СТЕН РИНИНГ: НАТО Е ОПЦИЯТА ДА СЕ ДЪРЖИ ГЕРМАНИЯ ИНСТИТУЦИОНАЛНО, А РУСИЯ НА РАЗСТОЯНИЕ ОТ ЕВРОПА

Стен Рининг е професор в Университета на Сиданск, Дания. Ръководител на Центъра за военни изследвания и отбранителна политика. Интервю на Даниел Фиот за „Европейска геострагетия“.

В последната ви статия в сп. „Международни отношения“ писахте за съвместното съществуване на командване, коалиции и институции в отношенията между политиката и военните операции. Колко важно е командването за правенето на стратегии? Дали днешното взимане на военни решения – основно в международен формат – не затруднява командването?

Командването (лидерството) е изключително важно, а под командване аз разбирам способността на силни нации да изграждат коалиция на желаещи от една страна, и да свързват коалицията от институции от друга. Институции не могат да осигурят лидерство – многостранната сложност е твърде голяма – но те дават легитимност и оперативна подкрепа. За да се преборят с представата, че те притискат институциите, силните нации трябва да изградят голяма коалиция на желаещи, за да помогнат да се оформи стратегията, която после да се качи в институциите.

След започналото изтегляне от Афганистан, как виждате ролята на НАТО в страната след 2014 година?

НАТО ще остане там, за да дава ценност и да обслужва многостранната легитимност на Съединените щати – Афганистанското двустранно споразумение за сигурност (АДСС). Ако АДСС да се прекрати – което беше договорено с президента Карзай, който го бави – НАТО няма да се ангажира реално. Но ако то продължи, НАТО ще остане на терен, за да помага с „обучения, съвети и помощи“ афганистанските силови ведомства.

Как географията помага, за да се обясни издръжливостта на НАТО?

Географията обяснява трайните американски интереси в осигуряването на тяхното влияние в най-богатите региони на Евразия. Като отвъдморска сила, Съединените щати трябва да са сигурни, че евразийският потенциал остава разделен и преди всичко приятелски настроен. Германия беше основната обединяваща заплаха, но за последните 60 години такава беше Русия, а сега също и Китай. Да се държи Германия вързана в европейския мултилатерализъм (няколко страни работещи по определен въпрос), и да се държи Русия на една ръка разстояния от Европа – за това няма по-добра политическа опция от НАТО.

Някога бяхте писали за възникващата европейска, но слаба стратегическа култура. Дали сделката за иранската ядрена програма променя вашето мнение оттогава?

Европейският принос в този случай не беше колективен, а само на трите големи страни – Британия, Франция и Германия – заедно с върховния представител на ЕС Катрин Аштън. Измъчиха го с ловкост, но в рамките дефинирани от Ирано-американските отношения. Ако тези отношения не се бяха раздвижили, европейците няма да постигнат компромис. Важно е да се отбележи, че европейският принос като такъв не беше дефиниран в рамките на ЕС, а в рамките на трансатлантическите отношения.  

В друга ваша статия, Реализъм и Обща политика за сигурност и отбрана (ОПСС), пишете. че ЕС не е в бизнеса на „силовата политика“. В нея изработвате интересна и динамична интерпретация на класическия реализъм. Като гледате срещата на Европейския съвет с тема отбрана през декември (20 декемри 2013), и всичко, което се случи в Либия и Мали, как днес оценявате състоянието на ОПСС?

Европейския съвет ще „инженерства“ ОПСС, и очаквам известни подобрения по отношения на мултинационалната координация на отбранителните инвестиции и дискусия (нищо повече) относно преструктурирането на европейската отбранителна индустрия. Европейският съвет няма да може да разреши най-фундаменталните предизвикателства, основно упоритостта на националните държави и неохотата на европейците да рискуват живота и добруването си за Брюксел. Така, значими нации-държави водеха операцията в Либия през 2011, а една от тях, Франция, водеше интервенцията в Мали през 2013. Да се мисли, че ЕС може да проведе подобни мисии под общ флаг, ръководен от институциите на ЕС, е просто едно пожелание.

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=8322

Posted by Общество. Нет on дек. 19 2013. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry