Политиката на България спрямо Република Северна Македония на равнище ЕС

Списание „Шеня”, Скопие, брой 121, май 2021, с. 64-69, линк към електронната версия на списанието – https://shenja.tv/revista2/121/mobile/index.html

Заглавие на албански език: Politika e Bullgarisë ndaj Republikës së Maqedonisë së Veriut në nivel të BE-së

Усложнените отношения между Република България и Република Северна Македония имат различни стратегически и геополитически измерения и са част от външната политика на българската държава. Следователно, спорът Скопие – София и отлагането на започването на преговорите между Северна Македония и ЕС, не може да се разглежда изолирано от другите процеси в общата политика на България. Съществените български интереси се съчетават именно във възела на Балканите – Република Северна Македония.

Преброяването на населението в Република Северна Македония

В предходните години в България нямаше ясна позиция относно включването на българите в Северна Македония в преброяването на населението. Според мненията, които доминираха през последните десетилетия, „македонците” бяха схващани като вид българи, т.е. регионален вариант на българската нация и българската държава никога не е настоявала по официален начин статутът на българите в тази страна да се официализира и да се включат в най-висшите юридически актове.През последните месеци обаче, има нови развития в тази посока. Подтикнати от многобройните реакции на българи от Северна Македония, които се жалват от нарушаването на техните права, представители на българската държава повдигнаха искания за официалното признаване на българите в Северна Македония. Имаше искания за включването на българите в Конституцията на Северна Македония, както и във формулярите за преброяването на населението, но дебатите продължават. Тези събития говорят за един нов подход на София към този въпрос и за „диференцирането” на българите в Северна Македония в национален смисъл, но запазвайки паметта за общия произход. При всички случаи, отлагането на процеса на преброяване в Северна Македония се схваща в София като опит за измами с етническия състав на населението. Над 100 хиляди граждани на Северна Македония са получили и български паспорти през последните десетилетия и българските власти се надяват, че броят на лицата, регистрирани като българи, ще бъде няколко десетки хиляди и всяко несъответствие в тези числа ще доведе до съмнения за манипулации в този вече напълно дискредитиран процес.  

Едно ново българско правителство и отношението към Северна Македония

След последните парламентарни избори на първо място отново е партия ГЕРБ, докато Българската социалистическа партия отиде на трето място по брой на депутатите. Все пак, тези две основни партии на българската политическа сцена имат ясни позиции що се отнася до българския подход спрямо Северна Македония и на ниво ЕС и може да се направи изводът, че по никакъв начин не може да има някаква съществена промяна в българската позиция. На второ място излезе една нова партия – „Има такъв народ” на Слави Трифонов. Самият Трифонов заяви в началото на ноември миналата година, че: „Прeдлoжeниeтo към мaкeдoнцитe, oп…извинявaйтe – ceвeрнoмaкeдoнцитe, чe aкo тe признaят иcтoричecкитe cи бългaрcки кoрeни, a пък ниe признaeм ceгaшнoтo cъcтoяниe нa нeщaтa е да признаем… нaцията – тa тoвa e нaй-дoбрoтo прeдлoжeниe, кoeтo мoгaт дa пoлучaт”. По-нататък Трифонов продължава с емоционални твърдения относно отношението на „македонците” срещу България и българите.

На 13 април, в едно интервю за БГНС, Стефан Тафров, дипломат от кариерата и политик от „Демократична България” (петата сила в новия български парламент) заяви, че: “Ние, („Демократична България“ – бел. ред.) за разлика от другите политически сили, имаме много конкретна програма. Смятаме, че в преговорите за европейското бъдеще на Македония, което е очевидно, че е в интерес на България, трябва да се включи една пътна карта с конкретни мерки. Съвместни заседания на правителството, дори на парламентите, инфраструктурните проекти, учебниците по история да се преразгледат, защото са пълни с лъжи. Да има истинско общуване между младите, университетите, академичните среди, интелектуалците, обикновените хора“. Следователно, и новите партии в парламента като цяло подкрепят досегашната официална позиция спрямо Северна Македония.

Заради резултатите от парламентарните избори се появяват два основни проблема във връзка с българската политика към Скопие. Първо, с голяма вероятност може да се каже, че България няма да има стабилно управление и може да има отново избори през някой от следващите месеци. Следователно, основните институции – парламентът и правителството, няма да имат възможност да вземат важни решения във външната политика и да придвижват напред евроинтеграционния процес на Северна Македония. Президентът на Република България, г-н Румен Радев, има ясни позиции и също така няма да позволи колебания в българската позиция, защото той има доста компетенции във външната политика. Втори, новите български партии все още нямат добре стабилизирана експертиза относно регионалната политика на България, включително и към Република Северна Македония. Затова, може да се чуват противоречиви мнения от представители на тези партии, което да се използва от по-големите партии и от националистическите сили, които в момента са извън парламента, за критики спрямо тях. Със сигурност, не може да има големи промени в българската политика, защото жизненият български интерес е неизменяем. Може да има разлики само в тактиката за постигането на целите. 

Българските интереси във връзка със спора Скопие – София

Споровете във връзка с историческите въпроси между двете държави се превърнаха в центъра на напреженията през последните две години. Още в началото трябва да се има предвид, че не става дума за различни тълкувания от две историографии на събития и фигури от миналото, защото официално Скопие, посредством своите представители, лъже и фалшифицира безспорни исторически факти. Двете страни не дискутират за историята, за фалшифицирането на историческите факти от страна на академичните и политическите представители на Скопие през последните 75 години.

Освен това, не става дума за обикновени исторически спорове. Претенциите на Скопие засягат същността на формирането на българския етнос, на българската история и култура, при това не просто периоди, събития, процеси или фигури, които по „механичен” начин могат да „се разделят”. Абсолютно неоснователните претенции на политиците и на членовете на академични организации от Северна Македония срещу българската история от Ранното Средновековие до средата на ХХ век застрашават самото ядро на българската национална идентичност, защото атакуват модела на формирането на българския етнос от втората половина на ІХ век насетне, както и формирането на българската нация през епохата на Възраждането. Приемането, дори и на една част от тези абсурдни претенции, би увредили по необратим начин цялото българско историческо и културно наследство, както и би застрашило българската историческа и културна приемственост и възможностите за функционирането на българския културен модел в бъдеще. Като цяло, това са съществените български интереси, които се защитават в спора със Скопие и с неговите поддръжници от югославските мрежи:

Интересите на българите в Северна Македония. Има много случаи, потвърдени и от международни институции, че българите в тази държава се преследват от държавните власти, отричат им се елементарни културни права. България трябва да бъде много активна и внимателна в защитата на техните интереси. Само един пример – Скопие настоява за „признаването на македонския език”, но българите наричат официалния език на Северна Македония „български език” и смятат, че тези говори принадлежат на българския.

Запазването на българските паметници на територията на Северна Македония. По причина на желанието на властниците в тази страна да измислят една древна идентичност на северомакедонците, много български паметници от тези земи са вандализирани. Така се уврежда и световното културно наследство и България настоява за запазването на тези паметници.

Интересите на българите в югозападния край на България, които през 40-те и 50-те години на миналия век са жертва на комунистическия терор и са били под натиска да сменят своята идентичност. Проблемът е, че опитите за тяхното унижаване продължават; и Интересите на българите, които са наследници на бежанците от историческата територия на Македония.

За илюстрация на засягането на интересите на тези хора е достатъчен като пример злополучният учебник „География на Република Македония за ІІ-ра година за реформираната гимназия”, Скопие, 2015, където на страница 108 може да прочетем, че:  „В частта на Пиринска Македония, по-точно в България, македонци има в селата, но и в градовете Благоевград, Разлог, Петрич, Мелник, Сандански, Банско и други. Не е за подценяване и концентрацията на македонци в София, Варна, Пловдив и другаде. Днес, заради по-либералното отношение на българското правителство, македонците са организирани в организации, от които най-важната е ОМО „Илинден”. Да се надяваме, че в бъдеще българското правителство ще има още по-либерално отношение към малцинството на македонците и на останалите”.

