Посланик Воденски: Обезпокоително е! Днес ние зависим от Турция и от все по-силния Ердоган!

Petar Vodenski

– Посланик Воденски, след метежа в съседна Турция започнаха масови арести на военни и съдии, уволнения на хиляди учители и ректори. Обявено бе и извънредно положение. Каква трябва да е българската позиция спрямо случващото се там?
–    Случващото се в Турция звучи доста обезпокоително. Само за два дни след опита за преврат, бяха арестувани или уволнени повече от 50 хиляди души – военни, държавни служители, журналисти, университетски и училищни преподаватели, имами, а сред тях – и хора от канцелариите на Министерския съвет и президентството, както и техни близки роднини. Чистката е повсеместна. Боя се, че предприетият „лов на вещици” не е толкова на хора, взели участие в преврата, колкото на преценени от турските специални служби за държавна сигурност като „врагове на режима”. Както е тръгнало, осъществяваната досега в течение на десетилетия постепенна промяна на държавата от светска на ислямска, би могла да премине в силова подмяна, а това крие рискове от продължителна нестабилност както за самата Турция, така и за региона.
Искам да отбележа, че по „демократичност” Ердоган не се отличава от метежниците. Ако бяха успели, те също щяха да вкарат в затворите хиляди хора, да обяват извънредно положение и да изправят противниците си пред специални съдилища.

– Има сериозни тревоги за растящата ислямизация на страната. Докъде може да стигне този процес и какви рискове крие за България?
– За България най-добре би било Турция да запази светския си характер. Както е заявявано нееднократно от българска страна, ние желаем Турция да запази Европейската си перспектива и да продължи с изпълнението на критериите за членство в ЕС – което би било най-добре и за нас. За съжаление, нещата вече са тръгнали в друга посока и не съм сигурен, че България има лостове за влияние върху този процес; ще трябва да нагаждаме евентуалната си нова политика спрямо Турция „в движение”.

– Вие споделихте интересна гледна точка за случилото се на 15 срещу 16 юли – че превратът не е организиран от Ердоган, но специалните служби са знаели за подготовката му. Ердоган с помощта на службите е обърнал събитията в своя полза?
– Точно така. Специалните служби в Турция по традиция – още от времената на Османската империя – са много силни и ефикасни, просто не бих повярвал, че не са „усетили” готвения преврат. Могли са или да се присъединят към него и те, или да информират „Султана”. Избрали са второто, а Ердоган е решил да ги остави да започнат, но е взел превантивни мерки, за да обърне нещата в своя полза – сред тях острият завой в последните седмици в политиката спрямо Русия (довел до снемане на руските икономически санкции), а също спрямо Египет и Сирия. В крайна сметка Ердоган успя да излезе по-силен след метежа, а това едва ли може да се дължи само на „любовта на Аллах към него”.

– Армията в Турция се считаше за гарант за светското развитие на страната. След опита за преврат този гарант изглежда няма да го има повече. Ще има ли нов? Очаквате ли дипломатически натиск върху Турция за завръщане към принципите на демокрацията и към светския характер на държавата?
– Армията при Ердоган бе изместена от първостепенното преди това място в турската държава – предначертано от Мустафа Кемал Ататюрк – и постепенно бе изтикана в периферията, при това, забележете, с аплаузите на Европа, която принципно и „наизуст” виждаше в този акт едва ли не „демократично поставяне на военните под граждански контрол”. Това, според мен, бе голяма грешка от страна на Европа, защото то вещаеше развързване на ръцете на ислямистите и превръщането впоследствие на Турция от светска в ислямска държава – което вече се вижда с просто око. Европа едва ли разполага с ефикасно средство да предотврати това, Ердоган има в лицето на т.нар. ”бежански проблем” силен коз за рекет и вече показа, че ще го използва. Силно съм песимистичен към вероятността от сериозен европейски дипломатически натиск в посока предотвратяване ислямизацията на Турция; както се казва, „тази река вече тече от 35 години” и не може да бъде върната обратно с едно дипломатическо движение.

– Как тълкувате затоплянето на отношенията между Турция и Русия и съответно напрежението между Анкара и Вашингтон по повод на искането за екстрадация на сочения за организатор на преврата Фетуллах Гюлен?
– И двете имат силно вътрешнополитическо измерение: извинението за сваления руски самолет доведе до снемане на руските санкции, които болно бяха ударили турския бизнес и основно привържениците на Ердоган. В същото време, обвиненията срещу САЩ целят две неща: да покажат на Вашингтон, че Турция няма да се съгласи на кюрдска автономия в региона на Близкия Изток (каквито планове витаят в главите на американските анализатори), както и да се използва името на живеещия в Пенсилвания бивш проповедник Гюлен – нарочен за организатор на метежа – за репресии и отстраняване на обявените за негови привърженици в различните слоеве на обществото. Да не забравяме, че Ердоган предприема тези остри действия спрямо САЩ в деликатен за Щатите момент – преди предстоящите президентски избори, когато администрацията избягва по принцип да провежда резки решения.

– Има ли България полезен ход в отношенията с Турция? Ако осъдим действията и политиката на управляващата партия на Ердоган рискуваме да се разиграе бежанската карта.
– Вижте, в някои готварски книги има рецепти за това как се вари жива жаба: слага се на котлона тенджерата със студена вода и вътре се пуска веднага жабата, като водата постепенно се затопля и жабата се сварява; защото ако жабата се пусне направо в горещата вода, тя ще изскочи на мига и ястието ще пропадне. (Впрочем, някои жени използват споменатата рецепта, за да променят съпрузите си).
Подобно е и положението на България спрямо Турция – днес, сравнено с това, което беше допреди 25 години.
Дали имаме полезен ход? Днес ние зависим от Турция, друг е въпросът дали това ни харесва или не; не ми се иска тук да навлизам в подробности. Турция отдавна използва различни похвати за увеличаване на влиянието си у нас, това е нейна дългосрочна политика – вижте само книгата на бившия премиер Давутоглу „Стратегическа дълбочина”, чието издаване у нас бе тържествено отбелязано не къде да е, а в БАН – чудя се дали някой от присъстващите там я беше прочел в частта й, посветена на Балканите и дали си беше дал сметка какво вещае това за България. В новата обстановка след метежа тази политика едва ли би се променила. Същевременно може да се очаква промяна в ресурсите на провеждането й, продължаване на количествените натрупвания, а те, както казват философите, довеждат като резултат до качествени изменения.
А т.нар.”бежанци”? Тази заплаха очевидно ще остане, но ми се струва, че страхът от нея в крайна сметка е по-опасен, отколкото самите „бежанци”.

– Адекватна ли беше реакцията на нашия политически елит в драматичната нощ на неяснота около преврата?
– Смятам, че беше напълно адекватна – поне от това, което се видя. А що се касае до реакцията на Министерството на външните работи, тя бе перфектна: държавното ръководство бе своевременно информирано за случващото се в Турция, събра се незабавно кризисен щаб, бяха предприети мерки за оказване на помощ на българските граждани в Турция. Е, както винаги, разбираемо е при такива ситуации да има и недоволни граждани, има и оплаквания, но този път те бяха в пъти по-малко, отколкото при предишни сходни ситуации.

– Какво трябва и какво не трябва да казва един български посланик, когато при подобни събития всички го търсят за повече информация? Принципно и конкретно?
– Посланикът и въобще дипломатите са държавни служители и като такива трябва да спазват определен ред. Посланикът не е кореспондент на медиите в страната на акредитация; посланикът е човекът, който в разговори с ръководители на държавно или местно ниво в приемащата страна, или с други чужди посланици там, или в медийни изяви там или в България или където и да било, изразява позицията на българската държава. А позицията на българската държава се определя – според законодателството – от Министерски съвет, едва след това тя може да се огласява публично. Особено в такива моменти, като например осъществяване на улиците на военен преврат, посланикът – ако има какво да каже – трябва да го казва не публично, а в криптирана информация до българското държавно ръководство и да си трае дотогава, докато не получи съответни указания, дадени на основата на вече утвърдена българска позиция.  Единственото безопасно нещо, което може да бъде казано от посланика или дипломатите, са съвети към българските граждани в  дадената страна, в посока да им се окаже помощ. Останалото не е сериозно.
В МВнР има съответни заповеди за публични изяви на служителите (а посланиците също са служители на МВнР, поне докато са посланици), базиращи се на горния постулат. Тези заповеди се опресняват при всеки нов министър, и по принцип те гласят, че право на публично изявяване на позиции на ведомството има министърът или други лица, упълномощени от него или от определени от него служители (при различни министри детайлите са различни – един определя свой конкретен говорител, друг определя за всеки отделен случай отделен служител и т.н., но същността остава).

Имали сме различни посланици, които са си позволявали своеволни действия извън тези правила – както в свои медийни изяви, така и в свои конкретни политически действия. Това в най-добрия случай е непрофесионално, да не говорим, че доста често е вредно за интересите на страната. А пък ако някой – посланик или друг дипломат – не е съгласен с официалната позиция на България по един или друг въпрос, винаги е в правото си да подаде оставка и да изрази публично своите политически несъгласия, каквито случаи сме имали.

– Вашият съвет: да се въздържат ли българите от пътувания до Турция?
– Нека българите четат какви са съветите на МВнР за подобни пътувания, и нека се вслушват в тях – тези съвети се публикуват на страницата на МВнР и са резултат от преценка въз основата на много и от различни източници информация, затова могат да се окачествят като адекватни.

Автор: Таня Джоева

21.07.2016

Епицентър.бг и Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=13210

Posted by on юли 21 2016. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

  AUD =   лв
  CHF =   лв
  EUR =   лв
  GBP =   лв
  RUB =   лв
  USD =   лв

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.