Сидеров, Борисов и Божков играят заедно в политиката

НАЙ-СИЛНИТЕ РАЗУЗНАВАНИЯ В БЪЛГАРИЯ СА РУСКОТО И АМЕРИКАНСКОТО
 Петър Христозов е роден на 17 февруари 1935 г. в Борисовград, днес Първомай. Истинското му име е Христо Вълчев  Доктор по биофизика на Лионската политехника. Генерал-полковник от съветското военно разузнаване.

Затворник на бившата ДС в България. Член на МОЖ – Париж, СБЖ и СБП. Автор на над 15 книги сред които: “Големият малък човек”, “Кални пари”, “Милиардите на България”; “Шпионинът се завръща”, “Тайните на Държавна Сигурност”,  “Царски гамбит” , “Кой сте вие, господин Амзел?”,  “Аз шпионинът”, “Quo bono? Кой има изгода?”, “Кирливите ризи на националната сигурност”. Днес живее и работи в Банкя. Както сам казва пуши по две кутии цигари на ден и пише поредния си роман. Срещаме се в едно софийско кафене във вторник сутрин. На пръв поглед разсеян и отпуснат, но всъщност събеседникът ми е много жив и на няколко пъти ми показва, че  следи изключително внимателно всеки детайл от нашия разговор.

 

Едно интервю на Калоян Методиев

 

–   Разкажете ни за последната си трилогия. В нея сте нарисували една картина на българския полтически и икономически живот зад кадър?
–   Има един български икономист Андрей Карлович Луканов, за който аз съм написал редица книги и все отрицателни, защото той фактически, колкото беше умен и гениален, толкова беше и човек, който само обичаше себе си. Толкова и обичаше себе си, че не успя да си задели от тия богатства, които раздаде. От държавен капитализъм или богатствата на една страна, тя разпределя богатствата и си прави каквото си иска. Слага една уравниловка 200 лева. Каквото искаш правиш с тях, ако можеш да откраднеш, а при социализма можеше да се краде по-свободно. Оказа се, че при демокрацията още по-свободно може да се краде и по-крупно. И като те хванат за една кокошка или че си взел една тухла от строежа и лежиш една година. Тоя, който взима милиони, но е във властта, той не е наказан.  И няма и да бъде наказан. Както и сега става. И с една дума Андрей Карлович Луканов взе държавния капитал и го прехвърли. Той от централната банка създаде първите търговски банки, защото без банка ти не можеш да правиш нищо. Ти трябва да вземеш пари отнякъде да правиш нещо, за да произвеждаш. Най-елементарните неща дори. Мекици ли ще правиш като Данчо Ментата от Бургас. Той така в почнал с пици. Някой трябва да има инициативата. Второ системата трябва да му е дала право и задължително някой трябва да му даде пари. И така Андрей Луканов раздаде по официалните списъци, които ние намерихме на около 103 души някъде от порядъка на 100 млн. лева. На 103 по 100 милиона. Между тях например професор  Нора Ананиева. Тя пък даде на свойто приятелче Гриша Ганчев. Така започнаха богаташите. Само че едни богаташи започнаха да произвеждат сокове, да слагат футболни отбори, т.е. усвоиха тия пари и ги възпроизведоха и направиха натрупване, а други само си направиха хубави вили, хубави коли, изнесоха се може би в чужбина и фактически ги изпапаха. Част от тия хора са тия, които ги застрелват.
–     Дайте още няколко имена, на които Луканов е дал пари.
–   Еми ето Нора Ананиева. Аз съм го писал в една моя книга. Имаше един, той сега е съветник на Доган по икономическите и финансови въпроси, казва се професор, ама той си е купил дипломата в Щатите за 150 долара,  проф. Румен Георгиев. На застахователна и презастрахователна компания “Европа”. Раздаде ги тия пари Луканов, но от тия 103 души може би 13 вече станаха капиталисти. Един от тях е Илия Павлов. Аз познавам цялата му мрежа. Той се опита да овладее Македония и Югославия, докато тя се разпадаше. Но като се разпростря на Балканитеи опря до сърбите те го подведоха със следното: те му казаха така: ето ти 500 милиона, за да може да я развиеш тая дейност и на 3-я ден или на 30-я ден или на 90-я ден му казват : “Върни парите”. Те го застреляха. Той имаше да дава.  Това е типичен техен разстрел. Право в сърцето. Руснаците работят право в главата. Сигурен изстрел. Много по-тънка е работата да те застрелят в сърцето, отколкото в главата.
–   Това са извършителите, а кои са поръчителите?
–  Той с много хора се е скарал и много е  облагодетелствал. Такава е историята. Абсолютно автентична. Знаят го професионалистите шпиони. Аз не случайно го знам. Аз нямам откъде да получа информация, освен от моите колеги.
Емил Кюлев също е отроче на Луканов. И Иван Йорданов Костов е тяхно отроче. Всичко е нишката на Луканов. На Кюлев му казаха :”Не, да не се скараме с царя”, защото той се обърна срещу Царя. Сегашният шеф на банката Иван Искров беше един жалък чиновник в Пирдопската банка. На жена му баща й генерал. Изтеглиха го тука в София, но го вкараха в играта. Той междувпрочем е много ограничен финанист и икономист, но в края на краищата той стана човек на Кюлев. Той мина през неговата банка. Оня го направи политик. Вкара го в народното събрание. Сега пък малко преди да го застрелят той го направи гуверньор на банката. Другото му човече е проф. Валери Димитров. Уж от НДСВ и двамата, но парите ги даваше Кюлев. Това е неговият политически куклен театър. А оня сега стана шеф на Сметната палата за 9 години. И пак подведоха Кюлев. Казаха му царските имоти може да ги купиш, същевременно ще легнеш на Рила “Супер Боровец”…
–  Кой му каза?
–  Естествено тези, които искат да го ликвидират. А всички тия човечета…. вземете един Павлов – борче. Той знае да лапа, да мачка жените и т.н. Кюлев беше абсолютно същия. И така той беше убит като длъжник, както и Илия Павлов. Само че от руснаци. Той дължеше на Чорни, на евреите. Те му даваха тия акъли. Третото лице Иван Тодоров – Доктора. Той е много голяма работа. Макар че го премълчават и не казват истината, той има империя. Той се хвана с руския оръжеен бизнес, отказа да му сътрудничи, защото те искаха да използват неговите канали. А те започват от Тодор Живково време и продължават през Иван Костов, при Царя и досега. Той е най-близък с принц Кирил. Беше. За разлика от другите той не беше длъжник. Просто на него му отрязаха крилата, за да не може да полети.
–  Добре, а не ви ли е страх да ги назовавате с истинските им имена?
– От какво да ме е страх. Аз пиша книги. Нашето интервю сега може да го има, може да го няма. Вие го пускате и след това идва друга новина. Така, че в основата си тия българчета, които бяха убити фактически бяха носители на българския национален капитал. Сега мнозина си задават въпроса: как избухна Волен Сидеров? Как избухна тоя национализъм? Как за “Атака” са готови сега……..
–  … защото е модерно?
– Не само модерно. Това е една необходимост. И това е необходимост, защита на българския национален капитал. Ето сега новината, която сега ще ви снеса е това, че всъщност не “Атака”, а Бойко Борисов и Васил Божков – Черепа, обединяват усилията си, както в пари и национален капитал, така и с това да не влизаме в Европейския съюз, защото никой не обяснява какво означава влизането в ЕС. Тези така наречени предприсъединителни фондове, които ще ни ги дадат, всъщност това са инвестиции. Пари, които България трябва да ги връща. Те ги дават, за да се доближим до тяхното равнище, но ние трябва да ги връщаме и то с лихвите. И затуй България след като влезе в ЕС, след като получи тия пари, тя изведнъж ще се окаже с много други цени, а няма да са порастнали доходите на обикновения човек. Той дори няма работа. Та от тия пари ще се облажат такива като ДПС, като НДСВ , като БСП и т.н. Електората на БСП си е същия от 50 години, но това са все възрасти хора, които се надяват на някаква социална промяна, увеличение на пенсиите, а реално вътре в ръководството на БСП са едни от най-крупните български капиталисти. Един например Румен Овчаров. Той вече е голям човек. Вербуваха го англичаните. И Георги Божинов и други. Тоест вече в ръководството на тая партия… еми тя е най-мафиотската. Фактически капиталистическа партия.
Всички тия партийни структури, Иван Костов, Симеончо с неговите юпита, са слуги на чуждия капитал и искат да го вкарат тука. Виждате как пуснаха турски, гръцки капитал, но   на дребно или  мошеници, които там търсят да ги съдят. В България те просперират като бизнесмени, а всъщност те ни експлоатират. И затова българския национален капитал, който основен представител е Васил Божков – Черепа натрупа не малко пари и иска да има облик. Една борбена личност като Бойко Борисов. Докато Васил Божков е една скромна личност. Аз го познавам от студент, защото сме го наблюдавали. Той превръща парите в изкуство. Затова се занимава и с ценности. Основното е, че той е за българския капитал. Както се казва те ще ни купят – няма да ни провалят. Волен Сидеров е само израза на алармата, на улицата. Бойко Борисов и Божков са основните играчи.
–  Те заедно ли играят?
– Да. Затова се издига национализмът. Защото забравихме, че сме българи. Вижте колко умен е Ахмед Доган. В кавички. Но той всъщност е умен за своите интереси. Той от няколко хиляди членове на ДПС почти всички са вътре в управлението на България. Ако първият е българин, вторият е български турчин. Те затова не допускат циганите. Защото ако ги вземем като маса, която утре може да ни надвие по численост, но те нямат тая изява. Доган успя да направи това. Всичко е интерес и пари. Тия пари трябва да имат име. Да имат етикет, да имат представителство. Колкото и да ми е горчиво, защото аз не обичам нито Божков, нито Борисов, аз държа на българския национален капитал. Защото друго е да те яха българин, друго е да те        яха външен човек. 17 години демокрация – всеки идва на власт да се обогати. Луканов политически стигна до Костов. Иван Костов има над 200 милиона. Как ги спечели едно жалко политикономисче, асистент. Кой му даде парите. На Софиянски – падаха му гащите. Той също беше един плановик на Московска 41. Той не можеше да се усмихне.
– Това, което казахте, означава ли, че Бойко Борисов и Васил Божков са мозъчният тръст, който сега движи нещата?
– Естествено. Това ви го казах.
– Има ли такъв капацитет Бойко Борисов?
– Като има пари и като има власт, а хората вярват на ръката, на властта. Не може да бъдеш власт и да мънкаш като.. аз съм нарекъл в новата си книга “Кирливите ризи на националната сигурност” Бобърчето сегашния министър-председател. Той само може да слушка. Ми той е изкуствен продукт на един абсурден триумвират: бивш цар, бивш турчин и бивш комунист.
– Понеже казвате в една от книгите си, че Ахмед Доган е продукт на Държавна сигурност..
– Това е доказано преди мене много. Стига вече се спекулира с тая държавна сигурност. Тя си изигра отдавна ролята. Добрите професионалисти от ДС се пласираха и в бизнеса и в политиката и навсякъде, но те не действат организирано като държавна сигурност. Той първо е завършил философия, служи и на българското външно разузнаване, поне по-рано, има чин майор от ДС. След това се предлага на МИТ, а може би наште са го предложили. Много от способните ни разузнавачи бяха турци и ние като направихме тъпия възродителен процес част от тия разузнавачи ние ги изгубихме, а турците получиха позиции в България.
– Да се върнем на българския политически елит като цяло.
– Аз забравих това да кажа, че със смяната на капитала в цял свят, а и в България задължително се сменя и елита. Този елит, сегашния трябва да бъде сменен. Може да дойдат последните пройдохи, нали така наричат Волен, Бойко и незнам кой си, но те са нови лица. Народът търси новото лице. Щом като има нов национален капитал трябва да има и ново национално лице.
– Националният капитал ли ще избута тия нови лица напред?
– Аз това не мога да кажа, но му вярвам. Вярвам му на базата на оная професионална рутина, която имам и информацията, която непрекъснато получавам.
– На върха на пирамидата на националния капитал кой стои  – Васил Божков?
– Засега да. Засега да и се бори. Не го обичам. Не го лансирам. Аз просто давам професионално накъде вървят нещата. И междувпрочем има оперативни данни за сътрудничество с Бойко Борисов … той също не е беден. Там играе един Тор Бьорголфсон, който е живо действащо лице и има в България интереси.
– Преценявате ли хората от пръв поглед? Има ли такова нещо при разузнавача – то изкуство ли е или се развива?
– Не е изкуство. Това е професия. То е професионално задължение. Аз съм изучил тая професия. Сравнявам шпионина с лекаря, журналиста изобщо учения, изследовател. В американското разузнаване участват много професори. Там трябват умни мозъци, които да ги консултират. И всъщност те работят и за ЦРУ и за ФБР. Шпионинът е журналист, търсещ истината или дезинформатор журналист, защото разузнаването се занимава и с дезинформация. Хвърлят една голяма лъжа. Хората и повярват и тръгват след нея. Като Царя за 800 дни. За него имам 2 книги.
–  Кое от чуждите разузнавания е най-силно в България в момента?
– Всички служби преследват дадени интереси. Преди всичко разузнаването е било в услуга на човека. Пещерният човек си подава носа навън да види какво е времето. Вижда какво оръжие има, откъде идва миризма на животно, което да убие, ама дали ще го надвие? След това разузнаването се създава основно в икономическата сфера. В конкуренцията, в производството, в частната собственост и вече в банките. Най-силно развито  е банковото разузнаване.
–  А в България кое е най-силното разузнаване?
– По-хубаво е да кажеш кое е най-професионалното. Най-професионалното разузнаване естествено в България за мене е руското. Защо? Защото в момента ние сме на 70% от енергетиката зависими от Русия. Макар, че я забравихме, но тя си присъства. И тя си поддържа това разузнаване да види къде ще идат тия тъпи българи, които са се продали. Второто по сила е американското. Ние тия бази, които им ги даваме, при това без пари, те утре ще нападнат Иран и Иран ще считат ето там от България. Виждате ли. Това да ликвидират нашата ядрена енергетика, че това е основата на националната сигурност. Понеже нямаме армия, полицията е няколко пъти повече от армията, ама и какво прави, виждате как се разкриват убийствата и как ще се разкриват, като мафията е вътре в полицията. Те взаимно се информират. Не всеки смее да бомбандира една страна или да пусне ракета над страна, която има ядрена централа. Ядрения облак се разпространява много бързо и е опасен не само за един народ.
– Понеже сте работили за руското военно разузнаване. Къде е по-близо разузнавача до армията или до полицията?
– И армията и полицията разполагат със свое разузнаване. Армията защитава границите и се интересува и навън какво става, докато агентурната мрежа на полицията е вътре в страната.Има и външна разбира се. Само че ние засега нито вътрешната, нито външната е чисто българска. Тя е подчинена на чужди интереси. И затова добрите разузнавачи и в полицията, аз имам контакти и получавам оперативна информация оттам, се възмущават, но нямат думата. Армията я ликвидираха и чакат НАТО. НАТО ще ги спаси – глупости. НАТО може да те натопи. Същото беше и Варшавския договор. Трябва да има армия. Вече големите войни са невъзможни. И аз като военен разузнавач съм се занимавал с тайните, които се разработват 30-50 години напред. Сега например руснаците разполагат с едно оръжие, което почива на т.нар. хипер звук. Това е ракета, която се изстрелва не с гориво, а със звук. Много скъпа история. Те не могат да я приложат скоро. Аз с това съм се занимавал цял живот. Не можеш да получиш информация без да дадеш. Каквато и да е.
– А какво е състоянието на българското разузнаване в момента?
– В момента българското разузнаване е разгащено. Реално най-добро е българското разузнаване в Национална служба сигурност. Затова Иван Чобанов генерала много не говори, защото те фактически действат като едно търговско дружество. И понеже имат данни, имат информация, те гледат, колкото може за себе си да спечелят, защото никой не им плаща една заплата от 800 лева, стига ли ти, ако си там  и с такава отговорност да бъркаш в тия кирливи ризи. А външно какво е? Имаше един ефрейтор адвокат Димо Гяуров, който сега е посланик в Будапеща назначен от Петър Стоянов, приятелче на жена му  и т.н. Той ликвидира в основата си българското външно разузнаване, а то беше силно особено в Близкия изток, защото ние търгувахме с тях. Получавахме пари. Навремето Реза Пехлави, тяхния шах на Иран, даде на Тодор Живков подарък 40 милиона долара. И той не ги сложи в сметката си, а ги вложиха в българската икономика. Ние имаме много мощно разузнаване. И аз през 2001 година, когато генерал Димо Гяуров беше още шеф на НРС,  казах във “Всяка неделя”, че той ще си иде, защото започва война с Ирак и на американците ще им е нужно разузнаване, а той ги уволни, той ги разпъди.  Те станаха портиери, мошеници, бандити, бизнесмени.
По-важно е, колко ефективно е едно разузнаване. Например израелското разузнаване, с което съм работил, има 70 души агентурен апарат, официално професионален. Обаче те са пръснати по целия свят и носят за евреите. Вярно е, че те имат много пари. Основно разузнаването се прави с пари. Информацията е най-скъпата стока. Само по време на доносничеството на Тодор Живков в тоталитарната система всеки срещу всеки доносничестваше ей така, само защото не те обича, не те харесва или иска да те свали и да ти вземе мястото. И така създаваха една фалшива информация. Една дезинформация. От което няма полза никое разузнаване. Разузнаването може да пусне балон дезинформационен, но той е строго стратегически планиран. То е с някаква цел и обезателно в него има някаква истина. Въс всяка лъжа има истина.
–  Добре нашите служби как ще си стъпят на краката и НРС и НСС?
–  Има ги кадрите, има ги професионалистите само, че не са организирани. Царят например като видя зор от Бойко извика Бриго Аспарухов. Смачкаха го за часове. Бриго щеше да прави координация. Не че е толкова велик Бриго Аспарухов. Ето сега една от основните данни е, че изпълнителен директор на “Токуда банк”  стана шефът на руското направление в НСС.
– Кой е той?
– Да ви го кажа ли? (прави пауза и засмян ме гледа изпитателно. Кимам му)…  Никола Начев полковник. Той беше и шеф на икономическо разузнаване. Вижте кадърният човек си намира мястото има информация, продължава да си получава информация и хората го взимат и го правят финанист.
–  Ще бъдат ли разкрити някои от знаковите убийства, които бяха направени?
– Не. Няма интерес.
– Искам да ви попитам един по личен въпрос. Какъв е хоризонтът на 70 години. За какво съжалявате?
– За нищо. Продължавам да работя. Хоризонтът е докато си жив и здрав да работиш. Спреш ли да работиш, легнеш ли на пенсия влезнеш в кафенето… Аз пия по половинка водка на ден, но имам физическата, все още издържливост. За нищо не съжалявам, а пък и не ме е страх по простата причина, че моят път е изминат. Разбирате ли? Но моята професионална рутина ми дава възможност все още не само да виждам, но и да казвам. Това е полезно за България.
– Освен, че пишете книги, четете ли книги? Какви книги четете или имате ли любим автор?
– Аз съм член на Съюза на българските писатели, на Съюза на журналистите, на Международния съюз на журналистите в Париж. Аз поддържам непрекъснато контакти, а един писател, ако не чете, ще изпадне в положението на чукча, който казва: “Чукча не чете, чукча писател”, но ние имаме много такива. От над 500 члена на СБП едва 50 са не само пишещи, но и четящи и затуй те правят хубава литература. Ти трябва да свериш часовника си. Един Джон Гришам. Аз например го чета, независимо колко ми харесва или не. Разбирате ли? Аз се старая да намеря някаква прилика. Един писател, това е език и стил. Езика и стила, ако ти не го свериш по съвременното време, няма кой да те чете. Не че аз имитирам него, напротив моят любим писател е Ерих Мария Ремарк, но това е писателят ми за душата. Разбирате ли?  И в тоя смисъл малко носталгия, но и винаги борбеност. Ерих Мария Ремарк започва от окопите на Първата световна война и завършва живота си след Втората световна война. Пише едно от най-ужасните, но и най-душеното приятни за човека книги: “Триумфалната арка”, “Една нощ в Лисабон” и т.н. Това е моят любим писател. Аз чета почти цялата американска литература. Ползвам 9 езика, като основно френски. Аз съм френски възпитаник. Английски, италински, немски да не говорим за турски и гръцки. Като съм в Турция и Гърция и  ги изненадвам ,че знам какво си говорят, а те мислят, че трябва да ми отговарят на английски. Не може един човек с една такава култура, а в основата всичко е култура, ама зависи каква, какво е качеството на културата, не може да не чете. Това е неговият източник, неговият прозорец да диша.
– Това вече амплоато ви на писател ли е многото четене или….
– Аз се нямам за писател, не се имам и за голям разузнавач. Оцеката е на читателите, могат да кажат дали съм писател или не. Факта, че мойте книги се купуват, значи се четат, защото книгата не се купува, за да се ползва за хартия. По същия начин професионалния разузнавач, след като вече е в пенсия, а няма бивш шпионин, тоест аз непрекъснато участвам дори и в оперативния процес, но не като руски агент или американски. Аз съм служил един път на руското военно разунаване, служил съм на французите.  Те ме предадоха на американците. Те ме предадоха на МОСАД. При всички случаи получих контакта с 4-5 разузнавания. И сега някой ми вика: ти си подлец, ти си предател.  Нищо подобно. Основно мойта теза, мойта идея и мойте така да се каже господари, онези които ми плащат от благодарност. Аз съм си изработил парите, за да не могат да ме разкрият за 50 години. Разбирате ли? Така че аз еднакво критично разглеждам както левите, така и десните, както управляващите, така и опозицията , както руснаците, така и американците. Аз нямам някакви определени симпатии.  Професионалистът, когато прави обувката, той не знае кой ще я носи или дрехата или любовта, която прави не пита как се казва жената, а дали в нея има това съдържание, което той търси.
– Имали ли сте много жени през живота си?
– Аз имах 4 законни жени, 4 брака, 2 дъщери имам, 2-ма сина, 8 внука. Аз преди всичко обичам жените. И досега като харесам някоя хубава жена съм готов да похарча всичките си пари за нея. Стига разбира се и тя да ми отговори. Ето, казвам ви какъв е начинът да съществуваш. Да имаш стимул. Какво е това муза. Музата си е самият човек – за мъжа жената. Преди всичко обичам жените. Ето имам толкова жени, толкова деца, толкова внуци и трябва да ви кажа, че на никого не разчитам. Разчитам, както баща ми казваше навремето: “Вярна ти е тая жена, която ти е вярна до последния лев, а не до последния милион”. И естествено трябва да живееш с млади хора. Да ги усещаш. Един път ти дават стимул. Втори път си сверяваш часовника, доколко ти си съвременен, макар и на 71 години.


ПОСЛЕДНИТЕ 5:

Интервю със Стефан Данаилов : Хората чакат пролетта на дясното пространство да дойде

 

ПРОФ. ГЕОРГИ МАРКОВ: НУЖЕН НИ Е УМЕН НАЦИОНАЛИЗЪМ

 

ОГНЯН МИНЧЕВ: ЧЛЕНСТВОТО НИ В ЕС ВЕЧЕ НЕ ЗАВИСИ ОТ НАС

 

ТАНЯ БУРУДЖИЕВА: ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ Е КОНТИНГЕНТ НА ПЪРВАНОВ, А НЕ НА СТАНИШЕВ

 

ХАРАЛАН АЛЕКСАНДРОВ: РИСКУВАМЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕМ В ГЕТОТО НА ЕВРОПА

 

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=127

Posted by on мар. 9 2006. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

  AUD =   лв
  CHF =   лв
  EUR =   лв
  GBP =   лв
  RUB =   лв
  USD =   лв

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.