От този параграф се вижда ясно, че учениците в Северна Македония се манипулират, че в съседната държава уж се нарушавали правата на човека. Това е обида за милионите българи с произход от Македония, защото техните предци са избягали, за да спасят своя живот и българско самосъзнание. Такива позиции съдържат и възможни териториални претенции към България, което е напълно неприемливо.

Българските общности по света

В държави като Украйна и Молдова живеят компактни български общности. Тези хора са с изцяло българско самосъзнание, имат училища и различни организации. Хиляди от тях се установяват всяка година в България и заедно с много гагаузи, руснаци и украинци вземат българско гражданство. След избухването на конфликта с Русия украинските власти започнаха кампания за ограничаването на правата на етническите малцинства в тази държава – намаляване на изучаването и на употребата на малцинствените езици, промени в учебните планове, изменения в регионалното планиране и други. Държави членове на ЕС като Унгария, Полша, Румъния реагираха много остро срещу тези действия на официален Киев и осъществиха сериозен натиск върху Украйна да не променя статута на техните общности, които живеят в западната част на страната. Тези държави блокираха някои програми и фондове за Украйна на ниво ЕС и НАТО и Киев оттегли своите планове спрямо тези малцинства. И България реагира, когато преди няколко месеца се появиха планове за разделянето на района на Болград, в югозападния ъгъл на Украйна, където българите съставлява 60% от населението, на пет района, в които българите биха загубили своята етническа компактност. Българската дипломатическа намеса предотврати тези планове, но България ще продължи да следи с внимание политическите процеси в съответните страни и ще реагира незабавно с всички свои инструменти, включително в ЕС и в НАТО, за защитата на историческите права на българските общности. Всяко отстъпка и неспособност на българската държава да защити българите в Северна Македония ще има дългосрочно негативно влияние върху правата на българските общности и в други страни.

Мястото на България в Европа и отношенията със славянския и европейския свят

България има водещо място в Европа незаради своя икономически, военен, демографски или геополитически потенциал, а заради своята култура и цивилизация. България има своето запазено място на картата и в историята на своята цивилизация точно поради културните процеси, развили се през Средновековието.

Претенциите на Скопие засягат в основата не само културата, но и българската национална сигурност, защото отношенията на България с една доста важна за нашата сигурност, но и за общата сигурност в Европа и в света, каквато е Русия, са изградени върху постиженията на българската цивилизация и върху българските културни влияния през различни периоди на Средновековието. Това важи и за отношенията на България с други държави и култури като Сърбия, Украйна и други. Освен това, политиката на България, най-малко през първата половина на ХХ век, която има за цел освобождаването на българите под чужда власт, в един такъв случай би била напълно погрешна и агресивна. България би се наредила до държави като Сърбия, Гърция и Румъния, които завладяват територии с чужди населения, които са ги асимилирали , прогонили и унищожили.

Приемането на абсурдните тези на пропагандистите от Скопие би означавало да се преразгледат историческите и геополитическите отношения между България и славянския и европейския свят в пълна вреда на българските интереси. Би означавало постиженията и мястото на българската цивилизация през нейната хилядогодишна история да се подложат на пълна преоценка и българската култура да се принизи в измеренията на европейската и световната култура.

Отношенията с балканските страни

Сърбия загуби кървавите войни през 90те години, но разпадането на Югославия все още се схваща като „трагедия” за сръбския народ и държава. Някои от най-близките сътрудници на Милошевич все още управляват в Белград, правейки опити за осъществяването на неговите хегемонистични планове в пространствата на бивша Югославия. Създаването на Социалистическа република Македония (до 1963 г. с друго официално име) е бил усъвършенстван план за засилването на сръбския контрол в тези земи посредством денационализацията на българите и изкореняването на албанците. След разпадането на Югославия Сърбия запази контрола върху Република Македония, използвайки инструменти като комунистическия елит, обучен в теориите на Тито, медиите, тайните служби и други. В Северна Македония никога не се реализира декомунизацията на държавата и на обществото и Сърбия продължи своята доминация над тези територии.

Гърция е прогонила и асимилирала стотици хиляди българи след 1912 г. И до днес, независимо че Гърция и България са заедно в НАТО и в ЕС, натискът и асимилацията на българите са официалната гръцка политика. Строго е забранено да се използва българският език във всякаква публична и частна функция – на пазарите, по улиците и други. Хората, които говорят български или пеят български песни, се уволняват от работа, преследват се от полицията и се тероризират с всички средства.  

Всяка отстъпка на България в спора със Скопие ще засили позициите на тези две страни срещу България в региона и в Европа.

Етническото иженерство срещу други български общности

Още от началото на съществуването на Сърбия и на Гърция техните шовинистични политически и академични кръгове са започнали създаването на планове за отслабването и разпокъсването на други нации и на първо място на българското и на албанското етническо тяло. Създаването на „македонската” нация е последица от тези шовинистични политики. Реализирането на тези планове продължава и днес. Сърбия е измислила една нова „народност” – „шопската”, за да денационализира българите в Сърбия.Гърция е другата държава, която развива проект за измислянето на един друг „етнос” в ущърб на българския такъв. Става дума за „помашкия етнос”, т.е. за опитите от българите от ислямската религия, които живеят главно в частите от Западна Тракия, завладяна от Гърция през 1920 г., да създадат един отчужден етнос с различни от българите „език” и „произход”. Опасността за българския етнос е много голяма, защото от другата страна на границата – в Република България, живее едно компактно население от българи мюсюлмани и една част от тях може да падне в капана на гръцките лъжи. Създаването на „македонския етнос” от самото си начало е антибългарски проект и всяка българска пасивност в тази посока би означавала засилването на другите подобни антибългарски проекти.

Важността на идентичността в съвременния свят

В глобализирания свят въпросите за идентичността са много важни. Имиджът на държавите и на нациите в международното обществено мнение имат голямо влияние върху тяхната политика и в техните възможности да защитават своите жизнени интереси. Отричането на културните постижения на нациите влияе по много негативен начин върху техните капацитети на международната арена. Може да се даде и конкретен пример – България има желание да развива всестранни отношения с албанците. Албанските ученици в Северна Македония обаче учат неистини и открити лъжи за българите през тяхната история. Например, в учебника „История за първа година”, Скопие, 2018, с. 152 пише, че:  „Обединението на славянските племена през втората половина на VІІ век се прекъсва с идването на българите. Българите били монголо-татарско племе от турската група на народите. Като скитническо племе българите винаги сменяли мястото на живеене. Занимавали се с отглеждането на коне, с лов и с плячкосване”. С такива умишлени подценявания може да се създадат негативни стереотипи сред албанците в Северна Македония спрямо българите. Следователно властите в Северна Македония осъществяват антибългарска пропаганда и сред други нации, което е един враждебен и недопустим акт от един кандидат за членство в ЕС.

Ролята на Европейския съюз

Със своите стратегии и действия политическата и академичната класа на Република Северна Македония трансформира този уж исторически и научен дебат в един изцяло политически спор. В спора Скопие – София позицията на българската страна се основава изцяло на историческата истина и може да се докаже с хиляди автентични документи от различен характер и произход. Това е „червената нишка”, която преминава през този спор и не трябва да се забравя даже за момент. Другата страна прави непрекъснати опити да „задуши” тази истина с крясъци и с празни декларации, за да избяга от дебата. В нито един момент северномакедонските политици не са вярвали в разрешаването на спора чрез научни дебати и фразата: „Историческите въпроси да се разглеждат от историците”, е просто една измама спрямо България, спрямо северномакедонското и международното обществено мнение. Това се вижда ясно от тяхното поведение на всякакво равнище. Политиците в Скопие имат две основни тези и „надежди” за налагането на тяхната политика – парламентарните избори в България щели да променят българската позиция, заедно с някакъв международен натиск върху официална София. Именно те политизираха до крайна точка спора с България, защото знаят, че нямат нито един научен аргумент в подкрепа на техните претенции. Затова, доста голямо лицемерие е да се отправят призиви към София за уж някаква политическа ненамеса в историческите дебати, когато такива дебати напълно липсват и вината е изцяло на представителите на Скопие.

И блокирането на работата на Съвместната комисия по историческите въпроси от страна на представителите на Северна Македония показва ясно, че за Скопие това е напълно политически спор, т.е. трябва да се разреши посредством политически инструменти. Затова България се принуди да представи този спор на ниво ЕС и да отложи започването на преговорите. Изобщо не е истина, че членството на Република Северна Македония в ЕС би разрешило противоречията между двете държави, защото след членството на тази страна в НАТО, не се случи някаква позитивно развитие в нейната политика спрямо България – напротив, антибългарската пропаганда се увеличи. Ако Северна Македония се присъедини към ЕС с настоящата идеология, тя ще започне една още по-агресивна кампания срещу България, защото тази идеология е създадена изцяло върху антибългарска база и в Скопие биха сметнали, че тяхната идеология им носи успехи.

България е страна член на ЕС и има правото да използва всички законови инструменти за защита на своите интереси. Република Северна Македония е кандидат за членство и трябва да изпълнява критериите, в които важно място заема добросъседството.

Започването на преговорите от Северна Македония при тези обстоятелства ще наруши всички основни принципи на ЕС:

Спазването на договорите – на 1 август 2017 г. България и Република Северна Македония подписаха Договора за приятелство. В член 8, т. 2 се казва, че Съвместната комисия на експертите трябва да постигне бързи резултати, основани върху разглеждането на автентични извори. Няма резултати и работата на тази комисия е блокирана от представителите на Скопие.

Антибългарската пропаганда с фалшификации и обиди – двете държави трябва да имат приятелско поведение, но властите в Скопи още от 2018 г. са ангажирали „Института” IFIMES с база в Любляна за антибългарска пропаганда на ниво ЕС. Това е директно нарушаване на член 11, т. 1 от Договора за приятелство, с който се забраняват враждебните действия между тях.

Добросъседството е сред основните условия за членство в ЕС, но тези условия се нарушават непрекъснато от политици, академици и журналисти от Северна Македония, които разпространяват тежки обиди срещу България и българите.

В ЕС се отхвърлят териториалните претенции, но политици и академици от Северна Македония претендират за българската „окупация” на Пиринска Македония и изразяват териториални претенции към България.

Осъждането на престъпленията на тоталитарните режими – през 40-те и 50-те години на миналия век комунистическите власти в България, под югославски и съветски натиск, признаха „македонска общност” в Пиринска Македония и с насилие принудиха българите там да се регистрират като „македонци”. ЕС е осъдил в няколко документа престъпленията на комунизма, докато всяка претенция на Скопие за съществуването на „македонска общност” в България се основава именно върху тези престъпления. Претенциите за уж съществуването и обвиненията, че България уж потъпквала правата на „македонското малцинство”, са директни атаки срещу българската държава и нейната Конституция, т.е. и срещу юридическия ред на една държава член на ЕС.

Осъждането на югославската тоталитарна система – северномакедонската нация и нейните атрибути са изработени от сръбските шовинистични лаборатории, като част от проектите за сръбска доминация на Балканите. Югославия беше тоталитарна държава и разбиването на нейното институционално и идейно наследство – тайните служби, академичните институции, медиите и други, е много важно условие за членството в ЕС. Следователно, властите и обществото в Северна Македония трябва да се откажат от всякаква политика, която произтича от времето на бивша Югославия и да не използват тези проекти за създаването на своята политика.

Диспутът с България показва съществените слабости в държавното строителство и в държавната идеология на Северна Македония, което не позволява тази държава в настоящето положение дори да започне преговорите за членство. България, макар че няма големи икономически и военни капацитети, е важна част от външната политика и от тази за сигурност на Европейския съюз и другите държави членове трябва да гарантират стратегическия интерес на България и да не позволяват появяването на разцепления в Съюза в един тревожен период за общоевропейската сигурност. 

Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)

Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук;  Туитър и Телеграм

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=16897

Posted by on май 21 2021. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

  AUD =   лв
  CHF =   лв
  EUR =   лв
  GBP =   лв
  RUB =   лв
  USD =   лв

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.