Николай Колев-Босия: У нас мафията си има държава

Николай Колев-Босия е роден на 4 май 1951 г. в Стара Загора. Учил е  руска филология в СУ. Работил е в куклен театър “Стара Загора”, заварчик в строителството, дърводелец. Автор на епиграми и стихове против Тодор Живков и БКП преди 1989 г. Заради тях лежал два пъти в затвора и  изселван неколкократно. Бил е журналист, правозащитник, а сега има своя консултантска фирма в областта на маркетинга и проектирането. Баща на 5 момичета, най-голямата е на 35 г., най-малката – на 5 г.

Г-н Колев, защо нещата в България не вървят?
Посоката е сбъркана. България не върви, тя стои на едно и също място. Ако не е външното ръчкане и външната намеса, нищо и никога няма да се промени. Още не сме стигнали кучешката бариера като ниво на информация, като усилие на волята, като обществена съвест. Разликата между кучето и човека е, че кучето скача по-ниско. Ние дори и тяхната бариера не можем да прескочим. Това е китайски лаф. Още 1990 г. нещата тръгнаха по крив път със свикването на Великото народно събрание. Тогава се направи едно недоносче, наречено конституция, което създаде такива институции, които не могат да придвижат демокрацията нито на йота. В държавата беше заложена безотговорността, беше заложено ограбването на населението и естествено, че резултатите не закъсняха. Българинът беше ограбен на няколко големи кражби, а освен това и ежедневно – с по-малки. Става дума за данъците, не добре премислените осигуровки, песионния фонд и др.
Първото ограбване стана още преди 10 ноември, когато парите бяха изнесени и никой не ги потърси. За това обвинявам правителството на СДС, то трябваше да има волята да потърси и намери тези пари. Имаше такава американска фирма, която искаше срещу 30 % от външния дълг да ликвидира тези дългове и да ги възстанови. Но воля нямаше. Второто ограбване беше с пирамидите. Третото – с банковите фалити, четвъртото – с приватизацията и петото – със земеразделянето. Това са петте големи грабежа, от които кой знае защо не се интересува.
Друго недомислие в конституцията беше това, че се възприе една много сложна система на демокрацията, която може да работи в държави, в които дълго време е имало демократични процеси. Става дума за изпълнителната власт, която носи отговорност единствено пред парламента, а в същото време той е подчинен по партийна линия на изпълнителната власт. Единственото, което е нужно на България е президентската република – президентът да носи пряка отговорност за изпълнителната власт.
Та кога ще се оправим? На кръстовището по-надолу има три знака, че има пешеходна пътека. Като застане там човек, ще види две неща – че пешеходците не минават по пътеката и че колите не спират там. Ще се оправим тогава, когато пешеходците започнат да минават по пешеходните пътеки и когато шофьорите започнат да спират на тях. Ако това направим, значи демокрацията е дошла, старите неща са загърбени и сме в състояние да организираме нова и нормална държава.
Съдебната система също е ключова за прохождаща млада държава, защото тя възстановява справедливостта. Какво направиха с Висшия съдебен съвет (ВСС)? Направиха си един закон, с който всички тези, които бавят делата с цел крънкане на пари, които заплашват с дела и т.н., всички те влязоха във ВСС по право. Не може хората, които създават корупцията, сами да си отрежат глава. Трябва да има и рестрикции – хора над определена възраст трябва да бъдат елиминирани от сериозната работа. Може и добре да познават закона, може и да пострадат невинни хора, но ще се оздрави системата. Не може заради трима професионалисти да държим още 300 души, които непрекъснато се чудят кого да изтарашат, кого да заплашат и на кого да метнат качулката на главата.
Трябва да се промени и партийната система. Няма нито една сериозна, стабилна, нормална партия. Това са стопански сдружения, които се занимават единствено с набавяне на повече пари за партията и за себе си лично. И БСП, и СДС, и ДСБ,  и ДПС , всичко това са стопански сдружения. Да не си правим илюзии, че това са политически партии. Ако бяха такива, те щяха да имат сериозна програма. Те работят на парче.
Какъв е механизмът, по който партиите се превръщат в стопански сдружения?
Те са заченати в грях. Една част от партиите бяха заченати още преди 10 ноември. Например Демократическата партия беше създадена от един от секретарите на ЦК на БКП през 1986-1987 г. Тогава беше ОХДЦ. СДС беше създаден изцяло от Луканов. ДПС е създадено от службите. Самите партии не допускат хора, които имат качества, да вървят нагоре и да управляват. В същото време нито една от така наречените партии не си подготвя кадрите. Трябва да подбират млади хора от университетите, да им осигуряват стипендии да учат в чужбина и като се върнат да започнат от най-ниската партийна служба, за да растат нагоре. Който порастне, значи е порастнал възоснова на качествата си. При нас няма такова нещо. Партиите печелят властта и тогава започват да се ръгат и ритат по кокалчетата кой ще изпълзи най-напред, за да стане министър. Това се отнася за всичките партии. Как Георги Петканов е министър вече в два кабинета? Ами той не изтрезнява! Може ли един пиян-залян човек да бъде толксва дълго време министър? Ами той си пие от сутринта. Взимал е и рушвети за изпити и за преместване на студенти от провинцията в юридическия факултет в СУ. На всичкото отгоре в досието му пише, че е агент “Страхил”, в  6-то управление наДС е работил реално срещу колегата си проф. Янко Янков. Филчев, Герджиков и Петканов бяха тримата основни доносници по делото “Янко Янков”, когато го вкараха в затвора. Филчев е агент “Самуилов”. А Герджиков е и тежък престъпник по отношение на “Агробизнесбанк”. В една нормална държава щеше да получи 1000 години затвор.   
Сегашният министър на вътрешните работи е същият пияница, алкохолик. От сутринта започва и докато изкара. Човек, който като го избраха за кмет, от първия балкон в “Ростов на Дон” в Плевен се изпика в шадравана пред всичките си гости.
Румен Овчаров също е противоречива личност.
Да. Като министър в правителството на Жан Виденов не можа да се справи с енергетиката. Сега, хем е министър на енергетиката, хем пък взе и икономиката. Той не може да вдигне 100 кг., но иска на щангата 200 кила!
Коя е силата, която прави тези хора министри?
Вътрешнопартийните интриги. Но най-вече икономическите интереси. И кьоравите виждат, че тука мафията си има държава. В другите държави има мафия, в България мафията си има държава. Един шеф на “Топлофикация”… Това е изключително социална дейност, тя трябва да помага на хората в тежки времена да не умрат от студ. Стана точно обратното – хората, които нямаха пари, си спряха парното и мизеруват. Вместо това една банда си напълни джобовете с пари. И тука Валентин Димитров е някъде от средното ниво.
Кои са на високото?
Ами Дългият Инкасатор на първо място, Румен Овчаров. Отдавна се знае кои организации работят там.
Кое явление е по-страшно у нас – мафията или корупцията?
Дали ще умре човек от рак или от СПИН какво значение има? И двете се ужасни, и днете са тежки ментални заболявания на цялото общество, което негласно се съгласява.
Кои са най-корумпираните държавници в България?
В България всеки, който може да се корумприа, го прави. Всеки. И митничарят, и ченгето, и прокурорът, и съдията, и чиновникът, и кметът, и офицерът. Всеки, който има възможност, се корумпира. И то с удоволствие.
Изключвате министрите и депутатите?
Те с какво са по-различни от останалите? Те са каймака на батака. Те са най-големи, от там започват нещата. Какви служби има в България? НСС и Военното контраразузнаване за последните 17 години не са хванали нито един шпионин. А това им е основната задача. Защо са ни тези служби? Те не си вършат пряката работа. Не, че няма шпиони, пълно е. На ген. Орлин Иванов, шефа на ВКР, му посочих един. Тогава до него стоеше тогавашният министър Бойко Ноев, доказан агент на три чужди разузнавания. Казах му: До тебе стои. Пълно мълчание. Тази служба не е необходима, щом не лови шпионите. Искам да попитам и защо застрахователите намират откраднати леки коли за 24 часа, а дознателите и полицията за 60 дни, докато трае следствието, нищо не намират. За какво ми е тая полиция? Корупцията е там, където има властови ресурси.
Бойко Борисов?
Ама кой е Бойко Борисов? Той е една мутра с PR. Той не е създател на ИПОН. Създател на ИПОН е бившият партиен секретар на първо РПУ и след това заместник началник на РДВР-София полк. Калугеров. Как премина от Калугеров в Бойко Борисов? По морето за Бойко имаше две папки със зулуми на ИПОН. Около Варна и Златни пясъци бяха пребили маса хора, включително и такива, които нямат нищо общо, случайни туристи. Откъде Бойко Борисов има тези пари? Нали трябва да има публичен режим на известните хора. Нека да пише колко има и от къде ги взима. Той като главен секретар на МВР беше обявил, че не взима заплата. Е, копае ли ги, от дървото ли ги тръска, сам ли си ги рисува? Нека да даде отчет. Има такива актьори – в главата им няма нищо, но пък са чудни актьори. Бойко Борисов е такъв.
Сергей Станишев?
Какво да кажа за него? Не ги разбира нещата човекът. Той реално не се е занимавал с организационна работа. Той е кабинетен плъх и това си личи. Той няма кадрова политика. Той няма правила, които да дадат възможност нещата да се стабилизират. Той е пионерски ръководител.
Георги Първанов?
Нещастник. Няма човек, който е минал през аспирантура, който да не е вербуван. Разбира се, че е агент.
Симеон Сакскобургготски?
Самите скандали около него, дори и да успеят да ги потушат, показват какъв човек е. Той беше абсолютно безпомощен и като оратор, и като началник на изпълнителната власт… Аз още като видях какви хора избра за министри… Точно тогава една журналистка ме пита как ще коментирам новото правителство. Казах: Съжалявам, че трябва да го определя толкова брутално, но за мен Симеон Кобургготски скочи в нужника с главата надолу. Това беше 2001 г. и времето доказа, че съм бил прав. Те нямат програма, нямат прости, но работещи правила, които да могат да завъртят държавата в правилната посока.
Десните лидери?
За Иван Костов нищо ново не мога да кажа. Също и за Петър Стоянов. Само едно ще кажа, любитно е, а хората някакси са го пропуснали. Иван Костов докато беше на власт, 4 г. искаше смяната на шефа на РДВР-Пловдив. И не успя да го направи.
Защо?
Защото президентът трябваше да подпише указ, а той не го подписваше. Там може да излезе интересен материал. Всеизвестна тайна е, че бащата, чичото и жената на Петър Стоянов са били агенти на ДС. На жена му прякорът й е Шантонина. Не искам да се бъркам в личните работи на хората, но все пак тя беше президентша и трябва да си носи последствията. Тя отива да следва в Лайпциг без да е държала изпит със стипендия от ДС. Баща й е много близък приятел с Иван Танев, който беше дълго време първи секретар в Пловдив, а след това влезе в Политбюро. В Лайпциг тя води меко казано живот на Месалина като работи ужким по арабска и африканска линия към Второ управление. Само че се оказва, че тя не работи точно това, което очакват в България, а работи друго. Един търговски представител в Лайпциг пише писмо за това до София, предлага да я приберат, защото разваля имиджа на България. В резултат баща й отива в Лайпциг, шибва й два шамара и й казва като иска да си прави кефа да ходи в Прага и там анонимно, ако иска с негри, ако иска с араби, ако иска с ескимоси… И след това отзовават търговския представител, защото бръкнал там, където не му е работата.
Аз не виждам политическа фигура, която с качествата си може да заеме полагаемощото й се място в държавата. Както и в културата нормален човек не може да заеме полагаемото му се място. Докато е тая шайка, свързана с бившите съюзи, около Любо Левчев, Светлин Русев и пр., нищо няма да се промени. Те ще си правят услуги един друг, ще си слушат имената и културата никога няма да успее.
Но за съжаление българинът е повреден ментално, натоварен е с митове и митологеми, които не му дават възможност да прескочи 12-годишна възраст. Българите са инфантили. Българите като чуят Левски, и забравят всичко останало. Те изобщо не разбират, че това е един мит. Васил Иванов Кунчев е един достоен българин, но той не може да бъде номер 1. Той не е уникалната личност в българския национален живот. А и не бива да има номер 1. Това не е състезание по тласкане на гюлле или по вдигане на щанги. Достойнството не се измерва с първо, второ, трето и т.н. Защото, когато има такова измерване, започва и злоупотребата на тези полуинтелигенти, които се натискат и в културата, и в политиката,  в медиите и навсякъде. Господ е направил така, че всички да се раждат равни. В един момент всеки си казва – аз ще се боря, за да съм пръв в определена област. Но стига до чиновничето, което му казва: “Не може, на първо място е Левски, ти не можеш по никакъв начин да го достигнеш”. Това е страхотен удар върху съзнанието на младия човек. Той е мачкан и обезкостяван и то чрез мита за Левски. В един момент кандисва и казва: Добре, ще се боря за второто място. “На второ място е Ботев, ти не си по-велик от него”, казва чиновничето. На трето е Костов например, на четвърто Първанов… и изведнъж се оказва, че този човек, който е създаден да се бори да бъде пръв, трябва да се бори за 3 милонното и нещо място. Това означава, че ние създаваме аутсайдери. Ние обезкостяваме младите хора точно чрез тия митове – за Левски, Ботев, дядо Иван, турското робство…
И турското робство ли е мит според вас?
Можете ли да си представите една нация с чест и достойноство, която да се оплаква, че е щяла да постигне много, но турското робство й е попречило. Това нормален човек може ли да го каже? Българинът бил много умен, много работлив, но турското робство му попречило. Ама аз искам да зная кой пише историята. Това не са нашите професори и асистенти, а политиците. И това не е истинската история. Всеки, който придобие власт, започва да я пренаписва. С Николай Генчев, Бог да го прости, бяхме приятели и го питах: “Абе, Кольо, как може да пишеш в един и същи учебник, на една и съща страница “тежко турско робство” и “тежки данъци”?” Може ли хем да е роб, хем да плаща данъци? От какво ще ги плати тия данъци, ще трябва да ги открадне от господаря. Робът затова не плаща данъци, защото е собственост на господаря си. Как може в учебника да пише едновременно за тежкото турско робство и за това, че български търговци са търгували с Кайро, Измир, Виена? Кой роб ще тръгне да търгува? Той ако напусне имението на господаря си, вече е осъден на смърт. Пишеше и че по време на турското робство кмет на Котел бил българинът еди кой си. Възможно ли е роб – кмет? Ама то било духовно робство. Ами пиши духовно робство, ама като го напишеш, ще пишеш и за това колко църкви е имало по селата, как са останали манастирите от тогава… Фалшивата теза за турското робство поражда и фалшивата антитеза за турско присъствие. Първо не е турско, а е османско. И не е нито робство, нито присъствие, а е владичество. Ние също сме владели земи, които не са съвсем наши.
Не мислите ли, че с Левски, Ботев и разказите за турското робство се създават примери за поведение в младите и се възпитава националният дух?
Не, това създава митове. Поведенчески примери трябва да се създават. Но те трябва да бъдат на друга основа, на база собствените достойнства на човека. Натам трябва да се развиват нещата. В Библията има десет божи заповеди. Те са императивни – не кради, не убивай, не лъжи, не се самозадоволявай и т.н., и т.н. Това означава, че човек по натура е един патологичен убиец-чекиджия, професионален лъжец и крадец, кръвосмесител. И това е лесно да се види, достатъчно е да замърсиш околната среда на човек и веднага тия неща се появяват. Четох книга на французин, който 20 години е бил в концлагер в Сибир. И е написал справочник за ГУЛАГ. Думите в руския език, които са свързани с половите органи и с някои движения там, имат по 150, 200, 300 значения. И само с десетина израза с тези думи голяма част от лагерниците разговаряли по всичко.
Какви книги четете?
Обичам книгата изобщо. Не зная колко книги съм прочел, защото чета от 3,5-годишна възраст, сега съм на 55. Аз съм всеяден към книгата. Но от време на време чета предимно справочна литература. Примерно от 20-ина години. Иначе и българската класика четях доскоро, и новата българска литература в очакване да се появи нещо сериозно, но нищо не се появи. Световната литература, руската литература… Сега чета икономика, политика, банкерство, екология… Това ми е необходимо, иначе ще бъда съвсем откъснат от реалната оценка на тези процеси.

---

Posted by Общество. Нет on юли 20 2006. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry