ПРОФ. ГЕОРГИ МАРКОВ: НУЖЕН НИ Е УМЕН НАЦИОНАЛИЗЪМ

Проф. Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г. Завършва история в СУ “Св. Климент Охридски”. Дълги години е бил специалист в Института по военна история. Директор на Института по история на БАН. Специализирал е в Института за европейска история в Германия. Научните му интереси са в областта на новата българска история и по-точно на войните за национално обединение през 1912-1918 г. Автор е на десетки студии и на монографиите “България в Балканските войни 1912-1913 г.”, “България – ключът към Голямата война 1914-1916 г.”, “Камбаните бият сами”, “Парола “Сабя” и др.

– Г-н Марков, къде стои национализмът в геополитически аспект?
–          Национализмът в Европа избуя като отпор на глобализацията. Епохата й настъпи в края на 20 в. и началото на 21 в. Този период беше преходът от икономическа към политическа глобализация. Най-напред национализмът избуя в една Франция, която има традиции. Всъщност Франция е люлката на европейския национализъм от 18 в. Първата национална държава е след великата френска революция.
Сегашната вълна от национализъм след Франция се прехвърли в Австрия, където се създаде партията на Хайдер. След това Северна Италия, където се създаде “Северната лига”. Мина и през Германия, макар че германците са най-много обременени от национализъм. Но в източните провинции едната национално-демократична партия бележи сериозни успехи поне на местните избори.
В Румъния има една парламентарно предствена партия “Велика Румъния” още от началото на 90-те г. В България национализмът обаче твърде много закъсня. И точно 15 г. по-късно учуди политолозите, които според мен взимат желаното за действително. Те изобщо не искаха да допуснат национализмът да се изяви в този си вид и се надяваха, че той ще има карикатулен вид от рода на Национално-радикалната партия на д-р Иван Георгиев от началото на 90-те г. Но днес необходимодтта от национализъм се свързва с политическите и икономическите процеси в България, особено разслояването на населението – на една шепа все по-богати по върховете и на все по-бедни слоеве. Всъщност националнато се свързва със социалното. И според мен национализмът има повече социална основа, отколкото в предишни времена.
–          Това ли е истинско лице на национализма?
–          Българският национализъм не е добил своето истинско лице. Тези, които се почевстваха ограбени от прехода или не гласуваха на парламентарните избори миналата година, или гласуваха за “Атака”. Затова тя доби много висока начална скорост, но скоро се разбра, че “Атака” няма да има продължително влияние в нашия политически живот. Защото “Атака” е по-външната страна на изявите, тя е специалист на театралните изяви. Всъщност обаче, те не вършат работа в обществото. Напротив, само предизвикват противоречиви настроения. Примерът беше денят, в който се честваше обесването на В. Левски. Знаете, че тогава се оповести и създаването на движение от турски сепаратисти. Това никак не е странно точно на 19 февруари. Тъй като те сочат “Атака” като заплаха. И аз затова ги наричам “скачени съдове”.
Но за мен това е временно явление. Защото една партия на националистите трябва да има програма – с икономически и политически приоритети. А не само нахвърлени отделни точки, в които се сочат недостатъците на обществото. Това не е достатъчн. Трябва да се лекува с умен национализъм. А не разделяне и противопоставяне и театрални изпълненния.
–          Как си представяте този “умен национализъм”?
–          Трябва преди всичко да изхожда от националните интереси. Те са добре разбрани, но са лошо защитени от големите политически партии. Оказа се, че те не проумяха, че издигайки за “национален идеал” влизането на България в НАТО и ЕС, те използват средството, а не стигат до целта. Националните интереси трябва да се защитят до степен, че да бъдат удовлетворени всички слоеве на обществото. Не само евробюрократи, представители на нацонални корпорации и т.н. затова непрекъснато давам пример с Гърция. Там няма “Атака”, но има две партии – социалдемократическа и християндемократическа. Те се сменят на власт, имат политически и икономически различия, но те не променят външната политика и националните интереси. Затова там няма нужда от такава партия.
При нас това не се получи. И ще дам пример с АЕЦ, защото аз съм от 6 години в гражданския комитет за спасяването на атомната електоцентрала. И редовно ме питат защо си губя времето там. Правителството на СДС жертва първите два атомни реактора. Правителството на симеон Сакскобургготски жертва трети и четвърти блок. И Румен Овчаров, който се тупаше в гърдите, когато беше в опозиция, че ще защити тези блокове, сега казва – “Оставете този въпрос, той отдавна е решен”. Ето какво значи политика в опозиция, политика на власт. Това не е от сега, това е от 128 г. нова българска история. И хората си казват: “Добре де, кога този политик говори истината – преди или сега?”.
Прекалено много са различни българските политици от едни полски политици например. Спомяте си, че предишният полски премиер беше катастрофирал и в инвалидна количка отиде на подписването на договора за присъединяване на Полша в ЕС и отстоя интересите на полските земеделци. Ето това е позиция. А при нас само едно “дакане” се чува. И затова националните интереси не са защитени. Това прави парламентарно представените партии много уязвими.
Чуват се непрекъснато лъжи за социална държава и средна класа. Много се говори, че вече се била появила средна класа. Това просто не е вярно. Аз съм професор, но аз не съм в средната класа, а под нея. И искам да се сравнявам с колегите от ЕС.
За някои като Андрей Райчев, преходът вече бил свършил. Излиза, че тези, които се уредиха, които вече са милионери, казват: “Хайде стига вече – кой взел-взел, кой крал-крал”. Да ама не е така, другите напират. Днес (сряда – б.р.) чувам, че пак някой убили. Доктора. Тези убийства при нас вече са закономерност, те не са случайни. Казвам ви го като историк. Когато има една случайност се допуска, когато има втора стулачайност се съмнявам дали е случайност и вече при трета случайност стават много случайности и явно това е закономерност.
Някой обаче да си спомня сега за Илия Павлов? Или за Емил Кюлев? Не. И това показва, че преходът продължава. Той ще продължи докато не престанат по улиците на една европейска държава да се гърмят, когато в европейска столица като София има завод за боклука, когато висшите магистрати престанат да се саморазправят…
На този фон националистите говорят кратко и ясно, сочат виновниците, викат по площадите. Но това не е начинът страната ни да излезе от кризата в момента. Необходим е умен национализъм, който да ни накара да се замислим да не се противопоставяме един на друг.
Трябва да се създаде едно национално движение, в което да участват не партийци. Защото политическият елит вече е изтъркан и той трябва да се подмени. И аз вярвам, че това ще стане.
–          Какъв трябва да е лидерът на това ново национално движение?
–          Преди всичко не трябва да е водач-националист от първата половина на 20 в. Да не се изправя като Волен Сидеров на една площадка пред паметника на Апостола и да говори “Аз и Левски”. Такива театрални изпълнения не ни трябват. Не е нужно да се вика по площади и митинги, хората вече се умориха от това. Трябва да започнат да се защитават националните интереси в икономиката и  във финансите. Трябва да се ограничи корупцията, която е разяла държавата навсякъде, чак до Червения кръст. Това никога не е било. Да се продават лекарства за онкоболни – това е такова падение.
–          Кой от сегашните лидери, които заиграват с национализма, стой най-близо според вас до идеята ви за разумен национализъм?
–          Не съм забелязъл досега такъв. Защото национализмът не бива да бъде употребяван за политическа кариера. Не бива чрез него да се идва на власт. Той не може да бъде средство за овластяване. Но аз все вярвам, че ще се появят такива лидери, защото ние трябва да попречим на такива като Сидеров да разиграват картата на национализма.
Трябват умни националисти, а не такива, които позират пред огледалото. Аз като историк, това вече съм го виждал.затова според мен е належащо да се събере едно национално движение с умни хора, които да съчетаят националното и европейското.
–          Справя ли се според вас Иван Костов в опита си да заеме част от нишата на националистите?
–          Не, Иван Костов отдавна погреба българския национализъм. Той го каза това в Народното събрание след подписване на рамковата конвенция за малцинствата. Костов не може да бъде националист. Човек трябва да има национално възпитание, да го получава в семейството и училището. Но това се прекърши през 1944 г. и 45 г. ние нямахме такова възпитание.
–          И за Бойко Борисов ли ще кажете същото?
–          Бойко Борисов още не се проявил като политик. Но като едно начало той поне ми се струва по-уравновесена личност. Има авторитет, той наистина би могъл.
Има и други като Боян Расате, които също не приемам. Не е нужно да се палят факли, да се плашат хората и др. Национализмът в 21 в. не може да е параден и театрален. Но аз все надявам, че това ще се промени в българия и смятам, че трябва да се започне с подмяна на политическия елит.
–          Какво е мястото на интелигенцията в българското обществото днес?
–          За съжаление българската интелигенция не можа след 1989 г. да изиграе ролята, за която е призвана. Имаше отначало едно хвърляне на интелектуалци в политическия живот, след което последва отдръпване. Като обявиха всички за маскари, а политиката – за мръсна работа. И аз съм един от тези професори, който каза, че няма да се занимава, защото в политиката няма начин да не се оцапаш.
Интелектуалците се отдръпнаха от политиката и останаха някакви псевдоинтелектуалци в нея. Така че интелигенцията е задължена на българския народ, защото исторически тя е свързана с болките и мечтите на своя народ. Аз самият също получавам понякога упреци, че ме интересуват само книгите, които пиша. Но аз не съм такъв кабинет лъв. Бих искал да си пиша книгите и моята държава да е уредена. Но виждам, че не мога да бъда спокоен да си пиша книгите. И затова интелигенцията не бива да се затваря в “Кула от слонова кост” както казва Ницше. Тази кула няма да спаси интелигенцията. Тя трябва да отвори очите на хората, но само ако тя самата е прогледнала достатъчно.
–          Какви книги четете?

Като историк чета преди всичко историческа литература. В момента, понеже пиша един труд по философия на историята, чета една книга на китайския философ отпреди 2800 г. Лао Дзъ. Чета древноегипетските мъдрости, издадени от ректора на НБУ Сергей Игнатов, който е египтолог. Там става дума за събития отпреди 3 800 г. Има мисли и за политичите, за фараоните. Ето как са минали хилядолетия, а се случват едни и същи неща. Включително преди 3800 г. е имало сентенции за алчността и за това, че тя може да погуби политик. За съжаление човек се е развил като същество на цивилизацията, но не се е променил. Политиците също трябва да четат повече и най-вече история. Защото те си мислят, че тя започва и свършва с тях. А това не е вярно.

ПОСЛЕДНИТЕ 5:

ОГНЯН МИНЧЕВ: ЧЛЕНСТВОТО НИ В ЕС ВЕЧЕ НЕ ЗАВИСИ ОТ НАС

ТАНЯ БУРУДЖИЕВА: ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ Е КОНТИНГЕНТ НА ПЪРВАНОВ, А НЕ НА СТАНИШЕВ

ХАРАЛАН АЛЕКСАНДРОВ: РИСКУВАМЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕМ В ГЕТОТО НА ЕВРОПА

МИЛЕН ЦВЕТКОВ: БИХ СЕ ЗАХВАНАЛ С ПОЛИТИКА

АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ:ТРЯБВА ДА СЕ ПОДСИЛИ ГРАЖДАНСКОТО НАЧАЛО

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=123

Posted by Общество. Нет on фев. 24 2006. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry