Специалният съд няма да дестабилизира Косово

Интервю с журналиста от Република Косово Урал Бошняку, специално за Общество
Урал Бошняку е филолог по образование, има сериозен журналистически опит, а от няколко месеца е собственик на онлайн платформата „Митропол”
– Уважаеми г-н Бошняку, ще започнем интервюто с един отегчителен за всички нас въпрос. Как се управлява ситуацията с вируса в Косово, защото в България имаме много проблеми в организацията на здравното лечение?
Бошняку: Косово, както се знае, е относително нова държава, такъв какъвто е и опитът на държавата с управлението на една здравна криза, тъй като нещо такова не се е случвало по-рано, през тези години на държавността на Косово. Макар че вече са минали двадесет години от войната със Сърбия, в Косово като цяло съществува дискурсът, че тези двадесет години с а преминали под едно корумпирано ръководство с много скандали. Като следствие инфраструктурата на здравеопазването, след всички тези години, е в едно не много добро състояние, заради това, че е имало една подчертана манипулация с публичните фондове.
Въпреки голямата работа, която е извършил персоналът в здравеопазването през тези девет месеца на пандемията в Косово, положението все още продължава да бъде тревожно и трудно за управление, макар че положението е по-добро от някои държави от района. Броят на ежедневните смъртни случаи от доста време не пада под десет. Инфраструктурните капацитети на болниците започнаха да се препълват и това представлява сериозен проблем в управлението на кризата.
В Косово, освен кризата в здравеопазването, преди няколко месеца, в началото на пандемията, когато и светът знаеше много малко за коронавируса, се преживя една друга криза, този път политическа. След 50 дни управление беше свалено правителството, ръководено от министър-председателя Албин Курти, лидерът на най-голямата партия в Косово, Движението за Самоопределение, с вот на недоверие, иницииран от коалиционния партньор Демократичният съюз на Косово (ДСК). След свалянето на правителството Курти, ДСК създаде нова коалиция със Съюза за бъдеще на Косово (СБК), Съюза за ново Косово, Социалдемократическата инициатива, както и с представителите на малцинствата.
За ръководител на Министерството на здравеопазването това правителство избра юриста Арменд Земай. Установените настоящи мерки, които се преразглеждат на всеки две седмици, разделят градовете на три зони на опасност:червена, жълта и зелена. В градовете, които се намират в червената зона, се забранява свободата на движение от 19:00 до 05:00 часа на другия ден. В градовете в жълтата зона, икономическата активност приключва в 18:00 часа, докато се позволява движението и дистанционното обслужване, докато в градовете в зелената зона се позволява икономическата дейност до 20:00 часа, а след това само дистанционно.
Въпреки предприетите мерки, ежедневните случаи продължават да бъдат над 500 и нагоре, нещо, което кара много критици да оценяват тези мерки като неефективни и вредни за местната икономика.
– В началото на следващата година парламентът на Косово трябва да избере новия президент на държавата. Може ли да се очаква някакъв консенсус между основните партии за тази важна позиция?
Бошняку: Въз основа на настоящите позиции на политическите партии в страната, споразумението или консенсуса изглеждат далеч, заради факта, че всяка партия има своите претенции за позицията на първия в държавата. Съюзът за бъдеще на Косово (СБК) предложи първи партийния си лидер Рамуш Харадинай като кандидат за тази позиция. Демократичният съюз на Косово (ДСК) казва, че името на президента ще се реши от ръководството на тази партия, от Демократическата партия на Косово (ДПК) казват, че без да предложат те кандидата, няма да се избере президентът, докато позицията на Движението за Самоопределение е, че първо трябва да се отиде на избори и след това да се избере президентът. Затова най-реалната възможност за момента изглеждат новите избори при отсъствието на консенсус, но основавайки се на минала опитност от политическите споразумения в последния момент, не може да се изключи възможността от едно такова споразумение и този път. Гражданската воля, изразявана в честите медийни анкети, е привърженик на колкото се може по-бързото отиване на избори.
– В случай на провал на избора на президент ще има предсрочни парламентарни избори. Имат ли желание политическите партии в Косово да отидат на избори?
Бошняку: От няколко месеца Движението за Самоопределение е започнало инициатива за свалянето на правителството, която обаче не се подписва от втората по големина опозиционна партия, ДПК. От друга страна, от ДСК декларираха, че ако не се постигне споразумение за името на президента, страната ще отиде на избори. Следователно, ситуацията в малко по-комплексна отколкото изглежда първоначално. Наскоро ДПК подкрепи Закона за икономическото възстановяване, иницииран от правителството, което изменя досегашните политически калкулации, нещо, което е показател, че няма пълна воля от партиите, за да отидат на избори. Това, което може да се каже е, че само една партия иска публично да се отиде на избори и точно тази партия е най-голямата политическа партия в страната, т.е. Движението за Самоопределение, но без подкрепата и на другите партии в искането за вот на недоверие, трудно ще постигне своята цел. На избори ще се отиде, ако партиите не намерят общ език за позицията на президента.
– Първите обвинения на Специалния съд причиниха големи промени на косовската политическа сцена. Как смятате, работата на този орган може ли да донесе дестабилизация на Косово?
Бошняку: За окончателния доклад на Специалния съд съществува една почти единодушна вяра в Косово. Всеки субект, дали партиен или не, вярва в чистата борба на Армията за освобождение на Косово, затова ако резултатите, които излязат от този съд, освен ако не съдържат нещо шокиращо, което и не се очаква от публиката в Косово, няма да има разтърсвания на политическата сцена. Фактически, този съд е създаден заради претенциите в доклада на швейцарския сенатор Дик Марти за уж контрабандата на органи на цивилни сърби от войниците на АОК, но тези претенции не се споменават в нито една точка от обвиненията срещу лидерите на АОК в Хага. Затова и резултатът се очаква да бъде в полза на Косово и неблагоприятен за Сърбия. Единствената промяна, която донесоха арестите на този съд в Косово, е отсъствието на досегашните лидери на косовската политическа сцена. Срещу този съд, още от началото бяха лидерът на Движението за Самоопределение Албин Курти и този на СБК, Рамуш Харадинай.
– Преговорите със Сърбия продължават главно по „технически” теми, макар че става дума за много важни въпроси, каквато е съдбата на безследно изчезналите лица по време на войната. Може ли да се прекъснат преговорите, особено когато сръбската страна настоява за прекалено компетенции за Асоциацията на сръбските общини?
Бошняку: От своя страна Косово винаги е било конструктивно по отношение на диалога със Сърбия. Дори вземайки предвид факта, че Сърбия все още не е поискала извинение за извършените престъпления в Косово, за 1647 безследно изчезнали жертви от над 20 години, Косово продължава диалога, който се провежда в Брюксел. Държавният координатор Скендер Хюсени на 10 декември се срещна със сръбската делегация за преговори, където не се постигна съгласие за въпроса за изплащането на пенсиите за албанците от страна на Сърбия и за въпроса за кадастрите и собствеността. За съдбата на продължаването на диалога, който според мен се провежда в неравни условия, знаейки факта, че Сърбия в своята Конституция все още има териториални претенции към Косово, ще се решава съобразно политическата ситуация в страната. Следователно, ако Косово отиде на предсрочни избори, и диалогът ще бъде една от точките, които ще се преразгледат от новата изпълнителна власт. Сегашното правителство настоява за продължаването на диалога и нещо такова се случва и понастоящем. Асоциацията на сръбските общини остава предизвикателство сама по себе си, в аспекта на нейното функциониране и регулиране, за което има и едно решение на Конституционния съд, за нейната противоконституционност. Идеята за прилагането на един такъв план накара Движението за Самоопределение да предупреди правителството за масови протести на национално ниво, макар и в условията на пандемия, развивайки идеята, че съществуването на държавата е над всичко.
– Вие познавате много добре положението в Митровица – разделеният на етническа база град в северната част н Косово. Има ли напрежения и провокации от страна на структурите на Белград в тази част на Република Косово?
Бошняку: Град Митровица беше и остава най-голямото предизвикателство за суверенитета на държавността в Косово. В северната част на този град де факто съществува една паралелна структура, която не иска да знае за държавата Косово. Тази част на града продължава да позволява изграждането на колективни обекти, финансирани пряко от сръбското правителство и Белград, които е населяват с граждани, докарани от Белград с цел разширяването на сръбското население в тази зона, нещо, което отразява териториалните претенции на сръбската държава в Косово сега и за в бъдеще. Една подобна политика се следваше и от режима на Слободан Милошевич, преди развихрянето на войните в бивша Югославия. От друга страна, в Северна Митровица съществува една паралелна образователна и здравна система, която е подчинена на Белград, а не на Прищина. Разпростирането на ръката на Белград в тази част на държавата Косово показва ясно крехкостта на функционирането на закона на държавата в северните части на страната. Това състояние показва, че провокациите на Белград в северните части на страната няма да спрат и за съжаление всичко това се извършва пред очите на правителството на Косово и Европейския съюз, които продължават да запазват мълчание по отношение на тези процеси, включително и на диалога в Брюксел.
Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)
Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук; Туитър и Телеграм
Коментари
Short URL: https://obshtestvo.net/?p=16841