РУМЕН ЛЕОНИДОВ: ПРОШКАТА Е ПО СЛАДКА ОТ ГРЕХА

ОСВЕН ДЪРЖАВНИТЕ ЧИНОВНИЦИ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ – РАБОТОДАТЕЛИ И НАЕМНИ РАБОТНИЦИ – ЩЕ ПЛАЧАТ ЗА ГЛЪТКА ВЪЗДУХ, ЗА ГЛЪТЧИЦА ВОДА, ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ БЛАГОДАРЕНИЕ НА НЯКАКВО ЧУДО

Румен Леонидов е 54-годишен, роден е в София, завършил българска филология в Пловдивския университет. По време на комунизма е работил във в.„Студенска трибуна”, „Средношколско знаме”, сп. „Факел”. Сътрудничил е на нелегалните дисидентски списания „Мост” и „Глас” в края на 80-те години. След това работи в „Литературен вестник”, сп. „Български месечник”, БНТ, сп. „Власт”, сп. „Бизнес уик”, в. „Поглед”, в. „Класа”. Уволняван е общо 6 пъти.

Какви са очакванията ви към този кабинет?
Проблемите са повече от възможностите на новата власт.
Не бива да имаме сръхочаквания, защото разочарованието ни дебне от всякъде. Очаква ни масова депресия, която може да избие през зимата в гладни стачки или отраслови бунтове. В обществената психика цъка мъртво яйце с часовников механизъм –  от  този запъртък вече мирише на мрачно отчаяние, бездиханна безнадежност и глобална несигурност.

Къде може да гръмне първият скандал?
Никой още не казва колко милиарда липсват от хазната. Те са заложени като ценни книжа в различните американски доходоносни до вчера фондове. Тяхната цена е вече нула, но по номинал се водят във фалшива наличност. Правеното на виртуални пари от реални суми умря, но последствията от това у нас ще скочат като глутница гладни вълци върху гърба на това управление. До последно тройната коалиция си раздаде едни парички, които никой няма да може да върне обратно – всичко е правово издържано. В този смисъл масовият вот за Бойко Борисов го изправи до стената – еврофондовете могат да закърпят положението, да забавят сгромолясването, но не и да го стопират или предотвратят – нужно е технологично време да изтече и тази кървавочервена река, която може да прелее в уличен линч, не дай боже. Обществените надеждите към новата власт засега заглушава желанието за мъст, за възмездие, за самоуправство. Дано финансовият борд издържи. От една страна е добре, че сме със завързани ръце и няма да ни разреши да пуснем в действие печатницата за пари. От друга – няма инвестиции, няма свежи пари, няма бизнес живот, а епидемия от междуфирмени задължения. Мъртвило, дошло да докаже, че икономическия ни ръст е бил фалшив, а оживлението в строителството – пране на пари. Освен държавните чиновници всички останали – работодатели и наемни работници – ще плачат за глътка въздух, за глътчица вода, за оцеляване благодарение на някакво чудо. Трябва ни изцяло нов бюджет, а не козметична актуализация. И цялата истина – абсолютно гола, с тройно нагънатите й и отпуснати коремни дипли, с втъкната алено червена роза между бедрата…       

Кои от министрите предизвикват у вас емоции – с отрицателен или положителен знак?
Хубаво е, че повечето от тях са експерти в своята област, хубаво е, че има толкова много жени – аман от коч компаниите, от мъже циници, жадни за парици. От комплексари, който не се блазнят да оставят името си изписано със златни букви в националната история, а алчните им лиги увисват като юзди пред шума на банкнотите.
Към днешна дата не мога да определя впечатленията си – ще ги разгледаме по телевизиите, ще ги усетим щом за стока са. Няма право да ги коментирам с какъвто и да е знак – давам им шанс да ме възхитят. Никога не е късно всеки сам да си направи мръсно.  
Освен Вежди Рашидов и Божидар Димитров, които лично познавам, нямам никакви впечатления от останалите. Ръкувал съм се няколко пъти с Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Николай Младенов е интелигентно момче, но по-скоро има физиономия за външен министър. Не знам как ще се оправя с гащатите петли от щаба на армията, но може би зад пердето на късогледия му поглед наднича неизявена твърдост, дебнеща решителност, дори желание за ред, справедливост и жестокост…      

Какво е мнението ви за случая с Божидар Димитров и неговата работа с ДС? СДС и ДСБ не искаха да подкрепят кабинета заради него – принципност или лицемерие?
Божидар Димитров е приложен националист, който не само приказва, а действа като булдозер. През тези години свърши отлична работа като накара мало и големо да чете книгите му, посветени до една на белите петна в родната ни история. Направи го със замах, какъвто нямат колегите му, повечето отлично подготвени, но кабинетни учени. Тиражите на книгите му надхвърлиха тези на Христо Калчев, Бог да го прости. Божидар спаси от разруха и възстанови десетки войнишки гробища, макар да е атеист вдигна на крака няколко черковни храма, изчисти срама на челото ни като възобнови в София гробовете на редица апостоли – дейци на ВМРО, превърнати в змиярници и свърталища на наркомани. Бил агент? Може. Искам повече такива агенти. Агенти на утрешния ден. И в крайна сметка нали прошката е по сладка от греха? Или сините отворковци /като Асен Агов, който ще се пенсионира като депутат, / всъщност в душата си не са християндемократи, а безбожници, антихристи или по-просто казано,  комунисти? 

Какъв трябва да е приоритет номер едно за Бойко Борисов?
Няма да му давам акъл. Около него има други, които добре го съветват. Ако има нужда да си напазарува една количка български книги, да ми се обади. Ще му препоръчам добри автори и заглавия. И още нещо – през следващите 4 години ще трябва да се пържи денонощно в тигана на тоталната прозрачност. В мига, когато зад гърба му плъзнат съскащите слухове за неминуемите далаверки, ще трябва да си поръча 5 годишен мандат в най-високо място на президенството. 

До каква степен Борисов стана зависим от Волен Сидеров и Яне Янев?
Борисов е зависим само от своя кръг и от мнението на европейските му ухажьори. Иначе Волен чака своя час – той друг изход няма. И постъпва правилно – смирен е, благ, благочестив, богоугоден. Той е нещо като малкия Доган – групата му е голяма, прочистена от случайни лица. Трябва му участие в изпълнителна власт –  партийният му апарат също трябва да заглади косъма. Иначе долу, по места, са умрели от глад – атака, атака, ама няма нищо в баката. За сега времето работи добре за него, а и той не само забрави за истеричните си изцепки, но и смени изцяло образа си на социалнационалист. Изолацията в парламента му тежи – вместо да е езичето на политическия кантар, той е обикновен топуз, който е длъжен по стратегически причина да бъде на страната на гюлето…     

Кой от двамата първи ще го предаде по ваше мнение?
По мое мнение и двамата не са предатели. Нищо, че много ги бива в сметките. Те имат отлични качества на артисти за площаден театър. Не че си падам по водевилите. Но им се радвам, че не са самодейци. А истински профита. Ще ги поканя да прочетат стиховете ми от новата ми стихосбирка „Край на митологията”. Или „С върха на езика”. В краен случай от сборника ми „Гайтанени трели”. Те могат всичко.
Нямам никакво намерение да ги режисирам –  имат си цяла трупа от постановчици – чичковци над мойта блага възраст.

Как виждате бъдещето на проекта на Янев?
Яне е тънка лайсна – достатъчно е една от неговите случайно попаднали в парламента сподвижнички да пристане другиму, само едно пясъчно зърно да се търкулне в скутите на плажа и пустинята му е готова… Яне ще пее само едно лято. Дотук беше с разобличаващите оперетки.  В следващия парламент ще ми липсва. Очаква го ред, безпомощност и самота.
Волен ще го бъде и при следващия народен вот. Да не забравяме, че великата ми приятелка Вера Кочовска му предрече премиерския пост… Ако до тогава съм жив, непременно ще се запиша в неговата партия… Обещавам. Честна вестникарска.

Последни интервюта:

ГРИГОР МАЛЕВ: КОМУНИСТИТЕ ЩЕ ОПИТАТ ДА ПУСНАТ ПАРАТА НА НАРОДНОТО НАПРЕЖЕНИЕ ПРЕЗ СВИРКАТА НА ГЕРБ

ИВО ХРИСТОВ: У НАС ИМА ГОЛЯМ ДЕФИЦИТ НА ПОЛИТИЧЕСКА ВОЛЯ

ПЪРВАН ДАНГОВ: НИКОЙ НА НИКОГО НЕ МОЖЕ ДА НАЛАГА КАК ДА ЖИВЕЕ

СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: ЕТНИЧЕСКИЯT ВОТ Е ОТДАВНА ОТЖИВЯЛ ВРЕМЕТО СИ АНАХРОНИЗЪМ

ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: ЛИПСАТА НА ИДЕОЛОГИЯ ПРЕВРЪЩА ПОЛИТИКАТА У НАС В ПАЗАРЛЪК

ЛЮБОМИР ЛЕВЧЕВ: НЕ ПОСЕЩАВАМ ГРОБИЩЕТО НА ИЛЮЗИИТЕ

ФИЛИП ДИМИТРОВ: ПРОБЛЕМЪТ Е, ЧЕ ТВЪРДЕ МНОГО НЕЩА СЕ ПОВТАРЯТ

ПЕТАР КОЛЕВ: МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС ПОПАДНА В РЪЦЕТЕ НА ТЕЗИ, КОИТО ГО СЪЗДАДОХА

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=2395

Posted by Общество. Нет on юли 27 2009. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry