СИРИЯ: ДОКАТО ПАДАТ БОМБИ ХОРАТА НА ДАМАСК ДЕМОНСТРИРАТ В ПОДКРЕПА НА БАШАР АСАД

Bashar Asad mitingЗАПАДЪТ МОЖЕ ДА Е СРЕЩУ РЕЖИМА, НО ПО УЛИЦИТЕ НА СТОЛИЦАТА ХОРАТА СЕ СТРАХУВАТ ОТ МНОГО ПО-ГОЛЯМО ЗЛО

Беше нормално тричасово пътуване от Бейрут до Дамас. Нямаше проблеми с минаването на границата, а после пътуването беше прекъснато само от проверки на пропусквателни пунктове. Първото ми впечатление от сирийската столица беше, че е изненадващо спокойна. Не видях въоръжени мъже по улиците, а животът в центъра си течеше нормално. Жителите дори твърдяха, че президентът Асад често сам кара колата си от скромния са апартамент до офиса, а понякога стои и в задръстването. Когато обядвах в един ресторант с министър от правителството никъде не се виждаше някаква охрана.

Само след часове стана ясно, че това съвсем не е така. Няколко от предградията са окупирани от бунтовниците, които обстрелват останалите райони с минохвъргачки. Те не могат да достигнат центъра, но повечето хора живеят под угрозата от постоянни атаки.
Тези атаки са редки, а много от снарядите падат без да избухват. Други обаче причиняват осакатявания. През седмицата един снаряд в училището до портата на св. Тома уби едно дете и рани около 40. През последните няколко дни бомбардировките се засилват. Счетоводител от богато предградие ми каза, че районът е ударен почти 15 пъти още преди сутрешната закуска.

В неделята, когато празнуваме влизането на Исус в Йерусалим, отидох в Стария град и се разходих по главната улица, като следвах маршрута на св. Павел след като е бил ослепен. В гръцката католическа църква наблюдавах церемонии на спираща дъха красота – дворът й е ударен два път за последната седмица, но без да рани някого. На връщане видях мъж, който гледа замаяно разбитата си кола. Мина го беше ударила минута по рано. Когато вдигнах снаряда той беше още топъл.

През последните дни разговарях с магазинери, студенти, войници, лекари, зъболекар, депутати и министри (включително този за туризма, което би трябвало да е най-неблагодарната работа на света). На базата на тези разговори мога да съдя, че режимът запазва подкрепата си, но и че президентът Асад би могъл да спечели с висок резултат изборите, дори да са свободни и честни. Всъщност такива избори предстоят, защото трябва да се насрочат до 17 юли, когато изтича конституционният му мандат. Решението се очаква скоро.

Когато дискутирах изборите, открих, за моя изненада, че дори хора, които не са част от управляващата партия Баас, включително някои политически опоненти на Асад, заявяват, че ще го подкрепят. Мария Саадах, независим депутат от Дамск, ми каза, че кариерата й на архитект страда заради това, че не е част от Баас, и че е влязла в политиката в началото на кризата, защото е искала да реформира системата. Но тя добави, че в средата на войната срещу, по нейните думи подкрепяните отвън бунтовници – както и режима описва опонентите си – не е било така. Тя казва, че сирийският суверенитет трябва да е на първо място.

Аргументът е често срещан. Хората гледат на страната си като на заплашена от чужди сили (най-вече Саудитска арабия, Катар и Турция, всички подкрепяни от Запада), които спонсорират джихадистките групи, които формират опозицията. Бях впечатлен от факта, че този аргумент не се използва само от алевитския кръг около президента. Чува се и от сунити, християни и членове на различни други културни и религиозни групи с които е пълна Сирия.

Как се напасва това с разправяната от Запада приказка, че правителството на президента Асад, с помощта на шепа верни племенни последователи, е настървен да разруши останалата част от страната? Вземете фактите. Малцина от членовете на 30 местния кабинет (казаха ми двама) са алевити. Премиерът е сунит, както и вътрешният министър, министърът на правосъдието, външният министър, дори министърът на отбраната. Делегацията, която пътува до Женева за провалените мирни преговори преди няколко месеца беше почти напълно съставена от сунити (въпреки че те вероятно отхвърлят сектантските определения и предпочитат да мислят за себе си просто като сирийци).

Semeistvo AsadСемейство Асад е напълно светско

Не само политическия елит мисли по този начин. Миналата нощ вечерях с млад лекар. Показа ми разговор от Фейсбука си с колега от университета, който се е присъединил към екстремистката група Ал Нусра. Докторът направи статуса си публичен, за да могат всички да пишат на джихадистите: „Моля спрете да ни обстрелвате с минихвъргачки“. Бил очарован да получи отговор от колегата си: „Ще пусна по един куршум в главите ви“. Моят приятел му върнал „Не се страхувам от теб“. Последвал страховитият отговор: „Ние обичаме смъртта, пием кръв. Нашият президент е мъртвец. Чакай нашите коли бомби да те убият“.

Попитах доктора дали не се страхува, а той сви рамене и ми каза: „Разбира се, че той винаги може да дойде и да ме убие, просто като сложи един пакет на входната ми врата, или поиска някой друг да дойде и да ме застреля“.

В един квартал собственик на магазин за антики ме покани да вляза и ми сервира чай. Каза ми без озлобление, че вече няма клиенти и няма работа. Показа ми дома си и разрушения балкон на който обичала да седи майка му. Преди два месеца, докато си седяла там била директно ударена от минохвъргачка. „Вашете правителство е най-лошото за всички времена; те искат Сирия да бъде демокрация и се съюзиха със Саудитска арабия, която няма нищо общо с демокрацията“.

Бях в Дамаск само няколко дни и бях извън града само веднъж, на спонсорирано от правителството пътуване до древното християнско село Малула, отвоювано преди седмица от бунтовниците. Не разговарях с опозицията (пътуването в контролираните от тях региони е ужасно рисковано; мнозина журналисти бяха отвлечени). През по-голяма част от времето бях придружаван от човек от правителството. Наясно съм, че управляващите са извършвали ужасни престъпления, въпреки че смятам, че някои от тях са преувеличени.

Въпреки всички, мисля, че думите на моят приятел с магазина си заслужава да се обмислят. Ако бунтовниците, които са убили майка му, спечелят войната, в Сирия няма да останат християнски църкви (точно като няма и в Саудитска арабия в момента). Животът ще бъде ужасен за много от обикновените мюсюлмани, които са преобладаващата част от населението.

В сирийската гражданска война няма „добри момчета“. Но не трябва да си затваряме очите за факта, че там има проект да се разруши богатата, плуралистична и невероятно заплетена култура и да се замени с монохромна версия на Уахабитския ислям, от вида предпочитан от саудиските молли. Историята може да осъди много строго Великобритания, Съединените щати и Запада заради това, че подкрепят и подстрекават този проект.

Peter OborneАвтор: Питър Оборн е главният политически коментатор на консервативния британски вестник Дейли телеграф. Водещ британски журналист и политически коментатор, известен със своето изобличение на политическото лицемерие и лъжите на съвременните политици. Носител на различни награди. Автор на книгите „Възходът на политически лъжи“ и „Триумфът на политическата класа“. 

Превод Общество.нет (цитирането и активните линкове са задължителни)

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=9356

Posted by on апр. 21 2014. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

  AUD =   лв
  CHF =   лв
  EUR =   лв
  GBP =   лв
  RUB =   лв
  USD =   лв

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.