Прилики и разлики между автономията на Шотландия и началото на разпада на Югославия

Англия като Сърбия от 1974 година

Това, което Камерън панически обеща на шотландците в навечерието на референдума може да коства на Британия колкото струваше на Сърбия Конституцията от 1974 година

Познавачите на конституционните правила и история твърдят, че Великобритания стига със „Шотландският референдум“ там където някогашната югославска федерация се озова през 1974 година. Това, разбира се, не означава, че англичаните ще стигнат до „своята 1991 година“, а още повече, че всичко ще изглежда както при бивша Югославия. Всичко ще зависи от това от какво ще са готови да отрекат англичаните в името на общата държава.

С други думи, това, което британският премиер Дейвид Камерън в паниката си обеща на шотландците в навечерието на референдума, за да ги придума да останат в общата държава, ще му струва Британия. В Сърбия цената беше Конституцията от 1974 година, която отвори пътя към разпада на Югославия, а после и дезинтеграцията на самата Сърбия.

Часове преди самото гласуване трите управляващи британски партии постигнаха споразумение с шотландското правителство за ускорено приемане на закон за прехвърляне на ключови правомощия от Лондон към Единбург, в който се включват данъци, бюджет и въпроси отнасящи се до социалната политика. Междувременно, премиерът и лидер на управляващата Консервативна партия Дейвид Камерън ден след края на референдума се поколеба и написа, че не би било честно да се дадат такива правомощия на Шотландия, а да не се приемат сходни промени по отношение на Англия, Уелс и Северна Ирландия.

Само няколко часа след като стана ясно, че Шотландия остава, Камерън написа: „Защо шотландските депутати да гласуват за това, което се учи в английските училища, за намаляване на разходите в английските болници или за промяна на данъците в Англия или Уелс, когато според новият договор английските и уелски депутати нямат право на глас за такива въпроси спрямо Шотландия“

Правната система на Сърбия според конституцията от 1974 година, до приемането на поправките през 1989 година, изглеждаше по същия начин. И двете области, и Войводина и Косово, бяха членове на югославската федерация, а имаха и свои депутати в парламента на Сърбия, което им позволяваше да влияят на политиката на своята държава-майка, но в същото време Сърбия нямаше правни механизми да влияе на тяхната сепаратистка политика.

Начинът по който Слободан Милошевич върна конституционни текстове на Сърбия премахващи правото на вето на автономните области, беше обявен от Запада за „отнемане на автономията“. На Запад това беше използвано като аргумент, че Сърбия потиска областите. Във всеки случай, „помогна“ Югославия да се разпадне първо по най-слабите шевове на републиканските граници. Разпадът трае по дълго от момента в който Тони Блеър прехвърли част от централните институции и създаде парламенти в Шотландия, Уелс и Северна Ирландия.

Бившият кмет на Лондон Кен Ливингстън обяснил на бившия московски кмет Юрий Лужков как функционира британският парламент на което руснакът възкликнал: „Но това е по-зле отколкото Русия по времето на Сталин“. И не се шегуваше, добавя Ливингстън, като казва, че „от всички западни демокрации нито една не е по-централизирана и недемократична от Великобритания“. За разлика, например, от Съединените щати или Германия, където голяма част от бюджетните разходи отиват към регионалните и местни власти, във Великобритания 95 % от всички данъци отиват в Лондон и всеки инфраструктурен проект се одобрява от правителството.

Биляна Митринович ( в.Политика)

Общество.нет (цитирането и активните линкове са задължителни)

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=10257

Posted by Общество. Нет on сеп. 30 2014. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry