СИНИША КОВАЧЕВИЧ: ЕС Е КОМФОРТНА ГРОБНИЦА ЗА МАЛКИТЕ НАРОДИ

Синиша Ковачевич е сръбски драматург и професор в Академията по изкуства. Роден в на 20 май 1954 година в сремското село Шулям. Автор е на редица театрални, телевизионни и филмови сценарии. Режисирал е много представления на белградска сцена. Преподава Драматургия. Депутат от Сръбска демократическа партия. 

Еврофоб ли сте, г-н Ковачевич?

Веднага трябва да се разберем, не съм еврофоб. Аз съм човек, който е измерил европейските булеварди със собствените си крачки и знае какво ни трябва от Европа. Погледнете само до каква степен нашите работници са неорганизирани и незащитени, какви са своеволията на новите чорбаджии, олигарси, които утре ще са холандски или арабски. Нужни са ни синдикати, трудови навици, хигиенни навици, отношения към малцинствата както сексуални, така и религиозни и национални, необходима ни е защита на най-уязвимите, най-старите и най-младите членове на обществото… Всичко това е европейско наследство. В края на краищата, всички неща, които сме наследили като европейски са дошли от Европа, а не от Истанбул.

След като казвате всичко това, защо сте против приемането на Сърбия в ЕС?

Какво празнувахме преди месец? Денят на примирието в Първата световна война, а не поражението на Германия. Какво трябва да отбележим тази година, какво е това Гаврил Принцип? За едни е терорист, а не човек, който е убил престолонаследника на една репресивна държава. А какво празнуваме на 9 май? Вече не е ден на победата над фашизма, не на рухването на велико-германските, при този случай велико-хитлеровски амбиции, а, гледай ти и чудо, Денят на Европа! Забелязахте ли с какво лапидарно спокойствие Ангела Меркел смени легитимните и законно избрани премиери на Гърция, Италия и постави на тяхно място политически комисари? И ако утре Великобритания излезе от ЕС, какво ще остане от тази Европа – тези, които са имали войски на Източния фронт, включително французи, скандинавските страни, Португалия, Испания, Австрия, Унгария, Румъния, България и Хърватия, липсват само немските генерали. През ХХI и XXII век драгоценните ресурси на Изток, Сибир, се щурмуват с други средства. Оттук идва примамването на Украйна и Грузия, защото трябва да се затвори подковата около Русия, за да се постигне голямата цел на хилядолетието. Друга причина, поради която не искам в ЕС е, защото тя е комфортна гробница за малките народи. Не ми казвайте, че Словения има еднаква тежест при взимането на решения с Франция, или Лихтенщайн с Великобритания. Глупости!

Очевидно ни трябва някой, който да ни напътства, защото вече десетилетия чакаме промяна. Защо не успяваме?

Не ни трябва. Съгласен съм, че живеем в една крехка демокрация при която имаше бомбардировки, санкции, войни, разпад на една просперираща и добра страна, каквато беше Югославия. Мисля, че само един вагабонтин без сърце и душа не страда за тази страна, но само един будала би имал нужда и идеи да я направи отново. И до ден днешен чувствам Виена и Лондон по-близки от Баку, няма нужда по някакъв начин да се свързвам културолошки и социолошки с Киргизия. Но моите деди са били селяни и знаете ли колко време ще мине докато Сърбия влезе в Евросъюза, а на сутрина и един хектар земя няма да е сръбски, а ще стане холандски, австрийски или арабски, все едно? Три дни. Защото не сме в състояние да се отбраняваме пазарно. Сутринта земята ни струва 3000 евро. Холандците с лекота ще я платят по 5000 евро и изведнъж ще дойдем до положението нашите деца да работят като трактористи, комбайнери и магазинери при араби или холандци. Дали това е стремежът на един нормален народ? Представете си хиляда новооткрити фабрики и във всяка по хиляди работника. Къде отива печалбата от холандските фабрики? Па отива в Амстердам, а тук се плащат заплати, плаща се данък. Това се нарича неоколониализъм.

Много политици, които някога мислеха като вас, а сега, когато са на власт се промениха, промениха и своята идеология?

На власт са политически антиподи, десни и леви са в коалиция. Питайте ги тях защо са се променили и как са се променили, и как е възможно на такива години, след 40 години, а не на 18 или на 21 години,  да се завъртиш на 180 градуса.

Не виждате ли, че може?

Могат ли комарите да станат вегетарианци и лъвовете да се хранят с детелина. Мисля, че всичко се прави само заради властта. В същата секунда в която видят, че Европа се проваля и на сръбския политически пазар отново е модерно да се говори за черната дупка на европейския килим, тази същата тази група ще се върне оттам. Знаете ли какъв е парадоксът? Парадоксът е, че докато ние четяхме Попър и Вебер, и искахме тази Европа, те се въодушевяваха от събраните съчинения на Воислав Шешел и Мира Маркович (съпругата на Слободан Милошевич).

А вашата партия?

В политиката ме доведе усещането, че нещо трябва да се промени, моите студенти да не заминават за чужбина, Белград да не остане завинаги град с 4 театъра. Имало е 4 театъра, и когато са живели 20 хил., и 200 хил. души, и сега, когато имаме 2 милиона. В политиката ме вкара нуждата тази страна да се промени. Но нямате механизъм да вкарате в парламента 250 академика, а и не трябва да е така. В парламента трябва да стоят мъдреци, мъдри учители, земеделци, журналисти… Нормално е да са наясно, че като депутати и политици са слуги  на народа. Политиката не е път към привилегиите и не трябва да бъде. Тя не път към черния мерцедес или 35 костюма Армани в гардероба. Може да не ми вярвате, може това, което ви казвам да звучи квази-романтично, но моето отношение към политиката е такова.

Списание НИН, януари 2014 (Със съкращения)

Общество.нет-  цитирането и активните линкове са задължителни.

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=8600

Posted by Общество. Нет on ян. 23 2014. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry