Проф. Джон Еспозито: Политиката на Обама в Близкия изток е изключително разочароваща

Джон Луиз Еспозито е роден на 19 май 1940 година. Американски професор по международни отношения и ислямски изследвания в Университета Джорджтаун във Вашингтон.

В началото, Арабската пролет вдъхнови мнозина, които мечтаеха за демокрация и човешки права. Сега, обаче, наблюдаваме идването на власт на Сиси в Египет (с военен преврат) и бързото нарастване на силата на радикални групи като „Ислямска държава“. Какво показва това за ситуацията в мюсюлманския свят?
От моя гледна точка, ситуацията в Египет е възстановяване на авторитаризма. С военния преврат беше изпратен сигнал за посоката на демократизация или опита за демократизация. Независимо от проблемите и несъгласията около Морси и неговите политики, реалността е, че каквото и да е управление, което се движи към демокрация, трябва да продължи през промени чрез избори, а не чрез военен преврат. Обаче, доминацията и влиянието на армията в сърцето на политическата система, най-малко в бюрократичния апарат, създаде обратния ефект.

Мисля, че появата на групи като „Ислямска държава“ със сигурност е следствие от провалите като неуспешното развитие на демокрацията в Египет. Страните от Персийския залив продължават да го повтарят; независимо, че подкрепят концепцията за самоопределение, Съединените щати и ЕС не говорят достатъчно силно, нямаше истински натиск за демокрация в Египет, а сигурността на изборите не беше напълно осигурена в страната. Това силно и негативно отношение към демократизацията показва как Арабската пролет имаше сериозни последици за мюсюлманския свят.

„Ислямска държава“ в момента доминира в световните новини със своите действия в Ирак и Сирия. Напоследък има все повече разговори за спирането на действията й. Как може да бъде спряна, според вас?
На първо място, не виждам нито едно правителство, чиито разузнавателни служби или анализатори да предвидиха, че „Ислямска държава“ ще стане това, което е. Мисля, че ще бъде изключително трудно да се предвиди как ще се развие организацията оттук насетне. Още повече, че въздушните удари ще имат ограничен ефект върху ИД и нейното присъствие и заплахата, която представлява.
Въпросът е ще има ли правителство, което да изпрати сухопътни сили в Сирия. Не мисля, че това ще се случи. Проблемът е невъзможността на правителствата в региона, САЩ и ЕС ефективно да отговорят на двугодишната сирийска криза, както и неспособността им да осигурят значителна подкрепа за умерените опоненти на Асад. Това, което стана е, че чуждестранни бойци и различни джихадистки групи си проправиха път в Сирия.

Колкото до въздушните удари, те могат да задържат нещата в някои зони, но не виждам как ще решат нещата. Дори сега, в региона има редица правителства, които имат двойствена позиция спрямо въздушните удари. Много интересно е, че президентът Обама и държавният секретар Кери имат съюзници в региона. Обаче, не ги назоваха по име.

Като се обърна към нацията, Обама обяви четири точки в стратегията към ИД, които са въздушни удари, изпращане на още войски в Ирак, спирането на финансирането им и увеличаване на хуманитарните усилия. Как оценявате тази стратегия? Ще бъде ли достатъчно да се спре „Ислямска държава“ или планът трябва да бъде разширен?
Както вече казах, военната опция е доста ограничена, що се отнася до спиране на „Ислямска държава“. Има информации, че 5000 бойци в Сирия ще бъдат тренирани от Съединените щати, за да бият срещу ИД. Проблемът е, че може да мине повече от година преди да се осигурят подобни войски, не просто подкрепени, а наистина тренирани и подготвени за битка. Нещо повече, има някои притеснения относно тези бойци, защото някои ги смятат за членове на армията на Асад. Така че не виждам тази тактика да проработи.

Когато някой си има работи с терористи, какъвто случай имахме в Осама бин Ладен и Ал Кайда, има нужда от краткосрочна и дългосрочна стратегия. Не смятам, че краткосрочната стратегия ще бъде ефективна за премахването на „Ислямска държава“. Тя може да я ограничи за кратък период от време, но в крайна сметка ИД може да бъде добре още около 3 или дори 8 години.
Междувременно, трябва да има креативен опит за делегитимация на ИД, т.нар. ислямско послание. ИД няма да се загрижи какво казват мюсюлмански религиозни лидери от мейнстрийма. Въпреки всичко, трябва да мобилизираме тези лидери, различни организации за човешки права и други, които да делегитимират апелите на ИД чрез показване на техните варварски убийства, обезглавявания и т.н.

Като последно, Съединените щати трябва да се стремят да привлекат в битката срещу ИД не само западните страни, но и мюсюлманския свят, включително страни, които са близко като Турция, или такива, които са далеч от конфликта, като Индонезия.

По време на обръщението си към нацията, Обама интересно посочи: „Америка е тази, която помага на мюсюлманските общности по света, не само в борбата срещу тероризма, но и в борбата за възможности, толерантност и по-н адеждно бъдеще“. Какво значи обещаващо бъдеще за мюсюлманите според визията на Обама?
Трудно е ясно да се определи каква е визията на Обама. Обаче, в случая той трябва да използва по-точни фрази, иначе думите му звучат просто като политическо изказване. Точно сега, администрацията на Обама е изправена пред голям брой хора, не само в мюсюлманския свят, но и не-мюсюлмани, които биха казали, че политиката на Обама в Близкия изток е изключително разочароваща в сравнение с обещанията, които даде, когато за пръв път стана президент. Въпреки че първоначално той беше категорично срещу селищата на Нетаняху и доста критичен към последната война в Газа, при която осъди убийствата и разрушенията там, Обама не успя да подобри своя имидж. Когато погледнем статистиката, повече от 2000 души загинаха в Газа срещу 64 убити за Израел. Нещо повече, докато само 6 от израелците бяха цивилни, повечето от убитите в Газа бяха жени и деца. С подобни числа, изказванията на Обама за „обещаващо бъдеще“ губят смисъл.

Същото важи и за Сирия. Обама трябва да измисли начин както да възстанови ситуацията в Сирия по посока на „по-обещаващо бъдеще“. Днес дори поддръжниците на Обама в конгреса го критикуват заради липсата му на ясна стратегия в Сирия. За съжаление, същото важи и за Арабската пролет. В Египет имаше военен преврат, а президентът на САЩ отказва да употреби думата „преврат“ и започна да заявява, че египетските генерали са били на пътя на демократизацията. Египет при Сиси преживя периодът на най-много насилие в новата история, с убийствата на 2000 цивилни, повечето от които членове на Мюсюлманското братство. Според информациите, има около 40 000 членове на Мюсюлманско братство, които са затворени от правителството на Сиси. Това положение беше много критикувано от организациите за човешки права, които най-вече критикуваха мълчанието на американската администрация.

Следователно, въпреки че Обама се надява да събере подкрепа за операциите на САЩ в региона с изказването си за „обещаващо бъдеще“, има сериозна загриженост за правдоподобността на това изявление.

Интервю на Рейхан Гюрен за Организацията за стратегически изследвания в Анкара

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=10543

Posted by Общество. Нет on ное. 23 2014. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry