„СБЪРКАХТЕ ЖАНРА” НИ КАЗА РУМЕН ПЕТКОВ, СПОМНЯ СИ ОЩЕ БИВШИЯ КМЕТ НА ДУПНИЦА

Първан Дангов е роден през 1970 г. в Дупница. Завършва ветеринарна медицина в Тракийския университет в Стара Загора през 1998 г. От 1996 г. е член на БСП. Член на Висшия съвет на партията от 2001 до 2007. Бивш кмет на Дупница.

 

Г-н Дангов, БСП в момента е в нокаут. Дори в мажоритарния вот, иницииран от нея, няма нито една спечелена позиция. Настоящето е ясно, но как виждате бъдещето й?
Човек винаги трябва да вярва в доброто и аз вярвам, че БСП ще намери сили да излезе от тежката ситуация. Тя е значително по-усложнена от тази през 1997 г. За разлика от тогава, сега обаче наследените проблеми, са свързани с вземане на решенията в тесен кръг от хора около председателя на партията Сергей Станишев, около обслужването на частни интереси, което е основния недъг и причината за тежката изборна загуба. След 1998-99, твърдя най-отговорно, практически реформата в партията спря. Проблемите от управлението и изчерпаният кредит на доверие поставят БСП в трудно положение. Защото хората не прощават лъжата и високомерието, с които някои от представителите на БСП се отнесоха, не само в кампанията, а в целия период на управление. И това е основната причина за тежката изборна загуба.

Отношенията на БСП с ДПС допринесоха ли за резултата?
Сигурно имат своята роля, както и постоянните оправдания с взимането на тежки коалиционни решения, но според мен това не е решаващото. По-скоро друго. Нашите редови членове са склонни да прощават грешки в управлението, но са особено чувствителни и няма да простят лъжата и лицемерието и най-вече това, което се говори за корупцията сред изявени партийни дейци в изпълнителната власт. Уви, в този мандат някои членове доказаха, че и това могат – да крадат. Ето, това хората не простиха – кражбите и злоупотребите. Тъй като ножицата между богати и бедни в партията е много голяма, тя лека полека трябва да се притваря.

Вие бяхте кмет на Дупница – един град , който се прочу дори в Европа, но за съжаление не с добро. Трудно ли ви беше в битката с прословутите братя Галеви? Какво се случва всъщност там?
Това беше един труден мандат, основно поради сблъсъка с едно малцинство, но с много пари, което искаше да диктува цялата общественост в града, воглаве с общинските съветници и мен персонално като кмет, да диктува начина по който живеем.

Откъде идва този  финансов ресурс?
И аз това се питам, след като не са платили нито лев данъци, след като на местно ниво нямат нито една фирма. В различни периоди от време те се ползваха със силни протекции на всички нива, която им позволи да създадат една паралелна власт, от която се възползваха максимално.
Нещата се доведоха дотам, че около мен и група членове на БСП, говоря за 2006, положението стана нетърпимо. Жалко, че тогава не бяхме разбрани, а определението за нас беше, че сме сбъркали жанра. И то бе дадено от представител на собствената ми партия. От Румен Петков.

Така ли ви каза?
„Сбъркахте жанра”. Това беше точния цитат от оценката за всичко онова, което ние говорехме на глас. В момента резултатите от изборите показаха, че самията Пламен Галев събра сам 4 пъти повече гласове от БСП като партия в общината, което е парадокс и показва до каква степен не функционира политическата система в града.

А другите партии какво правеха на тези избори?
На практика Галев водеше кампания, както се казва – по учебник. Партиите в града и региона се отказаха да водят политическа битка с него. Според мен умишлено. Това показва до каква степен деградирало моралното в обществото и усещането за реалност.

Вие като кмет чувствахте ли се самотен в тази си битка и след като ръководството на БСП ви изостави?
Никога не съм имал пораженческо поведение. Начинът по който някои се стремят да ни убеждават как да живеем не е правилен, не е европейски. Бих определил цялата 2006 и тази полемика за взаимоотношенията с такива личности като Галеви като сблъсък на соцални идеи. Няма как много хора да бъдат вкарани в подчинение само защото са бедни. Те трябва да имат сили да се обединяват и да отстояват принципите по които в бъдеще ще функционира обществената система. Никой на никого не може да налага кака да живее.
За да се стигне до тук и  за да да получи Галев толкова много гласове – близо 12 200 – значи държавата е избягала от своите функции, управлението й е заместено от модела на Галеви и организацията около тях. Умишлено употребявам думата организация.

Дупница модел на частен град ли е?
Напрактика – да. Имаше едно изказване на председателя на Обединението на инвалидите, който най-цинично по телевизията и националните медии заяви, че Масларова нищо не е направила за тях, а само Галев е направил. А той им беше купил само 10 противогрипни ваксини и 7-8 карти за пътуване в градския транспорт. С това се изчерва неговата социална дейност спрямо инвалидите, при положение, че държавата е създала социални придобивки за всеки инвалид, при положение, че сме давали пари от общинския бюджет за ремонти, разработвани са социални проекти…

Станахме нарицателно в Европа…
Подценяването на проблема го превърна от регионален в национален. И на това трябва да се даде отговор, който не само аз, а много хора очакват. Галев не стана депутат само благодарение на хората от Кюстендил , които този път като истински граждани не гласуваха за него.
Ако продължава така в бъдеще този проблем може да се мултиплицира. Не може БСП да се отказва от предизборна битка, както стана сега. Много от членовете на БСП, а и на ГЕРБ в общината гласуваха за Галев. Значи проблемът не е само на БСП, а и на другите партии.

Как виждате да се оправи ситуацията?
С политическа воля. Когато има политическа воля, всеки частен интерес ще бъде подчинен. Политическа воля и мъжество – това е достатъчно да се пречупи гръбнака на корупцията.
Точно преди изборите имах дълъг разговор с журналист от германското радио. Той каза, че за него е немислимо това, което е видял при закриването на предизборната кампания на БСП – да присъстват бивши министри като Румен Овчаров и Румен Петков, които са отстранени поради съмнения за корупция и нечисти интереси. И те да бъдат лицето на партията и на мероприятия да говорят от трибуната. Той каза, че в Германия е невъзможно да се случи това. След като има такива сериозни съмнения и тези хора са отстранени, съмненията, просто, трябва да се изчистят докрай.

Posted by Общество. Нет on юли 15 2009. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry