Помирението на балканците

Александър Вучич и Еди Рама имат един и същи съветник – Тони Блеър. Звучи невероятно, но това е новина по последните дни. Западът се стреми целите Балкани да ги привърже към себе си, като ги включи в Европейския съюз. За да бъде иронията пълна, дори и Норвегия и Швейцария, които отказват да станат членове на ЕС, се грижат за европейския път на балканските нации. Но, за да се вкарат в ЕС балканските нации, те първо трябва да се помирят между себе си. В тази насока, Западът инвестира много. Може би, много повече, отколкото Великите сили са инвестирали през XIX и XX век, за да създават напрежения между нациите на Балканите. Раждането на първата модерна нация на Балканите, гръцката през 1829 г., е резултат от руските, английските и френските политически инвестиции. Точно заради това, партиите в тогавашния гръцки парламент са наречени: Руската партия (начело с Теодорос Колокотронис), Английската партия (начело с Александрос Маврокордатос) и Френската партия (начело с Янис Колетис). Битката за доминиращото влияние на тези сили се развива и до днес сред гръцката нация.

Своя дял за раждането на румънската нация (1859/1878) имат руснаците, французите и германците. Докато раждането на българската нация (1878/1908) е резултат от руските и германските политически инвестиции. Сръбската нация, в този аспект, е малко по-специфична от другите, защото през 1903 г. изважда германците (Австро-Унгария) от своя политически живот. Иначе, германците и руснаците са създателите на сръбската нация. Празното място на германците (Австро-Унгария) в случая със сръбската нация, го запълват англичаните и французите. Раждането на албанската, хърватската и бошняшката нация може да се смята за германското отмъщение спрямо сръбската нация. В раждането на албанската нация (1913), освен германците (Австро-Унгария), основен дял имат англичаните, а в по-малка степен и италианците. Ако оцветим картите на балканските страни с цветовете на Великите сили, които са ги създали, тогава, имайки предвид отношенията между Великите сили, може да имаме ясна фотография на съюзите и враждите между балканските страни през XIX и XX век.

Поради това, че Първата световна война я спечелиха англичаните, французите и руснаците, т.е. протекторите/съюзниците на сръбската нация, Сърбия се разшири от Вардар до Триглав и от Джердап до Адриатика. Протекторите/съюзниците на албанската нация, германците и англичаните, воюваха между себе си и Албания в края на Първата световна война, нито се смали, нито се разшири. Докато нареждането на албанците към германците застрашаваше, с края на Първата световна война, Албания да се изтрие от лицето на земята, англичаните (и американците) я поддържаха, тъй като я смятаха за своя политическа инвестиция.
В края на ХХ век, съдбата на сръбската нация прилича на албанската по време на двете световни войни, т.е. нейните съюзници/протектори да бъдат на противоположни страни. Тъй като победителите в Студената война (Западът) искаше сърбите да се откажат от политиката „и със Запада, и с Русия”, която те твърдоглаво следваха, трябваше да се бомбардира Белград и да се разбие Сърбия (Югославия), за да се докаже, че Западът е победител във Студената война и, че Сърбия повече не е тампонна зона между Запада и Русия.

Вътрешните конфликти на балканските нации

Когато става дума за вътрешните конфликти сред самите балкански нации, те са най-изразени в българския случай, които най-добре ги е описал д-р Антон Панчев. Германофилството и русофилството в България се борят за доминация помежду си повече от век. Докато през двете световни войни доминираха прогерманските сили, краят на Втората световна война, доведе България под влиянието на проруските сили. Сега България е в НАТО и ЕС, но крипторусизмът е още силен сред по-ниските социални слоеве на населението, така както е и при гърците и румънците, които също така са част от НАТО и ЕС. Разделението на русофили и германофили се изразява и в самата митология на произхода на българския етнос. Докато германофилите твърдят, че българите са неславяни, които са възприели славянския език, русофилите твърдят, че българите не са нищо друго освен славяни.

Макар че, Албания в Първата световна война се обявява формално за неутрална, почти всички нейни политици са на страната на държавите от Централните сили, освен Есад Паша Топтани, който със своята войска застава на страната на сърбите и поддържат Силите, които спечелиха войната. Но Топтани е убит в Париж през 1920 г. и до ден днешен се смята за предател на албанската нация. Разделението на албанската нация започва малко преди края на Втората световна война. В този случай албанците са разделени на 4 политически групировки:

1. Втората Призренска лига, която обединява главно прогерманските националисти от Косово, западна Македония и Северна Албания;

2. Зогистите, поддръжниците на крал Зогу, главно от Централна Албания, чиято ориентация е проанглийска;

3. Балистите, съответно републиканските националисти, основно от Южна Албания, чиято ориентация е проанглийска;

4. Комунистите – партизани, основно концентрирани в Южна Албания, но с малки сили и в Косово, Шкодра и Тирана, ориентирани като проруски (просъветски).

Гражданската война в Албания я печелят комунистите, тъй като те са по-макиавелисти от всички тогавашни групировки в Албания, също както това се случва и в Сърбия (Югославия). Триумфът на сръбските (югославските) партизани е Битката при Неретва, чиято същност, според хърватско-американския историк Йожа Томашевич, е сътрудничеството на партизаните и германците, за да хванат в капан четниците. След битката при Неретва, четническото движение, което дотогава получава помощ от англичаните и американците, почти е разгромено. Вместо четниците, английската и американската помощ започват да получават сръбските (югославските) партизани. Като победител в гражданската война, комунистите, както в Албания, така и в Сърбия (Югославия), обявяват за сътрудници на окупаторите всички свои противници – и тези, които наистина са били такива, но и тези, които кокетират с германците по-малко отколкото те самите. Обвиняват ги във военни престъпления, докато те самите извършват много по-големи от тях.

Разликата между албанските и сръбските комунисти е тази, че албанските комунисти предлагат една по-малка Албания от всички свои противници, докато сръбските комунисти предлагат една по-голяма Сърбия от всички свои противници: привържениците на Недич и четниците (кралят). С падането на комунизма в Албания, наследниците на партизаните се скупчиха около Социалистическата партия, докато наследниците на всички други политически сили от Втората световна война, се скупчиха около Демократическата партия.

Ситуацията е подобна в България и Румъния, където русофилството се изразява повече под формата на крипторусизъм, отколкото е артикулирано политически както е в Сърбия чрез радикалите на Шешел и демократите на Кощуница. Връзката между сръбската и албанската нация са англичаните, защото те, както видяхме по-горе, имат своя дял (заедно с германците) и за албанската нация и (заедно с французите и руснаците) и за сръбската нация, затова не е за учудване защо Тони Блеър е съветник и на Александър Вучич, и на Еди Рама. Това, което е интересно, е фактът, че Еди Рама ръководи партията, чийто предци са били проруски (просъветски), докато Вучич е един бивш радикал (бивш проруски ориентиран). Истинското помирение между балканците, обаче не може да се осъществи само с политическото движение на държавните глави, а със сблъскването с историческата истина и даването на прошка не само между балканските нации, но и вътре сред самите тези нации.

Автор: Неджмедин Спахиу

Авторът е професор по политически науки в Университета ААБ в Прищина, бивш професор в Тиранския университет, Прищинския университет, както и в Университета на Хамбург. Статията е публикувана на 10 март 2015 г. в най-големия сръбски вестник „Политика” и се препечатва в Общество с разрешението на автора.

13 март 2015

Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=11341

Posted by Общество. Нет on мар. 13 2015. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry