ТЕЗИ, КОИТО СА НА ВЛАСТ, НАПРАВИХА ТАКЪВ ЗАКОН, ЧЕ ДА СЕ ОГРАНИЧИ ОЩЕ ПОВЕЧЕ УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ В ИЗБОРИТЕ. В НЕГО НАЙ-ТРЕВОЖНОТО Е, НЕ ЧЕ КМЕТОВЕТЕ ЩЕ БЪДАТ НАЗНАЧАВАНИ, А ЧЕ СЕ ИЗИСКВАТ 7 000 ПОДПИСА НА ХОРА С ЕГН-ТАТА.

Роден е на 9 декември 1940 г. в с. Караджово, обл. Пловдив. Завършва земеделското училище в Садово, Аграрен университет — Пловдив и аспирантура в Института по международни икономически и политически изследвания, Москва. Работи като комсомолски ръководител в Пловдив-област и Коми АССР. След 1974 г. работи в ИМОСИ към БАН. Народен представител в 36 и 37 НС от БСП. Напуска партията поради несъгласието си с политиката на нейното ръководство в свалянето на Жан Виденов. През същата година основава Социалистическа Партия Български Път. Преподава в Аграрен университет — Пловдив. Професор по световно стопанство и международни икономически отношения.

 

Господин Димов, вие сте политик от дълго време, бил сте и народен представител два мандата. Като човек с богат опит, как мислите, кога ще приключи този тъй дълъг български преход?
През 1990 г., когато се заговори за прехода в България, аз бях в Института по международни икономически отношения и още тогава стигнах до извода, че това не е преход /защото преход е от нещо по-нисше към по- висше/, а една реставрация на капитализма, т.е. връщане назад. В историята има много примери на реставрация – такава имаше и в бившите социалистически страни от Централна и Източна Европа. Защ? Защото се минава от социалистическа държава към една многопартийна буржоазна република. Това е направил дори още Горбачов – на заседание на Политбюро е решил, че се преминава към многопартийна структура, без да съзнава може би, че това е една буржоазна парламентарна република. Това, което казвам е от политически аспект. А от икономически аспект, който е в основата на политиката, това е премахване на цялата държавна собственост чрез реституция, приватизация, включително и на кооперативната, която по-трудно се граби. И така у нас се разграби всичко. В момента всички банки са частни, чуждестранни, големите заводи също, реституираха се много имоти без да е имало основание в повечето случаи затова. Ние вървим по капиталитически път, и то в съвсем начална фаза.

Да, но към социализма сме преминали само за няколко години, докато сега в преход сме от почти 22 години…
Пътят сега е много по-мъчителен, защото е еволюционен, извършван и със силата на новите глобални господари. Докато към социализъм се мина изведнъж, следствие на Втората световна война имаше революционна ситуация.
Понеже много се спекулира с това, че социализмът е рухнал, аз мисля, че по-правилно е да се казва, че е разрушен, става въпрос за европейския социализъм. Защото китайският социализъм, например, се запази, както сам Дън Сяу Пин пише, че ония събития на площад Тиенанмън им отворили очите. А те са се случили със същата цел – нежна революция, като в бившите европейски социалистически страни.
Дън Сяо Пин е формирал четири принципа, на които се развива милиардният Китай: запазване ръководната роля на китайската компартия; доминация на обществената собственост; отваряне към света; поддържане към принципите на Маркс, Енгелс, Ленин и Мао. И Китай върви по този път и има високи темпове на развитие, не защото има много чуждестранни инвестиции /те се регулират и не надвишават 10 % от местните/. Китай вече изпревари Япония и е втората икономическа сила в света независимо от кризата – той има 6 трилиона долара БВП, докато САЩ паднаха от 14 на 8-9 трилиона. Очертава се до десетина години китайците да изпреварят Щатите по БВП.
А накъде върви България? Вече казах – към реставрация на капитализма, но лошото при нас е, че през 1997 г. беше въведен режим на колониален валутен  борд. Мнозина така и не разбраха, че това е  един банков ярем, сложен на нашата нация с цел тя постепенно да бъде стопена. При режим на валутен борд най-главното е, че България се лишава от собствена централна банка. БНБ вече е изпразнена от съдържание, не може да кредитира, инвестира, не може да върши банково дело. Всичко това е възложено на чуждестранните  банки, които нямат интерес да инвестират в България и да дават кредити, защото през тях минават всички държавни пари и те доста добре печелят от комисионни, а дават кредити с 12-15 % лихва, което е непосилно. С една дума съдират кожата на нашите производители.
Реставрацията на капитализма у нас по еволюционен път трудно може да приключи, поне в обозримо бъдеще не се вижда край. Опасявам се дори, че тези хора, които са навън, няма да се върнат, а тук ще остане обслужващ чужденците персонал и  … малко колониална администрация. Днешните правителства са едни колониални администрации, назначавани повечето отвън. Това е характерно за буржоазната демокрация, че тя е мнима, фалшива. Тя е само за определен кръг от хора, които въртят избори и т.н. и създават впечатление за демокрация. Но каква след като 50 % от населението не участва в гласуването.
А новият Избирателен закон е просто пример за това, че буржоазната демокрация не може да се промени чрез някакви избори. Защото тези, които са на власт, направиха такъв закон, че да се ограничи още повече участието на българите в изборите. С него най-тревожното е, не че кметовете ще бъдат назначавани, а че се изискват 7 000 подписа на хора с ЕГН-тата. И както стана с 400- хиляди подписа на РЗС, това може да стане и със 7 000-те подписа – винаги може да се намери някоя грешка и съответната партия да не бъде допусната до избори. За да бъде всичко безупречно, една партия трябва да има голям обслужващ апарат, нещо, което могат да си позволят само парламентарно представените, които разполагат с големи държавни субсидии.

В политическата палитра какво е мястото на по-малките партии?
То целта и на изборния закон е ясна – малките партии да бъдат унищожени. Но въпреки всичко има начини бариерата да се преодолее. Партията, която оглавявам – Социалистическа партия “Български път”, има виждане как да стане това и работим в тази посока..

Кое ви провокира да напишете книгата “Българските “Царски имоти”, която ще бъде обсъдена на 10 февруари т.г. в НТС?
Не само ще бъде обсъдена, а и инициативен комитет ще предложи подписка в МС  да отмени приетите през 2001-2005 г. правителствени решения, по силата на които т.н. “царски имоти” са придобити незаконно от тогавашния министър-председател Симеон Сакскобурготски и Конституционниятсъд да преразгледа , и признае несъстоятелността на приетото на 4 юни 1998 г. решение, с което се оправдава връщането на тези имоти.
Но конкретно на въпроса – провокира ме това, че царските имоти, както ги наричат /а те са държавни/ са присвоени от Симеон Сакскобурготски по престъпен начин. Използвал съм много факти, констатации в медии, сайтове, интервюта на видни наши професори – проф. Александър Джеров, Атанас Железчев и други. Всичко е доказано, а на практика е като глас в пустиня.
Освен това е тревожно, че управляващите партии в Тройната коалиция, а днес ГЕРБ отидоха на избори с обещанието да решат казуса “ Царски имоти”, но като влязоха във властта забравиха. Сега, например днешните управляващи, казват че започват съдебни дела, а делата са използваната схема на Кобурга – да се протакат те 10-15 години и да получи имотите по давност.
Народът ни е много доверчив – чуе ли, че започват дела и мисли, че въпросът е решен. А това е подход отново да се залъжат хората. Например документите за връщане на горите влязоха в съда преди година и половина, а той все още не се е запознал с тях, камо ли да започне процес.
Другото, което ме провокира, е че много малко хора в България или почти никой не подозира,че Симеон използва тези имоти не само като източник на доходи от сеч, туризъм, наем и т.н., но той подхожда с политическа, стратегическа цел и един ден когато се сменят поколенията, неговият внук Хасан-Симеон, на дъщеря му Калина, да дойде тук, да се представи като български цар.
Впечатли ме, след като прочетох в сайта му, че “Царска Бистрица” вече се нарича “Лятна резиденция  на нейно Величество принцеса Калина и нейния син Хасан-Симеон”. Значи семейството си живее тук с представата, че са царе. А най-голямото престъпление, според мен, в тази афера е, че не се зачита проведеният на 8 септември 1946 г. референдум, в който е участвал масово народът за премахване на монархията и провъзгласяване  на народна република. Член 11 на приетия Закон гласи “…Лишават се от всички лични и имуществени права Симеон Втори и Кобургската династия, от всички титли и привилегии…”.  При това написано е “безвъзвратно”. И какво се получи в наши дни? Триумфална реставрация и реабилитация. Това не е ли гавра с хората, 95% от които са участвали в референдума?

Има ли морално право Симеон Кобурготски след провала му като министър-председател и участието му след това в Тройната коалиция, след скандалите с имотите, да се кандидатира за президент? Тези дни усилено се коментира, че европейските либерали с активисти от НДСВ планират той да участва в президентските избори. Нещо повече – Симеон е дал съгласието си с обещанието за десен завой.
Няма морално право естествено. Още повече, че е извършил три престъпления, посочил съм ги в книгата. Първо, той се е самореабилитирал. За истинска реабилитация, ако сме правова държава, би трябвало да се проведе нов референдум. Второ, подбудител е на фалшификация на нотариални актове. Нотариалният акт за двореца “Враня” е фалшифициран, това е разкрил Атанас Железчев. Случаят е такъв – през 1928 г. нотариус Тодор Капитанов, ангажиран с изкарването на този нотариален акт, разбирайки, че се прави голяма далавера, не го е подписал и не го е заверил. Престъплението на Симеон е, че в наши дни той си изкарва нов нотариален акт на базата на неподписания.
Третото, най-голямо престъпление е, че той взима имотите по времето, когато е министър-председател, което е една въпиюща злоупотреба с власт – през 2002 г., когато се връща “Царска Бистрица”, лично  е ръководил заседанието на МС, което е нещо нечувано. За тези извършени углавни престъпления Кобурготски трябва да бъде съден, а не да бъде предлаган за президент.

 

Posted by Общество. Нет on ян. 26 2011. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry