Пулсът на България трябва постоянно да се измерва

Общество.нет честити избирането на Ахмед Давутоглу за министър-председател на Турция с превод на избрани пасажи от фундаменталния му труд „Стратегическата дълбочина“, изпратен ни от наш читател.

Мюсюлманските малцинства, останали в наследство от Османската държава, са основата на политическото влияние на Турция на Балканите. Днес виждаме колко е била погрешна водената в миналото политика на подтикване на тези общности да се изселват от Балканите, понеже са разглеждани като проблемни за външната политика на Турция. Сега се вижда, че на Балканите Турция разполага с големи възможности, обусловени от историческото османско наследство. Желание за запазването му има най-вече в Босна и Албания, които са естествени съюзници на Турция и в които мюсюлманите са мнозинство. Турските и мюсюлманските малцинства в България, Гърция, Македония, областта Санджак, Косово и Румъния от своя страна са важна част от балканската политика на Турция.

–––

Първостепенните цели на балканската политика на Турция са стабилизирането и укрепването на Босна и Албания и създаването на условия за разтваряне на защитен чадър над етническите малцинства в региона. Турция трябва непрекъснато да се стреми към получаване на гаранции, които да й предоставят правото да се намесва по въпросите свързани с мюсюлманските малцинства на Балканите.

–––

Съюзите с несъседни държави са ценни доколкото са средство за влияние върху съседните. Съюзническите отношения на Турция с Босна и Албания могат да се оползотворят ефективно, ако послужат за осуетяване създаването на блок между България и Гърция.

–––

 Кипърският въпрос има две основни измерения. Първото има хуманитарен характер и произлиза от историческата отговорност за гарантиране на сигурността на турската мюсюлманска общност на острова. Една от основните насоки на турската външна политика винаги е била защитата на сигурността и интересите на мюсюлманските общности в изоставените от Османската държава територии. Проявената в някой регион слабост в това отношение предизвиква реакция, изискваща продължителен период на повишено внимание и готовност за действие. Демонстрираната слабост в опазването и гарантирането на сигурността на кипърските турци ще предизвика вълнообразна реакция в Западна Тракия и в България, която може да стигне до Азербайджан и Босна. Затова защитата на кипърските турци има важно значение не само за самите тях, а и за бъдещето на другите компоненти на османското наследство.

–––-

 Докато позицията ни спрямо разширяването на НАТО към Централна и Източна Европа и приемането на държави като Унгария, Полша и Чешката република трябва да е гъвкава, въпросът за разширяването на Балканите изисква далеч по-внимателна и предпазлива политика. По-големият брой балкански страни-членки на НАТО намалява външнополитическата стойност на Турция в разчетите, свързани с Източна Европа, което също може да натовари Турция с рисковете на страна от южното крило, предвидена за използване в Близкия изток.

––––

Затова, във връзка с плановете за разширяване, някак си е трудно да се възприеме подчертано благосклонната позиция по отношение на влизането в алианса на България редом с Румъния и Словения. Турция е длъжна да поддържа добри отношения с Румъния и България с цел да предотврати формирането на сръбско-гръцки блок на Балканите. Но ако всички тези държави изведнъж бъдат приети в НАТО, Турция може да загуби някои важни преимущества, предопределени от статута й на балканска страна-членка на алианса. По-конкретно, в резултат на променения силов баланс, тези държави анблок може да станат опоненти на Турция в рамките на алианса. Не бива да се забравя, че по време на напрежението в отношенията с България през 80-те години Турция използва някои предимства, произлизащи от това, че е част от организацията на Северноатлантическия договор. Всъщност, анализите на НАТО не трябва да пренебрегват възможните усложнения в резултат на историческата близост между Русия и България.

–––-

България, която има сериозни противоречия със Сърбия и Гърция във връзка с Македония и Западна Тракия и претендира за исторически права върху двата региона, стои близо до Турция по тези въпроси, но въпреки това, поради наличието на турско малцинство е възможно политиката й по въпроса за правата на етническите общности по конюнктурни причини да бъде близка до тази на сръбско-гръцкия съюз, което придава първостепенно значение на регионалната роля на тази страна.

–––-

Създаването на съюзи между държавите в региона трябва винаги да се неутрализира с противоположни съюзи. Най-важният момент тук е осуетяването на насочен срещу Турция регионален съюз, който е създаден в резултат на присъединяване на България към сръбско-гръцкия съюз. Евентуалният сръбско-гръцко-български блок би създал предпоставки за увеличаване на настиска срещу стратегическата дъга, която е жизнената артерия на Турция в региона, както и за разпадане на Македония и за фактическо прекъсване на връзките на Турция с Босна и Албания. Затова отношенията с България трябва да се развиват както в двустранен, така и в многостранен формат; даже ако е възможно, пулсът на България трябва постоянно да се измерва, като се съдейства за създаването на двустранни комисии по въпроси, свързани с Балканите.

Общество.нет (цитирането и активните линкове са задължителни)

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=10171

Posted by Общество. Нет on авг. 30 2014. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry