МАКЕДОНИЯ С НАСТОЯЩАТА ПОЛИТИКО-ИКОНОМИЧЕСКА СТРУКТУРА, ЗА СЪЖАЛЕНИЕ, ВСЕ ОЩЕ Е ДОМИНИРАНА ОТ СРЪБСКИТЕ ТАЙНИ СЛУЖБИ

РЕАЛНО ПОГЛЕДНАТО ТУРЦИЯ НЕ Е ЕВРОПЕЙСКА СТРАНА, КАЗВА ОЩЕ ВИДНИЯТ НИ ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ АНАЛИЗАТОР

Проф. д-р СТЕфАН КАРАСТОЯНОВ е роден на 9 януари 1944 година.  От  1995 г. е  ръководител на катедра "Социално-икономическа география". Професор е от 1998 година. През 1999 г. основава и ръководи катедра "Регионална и политическа география" в Геолого – географски факултет на СУ "Св. Кл. Охридски". От 2003 г. е главен редактор на Годишник на Софийски университет – книга География. Зам.-председател на Българското геополитическо дружество.  Автор е на над 100 научни статии, монографии и книги, сред които „Политическа география, геополитика, геостратегия“, „Балканите. Политико-географски анализи“, „Портрет на регионите“ (в съавторство), „Чечения. Политико-географска характеристика“. Главен редактор е на Годишника на Софийския университет, книга География. През 2000 г. получава почетната диплома от Международния биографичен център в Кембридж за научни постижения през XX век.

Проф.Карастоянов, как възприемате съвременните глобални процеси  и мястото на съвременната българска национална държава в тях ?
Разпадането на биполярната /двуполюсната/  геополитическа система създаде обективни предпоставки за обособяване на еднополюсен свят, за универсализиране на света. Глобализацията най-често се представя като продължителен икономически,социален и политически процес на създаване на всеобхватна световна система. Наред с глобализацията и в противовес на нейните обезличаващи тенденции значително развитие получи процесът на регионализация, изразяващ се в активизирането на регионалната интеграция. В тези условия България- член на НАТО и ЕС  трябва да положи значителни усилия за  стабилизиране и в кратък срок от време да достигне устойчив ръст на икономиката си. България има всички географски дадености да се превърне в регионален лидер в Югоизточна Европа. За да се осъществи това е необходимо да се преодолеят много от политическите и етноконфесионалните   проблеми на страните от региона, които за съжаление не са решавани от десетилетия. Убеден съм, че няма неразрешими проблеми. Нужно е само търпение и политическа воля.

Какво ще се случи с Македония ? Ще запази ли целостта си или ще се разцепи?
Македония е част от българското културно-цивилизационно пространство. Тя е съществена част от българското географско пространство. Това е документирано от стотици историци, етнографи, географи, филолози от почти всички европейски страни /вкл. и сръбски/. Тезата за автономията на Македония /другата България/ възниква, след като става ясно, че т.нар. Велики сили не са склонни за обединяването на българите в едно национално пространство.В съвременните условия съществуването на Македония с настоящата политико-икономическа структура-доминирана, за съжаление от сръбските тайни служби, не може да има бъдеще. Македонската политическа класа трябва да разбере, че е необходимо радикално преформулиране на външнополитическото й поведение към балканските си съседи и особено към България. Това е условие без което не може Македония да се присъедини към евроатлантическите структури. Това се налага и от застрашителното увеличаване на албанското население в западните и централните части на Македония. Определни албански политически сили говорят за присъединяване на части от Македония към Албания /разбира се самата Албания отрича това/. За да бъде жизнеспособна тази балканска територия тя не трябва да се разделя, защото това би предизвикало усложнения на и без това деликатните междубалкански външнополитически отношения. Всичко е в ръцете на македонските управляващи.

Ще залее ли албанското море Балканите?
Не виждам това как може да стане. Условно можем да приемем, че албанското етно-културно пространство обхваща не повече от 60-65 хил.кв.км, и е разположено сега в Албания, Косово, Македония, Санджак, Черна гора и Сърбия. Да се говори сега  за реализирането на „Велика Албания” или „Велико Косово”е нереалистично. Силно се надявам, че в двете албански държави политическия реализъм винаги ще взема връх. Не бива да се забравя, че почти цялата демократична общност в света подкрепи независимостта на Косово. Това беше политическо доверие в аванс. Косово стана пример за единната позиция на Европа във външната политика и сигурността. Териториалната цялост на съседните на Албания и Косово страни трябва да бъде гарантирана от международната общност и от сключването на двустранни договори с тях.

Как виждате европейското бъдеще на Турция?
Много труден въпрос. Реално погледнато Турция не е европейска страна. В Европа е само малка част от нея. Турция е със значителен природен  демографски и военен потенциал. Наред с това Турция има да решава много вътрешнополитически проблеми. Не са малко и външнополитическите проблеми със нейните съседи. Например през 1925 г. между България и Турция се сключва Ангорския договор. Към договора има протокол. Този протокол категорично определя правата на тракийските българи. Там в параграф „Б” е записано: „Турция гарантира на българските поданици правата на собственост върху имотите”. Или с други думи Турция признава собствеността на тракийските българи за имотите им. Натрупаните суми, които Турция трябва да изплати на България надхвърлят  12 милиарда долара. С решение от 27.V.2008 г. Европейския конвент буквално задължи турското  правителство да изпълни Ангорския договор като условие за приемането им ЕС. Не виждам в близкото бъдеще как Турция ще промени позицията си за Кипър и подобри отношенията си с Гърция. Моето мнение е, че Турция не бива да бъде допусната в Европейския съюз.

Превръща ли се България в буферна зона Европа-Азия?
България има  благоприятно географско положение. Нашата страна е „средецът”, сърцевината, „хартланда” на Балканския полуостров. Изключителното й географско положение на границите на две цивилизации – християнската и ислямската, й дава огромни възможности за бързо приобщаване към Обединена Европа. Това е така защото географското пространство на България има висока геополитическа стойност. Това е геополитическия стожер или ядрото на географското пространство на Балканите. България играе голяма роля в международния транзит. Нашата страна има всички дадености и предпоставки да се превърне в действен център на Балканския полуостров. България е и външна граница на Европейския съюз, което още повече увеличава нейните отговорности. България има всички исторически, научни и културни основания да участва на равна нога в световния диалог и по-активно да участва във формирането на политиките на Европейското икономическо пространство.

Отношенията с Русия?
Политиката ни по отношение на Русия трябва да се формира на равноправна основа за развитие на взаимоизгодни взаимоотношения, още повече, че е налице и традиционен стокообмен. В същото време България трябва категорично да се противопоставя на съвременния политически и културен колониализъм и духовна инвазия на Русия. Примерите в това отношение през последните години никак не са малко. За съжаление в България има политически сили, като БСП, които без съмнение подпомагат тези процеси. Няма да бъде преувеличено да се каже, че определени среди в БСП откровено са проводници на руската политика в България. Разбира се нищо ново, независимо, че БСП макар и формално подкрепи членството ни в НАТО и ЕС.

Как оценявате подписаното споразумение за газопровода Русия – Турция – Италия?
Това всъщност е газопровода „Южен поток”. Не може да има съмнение, че Руската федерация разполага с най-големите запаси на природен газ в света. Не може да има съмнение  и друго, че тя прави всичко възможно да възстанови геополитическите си позиции   като използва суровинната зависимост на повечето страни от Източна, Централна и Западна Европа. Затова  изграждането на повечето от газопроводите, водещи началото си от Русия имат освен чисто икономическите и значителни  геополитически изгоди. Те дават възможност Русия фактически да доминира в националните стопанства на някои от страните и да застрашава дори националния им сувернитет. Поради тези причини България трябва много внимателно да проучи както технико-икономическите параметри така и геополитическите особености  и  да отстоява българския национален интерес.

Каква бъдеща роля отреждате на България в Европейския съюз?
Практически вече отговорих на този въпрос. България може и трябва да бъде инициатор на нова политическа философия в отношенията не само между балканските държави, но и за всички страни-членки на ЕС. През ХХІ век споделянето на културното наследство, икономическите постижения и човешки ценности, на цвета на българската национална идентичност с другите европейски нации са наш основен принос и мост към цялостния процес на свободно движение на идеи, капитали и хора, както и безпрепяственото общуване в общото европейско пространство.

Сега, когато говорим за глобализация възможно ли е осъществяването на българския национален идеал?
Националният въпрос и националните интереси са в тясна връзка с националния идеал. Националният идеал изразява представата за състоянието на българската нация, държава и духовност, което позволява съхранение и развитие на националната идентичност.Националният идеал е концептуална визия на българския народ за неговото дългосрочно развитие. Осъществяването на българския национален идеал предполага и решаването на Българския национален въпрос. България е единствената страна сред балканските държави, която граничи със собствените си територии, със собственото си географско пространство. Разбира се, от членството ни в ЕС националния ни въпрос вече има други измерения. Затова в отстояването на националните си интереси България трябва да се превърне в икономически, политико-географски и духовен център в Югоизточна Европа. Трябва категорично да отстояваме интересите на българската диаспора, както и идеалите на българската нация и съхраняването на българската национална идентичност.

Все още ли сте  Председател на Българския демократически форум?
Председател съм на БДФ от 2001 г.БДФ е пряк наследник на Съюза на българските национални  легиони. Партията ни изживява, както и всички останали десни партии тежка криза. Независимо от това силно се надявам, че нашите усилия / на всички десни партии/ да дадем началото на мощно национално движение ще доведе до ново българско възраждане. За тази цел обаче трябва да  се преборим за душите и сърцата на младите хора.Звучи малко романтично и сантиментално-но това е единствения възможен път за старата класическа десница в България.

 

 

---

ПОСЛЕДНИ ИНТЕРВЮТА:

ГЕОРГИ ЛОЗЕВ ЕДИН БЪЛГАРИН ОТ ЧУЖДЕСТРАННИЯ ЛЕГИОН ПРЕД ОБЩЕСТВО.НЕТ

ОГНЯН САПАРЕВ: ПО ВРЕМЕ НА ПРЕХОДЪТ БЪЛГАРИНЪТ МАСОВО ИЗПРОСТЯ

ИВО ХАДЖИМИШЕВ: ДНЕС ИМА МНОГО МАЛКО МЯСТО ЗА СОЦИАЛНАТА ТЕМА

ВАСИЛИЙ ВОЛГА, ЛИДЕР НА ЛЕВИТЕ СИЛИ В УКРАЙНА: БЪЛГАРСКИЯТ БИЗНЕС Е ЖЕЛАН В УКРАЙНА

ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: ЯДРЕНАТА БЕЛЕНЕ Е ЕДИН ПОДВИЖЕН ПЯСЪК, В КОЙТО ПОТЪНАХА МИЛИАРДИ

ПЕТКО СИМЕОНОВ: ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО Е ПОДМЕНЕНО СЪС СЛУГИНАЖ

АНЯ ПАВЛОВА: ВНУШЕНИЕТО ЗА ВСЕМОГЪЩЕСТВО Е ПЪТЯТ КЪМ ИНФАНТИЛИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО

ПРОФ. АНГЕЛ ТОДОРОВ: РАЗРУШАВАМЕ МОРАЛНИТЕ УСТОИ НА ОБЩЕСТВОТО СИ И ТОВА Е НАЙ-СТРАШНОТО

Posted by Общество. Нет on окт. 30 2009. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry