто работата не е ефективна.

Какво се случва в БНС?
Български Народен Съюз е коалиция, която беше съставена за парламентарните избори. Продължаваме да работим в рамките на парламентарната група. Както виждате, при нас няма напускания за сега, няма конфликти. Разбира се, всяка от партиите си има и свой собствен партиен живот  и самооценка на политическото си бъдеще. Имаме ясното разбирателство, че в рамките на този парламент ще работим заедно. Дали в рамките на следващия това ще продължи – ще го преценяваме. Имаме и достатъчната свобода да изберем позиции за всички други избори, както за местните, така и за националните, в случая. А за евроизборите това, че Каракачанов подкрепя Борисов не е наш проблем, доколкото изобщо е проблем, това си е решение на Каракачанов. Бихме се радвали, ако ни подкрепи, не се сърдим, ако подкрепи друг.
Накъде върви дясното политическо пространство?
На никъде. Това е най-сериозния проблем – тъпче на едно място. Да не кажа, че разочарова силно хората.  И това, което пропуснахме да направим на президентските избори е едно обединение около силна кандидатура. Това вече е безвъзвратно загубено. Сега трябва поне безконфликтно всеки от нас да работи в политическия сегмент, в който пряко смята, че най-силно може да влияе. Сега, например, аз трябва да постигна това, че без да влизам в конфликт с Костов, трябва да привлека този, който не харесва Костов. А Костов без да влиза в конфликт със Софиянски, трябва да привлече този, който не харесва Софиянски. Това в момента е задачата. Очевидно, заедно не успяваме да запазим толерантния тон, а това най-силно отблъсква хората. Човек трябва да може да приема, че губи. Случва се. Но въпросът е да запазиш добрите отношения.

Вие бяхте отговорил на въпрос на Коритаров, че не се дава път на младите хора, на нови лица. Вие казахте, че няколко пъти сте подавал такива имена за гости  в студиото, но той винаги ги е отхвърлял. Това ли една от причините да не навлиза  ново поколение в политиката?
Това е безспорно една от причините. Защото новите послания идват и с нови хора. Ако се хванем за конкретния случай, тогава аз наистина бях помолил друг да се яви вместо мен. Той каза – как като в BTV отива Петър Стоянов, а аз, казва, с кого да говоря тук. Това е логиката. Това е малката причина. Голямата причина, сериозната причина е, че ние, десните, успяхме с промените да дадем много нови възможности на хората. И фактически в България започва бавно, но сигурно да се изгражда едно независимо общество. Ние вече сми членове на ЕС. Да си в българската политика вече не е толкова атрактивно, а има страшно много работа да се свърши. Всеки гледа перспективно, (вместо да го правят луд и разиграват като Софиянски), да отиде и да реализира възможностите си  в някоя от европейските институции в Брюксел, или да влезе в частния бизнес. Това е грешка. Защото аз смятам, че в политиката има място и за нови хора, има място обаче и за хора с опита. Защото когато отидеш в Брюксел, ти трябва да имаш самочувствието на знаещ човек. И ако ти се наложи да застанеш срещу немския депутат с него трябва да спориш с аргументи, с познания, със самочувствие и с биография. Затова според мен трябва да има комбинация между опит и самочувствие. Новите идеи и силния натиск на промяната на статуквото искат промяна – ние какво искаме  – левите да си отидат и да управляват десните. Да си отидат БСП,  Царя и Доган – тази странна коалиция. И да бъде изведена една нова двигателна сила. И при изпълнението на тази задача трябва да влизат много повече млади хора. И тук при Вас медиите, е важно да преодолеете този момент. “Дай интервю от Софиянски” – добре, но може и от заместник на Софиянски, представител на Софиански в Благоевград, например.. .

Защо според Вас СДС искат да отстранят  Наско Михов от “Топлофикация”, след като той е бил там само 50-тина дни?
Не мога да Ви кажа. Вече съм се откъснал. Аз смятам,че трябва един по-дълъг период, за да се докаже човек дали е добър или слаб като ръководител. Не го познавам, не зная какъв е начина му на работа. Това, което знам е, че СДС не знае какво иска.
Според Вас как може да се реши проблема с “Топлофикация”?
Трябват хора, които са професионалисти. Работата трябва да продължат хора, които са в средите на “Топлофикация” . Тя е финансово обезпечена с тези заеми за развитие. Трябва, обаче на всяка цена да се премине към етап, за който не бяхме готови – това е въпрос на технологично развитие, да започне да произвежда електроенергия, за да може да падне себестойността на топлоенергията.Това са процеси, в които общината и държавата трябва да вървят заедно. Тук трябва една ясна стратегия, която да се възприеме на държавно и общинско ниво. Те се карат кого да сменят и кого да сложат, а нямат визията. Когато влязохме в топлофикация ни беше ясно, че системата е разсипана а абонатните станции текат. Подменихме абонатните станции, закърпихме тръбите – всичко това е реалност, но имахме стратегия. Да – има проблеми с ръководството. Но има и технически здрава и работеща система, за да има топло и в най-критичните моменти. Сега вече новата стратегия трябва да бъде по какъв начин най-ефективно да се използва топлофикация за производството на електроенергия, за да се намали себестойността.

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=235

Posted by Общество. Нет on апр. 12 2007. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry