НОРА БОЖИЛОВА: ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ЕЛИТ СЕ НУЖДАЕ СПЕШНО ОТ НОВИ ЛИЦА

Отмина ерата на противопоставянето и нихилизма, отминава времето на самосъжалението и сълзливите социални обещания – идва епоха на градеж

Едно интервю на Калоян Методиев

Възможен ли е морален избор в политиката, г-жо Божилова?
Моралният избор има за своя основна предпоставка свободата. Поради това той може да се отнесе до въпроса за практическите аспекти на свободата. А свободата не е начин на употреба, тя е преди всичко отговорност. Свободата е отговорност, защото в избора на собствените си цели, идеи, идеали, аз същевременно избирам и за другите, създаваме модел, свят, в който те вече са част от него. Затова е нужно много съсредоточено да подхождаме към максимата на своите убеждения, тъй като тя по необходимост се явява смислополагаща граница на отношението ми с другия, другите. И ако това  важи за всеки отделен морален субект, то с още по-голяма сила е валидно за носителя на политически решения и идеи.
Моралният избор в политиката актуализира добре познатата тема за целта и средствата. Дали един политик ще оцени ситуацията чисто утилитаристично и ще игнорира, отстрани, остави за по-късно добрите цели? Дали ще оправдае използването на „неморални средства”, с оправданието на „добрите основания”? Това зависи единствено от личния морален избор, който той осъществява. Но често точно тук действат двойните стандарти, защото политическият субект пребивава едновременно в битието си на политик и в битието си на индивид. Идеалният вариант е този, при който моралният избор съвпада, но това не винаги е лесно. Политиците заявяват идеални цели, минимализирайки същинския стремеж на своите действия –  властта. Те кокетират с властта, като че ли тя не е цел, а само средство за постигане на идеални морални цели.
Променя ли се идеята за добро и зло от Древността до наши дни?
Идеите са вечни, универсални същности и като такива те са по необходимост устойчиви. Но същевременно те са и исторически ситуирани и в този смисъл, разбира се, те се проявяват по различен начин. Мисля, че е отново въпрос на избор как ще тълкуваме представата за добро и зло – в една историческа функционална перспектива или в метафизическото съвършенство на един идеален свят извън времето и пространството. В първия случай историческите, политически, икономически обстоятелства влияят върху идеята за добро и зло. Във втория случай приемаме доброволното морално дълженстване като самоцел на добрата воля на свободния индивид. С това ние заявяваме, че нищо не ни оправдава да игнорираме вярата си в универсалната сила на доброто, само защото живеем под властта на определени обстоятелства. Няма такъв тип извиняващо морално средство, което да оправдае човека пред липсата на отговорност, пред моралното задължение към себе си и другите. Бедността и тежката икономическа ситуация са наличен свят на човека, но това не означава, че той не е способен да избере да осъществи своята идеална (добра)същност, независимо от „непосилната лекота на битието”.
Кой задава етичните норми в обществото?
От една страна елитите – политически, икономически, културни задават етичните норми в обществото. Но това е един продължителен процес на натрупване, който става видим след време. Става въпрос за култивиране на обществените нагласи в определена желана посока. Резултатите на подобен подход можем да видим например в силно изразеното екологично самосъзнание на немците. Това е сфера, в която политическият ангажимент води до ясни морални последици.
Но от друга страна етичните норми в обществото се намират под силното влияние на субкултурата. Днес нормите се променят динамично, идеите се изразходват много бързо и биват също така бързо отстранявани към периферията. Периферията от своя страна изпраща своите маргинални послания към центъра и затова усещаме директното влияние на субкултурата върху нормите или иначе казано, наблюдаваме как Азис задава морални граници.
Има ли религията място в живота днес или бавно и сигурно се маргинализира?
Аз мисля, че в България започва един процес на завръщане на религията. И това е породено от липсата на външна устойчивост у иначе скептичния по природа българин. Не искам да се спирам на безкрайния и вечен омагьосан кръг от обвинения, от страна на хората, по повод проявите на църквата. За да избегнем това е нужно да направим минималната разлика между религия, религиозност и религиозна институция.
Смятам, че много по-важно от религията е благочестието. Именно то е липсващата религиозна добродетел, която е мерило за достойнството на човека. Благочестие и смирение – те напомнят на човека истинските му граници. Ако един индивид осъзнае тези граници, може да се каже, че е морално същество.
Това с особена сила важи и за политическия субект. Защото политиката има властта като самоцел, но политиката означава и служене.
Какъв трябва да е един политик според вас?
За да оцелее трябва да е безкрайно адаптивен и динамичен, но за да остане трябва да е способен да задава идеали и да ги отстоява. Той трябва да вдъхновява хората и да мотивира доброто в тях. Хубаво е политикът да е честен, макар че това не винаги е печеливша позиция, но това е единственият начин да съхрани достойнството си.
Как виждате политиката у нас днес?
Нужна е усилена и търпелива работа за връщане на чувството за загубено достойнство у българина. Нужно е утвърждаване на вярата в собствената ценност. В България има един потенциален електорат, който ще бъде спечелен от тази политическа сила, която съумее да предложи подобен подход. Отмина ерата на противопоставянето и нихилизма, отминава времето на самосъжалението и  сълзливите социални обещания. Ние се намираме в нова историческа ситуация – като граждани на Европа ние се нуждаем от самоутвърждаване, оптимизъм и самочувствие. Идва епоха на градеж. И много се надявам, че дясното пространство ще осъществи това.
Смяна на поколения или смяна начина на правене на политика ни предстои?
Това е един паралелен процес. От една страна мисля, че политическият елит се нуждае спешно от нови лица. Лица, които сами по себе си да излъчват нови идеи с поведението си, начина на мислене, нивото на самосъзнание. Но това не е лесно, защото доброволната смяна на поколенията в политиката изисква високоразвито и далновидно морално-политическо мислене, изисква отсъждане с оглед на бъдещето, а не с оглед само на настоящето. В същото време не може да се игнорира фактора „политически ешелон”, който при всички случаи е необходимата поддържаща система на всяко едно управление. В този смисъл е нужна преди всичко смяна на начина на правене на политика, при което акцента пада врху контролиращата и коригираща сила на институциите и сдруженията – граждански, професионални, религиозни, икономически и т.н. Гражданската активност е от изключителна важност при формирането начина на правене на политика и мисля, че вече като европейци ни предстои да го разберем непосредствено.
Какво трябва и какво не трябва да даваме на държавата като права според вас?
Като се има предвид, че идеята за възникването на необходимостта от държавата се появява в резултат на осъзнаването, че човек по природа е егоистично същество, но като гражданин е способен да осъзнае интереса си от сключването на граждански  договор; може да се каже че най-вече разумният егоизъм и утилитаристичните нагласи формират отношението към държавата.
Смятам, че е по-добре да се акцентира върху въпроса – не какво аз получавам от държавата, а какво аз мога да й дам. Силният социален ангажимент от страна на държавата предпоставя повече пасивност и в известен смисъл иззема отговорността от страна на гражданите, а там, където тя се отдръпва и оставя свободно пространство за инициатива, се мобилизира индивидуалната активност и отговорност.
Кои са философите, без които не може да мине едно хуманитарно образование?
Изучаването на философски дисциплини е нужно и полезно не само за хуманитарното образование. Това е така, защото тя задава „моделно мислене”, снабдява с инструментариум, настоява на критическия подход и предпазва от догматизъм.
Какви книги четете? Имате ли любим автор?

Чета, за съжаление, предимно научна литература, защото времето не стига за всичко. Но с удоволствие препрочитам Йордан Радичков и любимите стихове на Борис Христов и Христо Фотев.

ПОСЛЕДНИТЕ 5:

ПЛАМЕН АТАНАСОВ: ЩЕ ИМА СМЕНИ В ПРЕЗИДЕНСТВОТО И КАБИНЕТА ЗАРАДИ ДОСИЕТАТА 

ОТЕЦ МАРИН: ВЯРАТА ПРАВИ ХОРАТА ПО-ДОБРИ 

ХЮБЕРТ ПИРКЕР: НУЖЕН Е ДЕБАТ ЗА КАПАЦИТЕТА НА ЕС

Юлиян Траянов, председател на групата съветници „Общество за нова България” в ОбС – Русе 

ДОБРИНКА БОЧУКОВА: ТЕКУЩИЯТ АРХИВ ИЗГОРЯ В ПАРТИЙНИЯ ДОМ, А ПОЖАРНИКАРИТЕ ГЛЕДАХА И НЕ ГАСЯХА

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=212

Posted by Общество. Нет on ян. 4 2007. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry