Предизвикателствата пред Сърбия и ОССЕ в новата Студена война в Европа

Blerim RekaСърбия официално пое председателството на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) на 15 януари 2015 г. Тя е първата държава от Балканите, която оглавява тази организация (Председателството на България през 2004 г., на Словения през 2005 г. и на Гърция през 2009 г. не се отчитат от автора, защото тези страни се смятат за принадлежащи към ЕС, а не към Балканите в политически план – б.пр.), 15 години след като се присъедини. Предшественикът на ОССЕ – Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа, се създаде през 1975 г. по време на напреженията от Студената война между Изтока и запада. Ролята на ОССЕ през 2015 г. ще бъде решаваща по отношение на новите предизвикателства на Студената война за Европа и между Русия и Запада. ОССЕ, също така, се сблъсква със своите предизвикателства на неутралитета и своите капацитети да се справи с кризата в Украйна, както и превантивната дипломация в съседните на Русия държави. Председателството на Сърбия също може да се изправи пред вътрешни и външни предизвикателства.
ОССЕ, въпреки своите компетенции да наблюдава местните избори, не успя да наблюдава референдума в Крим през 2014 г. ОССЕ, със седалище във Виена, има 2300 служители на терен и е най-голямата междуправителствена организация по сигурността в света. Нейният мандат включва контрол на въоръженията, човешките права и свободата на печата, както и изборите. Нейната основна задача през 2015 г. е да наблюдава приложението на Споразумението „Минск 2” за прекратяване на огъня в Украйна, което беше подписано на 12 февруари 2015 г. ОССЕ трябва да демонстрира своята неутралност в украинската криза, но това може да бъде предизвикателство, особено за Сърбия, чийто външен министър, Ивица Дачич, оглавява ОССЕ.

Нарушенията на прекратяването на огъня

Пораждат се два въпроса – доколко обективно може да бъде председателството на ОССЕ, тъй като Сърбия не е неутрална в Украйна, а се смята за руски съюзник; и доколко справедливо може да бъде, тъй като Сърбия има неразрешени следвоенни спорове с четири от своите съседи. Ролята на ОССЕ в Украйна започва през 2014 г., под председателството на Швейцария, като една ограничена гражданска мисия, за да наблюдава нарушенията на човешките права в страната след анексирането на Крим от Русия. Мисията на ОССЕ беше включена в една изключителна заплаха, големите усилия, за да се избегне война в широка степен в сърцето на Европа. Сега, тя наблюдава нарушенията на прекратяването на огъня и надзирава оттеглянето на оръжията от първата линия с цел разоръжаване на бойците, според Споразумението „Минск 2”. Мандатът на Мисията на ОССЕ в Украйна приключи в края на месец март 2015 г. и се продължи за още една година след нарастването на страховете за възможно разпростиране на конфликта от Източна Украйна към Молдова. Очаква се нейната работа да бъде съсредоточена в Източна Европа, която се ограничава с Южен Кавказ. Краткосрочно предизвикателство е нарастването на заплахата за сигурността около Черно море. Като средносрочно предизвикателство може да се разглежда разпростирането на конфликта към Югоизточна Европа, докато като дългосрочно предизвикателство тя ще се ангажира да допринася за сигурността в цяла Европа. В бъдеще, ОССЕ ще се занимава повече с проблемите на сигурността отколкото със сътрудничеството. Тя се връща към своята първоначална мисия на своя предшественик, Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа, основана през 1975 г. Председателството на ОССЕ изисква неутралност и е трудно да се сравни неутралността на Швейцария с тази на Сърбия в украинската криза. Швейцария, като председателстваща ОССЕ, посредничи в Източна Украйна през 2014 г., демонстрирайки независимо лидерство на Мисията в Киев. Това може да бъде труден за приложение акт за Сърбия през 2015 г., която е кандидат за членство в ЕС, но руски съюзник на Балканите. Сърбия не успя да приложи две основни политики на ЕС през 2014 г., отказвайки да се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия и игнорирайки енергийната политика на ЕС с подкрепата за Южен поток, който проект се анулира. И през месец юни 2014 г., министър-председателят на Сърбия, Александър Вучич, се сблъска открито с ОССЕ, тъй като организацията претендираше, че Сърбия не е реагирала както трябва при най-тежките наводнения от 120 години в Източна Европа, които причиниха катастрофални щети в Сърбия и Босна и Херцеговина. 62 души загинаха и хиляди останах без покрив. Наводненията и свлачищата, които продължиха няколко седмици, засегнаха 1.6 млн. души. Сърбия подкрепи анексирането на Крим от Русия, както и проруските бунтовници в Източна Украйна, като има и сръбски доброволци, които воюват на тяхна страна. Сърбия е, също така, единствената балканска страна, в която има руска военна база от 2011 г. и, която сключи стратегически съюз с Русия през май 2014 г. Председателството на ОССЕ през 2015 г. може да се разглежда като едно предизвикателство за Сърбия, тъй като тя поддържа новата руска политика в Украйна, която се осъди от Запада. Всичко това ще повдигне въпроси за неутралитета на Сърбия като председателстваща 57-членната организация.

Търговски партньор

Сърбия имаше труден избор между ЕС и Русия през 2014 г. Изборът през 2015 г. ще е още по-труден, между ОССЕ и Русия. Новата роля на Белград се сблъсква с регионални, политически и икономически предизвикателства. Политически, сръбското общество е разделено. Официалната държавна позиция е проруска, подкрепяна от 70% от населението, според едно проучване, осъществено през декември 2014 г. Тази подкрепа нараства на 82% на тези, които желаят по-тесни връзки с Русия през януари 2015 г. Разделението е в политическия елит, като либералите искат по-тесни връзки с ЕС. Икономически, двустранната търговия между Сърбия и Русия достига 3 034 милиона долара, което прави Русия петият по обем търговски партньор на Сърбия. Русия, също така, осигурява 60% от енергоресурсите на Сърбия. Проектът за газопровод „Южен поток”, анулиран през декември 2014 г., предвиждаше Сърбия да печели около 400 млн. долара годишно. Нереализирането на проекта може да причини сериозни финансови проблеми на Белград. Сърбия трябва да изпълнява програма на строги икономии, заедно с мерки за борба с инфлацията и обезценяването на валутата. В регионален план, Сърбия е изправена пред редица дипломатически предизвикателства, като председателстваща ОССЕ, свързани с неразрешени регионални спорове. Тук се включват горещи двустранни въпроси като: Сърбия – Косово; Сърбия – Хърватска; Сърбия – Албания. Другите отворени регионални въпроси между Македония – Гърция; Гърция – Албания; Република „Сръбска” – Босна и Херцеговина, също засягат ролята на Сърбия начело на ОССЕ. Трудно е да се повярва, че председателството на ОССЕ от Сърбия може да бъде успешно, когато тя се сблъсква със своите неразрешени двустранни въпроси с другите страни от региона.

Двустранните отношения

Сърбия няма дипломатически отношения с Косово. Нейните двустранни отношения с Албания от дълго време са неразвити, а с Хърватска са много проблематични. С Македония е водещ религиозният спор за непризнаването на автономията на Македонската църква. Съществува страх, че Сърбия може да злоупотребява със своята роля в ОССЕ, за да влияе за непризнаването на Република Косово. Подобни претенции изявява външният министър на Сърбия и нов председател на ОССЕ, Ивица Дачич, на 7 декември, когато каза, че „ще засили своите контакти с всички страни, които не признават Косово”. Косово е признато от 108 страни от ООН и от повечето от 57 членки на ОССЕ, но не е член на ОССЕ и не се очаква да бъде най-малко до 2016 г. Даниел Баер, американският посланик в ОССЕ, каза през януари 2015, че „Косово трябва да бъде част от ОССЕ, защото Косово е част от Европа”. Но е много трудно да се избегне едно руско вето в ОССЕ и да се приеме членството на Косово.

Руското вето

Една подобна ситуация съществуваше през 1991 г., когато бивша Югославия загуби своето членство в Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа. Русия гласува срещу приемането на отделните държави, а всички останали членки гласуваха за. Бившият външен министър на Германия, Ханс-Дитрих Геншер, предложи един механизъм ‘вето минус един’, който би способствал консенсуални решения, които да се одобряват от организацията, дори и с един глас против. Може би, след 25 години, формулата Геншер може да се приложи в ОССЕ, за да се избегне едно руско вето срещу Косово и да се прекрати блокирането от Русия на някое друго решение на ОССЕ относно кризата в Украйна. Ако това не се постигне, ОССЕ ще се провали да прилага своята първоначална мисия да посредничи и да предотвратява бъдещи конфликти. Доминацията на ветото може да превърне ОССЕ в едни Европейски обединени нации. Русия използва над 100 пъти своето вето в Съвета за сигурност на ООН в периода 1946-2011. Тя блокира решението на Съвета за сигурност на ООН за Сирия и Украйна в периода 2011-2015. Очаква се да използва своето вето и за много решения, които са свързани с Украйна или Русия, или с другите страни-съседи в ОССЕ.

Нуждата от реформа

ОССЕ, в своята 40-та година, се нуждае от съществена реформа и, най-главното, от способност да не бъде заложник на ветото на една страна, блокирайки решенията на всички други членки. Ако ветото не може да се анулира на 70-годишнината на ООН, най-малкото то трябва да се използва само в редки случаи. Франция предложи един нов модел в Съвета за сигурност на ООН през 2001 г., според който петте постоянни членки няма да използват вето в случаите на масово нарушение на човешките права или антихуманни престъпления. Тази инициатива беше подкрепена от 68 държави-членки на ООН, включително и Великобритания, но не и от другите три постоянни членки на Съвета за сигурност. Амнести Интернешънъл, в своя годишен доклад за 2014 г., започна подобна инициатива относно случаите на геноцид. Представянето на позицията на Сърбия спрямо Косово се очаква да достигне кулминация на Срещата на върха по случай 40-годишнината на ОССЕ в Белград. Последната Среща на върха на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа се проведе в Белград през 1977 г..

Защитата на Европа

Югославия оглавяваше тази среща на Конференцията поради своята специфична геополитическа позиция, като една тампонна зона между двата блока в Студената война, за да предотврати по-нататъшна ескалация Запад – Изток. На Сърбия ще бъде трудно да избегне подобни сблъсъци между Русия и Запада през 2015 г. Сърбия, понастоящем, не е Югославия от 1975 г. и днешна Русия не е бившия СССР. Но геополитиката на 2015 г. е подобна на тази отпреди 25 години. Европа се сблъсква със своите най-големи предизвикателства пред сигурността от края на Студената война през 1991 г. НАТО се върна, на своята последна среща в Уелс през 2014 г., към своята първоначална мисия от 1949 г. – да защитава Европа. На своята 40-годишнина ОССЕ се върна към своята първоначална мисия от 1975 г. – да посредничи в сблъсъците на Студената война между Запада и изтока. ОССЕ остава една междуправителствена и консенсуална организация и ще й бъде трудно да разрешава проблемите на сигурността в Европа. Това е причината защо паралелно с посредничеството на ОССЕ, други превантивни дипломатически механизми ще се използват като четиристранния формат – Германия, Франция, Русия и Украйна, който е постигнат със Споразумението „Минск 2”.

Възможните сценарии

1. ОССЕ ще бъде предизвикана в своя политически неутралитет и в своя дипломатически капацитет, за да намери мирно решение за кризата в Украйна. Тя се връща към своята първоначална мисия от Студената война преди 40 години, за да посредничи между Запада и Изтока. ОССЕ се очаква да използва други превантивни дипломатически механизми, като четиристранния формат, използван в Мирното споразумение за Украйна.
2. ОССЕ се сблъсква с проблема за консенсуалните решения, тъй като се блокира от ветото и въпросите, свързани с неутралитета на нейното сръбско председателство.
3. Позицията на Сърбия може да бъде трудна за ОССЕ, която отговаря за мирното посредничество в Украйна и в други „горещи” страни в Европа през 2015 г.
4. Сърбия може да използва своята позиция в ОССЕ да максимализира дипломатическия натиск, за да не позволи следващи международни признавания за Косово и да предотврати членството на Косово в ОССЕ.

Автор: проф. д-р Блерим Река

Преподавател по международно право и заместник-ректор на Югоизточноевропейският университет в Македония. Текстът е публикуван в “Geopolitical Information Service”. Превежда се на български и се препечатва в Общество с разрешението на автора.

13април 2015

Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=11450

Posted by on апр. 13 2015. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

  AUD =   лв
  CHF =   лв
  EUR =   лв
  GBP =   лв
  RUB =   лв
  USD =   лв

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.