„Отворени Балкани” като слабо копие на Общия регионален пазар

Да бъде слабо копие, не означава, че нещо е безвредно. Така, както фалшивата стока уврежда потребителя, така и „Отворени Балкани” ще увреди гражданите на балканските държави (с възможно изключение на сръбските граждани). И, така както фалшивата стока уврежда позицията на компанията, която е измислила оригинала, „Отворени Балкани” ще увреди позицията на Европейския съюз.

Рилинд Даути, Скопие

Проектът „Отворени Балкани”, от две и повече години, е тема за дискусии на неискрени политици, които навсякъде търсят шанс за унижаването на опонента, на телевизионни философи, които са експерти по всяка тема из предаванията, където не се разбира нищо, и на гениите във „Фейсбук”, които по-добре от всички знаят тайните на нещата. В една такава какафония е трудно да се концентрираш, за да можеш внимателно да анализираш въпросите и за това не помагат и експертите по политически науки, по икономика и други области, които говорят с големи думи на идеологическите анализи и на декларациите на историческите фигури („Адем Демачи (голям албански патриот в Косово, който около 30 години лежи в югославските и сръбските затвори – б.пр.) е подкрепял тази идея, той я наричал Балканиада”), но тези експерти не казват това, което за един способен изследовател трябва да стане ясно веднага и след това да го каже на обикновения народ, който е хипнотизиран от медийния шум и не знае каква позиция да заеме.

Освен объркването и мисловното изтезание на албанците, проектът „Отворени Балкани” отново показа лекомислието, историческата неграмотност и непознаването на културите, което чужденците имат за района на Балканите, защото европейските и американските представители, на Срещата на върха в Охрид, с ентусиазъм подкрепиха проекта „Отворени Балкани”.

Една такава подкрепа отчайва тези,които очакват повече от международната общност. Шокиращо е, че официалните представители на Европейския съюз да не познават своите работи, защото точно ЕС стои зад проекта Общ регионален пазар за всичките 6 държави от Западните Балкани, които се основава на четирите свободи: свободното движение на стоки, услуги, капитали и хора, докато на същите неща се базира и проектът „Отворени Балкани”. Затова се поставя въпросът: с какъв акъл в главата европейските официални лица подкрепят един друг проект, който е конкуренция на проекта ОРП, зад когото официално стои Европейският съюз, излизайки в защита на един съпернически проект копие като „Отворени Балкани”? Това означава, че Европейският съюз доброволно се отказва от геополитическото си влияние в Западните Балкани, за които казва, че имат геостратегическа важност за ЕС!

На Европейския съюз може би му е изгодно, че всички тези срещи, като част от Берлинския процес, може да са имали позитивен ефект в това, че балканските „кавгаджии” най-накрая развиват многостранно сътрудничество по своя инициатива. Но, „Отворените Балкани” не са някакъв добър пример за това. Това е едно слабо копие на проекта за Общ регионален пазар, зад който стои ЕС и, като всяко друго копие, и „Отворени Балкани” има много слабости.

В подкрепа на „Отворени Балкани” не стоят 30 милиарда евро от Икономическия и инвестиционния план за подобряване на инфраструктурата и другите инвестиции от Европейския съюз, които се предвиждат за Общия регионален пазар.

 „Отворени Балкани” се развива повърхностно, така както им е изгодно на балканските държави, дори инициаторите не знаят точното име на техния проект: нарича се „Отворен Балкан” или „Отворени Балкани”? За разлика от него, Общият регионален пазар (ОРП), е разработен от бюрокрацията в Брюксел, позната със своята прецизност и безмилостна точност.

„Отворени Балкани” не е един единствен документ, а е една серия от споразумения, които имат малко общи неща помежду си: в едно се говори за движението на работници, в друго за ветеринарство, в трето за личните карти и т.н. Република Албания, Северна Македония и Сърбия могат да подписват споразумения за внос и износ на врати и прозорци и това да го обявяват като част от „Отворени Балкани”. За разлика от него, ОРП е един кратък документ (25 страници), но с конкретни точки какво се включва, как ще се реализира и какво е времето за реализация.

 „Отворените Балкани” са проект на самите балкански държави, които имат „традиция” в игнорирането или нарушаването на подписани споразумения. Това, което подписват днес, балканските държави го забравят утре! Това се случва и между Република Албания и Косово, които на многобройните правителствени заседания са подписали куп споразумения за сътрудничество, но, които заради несериозността и мързела, не ги прилагат изобщо.Обаче, тези две държави се жалват, че Северна Македония, Сърбия и Черна гора нарушават разпоредбите за свободно движение на стоки, което се предвижда от ЦЕФТА. Но, за разлика от „Отворени Балкани”, зад ОРП стоят „моркова и тоягата” на Европейския съюз, което би гарантирало по-успешното прилагане на терен.

В подписаните споразумения, като част от „Отворени Балкани”, се споменават официалните имена на държавите: „Република Сърбия”, „Република Албания” и „Република Северна Македония”. Имайки предвид това, е нереалистично от ЕС и САЩ да очакват равно третиране на Република Косово в този проект, когато се знае за нейното непризнаване от Сърбия и (заради сръбския фактор) Босна и Херцеговина. Когато сърбите отказват да играят с Косово спортни срещи, като в края на краищата спортът е само забавление, как може да очакваш равно третиране в дипломацията? Когато се проведе някоя среща на „Отворени Балкани” в Сърбия, дали Сърбия ще постави в залата знамето на Република Косово и ще гарантира дипломатически имунитет на делегацията от Косово? Що се отнася до Общия регионален пазар, на всяка среща и споразумение на Берлинския процес на Република Косово се гарантира равно третиране, въпреки непризнаването от 5 страни от ЕС.

Както се знае, Косово е категорично против „Отворени Балкани”, но и другите две държави не са ентусиазирани. На Срещата на върха в Охрид се виждаха и знамена на Черна гора и Босна и Херцеговина, но нито една от тях не е подписала нито едно от 4 договорени споразумения. И тяхното присъствие като „наблюдатели” е съмнително. Там участва черногорският министър-председател Дритан Абазович, въпреки факта, че президентът Джуканович е срещу „Отворените Балкани”, докато никой не може да каже, че присъствието на министър-председателя на Босна и Херцеговина, Зоран Тегетлия, е доказателство за подкрепата на проекта от страна на тази държава, когато се има предвид нейното хаотично вътрешно устройство, докато Зоран Тегетлия е сърбин от Босна, който е близък с Милорад Додик. От друга страна, Общият регионален пазар включва шестте държави от Западните Балкани, които нямат резерви към тази инициатива. По тези причини, и може би заради много други, „Отворени Балкани” не е нищо повече от едно слабо копие на Общия регионален пазар.

Въпреки че, да бъде слабо копие, не означава, че нещо е безвредно. Така, както фалшивата стока уврежда потребителя, така и „Отворени Балкани” ще увреди гражданите на балканските държави (с възможно изключение на сръбските граждани). И, така както фалшивата стока уврежда позицията на компанията, която е измислила оригинала, „Отворени Балкани” ще увреди позицията на Европейския съюз, защото я пренебрегва и без надзора на ЕС (който е върху ОРП), в „Отворени Балкани” Сърбия без препятствие ще може да реализира своите доминиращи позиции спрямо другите държави от Западните Балкани, докато посредством Сърбия биха се засилили и позициите на геополитическите съперници на ЕС, каквито са Русия и други. Така че, когато поставиш всичко на кантара, се поставя въпросът: какво да се прави по-нататък?

Що се отнася до САЩ и ЕС, те нека да привличат публичната подкрепа към „Отворените Балкани” и всяка едностранчива многостранна инициатива, която копира и конкурира инициативите, зад които стоят САЩ и ЕС: Общият регионален пазар, който се разглежда тук, Срещата на върха в Бърдо/Кран, Процесът на сътрудничество в Югоизточна Европа (SEECP), Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа (SECI), Съветът за регионално сътрудничество (RCC)… Има много инициативи, но проблемът е в тяхното приложение и изкарването на конкретна полза за гражданите от тях.

Втората работа е съживяването и поемането от Европейския съюз на по-горната фраза, която в своя най-основен смисъл беше добра идея, но, която за съжаление, излезе загубен шанс, тъй като деградира в това, което имаме днес като „Отворени Балкани”. Става дума за „Мини-Шенген”. Ако тази идея би се реализирала, в обикновения смисъл на премахване на граничния контрол между държавите, това би било една промяна, която по драстичен начин би подобрила живота на жителите на Западните Балкани. Премахването на граничния контрол между държавите от Западните Балкани да се предвиди като финалната фаза на Общия регионален пазар, с цел да се реализират по-ефективно четирите свободи, върху които се изгради ОРП: свободното движение на стоки, услуги, капитал и хора. По този начин, жителите на Западните Балкани биха могли да вкусят изцяло свободното движение преди интеграцията в ЕС (което, може би, няма да се случи никога) и, посредством едно споразумение, зад което стои ЕС, сред гражданите не би съществувал страхът от измами от съседните държави, докато, същевременно, Европейският съюз би се грижил този проект да се прилага както трябва. 

Оригиналната статия: https://shenja.tv/open-balkans-si-kopje-e-dobet-e-crm-se/?fbclid=IwAR3HzkwxvCSyT5JrVz3Oj5rDQ3UFfwF–WN4nepaOOQbhkoEBPQ-Avlxly0

Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)

Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук;  Туитър и Телеграм

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=16998

Posted by Anton Panchev on юли 25 2022. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry