ОГНЯН МИНЧЕВ: ЧЛЕНСТВОТО НИ В ЕС ВЕЧЕ НЕ ЗАВИСИ ОТ НАС

ОТЧУЖДЕНИЕТО МЕЖДУ НДСВ И БСП Е ВСЕ ПО-СИЛНО

ЧЛЕНСТВОТО НИ В ЕС ВЕЧЕ НЕ ЗАВИСИ ОТ НАС
ТУРЦИЯ ИСКА ДА СЕ ВЪРНЕ КАТО СУПЕРСИЛА В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА

Огнян Минчев е роден на 2. XII. 1958 г. Завършил е социология в СУ “Св. Климент Охридски”, където сега завежда катедра “Политология” Доктор на социологическите науки. Изпълнителен директор на Института за регионални и международни изследвания. Женен

 –           Г-н Минчев, отслабва ли ролята на Америка в световната политика? Напоследък антиамериканските настроения се засилват.
–           Еднозначен отговор на този въпрос е трудно да се даде. На пръв поглед през последните 5 г. Америка наистина изгуби много голяма част от този капитал, който Джоузеф Най нарича soft power– Тоест загуби значителна част от своята същност на образец за икономическо, политическо и до голяма степен културно развитие. Това е образец, който тя представляваше в продължение на десетилетия и до известна степен продължава да представлява. Последствията от войната в Ирак както и силовата политика, която води настоящата администрация до голяма степен редуцират тази привлекателност на образа на Америка. Това дава основание на редица наблюдатели да считат, че ролята на Америка намалява или че времето на еднополярния свят, доминиран от една суперсила, наближава края си.

Същевременно обаче не бива да се изпуска предвид, че Америка си остава и в обозримо бъдеще ще бъде основен икономически, политически и военен фактор. Дори настоящата администрация да е направила съществени грешки, които са нанесли поражение върху имиджа на Америка, това не е непоправимо. И на практика Америка може да възвърне една значителна част от този положителен образ, който е изгубила, в следващите години. Истината е, че в дългосрочен план, Америка в частност, и Западът като цяло, (все по-трудно е да се говори за единен Запад) ще се сблъскат с предизвикателствата на един динамично променящ се геополитически баланс в света. От една страна има нарастване на религиозния фанатизъм и ислямския радикализъм, които са свързани с обстоятелството, че в съвременния свят все повече намалява ролята и влиянието на традиционните модерни идеологии от 19 в. – 20 в. и все повече се повишава ролята на идентификация чрез традицията, културата и религията. Затова радикализираната идентичност и гордостта от тази идентичност на милиард и половина мюсюлмани ще оказва сериозно, в някои случаи може би и драматично въздействие върху взаимоотношенията между Изтока и Запада.
От друга страна имаме изключително динамичен процес на икономическо и социално развитие на най-голямата страна в света, Китай, и на втората по величина – Индия. През следващите 20 г., ако този растеж продължи със същите темпове, те ще настигнат световните лидери и по всяка вероятност САЩ. Това вече ще създаде реалната и обективна основа за една геополитическа многополярност.

В този смисъл, ако обобщя отговора на вашия въпрос, Америка среща сериозни предизвикателства като световен лидер, но от начина, по който тя ще организира своята глобална стратегия, от начина, по който, ще се отнася с основните си съюзници и в Европа, с един по-широк кръг от потенциални партньори и съюзници, ще зависи до каква степен Западът ще удържи геополитическата инициатива за развитие на съвременния свят. Удържането на тази инициатива има важно значение за всички западни хора, включително и за нас, защото като идентичност ние сме западни хора, и ще има изключително важно значение за съхраняването на политическата демокрация, на респекта към правата на гражданина и индивида, към свободата на гражданина в обществото – изобщо на ценностите, които характеризират западната цивилизация и които в една или друга степен ще бъдат пожертвани, ако тя изпусне стратегическата инициатива от ръцете си.

–           А къде е мястото на Русия в тази схема и може ли да се окаже, че Русия и Китай са новата суперсила?
–           Русия е изключително сложен феномен за анализиране. През целия исторически период на своето съществуване като империя, Русия се е основавала върху една институционална – цивилизационна идентичност,  наследена от Средновековна Византия. Централизираната самодържавна власт, която се трансформира впоследствие в тоталитарния съветски режим, опитът за централизиране на държавата, който наблюдаваме сега, макар че той е много по-мек, отколкото в предишните исторически периоди, говори за това, че Русия трудно намира една съвременна институционална идентичност, която да я приближи към Запада. Това е въпрос не само на конструиране на институции, това е въпрос на манталитет, който произвежда държавно строителство и самоопределение на едно общество, в случая руското.

Русия не може да бъде дългосрочен съюзник или партньор с Китай по простата причина, че основното предизвикателство пред нея в 21 в. ще бъде именно икономическата и демографската експанзия на Китай. Китай е страна с около 1,3 млрд. жители на една територия, която не е чак толкова голяма в относителен план спрямо това население. Непосредствено на север от Китай лежи огромното пространство на Сибир, което е изключително рядко населено, около 6 млн. души. Същевременно обаче в Сибир са разположени огромна част от всички големи природни богатства на планетата. Сибир е един изключително привлекателен обект за навлизане, колонизация, покоряване, ако щете. Ако Русия остане „тет-а-тет” с Китай – неависимо дали ще бъде съюзник или съперник на Китай и като се имат предвид демографските и икономическите тенденции, тя неизбежно ще загуби битката за Сибир. Още повече, че освен Китай, голямо предизвикателство за Русия е и настъплението на радикалния ислям от юг. Затова в дългосрочен план партньорството на Москва с Европа и Америка няма алтернатива. За Русия ще бъде все по-важно да влезе в тази цивилизационна коалиция на Запада, която ще се постарае да удържи стратегическата инициатива с лице към динамичните промени и предизвикателства на 21 век. Важно е обаче да се разбере, че Русия няма просто така да се присъедини към Западния съюз. За Русия, за руския елит, за руската политическа класа, за руската интелигенция, крахът на Съветския съюз все още не е осъзнат като крах на имперския модел на развитие на Русия. Опитите тя да бъде дефинирана по някакъв друг начин като национална държава или неоимперска идентичност през 90-те г. не се увенчаха с успех. От тази гледна точка за Русия приоритет в момента е да повиши своя относителен дял в геополитическите баланси на съвременния свят преди всичко в пряка конкуренция със Запада. По простата причина, че не може да го направи в конкуренция с Китай, Япония, Индия или ислямския свят. Европа и меката геополитическа периферия на Централна и Източна Европа е този регион от света, където Русия може да се завърне като голяма сила и да постави на масата по-солидни аргументи за своето значение и позиция в преговорите и геополитическите баланси със Запада . Които в крайна сметка ще доведат до партньорство и сътрудничество. Към днешна дата обаче Западът и Русия говорят различни езици и притежават различен манталитет. Опитът на Русия да се завърне на голямата сцена на всяка цена, с ограничаване на демократичните свободи в самата Русия, чрез монополизиране на енергийните доставки за Европа и поставяне в пряка икономическа и политическа зависимост на европейските страни  (най-вече източноевропейските), е опит тя да повиши цената си в това партньорство и съперничество със Запада. Да повиши цената си, за да постигне статута на основна сила в този Западен алианс. На мен поне така ми изглеждат нещата по простата причина, че не допускам сериозно и рационално някой, било в Русия, било където и да е, да разглежда възможността за друга принадлежност на Русия предвид геополитическите реалности и предизвикателства на Китай и ислямския свят. Всъщност в Русия има една мисловна и политическа тенденция – наследник на старите „почвеници”, чиито представители смятат, че най-голямото зло за Русия е Сатаната – Запад, а всичко друго е за предпочитане. Но това е по-скоро псевдо-месианскаемоция, отколкото реална политическа алтернатива. Всеки, който прочете трудовете например на Александър Дугин – гуруто на руското евразийство – ще се убеди в това.

От избора на Русия и от неиното поведение в съвременния свят зависи в огромна степен и нашето собствено бъдеще – на страните от Централна и Източна Европа. Политиката на Запада в отношенията му с Русия също ще играеключова роля. Ако процесът на демократизация, който започна през 89-та г. не продължи, ако той не обхване и не се стабилизира в страни като Украйна, Грузия и целия Черноморски регион, който в момента е стратегическото място на съперничество между Запада и Русия, то тогава нашите страни отново ще се превърнат в „мека периферия”, буферна зона между Запада и Русия, терен на геополитическо съперничество между тях. Особено на Балканите, където това съперничество в продължение на векове се е водело не само между Русия и Запада, но и между Русия и Турция. Едно възродено съперничество на наша територия би довело до дългосрочна дестабилизация – икономическа, социална, демографска и в крайна сметка и политическа. А това не е в наш интерес . В наш интерес е Русия максимално бързо да намери себе си и Западът безкомпромисно да продължи това, което започна през 89-та г., за да може наистина максимално бързо и ефективно да бъде осъществен процесът на интегриране на Русия в системата на партньорство с евроатлантическия свят.

–           Като стана дума за цивилизационните коалиции как си обяснявате желанието на Турция да стане член на ЕС и готовността на ЕС да приеме ислямска държава като Турция?
–           Желанието на Турция да стане член на ЕС не е породено от принадлежността на Турция като държавна идеология или като идеология на политическата класа или на мнозинството от населението към Европа. Целта на Турция в присъединяването й към ЕС е прагматична. Това е геополитическа цел на завръщането на Турция в Европа, на разширяването на потенциала на Турция да въздейства върху развитието преди всичко на Югоизточна Европа. Да се реализира като една голяма европейска сила, от която зависи в голяма степен бъдещето на Европа. Това е геополитическа цел за завръщане на Турция като една от великите сили на Европа. Защо Европа позволява това като започва преговори с Турция? Тя едва ли си прави илюзии за характера на турската държава и турското общество. Нека да отбележим, че в своята същност турската държава е доста авторитарна структура, основана върху радикален националистичен проект, който макар и модерен и обърнат с лице към Запада, не допуска осъществяването на основни за Европа и Запада  права и политически свободи на територията на Турция. Това е един радикален националистически проект, който по същество визира геополитическо завръщане на Турция като велика сила в пространството на Европа и на Близкия Изток.

От друга страна турското общество има три лица. Имаме турското общество от Западна Турция, където модернизационните тенденции са най-силни и икономиката е най-добре развита, където модерният и европейският начин на живот са най-широко разпространени. Имаме една Централна Турция, която е по-скоро една добре уредена близкоизточна страна. Имаме една Източна Турция, която е бедна, подложена на изключително тежки етнически конфликти и която е доминирана от патриархална ислямска култура. Източна Турция, която по-скоро изглежда като една бедна ислямска страна на изток от Турция.

За да се промени тази Турция икономически, социално, политически и културно, са необходими десетилетия сериозна модернизация преди изобщо да става дума за демокрация от западен или европейски тип.

–           Защо тогава Европа е на път да приеме Турция?
–           Отговорът на въпроса е чисто стратегически и геополитически. За да може Америка и Европа, Западът като цяло, да развие стабилни стратегически позиции в началото на 21 в. спрямо основните предизвикателства, които предстоят  – съперничеството с ислямския свят и новите азиатски развиващи се общества – той трябва да осъществи не просто военно и стратегическо присъствие по границите на големия Близък Изток, а да се опита да ги контролира като се постарае максимално да преобразува тези гранични общества спрямо собствените си ценности, структури и институции. В това именно е опитът и силното настояване преди всичко на САЩ, но и на някои други фактори в Америка и Европа, за приемането на Турция в ЕС. Защото Турция в най-голяма степен от всички други страни в този регион е успяла през последните 80 г. да интернализира западната структура на икономически, политически и до известна степен културен живот. Отнесено към плана на европейската идентичност, тази модернизация на Турция е крайно недостатъчна. Но отнесена към света на исляма и Изтока, тази степен на модернизация превръща Турция в един доста удобен и перспективен посредник за западните стратегически интереси обърнати към Близкия Изток и Азия като цяло. Дали Турция ще се реализира като посредник на Запада на Изток или като посредник на Изтока на Запад предстои да се види.
–           А ще приеме ли ЕС България на 1 януари 2007 г. според вас?
–           Отговорът на този въпрос вече е трудно да бъде рационален, тъй като прекалено много се истеризира и ирационализира този дебат. Очевидни са две неща. На първо място очевидно е, че това вече не зависи от нас. Цялата тази трескава дейност по промяна на законодателство, показни усилия за ловене на бандити и т.н. може да има някакъв PR-ефект, но така или иначе това, което сме променили у себе си през последните 15 г., сме го променили. За следващите няколко месеца ще е малко трудно да убедиш сериозен човек, че можеш да промениш драматично състоянието на българското общество и държава. Единственото нещо, което можеш да покажеш е, че се стараеш. Дали България ще стане член на ЕС на 1 януари 2001 г. зависи от съотношението на факторите в самата Европа. Зависи от съотношението на тези фактори, които по принцип са настроени към финализиране на разширяването, към отваряне на пространство за самите механизми на ЕС да действат в българското и в румънското общество и да ги променят.
Отсреща са фактори, които смятат, че Европа прекалено много е натоварена с разширяването от 2004 г., че няма ресурси, нито финансови, нито институционални, да поеме толкова бързо още една голяма хапка. Защото България и Румъния общо са около 30 млн. души. И те пледират, ако не за друго, то поне за една година разсрочване на този ангажимент. Много са конкретните политически фактори, които ще способстват за промяната на този баланс. И в зависимост от тези фактори в крайна сметка ще получим през април един доклад, който ще бъде отново с компромисни формулировки, но ще бъде кодиран с изразните средства на администрацията в Брюксел по начин, който в крайна сметка ще наклони везните “за” или “против” отлагане на членството на България и Румъния. Не ни остава нищо друго освен, ако не сме успели да направим кой знае какво друго, да продължим с PR-ефекта, като се надяваме, че той все пак ще окаже, макар и минимално влияние, върху този жизненоважен за нас баланс в Европа.
–           Решението на ЕС ще повлияе ли на президентските избори?
–           Аз лично не смятам, че решението, каквото и да е то, ще бъде причина за разбъркване на политическите карти в България. То по-скоро ще бъде повод за реализацията на определени тенденции, които могат да бъдат набелязани и днес. Една от тези тенденции е все по-силното отчуждаване между БСП и НДСВ. Това отчуждаване има различни причини. От страна на БСП е преди всичко страхът на Георги Първанов от това дали Симеон Сакскобургготски ще се кандидатира за президент. А от страна на НДСВ основната причина за отчуждаване е страхът, че пребиваването в тази коалиция размива и малкото следи на идентичност, които НДСВ успя да си създаде през последните 4 г. –5 г. и по този начин го обрича на маргинализация. Затова все повече хора в НДСВ смятат, че би било редно след като станат ясни нещата, свързани с членството ни в ЕС, НДСВ да се оттегли на дясно, за да заеме желаната от тях дясноцентристка позиция, която им обезпечава все пак  политическа переспектива.
Това са двете основни причини от двете основни страни за охлаждане на отношенията между тях. Феномените на това охлаждане са видими – дебатът за царските имоти, който непрекъснато се подклажда, липсата на окончателно решение за автомагистрала “Тракия” и т.н. А доколкото на мен ми е известно реализацията на концесията за автомагистрала “Тракия” е била сред основните условия на НДСВ да се включи в коалицията.

Едно “не” на българското членство в ЕС от 1 януари 2007 г. би катализирало процеса и нищо повече от това. И едно “да” просто би отложило повода, по който този процес ще се катализира и ще се стигне до видими последствия от него.

НДСВ не може да си позволи на президентските избори просто да подкрепи Георги Първанов. Така ми се струва на мен. А Георги Първанов не може да си позволи да не се тревожи от кандидатирането на Симеон Сакскобургготси поради простата причина, че макар и публичното реноме на Сакскобургготски по обясними причини да е сринато достатъчно ниско, той притежава достатъчно хитроумни ходове и механизми, чрез които, ако не да достигне до позицията президент, то поне да изтъргува своето участие в президентските избори по начин, който няма да бъде приятен нито на БСП, нито на нейния кандидат Първанов.

–           Смятате ли, че Сакскобургготски наистина може да се кандидатира за президент?
–           Никак не обичам да анализирам ходовете на Саксокбургготски, тъй като той е един изключително специфичен индивид. Той е наследник на една стара византийско-средиземноморска политическа традиция на елитаризъм, антидемократизъм и макиавелизъм, взети заедно. Той по никакъв начин не счита, че като публична фигура дължи някакво обяснение или някаква публична отговорност пред хората, които са го избирали и които евентуално пак биха го избирали, ако реши да се кандидатира. Той пази всичките си ходове в пълна тайна до последния момент, което по никакъв начин не подпомага и украсява крехката българска демокрация. Но му осигурява определени лични предимства. Предимства, които той може да инкасира срещу противниците си, в случая срещу основния си противник Георги Първанов.
–           Ще успеят ли десните партии да стигнат до единна кандидатура?
–           Там нещата трябва да бъдат оценявани също доста предпазливо. Защото факторите, които въздействат, далеч не са само рационални. От една страна общата кандидатера, ако бъде постигната такава, трябва да отговаря най-малко две условия. Първото е да не бъде силна фигура, която може да изземе лидерството в дясно и да остави сегашните кандидати за лидерство в дясно, образно казано, с пръст в уста. От друга страна тази кандидатура трябва да бъде достатъчно отдалечена поне от двете основни фракции на дясното, ДСБ и СДС, от ССД също. По силата на това второ обстоятелство пък не може да бъде излъчен един от основните десни лидери. Това означава, че водачите на сега наличните десни фракции, волю-неволю, ще трябва да пропуснат това политическо раздаване. Макар че на някои от тях може би им се иска да се кандидатират.
Същевременно ще бъде трудно да се намери човек, който да отговаря на тези условия – едновременно да е приличен кандидат за президент, да не представлява личностна политическа заплаха за кандидатите да оглавят дясното, каквито са лидерите на сегасъществуващите десни партии, и да бъде равно отдалечен от тях. Доста трудна задача. Ако се справят с нея, не могат да загубят изборите. Под това нямам предвид непременно да излъчат следващия президент на страната, нямам предвид непременно да се класират на балотажа, въпреки че това би било желателно, но в състоянието, в което се намира десницата, дори един резултат за общ десен канидат между 15%-18% на първи тур би бил едно значително постижение, което ще породи психологическо възстановяване на десницата в публичното пространство.

В противен случай, ако имаме няколко десни кандидати за президент, ефектът ще бъде нулев, каквото и да постигне всеки един от тях, защото нито един от тях няма да може да се качи в зоната над 5–8 на сто.

–           Какво е мястото на интелигенцията в политиката и в обществото?
–           Не съм сигурен, че интелигенцията като социална категория продължава да съществува. Исторически имаме два модела на интелигенция. Единият е руският – на европейски образования човек, който осъзнава драматичната разлика между себе си и народа, поради което се посвещава на служба за издигане на народа максимално близо до собственото си равнище. Това е месианската роля на интелигенцията, която е оказала въздействие върху българското общество в определени периоди от развитието ни. Другото понятие за интелигенция идва от западноевропейската традиция, където интелектуалецът е този тип експерт, който съчетава в себе си рационалното знание и моралната оценка и по този начин се превръща в еидн от пътепоказателите за развитето на обществото
Кризата в българското общество през последните две десетилетия до известна степен деградира и двата образа на интелигенция. Позицията на българския интелектуалец е кризисна позиция, тя е позиция на търсене на ново лице. През последните 15 г. интелигентът или интелектуалецът преминаха през редица метаморфози. Първата беше заемането на категорична политическа позиция, задължение да подкрепиш демократичните промени. В последствие имахме метаморфозата на българския интелектуалец като човек, изхвърлен от основното русло на промяната в България. Оплакването, че не го четат, не го слушат, не му вярват. Което е разбираемо от нас, които сме вътре в поцеса. Но за външния наблюдател не е разбираемо. Защото писателят или интелектуалецът да се оплаква, че няма ценности в съвременното общество е все едно зарзаватчията да се оплаква, че няма домати. Накрая все пак се стигна до плахи опити на редица интелигентни хора да се дистанцират от политическото, от злобата на деня и да се опитат да играят ролята на социални и морални критици. Нещо, което рано или късно ще завихри един нов интелектуален живот в страната, който надявам се, ще преодолее кризата на тази иднетичност на интелектуалеца.

–           Какви книги четете?
–           С течение на времето си позволявам суетата и лукса да мисля, че до голяма степен съм прочел съществените неща, свързани с професията ми. Чета по-скоро текущи аналитични материали, свързани с професията ми, отколкото много фундаментални трудове. Въпреки че на всичко по-интересно ново му обръщам внимание. Обичам много да чета философия, религия, неща, свързани с по-дълготрайни ценности. Чета с удоволствие художествена литература, но не бих могъл да кажа каква – много различна.

от художествената литература има няколко неща, които никога няма да престанат да бъдат основа на моето отношение към света. Това са “Майсторът и Маргарита” на Булгаков, “Алексис Зорбас” на Казандзакис и “Сърцето е самотен ловец”.

ПОСЛЕДНИТЕ 5:

ТАНЯ БУРУДЖИЕВА: ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ Е КОНТИНГЕНТ НА ПЪРВАНОВ, А НЕ НА СТАНИШЕВ

ХАРАЛАН АЛЕКСАНДРОВ: РИСКУВАМЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕМ В ГЕТОТО НА ЕВРОПА

МИЛЕН ЦВЕТКОВ: БИХ СЕ ЗАХВАНАЛ С ПОЛИТИКА

АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ:ТРЯБВА ДА СЕ ПОДСИЛИ ГРАЖДАНСКОТО НАЧАЛО

ХРИСТО КАЛЧЕВ: ГЛАВЕН ПРОКУРОР ЩЕ Е МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=121

Posted by Общество. Нет on фев. 17 2006. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry