Порошенко тръгна срещу Яценюк – накрая ще паднат и двамата

Poroshenko JatzenjukНа 16 февруари 2016 г. се случи неизбежното в Украйна – президентът Порошенко поиска оставката на премиер-министъра Яценюк и на главния прокурор Шокин. Последният я подаде мълниеностно.

            Стана утвърдена традиция в Украйна правителствата да нямат дълъг политически живот. Oт юни 1990 г. насам на власт са били 19 правителства с 15 премиер–министри. Любопитното е, че на практика първият премиер-министър на Украйна Виталий Фокин излизайки в пенсия си подава оставка, отказвал е и на Горбачов да оглави съветското правителство, а след това отказва лично на Черномирдин да стане негов заместник през 1992 г. С най-дълъг стаж до този момент са били Азаров, Янукович и Тимошенко.

            Арсений Яценук е премиер-министър от 27 февруари 2014 г. в коалицията на второто правителство, което оглявава от 2 декември 2014 г. влизат представители на на „Блока Петро Порошенко“, „Народния фронт“ на Яценюк, „Самопомощ“ на Адрей Садовой, „Радикалната партия Олег Ляшко“, „Баткивщина“ на Тимошенко и трима чуждестранни граждани литовец, американец и грузинец. За присъствието на чуждестранни граждани настояваха от формацията на президента, а от тази на Яценюк издигнаха условието да няма с руско гражданство. Амбициозната програма на правителството с най-много милионери в украинската история за реформи, борба с корупцията, връщане на окупираните територи и едва ли не бързо приемане в ЕС и НАТО си останаха обещания на хартия. За очакванията на Запада за деолигархизацията на страната и дума не може да става.

            През последните близо 14 месеца и половина правителството освен да води ярка антируска политика, да къса една по една нишките на отношения с Москва, да води политика на всеобхватна украинизация демонстрира и неумение да контролира дейността на доброволческите отряди, които след като не воюват в Донецк и Луганск започнаха активно да се занимават с контрабанда, престъпления и блокади било то на Крим, било то на руските тирове пътуващи към ЕС и обратно. Впрочем Москва след като предприе официално реципрочни мерки за украинските тирове Яценюк скочи като ужилен срещу Кремъл, но така и не обясни защо не съумява да изпълнява елементарни международни ангажименти на собствената си територия. А и от самата Украйна се чуха гласове, че задържането на руските тирове е неправомерно и подкопава доверието на страната в самата Европа. Реформа не означава преименуването на улици, площади и градове. Както и да се нарече Днепропетровск то няма как да се скрие, че е бил замислян като трета столица на Руската империя след Москва и Санкт Петербург, а през 18 век е носил името Новоросийск.

Стигна се и до ситуация лица свързани с управляващите в Киев да подкрепят по един или друг начин Ислямска държава и Фронт Ал-Нусра, което бе изненада и за Вашингтон. В последно време предимно от американска страна, а не от европейска се чуват критични думи не само по отношение на политиката на правителството, но и по отношение на спазването на споразумението Минск–2 и децентрализацията на страната. В момента украинския парламент с какви ли не хавтки отлага приемането на промени в Конституцията, които за мнозина са козметични, включително и за Запада. А именно те станаха причина след приемането им на първо четене през септември 2015 г. националистите на Ляшко, чийто символ е вилата да напуснат правителството и парламентарната коалиция. Не трябва да се забравя, че при конфликта между Порошенко и Коломойски около „Укртранснафт“, подкрепящите тогавашния губернатор на Днепропетровск издигнаха политически искания за децентрализация, а близки до него депутати напуснаха управляващата коалиция. Темата за унитарността и страхът от най-мека форма на децентрализация води до повсеместен страх сред управляващите в Киев, че страната ще се разпадне. Именно в тази посока една от първите промени след отстраняването от власт на „Партията на регионите“ и бягството на Янукович беше отмяната на Закона за основите на държавната езикова политика, който предвиждаше присвояването на руския език на статут на регионален в 13 от 27-те региони на Украйна, както и официалното използване на съответния език на останалите малцинства.

Сред не малкото скандали по отношение на корупцията и придобиването на държавни активи от частни лица най-голяма популярност придоби този между вътрешния министър Аваков и губернатора на Одеса Михаил Саакашвили, който попада и в графата кавказски сблъсък между арменец и грузинец, където на фона на руски език в страната, където се налага ударно официално украинския вътрешния министър хвърли чаша с вода към губернатора.

В случая има нещо интересно ако с включването на Аваков в правителството и с назначаването на Коломойски за губернатор Киев съумя да задържи под контрол Луганск и Днепропетровск, то с Яценюк нещата не седат никак в тази плоскост, чиято политическата кариера тръгва от Крим, когато през 2001 г. е назначен за министър на икономиката на автономната област.

Организирането на вечета, на протести и саморазправи в Радата се превърнаха в нещо обичайно за Украйна и за новина вече не случайно се смята тяхната липса. Страната се превърна в силно зависима от чуждестраната помощ, от МВФ и накрая се стигна до заем от Турция макар и минимален, но показателен. След свалянето на СУ-24М на 24 ноември 2015 г. в лицето на режима на Ердоган в Анкара Киев намери съюзник срещу Москва. Позицията на Анкара по случая тогава получи най-голямо съвпадение с изказваната тогава от Киев и от Местан у нас, каквато интерпретация нямаше и от Вашингтон. Анкара пък от своя страна за първи път публично обяви Русия в тероризъм именно в украинската столица, като заимства тази фраза именно от управляващите там. Иронията е, че точно ден след посещението на турския премиер Давутоглу в Киев и съвместното перчене срещу Москва, което бе бурно отразено от медиите в двете страни президентът Порошенко поиска оставката на Яценюк и съставяне на ново правителство в рамките на управляващата коалиция. Акт, който се очакваше защото неговата формация вече се беше включила в събирането на необходимите 150 подписи за гласуване на недоверие на правителството от страна на „Самопомощ“ и „Баткивщина“.

            Правителството на Яценюк и президентът на Порошенко от месеци насам имат по-малка подкрепа от колкото предшественицета съответно Азаров и Янукович. Не е по-различно положението и с кмета на Киев Виталий Кличко. Героите от евромайдана ноември 2013 – февруари 2014 г. губят от своята осанка и без подкрепата на САЩ, а не толкова на ЕС е трудно да се помисли, че ще останат на власт още дълго време. През есента формацията на Яценюк „Народен фронт“ не участва в местните избори, което е резултат на спадналата подкрепа за нея в страната и това е поредния нейн своеобразен принос в политическата история. Самият Порошенко при обръщението към нацията като довод за исканата оставка посочи, че правителството има 70 % недоверие сред населението.

Не мина номерът, че с асоциранането с ЕС страната ще си запази статутът на по-свободен достъп до Русия и от тук до останалите страни от Евразийския съюз, което един вид да отвори вратите за безпроблемнно навлизане на европейски стоки под друга форма и на Изток от Украйна. То покрай цялата размяна на реплики тогава между Русия и Запада някак си идва от само себе си аналогията със 70-те години на 20 век, когато нефта от СССР за България е препродаван на Запад. Впрочем, навремето Азаров предупреждаваше, че асоциране с ЕС е несъвместимо с ползването на достъп до облагите на ЕАС, а и не само на него, но кой да слуша от бъдещите лица на Майдана. В крайна сметка Кремъл ограничи достъпа на Украйна до нейния пазар, а ЕС по дефолт се разсърди на Русия, макар и да знае за какво иде реч. Стигна се до ситуация, че за предстоящия референдум през пролетта в Холандия относно споразумението за асоциране с ЕС на Украйна в подкрепа на Киев да се намесва Джордж Сорос, че току виж отговорът бил „не“ и управляващите решат да се съобразят с него и тогава цялото упражнение за последните 25 години е било напразно.

Напрежението в управляващата коалиция от септември насам нарастваше непрекъснато, отделни искания се чуваха не само за промяна на политика, за смяна на министри и длъжностни лица, но и за самият премиер-министър и за самото правителство. На 3 февруари литовец Айварас Абромавичус подаде оставка като министър на икономическото развитие и търговията с нежеланието да бъде прикритие за крещяща корупция или контролирана марионетка за тези, които искат в стила на старата власт да се разпореждат с публичните средства. На 4 февруари МВФ отложи поредния транш за Украйна. Министърът на вътрешните работи Аваков заяви десет дни по-късно, че разполага с такава информация, която ако и даде медийна публичност може да доведе до такъв скандал, че МВФ да спре всякаква помощ за страната от чужбина.

В крайна сметка второто правителство на Яценюк оцеля след като три от управляващите четири формации съумяха да съберат при гласуването 194 гласа от необходимите 226. Гласуването се проведе след като в Радата се проведе четири часов дебат относно отчета на правителството за 2015 г., а отвън над 5 000 души протестираха с искания за оставката на Яценюк. Правителството напрактика оцеля след като депутатите на „Опозиционния блок“ (32 от 43) на Юрий Бойко напуснаха залата, независимо че един от нейните лидери Вадим Рабинович искаше от трибуната да изпрати в затвора всички министри. „Опозиционният блок“ е формацията, която на 31 март сформира правителство в сянка начело с Борис Колесников. Самата формация е определяна като най-близката до Москва, която не се вписва в прозападния и националистическия блок. В нейните редици могат да се видят лица свързани с „Партията на регионите“, с админстрацията на Янукович, както и близки до Ринат Ахметов. Местните избори през есента партията имаше проблеми с по-малки формации тръгващи от „Партията на регионите“ в Югоизточна Украйна, но зае първо място в изборите на областните съвети на Одеска, Николаевска, Запорожска и Днепропетровска област.

Действията на „Опозиционния блок“ в унисон със световния заговор може да бъдат определени като една сделка между Русия и САЩ да остане Яценюк на власт, който е подкрепян от Вашингтон, за разлика от Порошенко, които се подкрепя от ЕС или пък Кличко, които се подкрепя от партията на Меркел. „Опозиционния блок“ още след края на местните избори заявиха, че изходът е в предсрочни парламентарни избори през пролетта на 2016 г. и тази позиция беше потвърдена по-време на дебатите около отчета на правителството, както и намерението им на 22 февруари да представят свой проект на Конституция. Те се стремят не да запазят правителството на Яценюк на власт, а напротив да продължи агонията и сривът на правителството да продължи, противоречията в управляващата коалиция да не затихват. Да не се даде шанс четворната коалиция да направи ново правителство и да получи един вид рестарт на подкрепа.

Бъдещето на парвителството на Яценюк е крайно нестабилно. Оправданията, че то е замислено в състав от пет, а сега е от четири формации, намеците на Аваков как ще управляват и правят реформи в такава конфигурация Омаба или Камерън зчуват не само неубедително извън Киев, но и не може да вървят дълго време в Украйна, че даже и смесени с непрекъсната заплаха за нашествие на Русия. Предстои да видим дали трите формации ще искат нов състав на правителството, като евентуално оттеглят своите министри и подкрепата си за правителството, въпреки неуспешния вот на недоверие или ще тръгнат на бързи предсрочни избори през пролетта с надеждата да получат достатъчна подкрепа да съставят ново правителство, което да поеме управлението на страната и така да отложат приемането на промени в Конституцията в посока на децентрализация, което може да доведе до отлив на подкрепа към Киев от страна на ЕС, а не толкова на САЩ. Не споделям тезата, че те правят всичко каквото им кажат отвън, защото ако беше така досега да бяха направени промени в Конституцията в посока на децентрализация, която САЩ и ЕС да изполват умело срещу Москва за остъпки.

Евентуално това, което може да обедини настоящата коалиция е подновяването на военните действия в Донбас и разширяването им към Крим, но дали е достатъчно да оцелеят. Да се твърди, че едно правителство, където три от четирите формации му искат оставката макар и с неуспешен вот на недоверие има бъдеще и ще изкара пълен мандат е меко казано несериозно и това няма как да бъде подкрепяно само отвън.

Порошенко може и да започна щурм срещу Яценюк, поведе с 1:0 с подадената оставка на главния прокурор, резултатът стана 1:1 с неуспешния вот на недоверие, но накрая и двамата ще паднат жертви и няма никакво значение кой ще бъде първи и кой втори, или пък едновременно. Деолигархизацията няма как да се извърши от олигарси и свързани с тях хора, които днес политически коректно се определят като предприемачи с прозападна ориентация, а външната подкрепа е недостатъчна без наличието на легитимност и трайна спойка в обществото.

Borislav AngelovБорислав Ангелов (политолог)

16 февруари 2016 г.

Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=12996

Posted by on фев. 17 2016. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

  AUD =   лв
  CHF =   лв
  EUR =   лв
  GBP =   лв
  RUB =   лв
  USD =   лв

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.