НАЙ-СИЛНАТА ВЪЗРАСТ ЗА МЪЖА Е ОТ 50 ДО 70 ГОДИНИ, КАЗВА ОЩЕ ДОАЙЕНЪТ НА БЪЛГАРСКАТА ЖУРНАЛИСТИКА

Петко Бочаров е роден на 19 февруари  1919 г. в София. Тогава Стамболийски все още не е премиер. Днес, когато е на 90 години, използва с лекота интернет, пише статии, подготя за печат нова книга, следи обществено-политическите процеси. Завършил е Американския колеж, а след това право в Софийския университет. По времето на Сталин работи като арматурчик по строежите. През 1952 се явява на конкурс с английски език в БТА и го печели. До 1983 година работи в агенцията, като достига до длъжността заместник-главен редактор. Днес той е най-старият пишещ журналист в Европа.

 

 

Господин Бочаров, къде виждате големите опасности пред бъдещето на българското общество днес?
Считам, че най-голямата опасност е българското общество да не се отклони от своя прозападен курс на развитие. Казвам го, защото в последните осем години, откакто дойде Негово величество, тъй наречения цар, бяха направени определени опити да се случи точно това. Това е най-голямата опасност. По-нататък има цял куп такива.

Например?
Държавата да продължава с това свое отношение към обществото, което може да се нарече абсолютна абдикация. Хората не чувстват, че са осигурени, че гърбът им е защитен от нападенията на разни бандити, мръсници, баровци, мошеници. В момента държавата няма авторитет. Сега, откакто дойде тази нова власт, с надежда наблюдавам как се правят опити наистина той да се възстанови.
Досега държавата се грижеше повече за здравето на престъпника, отколкото за интересите на жертвата. Влиза някакъв идиот в чуждата къща посред нощ, човекът го гръмнал с ловджийска пушка и съдът го съди за убийство, а не оня, който е влязъл да краде. Не мога да разбера нашия съд как тълкува тази т.нар. неизбежна отбрана. Това е въпрос, който много ме вълнува, още повече че съм юрист по образование. Според нашата съдебна практика, вашето средство за отбрана трябва да отговаря на това с което сте нападнати. Тоест ако ви нападнат с пистолет, трябва да се отбранявате с пистолет, ако ви нападнат с нож, трябва и вие да сте с нож. Но не може ако ви нападнат с дърво вие да се отбранявате с пистолет.

Какво е семейството в живота на човека, какво му дава то?
За мен семейството е нещо дълбоко залегнало в човека, в живота на млекопитаещото наречено Хомо Сапиенс, че той не може без него. Съвместното съжителство без брак също е семейство.

Каква е интелектуалната ви рецепта за дълголетие?
Да си в мир със себе си и със света. Това е достатъчно.

Как като мъж на патриаршеска възраст бихте определили всяка възраст на мъжа – 20, 30, 40, 50… годин? Коя е на-силната?
(смее се) Така, както ме гледате приличам ли ви на патриарх? Казвам го, защото, честна дума, за мене цифрата 90, която празнувах през февруари е толкова ошашавяща, стряскаща, стресираща. Аз и досега не мога да свикна с цифрата. Защото за мен представата за патриарх е човек с дълга бяла коса до раменете и дълга бяла брада до пъпа, който седи върху един бял облак и говори мъдрости. А така, както ме гледате приличам ли ви на такъв?

И вие говорите мъдрости.
Това е друго. Не се възприемам като патриарх. Това в кръга на шегата – сега сериозно. Мъжът минава през различни възрасти, които могат да дадат решаващо отражение, не само върху живота му, а върху това, което е направил през този живот. Аз съм абсолютен привърженик на истинността на тази приказка, че решаващи са първите 7 години. И това е свързано с вашия въпрос за семейството. Ако го няма то да даде тези първи 7 години, момчето е заплашено от най-различни странични влияния. Най-напред то може да се превърне в простак, а няма нищо по-страшно от простака. А българският простак е по-особено и специално явление. Българската простащина я няма никъде по света! А иначе като минавате 20,30, 40 години… От 20 до 30 какво? Звезди в очите! От 30 до 40 има известно отрезвяване към реалностите. От 40 към 50 – вече по-сериозно замисляне за живота и всичко около него, а от 60 нагоре… е истинският живот. А най-силната възраст, според мен, е от 50 до 70. Но ще направя една уговорка – има хора, които и на 45 г. изглеждат старци. Аз, когато бях на 60-65 години тичах 100 метра за 11 секунди. И днес работя и съм най-възрастният активно действащ журналист в Европа.

Вашето послание към младите?
Да четат, тези диванета, да вземат книги и да четат, а не да въртят интернет и да търсят игри. Да вземат едно земно кълбо и да тръгнат с пръст по континентите да видят кое къде е.  Те въобще не четат и това е много страшно. Това е такова обедняване на една нация, каквото аз не мога да си представя.
Впрочем в историята е имало противоречия между стари и млади. Младите говорят – тоя мурук какво ще ми дава акъл на мене. Старите – виж ги тия диванета какво правят. Така е било винаги. Виновен ли е интернет за този отлив към четенето незнам, но отливът е факт. Интернет не може да се премахне, така се развива светът, но все пак нещата трябва да се овладеят. Може ли в живота да не си прочел една книга, бе? На какво прилича това?

Как е свързана мъдростта с опита на годините?
Казват, че мъдростта върви с годините, но аз не съм много съгласен с това. То с годините върви и оглупяването. Изкуфяването върви с възрастта, не с друго. Така че…

Но има и много мъдри стари хора, нали?
Естествено, тия, на които акълът им е в главата и с натрупания опит те са безценни. Аз например се удивлявам от факта, че у нас по телевизиите новините, анализите, коментарите се поднасят от едни деца, които са по на двадесет и няколко години. Някак и те нямат тежестта на опита. А опитът в разговора с един човек се чувства.
Хората, които гледат, отдават много по-голяма вяра на един човек с посивели коси. Извинявам се, но точно тези хора, които поднасят новините, не могат да бъдат деца.

С кои политици от епохата на комунизма сте се срещали?
Лично не съм се срещал. Тодор Живков веднъж дойде на посещение в БТА, влезе в нашата стая, бях зам.главен редактор, и аз станах иззад бюрото, за да се ръкувам. Щракнали са ме фоторепортерите в една ужасна поза и в. „”Работническо дело”  пуснаха смнимката на страниците си.

А политиците по време на прехода?
Ами като типични българи те си загубиха акъла. Точната дума е главозамаяха. Загубиха всякакво чувство за реалност. След прехода също съм се срещал с политици. На първо място с Желю Желев. Мене в редиците на СДС оттогава не ме долюбват, защото ме смятат в кавички за човек на Желю. Аз никога не съм бил човек на когото и да било, не съм бил и член на СДС. Бях предложен за депутат във Великото народно събрание през 1990 г. заедно със Стефан Савов и проф. Николай Василев. В театър „Сълза и смях” направиха предизборно събрание, за да номинират кандидатурите ни. Аз тогава излязох на сцената и казах: „Чакайте, един момент! Тази работа не е за мен, аз не съм нито за политик, нито за депутат, аз съм журналист.” Ужасно много ме аплодираха.

От кои други политици имате впечатления?
Кредит на доверие сега давам на новите управляващи, на Бойко Борисов.

А преди това?
Дадох с най-голямо удоволствие кредит на доверие на т.нар. цар. Наистина се надявах, че този човек, който беше изгонен от България, чичо му Кирил го убиха като куче без да има каквато и да е вина (той въобще не беше политическа личност), на когото костите на баща му не се знае къде са, ще направи нещо за България, а той се оказа проводник на някакви интереси, които целяха да върнат старата гвардия на власт. И успя. Върна я. Срещу, което си получи милионите във вид на имоти и се покри, изчезна. Така че тогава се опарих жестоко. Аз, който смятам, че имам опита да преценявам нещата компетентно. Просто плювнах се сам за моята наивност, че съм могъл да очаквам от този човек нещо повече.

Posted by Общество. Нет on сеп. 6 2009. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry