Селим Ибраими: Русия става все по-активна на Балканите

Интервю с политолога Селим Ибраими за www.obshtestvo.net

Селим Ибраими е американски политолог от албански произход и е сред водещите експерти по въпросите на сигурността на Балканите

Г-н Ибраими, засилва ли се пропагандистката кампания от Русия през последните месеци в Западните Балкани, главно във връзка с вируса COVID-19 и кои са нейните цели?

Изглежда, че през 2020 г. Русия е изменила формата и съдържанието на пропагандата и комуникацията в държавите от Западните Балкани. COVID-19 предостави на Москва случай да се намесва и да манипулира с новите демокрации в региона, използвайки старите мрежи на дезинформация. Понастоящем, макар че не е равностойна като финансови средства със САЩ и ЕС, които подпомагат Балканите, като изпращат помощи, Русия има едно предимство спрямо Запада в региона, манипулирайки с  COVID-19 и произхода на епидемията.

Първо, за известно време руската кампания беше активна с всички средства на измамата, правейки опити да повлияе върху поведението и емоциите на поддръжниците на проруските политики. Инфраструктурата на пропагандата, като част от хибридната война на Руската федерация, съществуваше в региона още преди 2008 г. Понастоящем наративът на правителството в Кремъл е, че Западът, посредством хуманитарните помощи, злоупотребява със ситуацията за политически ползи в Западните Балкани. Въпреки че е обратното, Москва създаде едно публично предимство спрямо ЕС и международните хуманитарни ангажименти за подпомагане на държавите от Западните Балкани и това се свързва с природата на пропагандата от нейното разпространяване до нейните приемници.

Как оценявате новите руски инициативи във връзка с диалога Косово – Сърбия, носят ли заплахи за регионалната стабилност?

За Русия това може да се смята като едно завръщане на Балканите, използвайки новите инициативи за разрешаване на неразбирателствата между Косово и Сърбия. Фактически, САЩ позволяват на Русия да стане част от новите преговори, предлагайки на Русия място и участие във вземането на важните решения в този процес. Това е много важно за Сърбия и подобрява значително нейната позиция в сравнение с 1999 г. и 2006 г. преди Косово да обяви своята независимост. САЩ, т.е. настоящата администрация на президента Доналд Тръмп и Държавният департамент, заедно със Специалния пратеник посланик Ричард Гренел, смятат че без руското участие нито едно споразумение не може да се гласува в Съвета за сигурност на ООН, където Русия разполага с правото на вето. Друг фактор е, че настоящата американска администрация, без една балансирана политика в Конгреса, промени отношенията на терен между албанците и сърбите в контекста на новите американски схващания що се отнася до териториалните промени. Докато ЕС все още няма една ясна позиция, оставяйки Германия самотна в битката с териториалните промени. В този процес, включването на Русия може да донесе нови главоболия за европейците и за Косово с едно споразумение, което може да не бъде в полза на Косово, но да се приеме от политическата класа в Прищина. Все още е неясно как ще действа „Движението за Самоопределение” на временно изпълняващия длъжността министър-председател Албин Курти в случай, че ще имаме разпокъсване на територията на Косово. Трябва да се приеме, че САЩ – настоящата администрация, не се държи както преди с Косово, тъй като имаме един нов подход към Сърбия. Включването на Русия представлява една нова фаза за влиянието на Русия на Балканите с помощта на Вашингтон в разрешаването на замразените конфликти.

Сърбия се въоръжава с бързи стъпки. Има ли вероятност Белград да използва военен натиск за реализирането на своите цели?

Факт е, че Белград се въоръжава с оръжие от Русия и сръбските разузнавателни служби действат активно в съседните държави. Въпреки че Сърбия продължава да поддържа добри отношения с НАТО, тя няма за цел да стане член на НАТО, а да остане основен фактор на Балканите, привличайки инвестиции и финансови средства от Великите сили. Ясно е, че Сърбия е наследила един сериозен военен арсенал от бившата югославска армия и има капацитети за намеса или употреба на войската и на другите служби за сръбските държавни и стратегически интереси. В случая на Косово не вярвам, че Сърбия ще използва сила, тъй като Белград след 1999 г. се промени и отиде много напред, използвайки успешно наратива на косовската политическа класа за едно ново споразумение, като го включи в подхода на сръбската публична дипломация, като продължава да държи под своя контрол сърбите от северните части на Косово. Въпреки това, в случай на някакво ново споразумение с Косово, не се изключва Сърбия да го поддържа с всички капацитети, с които разполага.

Идеята за размяна на територии между Косово и Сърбия отново получи съживление заради позицията на Борел. Защо тази възможност остава като опция?

ЕС продължава да остава разделен във външната си политика и тази по сигурността извън своята територия и това исторически е било пречка на Западна Европа спрямо Балканите. Още от бившата висша дипломатка на ЕС, Федерика Могерини, та до настоящия дипломат Борел, ЕС тайно предпочита разделянето на етническа основа в Косово. Сега тази опция се подкрепя зад завесата и от САЩ и техните дипломати, които са ангажирани в преговорите Белград – Прищина. Макар че официалните лица на ЕС и САЩ казват, че „опциите са отворени и страните трябва да се договорят какво споразумение искат”, вярвам е все още се мисли за етническо разрешение на Балканите, но налагайки специфични планове за съответните държави като случая на Косово. Следователно, Великите сили, частично виждат разрешаването на междудържавните проблеми с моделите на териториалните разделения или размените. От една страна, да кажем, че е позитивно, защото, може би, частично, Балканите трябва да се прекроят върху такива основи и, второ, ако не се направи по мирен начин, идеята за размяна на територии може да има странични ефекти. САЩ и ЕС или Русия по-късно, искат етническо разрешение на историческия спор между Косово и Сърбия, докато за албанците в Северна Македония тази опция е невъзможна, заради поставянето на един нов американски ред върху тази държава.

Смятам че в един дългосрочен процес, това ново налагане на Вашингтон, неподдържайки един баланс между сърбите и македонците спрямо албанците на Балканите, що се отнася до териториите, ще има негативни ефекти в региона в новите представи на албанското население спрямо външната политика на настоящата американска администрация.

Може ли да очакваме съществени промени в американската политика спрямо Балканите през 2020 г.?

Все още е рано да се каже кой кандидат ще спечели на изборите през ноември в САЩ. Байдън и Тръмп са много близко един до друг и управлението на кризата с COVID -19, икономиката и нивото на безработица ще определят съдбата на новия американски президент. Сенатори и бивши американски дипломати изразяват притеснения за американската политика в региона. Има надежди, че с идването на Байдън, кандидатът на демократите, много неща могат да се променят на Балканите. Въпреки това, вярвам че и Байдън е за едно историческо споразумение между сърбите и албанците, но само може да промени подхода как да се постигне това споразумение, ако разбира се, не се подпише някакво споразумение по време на президентството на Тръмп. САЩ, понастоящем, е в една дълбока икономическа криза и липсата на глобална стратегия за нейното бъдеще като световна сила, затова и регионалните политики няма да бъдат стабилни, дългосрочни и толкова добре приети от малките народи, които нямат силата да наложат ред в региона.

Благодаря!

17 май 2020 г.

Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)

Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук;  Туитър и Телеграм

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=16706

Posted by Общество.нет on май 17 2020. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry