Путин и Ердоган: Другарство в задънена улица
Така Дженгиз Чандар, виден турски журналист обобщава последната еднодневна визита на Путин в Турция на страниците на вестник „Радикал“ / „Radikal“/. По време на визитата си Владимир Путин подпомогна за външно-политическото отклонение на режима на Тайип Ердоган и за отдалечаването на Турция от западния свят и показа на турския президеннт пътя за ускоряване на този процес, категоричен е в анализа си Чандар. Той припомня пресконференцията на Ердоган и руския му колега преди една година в Санкт Петербург и цитира тогавашните думи на главата на Турция: „Вземете ни в Шанхайската група и ни спасете от ЕС“. Според турския журналист сближаването на Русия и Турция на фона на украинската криза говори не само за отдалечаване на южната ни съседка от Европа , но и за съвместен отказ на двете държави от демокрация. Хармонията между двамата лидери от авторитарен тип открива път към „ сближаване на геополитическата и стратегическата ос между Турция и Русия“. Резултатите от визитата показват, че разногласието по сирийския и други въпроси не са препятствие между двамата. Затова те се приемат от много като политическа далновидност. Според анализатора, обаче, това е грешка. Той намира за опасно именно сближаването на Ердоган и Путин. Намаляването стойността на природния газ за Турция с 6% и увеличаването на доставката на газ с 3 млрд кубически метра не е показател за икономически отношения, това е демонстрация на политическа близост. Коментаторът смята, че това показва готовността на Путин да жертва малкото , за да заработи повече. И припомня:
1.Русия ще строи АЕЦ в Турция. Започват работите по АЕЦ „“Аккую“.
2.Турция и без това е вързана към газа от Русия. Още повече ще се засили тази зависимост.
Чандар си задава и въпроса щеше ли Русия да има противоречие по Южен поток с България, ако тя, най- близкия й съюзник по времето на СССР, не беше член на ЕС?
Авторът коментира турските мнения в печата, според които Русия наказва ЕС и награждава Турция. Това награждаване, казва Чандар, води до по- нататъшна зависимост и ще има политически последствия. Турските износвачи продават на Русия в рубли. След обмяната им в долари загубите за тях не са малки. В Русия има и високи митнически налози. По този проблем Путин не казал нищо на срещата си с Ердоган, така както не е обещал и главата на Асад. Това е показало ахилесовата пета на двустранните отношения. За Ердоган, обаче „ срещата е била продуктивна“. Авторът се спира и на „ шистовата революция“ в САЩ като една от причините за падането на цената на нефта. Светът отива към нов нефтен ред и това удари по икономиката на Русия, Венецуела, Иран, Йордания и Ирак. За да си обезпечи бюджета Иран, например, трябва да продава нефта по 135 долара, а Ирак по 124. А ОПЕК на практика запази цената на ниски нива. Авторът се е срещнал наскоро с новия министър на ресурсите на Ирак, с когото били приятели от 40 години. И той му казал, че е възможно Багдад да ореже бюджета си наполовина.
Авторът обръща внимание към абзац от анализ на Wall Street Journal: „Ниските цени на нефта увеличава натиска върху най- ужасните диктатори. Русия не е член на ОПЕК, но контролира добивите на картела, извличайки изгода от високи цени. Сега, под натиска на ЕС и САЩ, шансовете на Путин да си купи вътрешнополитическа поддръжка падат заедно с цената на нефта“.
Докато цените на нефта си останат ниски и Путин не отстъпи по украинския проблем и се противопоставя на западните санкции, икономическата устойчивост на Русия спада. Затова авторитарният Путин протяга ръка на авторитарния Ердоган. Като че ли и Тайип Ердоган, който не веднъж се е изказвал против Запада, е избрал Путин за опора. Но опората Путин ще се окаже в положението на немощен старец, смята авторът.
А ето и заключението му : Близостта на Путин с Ердоган не е от стратегическа полза за Турция, защото пътя на поне един от тях води до задънена улица.
Автор: Валентина НИКОЛАЕВА
Общество.нет (цитирането и активните линкове са задължителни)
Коментари
Short URL: https://obshtestvo.net/?p=10665