ПРОФ. НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: НЯМА ВЛАСТ, КОЯТО ДА ОБИЧА УНИВЕРСИТЕТИТЕ
AЗ СЪМ БАЩА НА СОЦИАЛ-ЛИБЕРАЛИЗМЪТ В БЪЛГАРИЯ
НАПРАВИХА НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ, ЗА ДА СТАНЕ ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА ПРОФЕСОР
Проф. Николай Василев е роден е на 21 юни 1946 г. в Райково, Смолян, в семейството на академик Кирил Василев. Завършил е философия и от 1974 г. досега е преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", където води редовен курс по Философия на историята През 1987 г. е уволнен за антипартийна дейност от Софийския университет. По-късно става съосновател на Клуба за гласност и преустройство. След 10 ноември основава фракция в БКП, която по-късно излиза напуска и се превръща в Алтернативната социалистическа партия, чийто председател става самият той. След като СДС печели изборите през 1991 г., Николай Василев става вицепремиер и министър на образованието и културата.
Професор Василев, месеците октомври и ноември са празнични за Софийския университет, юбилейни. Какво е настроението?
Подготвена е и се изпълнява една широка програма – в рамките на почти 2 месеца се провеждат семинари, научни конференции, кръгли маси, дискусии, организират се концерти, изложби и т.н. Очаква се за 24 ноември да пристигнат 80 ректори от целия свят.
Че има празнична атмосфера, това е добре. Но лично аз смятам, че университетът като цяло все още е държан в мизерия. Надежда да се оправят нещата ми вдъхва новия ректор проф. Иван Илчев, който полага много усилия да повиши стандарта, да осигури средства за увеличение на възнагражденията ни, за ремонт, включително и на Университетската библиотека.
Когато бях вицепремиер и министър на образованието в кабинета на Филип Димитров направих предложение, достатъчно обостновано, бившият партиен дом да стане средище на културния живот на България. В него има достатъчно пространство да се нанесат националната библиотека, част от Националния исторически музей, а голямата зала да се предостави на Ансамбъл „Филип Кутев”. Така в сградата на Националната библиотека щеше да се настани Университетската и в Докторската градина щеше да се оформи малък студентски квартал в центъра на София. Това беше една добра идея, която кабинетът не одобри. И какво се получи? Огромна сграда за административни и партийни нужди. Никой не мисли за културата и науката в България и това е.
Какво мислите за качеството на образованието днес, и по-конкретно в Софийския университет?
Неприятно е, че и досега не ни позволиха да се наречем Национален университет. Когато говоря за Софийския университет, аз казвам само Университетът. То е ясно. И ще кажа защо е ясно. По всички средноевропейски критерии СУ е не само най-старият, най-авторитетеният, но той е единственият университет в България, единиственият, който донякъде (80 – 85%) отговаря на тези критерии. За сравнените Пловдивския и Югозападния отговарят на 15 %, Великотърновският – 10%. Затова казвам, че единственият университет в България е Софийският. Какво да ви говоря… Ама т.нар. Нов български университет тази година бил набрал най-много студенти! Да ги набира. В него има 10-на добри преподаватели, приходящи от други институти или пенсионери, а останалите на какво могат да научат студентите? На нищо. Младежите отиват там и си купуват дипломите. За какво качество във висшето образование може да се говори? Този университет е резултат на усилията на радикалдемократите. За да стане в края на краищата Елка Константинова професор. Ето това беше началото на корупцията във висшето образование. Още веднъж ще кажа в този т.нар Нов български университет се получават огромни пари, но не и знания. Преди няколко години в моя кабинет се наложи да изнеса няколко лекции на кандидати за магистърска степен от същия този университет. И знаете ли какво ми казаха тези младежи? „Проф. Василев тук разбрахме какво е университетско преподаване”. Като министър на времето се опитах да закрия и Варненския университет, който беше незаконен. Парламентът не ми позволи.
Кажете не е ли смешно – фактически единственият университет в България да не се нарича национален, въпреки че е. Децата от цяла България идват да учат тук.
Казахте, че Университетът е оставен в мизерия. Държавата абдикирала ли е от висшето образование?
По принцип няма власт, която да обича университетите. Защото са огнище на свободомислие. Според мен държавата не трябва да се бърка във финансирането, тя не трябва да дава. Добре би било да се формира Национален фонд „Наука и образование”, в него да се наливат пари. През 1992 г. бяхме подготвили проектозакон за студентското кредитиране, който беше с много високи критерии. Не беше одобрен. Сега действащият, от половин година насам не е добър, не е изгоден за студентите. Какво още прави държата – раздава пари на калпак. А трябва в реномираните университети заплщането да е по-високо, с преподавателите да се сключват индивидуални договори и студентът (всъщност потребителят) да преценява кой да получава повече пари.
Сега на висшите учебни заведения е забранена и стопанска дейност, а Университетът има имоти, които през всички години, след братята Христо и Евлоги Георгиеви, са били безогледно разграбвани. Има нотариални актове, които доказват безспорно, че имотите на Университета, примерно са стигали до ул. Цар Асен. Бяхме подготвили през 1992 г. проектозакон за връщането им, но властта не стори нищо. Царските имоти бяха спешно върнати, но тези на Университета не. Аз лично не съм съгласен Олимпи Кътев, че кой е той, да подарява моя имот на някого – мой защото съм част от българския народ.
Като заинтересован за качеството на образованието, какво мислите на политиката на Министерството на образованието днес?
Днешното ръководство на това министерство действа обмислено, премерено. Министър Даниел Вълчев има толерантно и обективно отношение към това, което е наследил.
Моето виждане е, че за университетите не трябва да има приемни изпити. Нека студентите да се записват според желанията си, но да има вътрешен филтър.
Професор Василев, преди години бяхте плътно свързан с политиката. Днес като че сте вън от нея. Какво се случи?
През 1987 г. на партийна отчетно-изборна конференция в Университета, на която присъстваха 500 души аз и още 3-ма колеги се осмелихме да критикуваме партийната линия, дори Тодор Живков, заради което бяхме изхвърлени и от Университета и от партията. Това всъщност беше първата организирана съпротива от хора интелектуалци срещу режима. Бях от създателите на Екогласност, на СДС, на АСП…
Какво стана всъщност с АСП?
Изигра своята роля и се разпадна. За създаването и си имахме своя стратегия и успяхме. Тръгвайки да променяме България, макар и все още не във властта, трябваше да вземем сериозни управленски решения. Направихме АСП, която в началото беше Алтернативна социалистическа партия, за да нацепим монолита БКП и да изградим една модерна социалдемократическа партия. В крайна сметка монолитът се разцепи, но все пак си остана една силна партия независимо, че от 1 млн. членове останаха 300 хиляди. 700 хил. не се вляха в АСП, но чрез нея мнозина намериха изход от БКП. Междудругото още на Първия конгрес аз казах, че ние не правим партия от векове за векове, че АСП е инструмент на демокрацията и ще съществува докато има нужда от нея. Малко по-късно се оказа, че нашите ценности са либерални, така че партията стана либерално-социална. Всъщност може да се каже, че аз съм баща на социал-либерализмът в България. Още през 1994 г. писах студия „ Що е социал-либерализъм?” и че това е бъдещето на България, което и се оказа точно това. По-късно и Нора Ананиева от БСП, Жорж Ганчев, че и Ахмед Доган дори имаха претенцията да са автори на социал-либерализмът.
А сега какви убежденията следвате?
По-близо съм до анархо-либерализма. Нито една партия не се е отървала от критиките ми. За критика ме изхвърлиха от собственото ми правителство. Критикувал съм и Жан Виденов, и Иван Костов, че и Царя.
Не съм нито син, нито червен, затова съм никъде. Като политик бях мразен. В биографията ми съм последователен. Няма структура в коята да съм влязъл и да не съм изхвърлен. Така е още от ученическата скамейка. На два пъти съм отказвал да сътруднича на Държавна сигурност и затова от 1978 г. до 1989 бях закрепостен в страната, беше забранено да пътувам в чужбина. Загубих най-хубавите си, най-творчески години. Затова пък днес мога да кажа, че нищо не може да ме купи и никой не може да ме уплаши.
Подготвена е и се изпълнява една широка програма – в рамките на почти 2 месеца се провеждат семинари, научни конференции, кръгли маси, дискусии, организират се концерти, изложби и т.н. Очаква се за 24 ноември да пристигнат 80 ректори от целия свят.
Че има празнична атмосфера, това е добре. Но лично аз смятам, че университетът като цяло все още е държан в мизерия. Надежда да се оправят нещата ми вдъхва новия ректор проф. Иван Илчев, който полага много усилия да повиши стандарта, да осигури средства за увеличение на възнагражденията ни, за ремонт, включително и на Университетската библиотека.
Когато бях вицепремиер и министър на образованието в кабинета на Филип Димитров направих предложение, достатъчно обостновано, бившият партиен дом да стане средище на културния живот на България. В него има достатъчно пространство да се нанесат националната библиотека, част от Националния исторически музей, а голямата зала да се предостави на Ансамбъл „Филип Кутев”. Така в сградата на Националната библиотека щеше да се настани Университетската и в Докторската градина щеше да се оформи малък студентски квартал в центъра на София. Това беше една добра идея, която кабинетът не одобри. И какво се получи? Огромна сграда за административни и партийни нужди. Никой не мисли за културата и науката в България и това е.
Какво мислите за качеството на образованието днес, и по-конкретно в Софийския университет?
Неприятно е, че и досега не ни позволиха да се наречем Национален университет. Когато говоря за Софийския университет, аз казвам само Университетът. То е ясно. И ще кажа защо е ясно. По всички средноевропейски критерии СУ е не само най-старият, най-авторитетеният, но той е единственият университет в България, единиственият, който донякъде (80 – 85%) отговаря на тези критерии. За сравнените Пловдивския и Югозападния отговарят на 15 %, Великотърновският – 10%. Затова казвам, че единственият университет в България е Софийският. Какво да ви говоря… Ама т.нар. Нов български университет тази година бил набрал най-много студенти! Да ги набира. В него има 10-на добри преподаватели, приходящи от други институти или пенсионери, а останалите на какво могат да научат студентите? На нищо. Младежите отиват там и си купуват дипломите. За какво качество във висшето образование може да се говори? Този университет е резултат на усилията на радикалдемократите. За да стане в края на краищата Елка Константинова професор. Ето това беше началото на корупцията във висшето образование. Още веднъж ще кажа в този т.нар Нов български университет се получават огромни пари, но не и знания. Преди няколко години в моя кабинет се наложи да изнеса няколко лекции на кандидати за магистърска степен от същия този университет. И знаете ли какво ми казаха тези младежи? „Проф. Василев тук разбрахме какво е университетско преподаване”. Като министър на времето се опитах да закрия и Варненския университет, който беше незаконен. Парламентът не ми позволи.
Кажете не е ли смешно – фактически единственият университет в България да не се нарича национален, въпреки че е. Децата от цяла България идват да учат тук.
Казахте, че Университетът е оставен в мизерия. Държавата абдикирала ли е от висшето образование?
По принцип няма власт, която да обича университетите. Защото са огнище на свободомислие. Според мен държавата не трябва да се бърка във финансирането, тя не трябва да дава. Добре би било да се формира Национален фонд „Наука и образование”, в него да се наливат пари. През 1992 г. бяхме подготвили проектозакон за студентското кредитиране, който беше с много високи критерии. Не беше одобрен. Сега действащият, от половин година насам не е добър, не е изгоден за студентите. Какво още прави държата – раздава пари на калпак. А трябва в реномираните университети заплщането да е по-високо, с преподавателите да се сключват индивидуални договори и студентът (всъщност потребителят) да преценява кой да получава повече пари.
Сега на висшите учебни заведения е забранена и стопанска дейност, а Университетът има имоти, които през всички години, след братята Христо и Евлоги Георгиеви, са били безогледно разграбвани. Има нотариални актове, които доказват безспорно, че имотите на Университета, примерно са стигали до ул. Цар Асен. Бяхме подготвили през 1992 г. проектозакон за връщането им, но властта не стори нищо. Царските имоти бяха спешно върнати, но тези на Университета не. Аз лично не съм съгласен Олимпи Кътев, че кой е той, да подарява моя имот на някого – мой защото съм част от българския народ.
Като заинтересован за качеството на образованието, какво мислите на политиката на Министерството на образованието днес?
Днешното ръководство на това министерство действа обмислено, премерено. Министър Даниел Вълчев има толерантно и обективно отношение към това, което е наследил.
Моето виждане е, че за университетите не трябва да има приемни изпити. Нека студентите да се записват според желанията си, но да има вътрешен филтър.
Професор Василев, преди години бяхте плътно свързан с политиката. Днес като че сте вън от нея. Какво се случи?
През 1987 г. на партийна отчетно-изборна конференция в Университета, на която присъстваха 500 души аз и още 3-ма колеги се осмелихме да критикуваме партийната линия, дори Тодор Живков, заради което бяхме изхвърлени и от Университета и от партията. Това всъщност беше първата организирана съпротива от хора интелектуалци срещу режима. Бях от създателите на Екогласност, на СДС, на АСП…
Какво стана всъщност с АСП?
Изигра своята роля и се разпадна. За създаването и си имахме своя стратегия и успяхме. Тръгвайки да променяме България, макар и все още не във властта, трябваше да вземем сериозни управленски решения. Направихме АСП, която в началото беше Алтернативна социалистическа партия, за да нацепим монолита БКП и да изградим една модерна социалдемократическа партия. В крайна сметка монолитът се разцепи, но все пак си остана една силна партия независимо, че от 1 млн. членове останаха 300 хиляди. 700 хил. не се вляха в АСП, но чрез нея мнозина намериха изход от БКП. Междудругото още на Първия конгрес аз казах, че ние не правим партия от векове за векове, че АСП е инструмент на демокрацията и ще съществува докато има нужда от нея. Малко по-късно се оказа, че нашите ценности са либерални, така че партията стана либерално-социална. Всъщност може да се каже, че аз съм баща на социал-либерализмът в България. Още през 1994 г. писах студия „ Що е социал-либерализъм?” и че това е бъдещето на България, което и се оказа точно това. По-късно и Нора Ананиева от БСП, Жорж Ганчев, че и Ахмед Доган дори имаха претенцията да са автори на социал-либерализмът.
А сега какви убежденията следвате?
По-близо съм до анархо-либерализма. Нито една партия не се е отървала от критиките ми. За критика ме изхвърлиха от собственото ми правителство. Критикувал съм и Жан Виденов, и Иван Костов, че и Царя.
Не съм нито син, нито червен, затова съм никъде. Като политик бях мразен. В биографията ми съм последователен. Няма структура в коята да съм влязъл и да не съм изхвърлен. Така е още от ученическата скамейка. На два пъти съм отказвал да сътруднича на Държавна сигурност и затова от 1978 г. до 1989 бях закрепостен в страната, беше забранено да пътувам в чужбина. Загубих най-хубавите си, най-творчески години. Затова пък днес мога да кажа, че нищо не може да ме купи и никой не може да ме уплаши.
ПОСЛЕДНИТЕ 5:
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ ЗАПОЧНА ДА ДЕЙСТВА КАТО „БЕСЕПАР”
ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ:МЯСТОТО НА ГЕРГЬОВДЕН Е ВЪВ ВЛАСТТА
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: ТРЯБВА ДА ОБЕСЯТ СОФИЯНСКИ НА СМЕТИЩЕТО В СУХОДОЛ
ДРИТОН АВДИУ: ЦЕЛТА НИ Е ДА ОБЕДИНИМ КОСОВО И АЛБАНИЯ
ОТЕЦ ИВАН: ВИДЯХ БОГ И ВЗЕХ РЕШЕНИЕ ДА МУ СЛУЖА
Коментари
Short URL: https://obshtestvo.net/?p=1682