Неолиберализмът не е последният стадий в развитието на човечеството

Kostas Douzinas

Ако еврото продължи по същия път – Европа е мъртва.

Проф. Костас ДУЗИНАС е професор по право и директор на Института по хуманитаристика Биркбек в Лондонския университет. Той е съветник на гръцкия премиер Алексис Ципрас и на правителството на СИРИЗА. Това е част от неговата лекция изнесена на 26 март 2015 г. в Сръбската академия на науките и изкуствата:

За 15 години Европа се трансформира в Европа на дълга. Днешният човек, нацията и държавата са се превърнали в държава-дълг, нация-дълг и човек-дълг. Смисъл на нашия живот стана протестантският труд, защото трябва да изплащаме бремето на дълговете (в класическата протестантска теология или в социологията на Макс Вебер за дълга се говори като за етичен грях). Конкретният резултат е, че не сме вече свободни и суверенни. Нашият живот, животът на нацията и държавата се управлява от кредитори.

Чист евфемизъм е начинът, по който Европейският съюз говори през последните години за липсата на демокрация. Няма нито един принцип, който Западът да вижда като инструмент в правовото управление на либералната държава: от разделението на властите през демократичната отговорност до прозрачната изпълнителност. ЕС ги срина! Комисията назначава правителства, Комисията има изключително право на законодателна инициатива като парламента, но тя прилага и законите все едно, че е изпълнителна власт. И така, представителите на правителството и съвета на министрите управляват в съюз с Комисиите. Европейските граждани разбраха това и на миналогодишните избори за Европейски парламент 70 % от гражданите в някои държави се въздържаха.

И какво тогава правим с демокрацията?

Съвместими ли са демокрацията и капиталът? Първо, Европа след войната построи социализъм и държава на благоденствието, в която съществуваха социални права като отговор на избора между американския капитализъм и съветския комунизъм. Но с падането на комунизма отпадна нуждата от социални гаранции, защото капитализмът победи. По време на Студената война Западът твърдеше, че капиталът може да съществува само при демокрация, а демокрацията – само заедно с капитала.

Следвоенната комбинация между пазара и демокрацията „работеше”, защото политиката се намесваше в икономиката в полза на трудовата класа. Тази комбинация днес създава най-големи проблеми на Европейския съюз. Защото чистият капитализъм и чистата демокрация оперират върху, различни принципи на правото, разпределението на благата, възнагражденията и ползите. За капитализма принципът на правото се въплащава в пазара, а за демокрацията това е социалната справедливост, обусловена от етиката, солидарността и почтеността и служи за това всеки да се ползва от определен жизнен стандарт.

Пазарът се определя от цената, а социалната справедливост от политическите процеси, вкл. и от демократичните избори. Работа на социалната справедливост (в социалдемократическите икономически и политически системи) всъщност се състои в коригиране на решенията на пазарната справедливост, защото те отхвърлят и осъждат на бедност големи слоеве от населението.

Такъв вид демократичен капитализъм, който се появи в Европа след войната се основана на легитимността и суверенитета. Легитимността повелява гражданите активно да подкрепят режима, макар и само като излизат да гласуват. Но в днешна Европа гражданите масово не желаят да гласуват. По въпроса за суверенитета трябва да кажем, че модерната, националната държава се основава на следното:

1. Държавата на своята територия има повече власт, от който и да било друг (държавата е носител на най-висшата власт).

2. Населението, повече или по-малко, доброволно приема авторитета на държавата.

3. Правителството, за разлика от пазара, предлага и предоставя услуги еднакво на всички.

Така наречената Тройка наруши насилствено и трите принципа с онова, което причини на народите от Средиземноморието т.е от периферията. Погледнете Гърция.

1. Нейното правителство ли е най-висшата власт? Не е. През изминалите пет години Тройката му диктуваше какво трябва да прави. А като говорим за новото правителство, възлов аспект на февруарското споразумение с ЕС е, че гръцкото правителство няма да предприема едностранно никакви действия, които имат фискални последици. За какъв суверенитет говорим?

2. Пет години гръцкият народ оказваше съпротива против диктата на Тройката и на собственото си правителство по много начини и беше най-много засегнат от който и да било народ от мерките за икономии.

Когато в 2011 г. публикувах статия в „Гардиан”, в която твърдях, че пролетта ще започне от Атина, ми казаха, че съм луд. Защото Гърция не е важна, тя е само 2 % от европейския БВП. Но всеки можа да види, че в Гърция се събраха всички ключови елементи, известни ни от историята и философията като необходими за края на една система: мнозинството отхвърля политиката и правителството на ЕС, има политически субект, който е готов да вземе участие в промяната (СИРИЗА). Въз основа на това казах, че Гърция може да доведе до промени в Европа.

Затова казвам, че победата на СИРИЗА е може би по-важна за Европа, отколкото за Гърция. Меркел казва, че ако си отиде еврото, ще си отиде и Европа. Аз бих казал, че ако еврото продължи по същия път – Европа е мъртва. Мъртва ще е тогава и идеята за социална демокрация, всякаква левица (не само радикалната като СИРИЗА), всякаква политическа позиция, която поставя интересите на народа над интересите на властта и би се борила против мерките за икономии. Ако най-голямо постижение на ЕС бе да обедини народите, които два пъти са воювали, такава икономическа политика ни връща в състоянието на конфликт между народите.

Гръцкият финансов министър Варуфакис из цяла Европа проповядва да бъде спряно обедняването на народа. Гръцкият народ прие СИРИЗА. Но нейният възможен успех зависи от това дали хората в ЕС, на Балканите ще приемат, че трябва да се борим на собствен терен против такъв вид политика. Ако СИРИЗА не успее, ще бъде пропилян шансът да бъде съборен неолибералният концепт. Защото неолиберализмът не е последният стадий в развитието на човечеството.

Да завършим темата за това каква комбинация от демокрация и капитализъм промотира сегашна Европа? При това, естествено, използваме думата неолиберален тип капитализъм, основан на неокласическата икономика и чувството за хуманност. За мене този либерализъм е незаконна рожба (копиле) на класическата англосаксонска либрерална икономика и германската социалдемокрация. От първата е взел идеята за пазара – да се разширява във всяка област на обществото. Какво тогава очакват от нас?

Може би чрез диктата на Тройката или по друг начин всеки от нас да стане сам за себе си бизнесмен, докато държавата се оттегля от здравеопазването, социалната защита и пенсионната система. А защо да ставаме бизнесмени? Затова, защото тогава трябва сами да се борим за образованието си, за здравеопазването, а ако не успеем – значи сами сме се провалили като бизнесмени. Неолиберализмът е взел това от англосаксонската либерална икономика, а е изхвърлил индивидуалните, политическите права и т.н.

От социалдемокрацията неолиберализмът е взел идеята за силната държава. Но това вече не е силната държава на социалните и икономическите права, които са били основата на галантния следвоенен хуманен капитализъм в Западна Европа. Взел е идеята за силната държава на полицейската мощ и надзора, на изключенията, при което са поставени под заплаха най-основните граждански и политически права, създадени от либералната традиция.

Остава да обясним как държавата на данъците се е превърнала в държава на дълговете. Това изместване към дълговете стана ключов аспект на нашия живот, започвайки от дерегулацията на финансовите пазари в късните 1980-ти години от Великобритания до САЩ. С изнасянето на първичните и вторичните икономически сектори в развиващите се страни, принципът на легитимността търси нов изход за да осигури на мнозинството хора и семейства стабилно жизнено равнище и дори малко да го повиши. Защото ключов принцип на социалдемократическия капитализъм е жизненото равнище да не се понижава. И когато хората започват да остават без работа, а държавите прилагат фискална дисциплина и се отгелят от социалните служби, светкавичното лекарство бе видяно в дерегулацията на финансовите пазари. Защото чрез заеми, кредити и дългове държавата може да запуши дупките, появили се вследствие на растящия дефицит в бюджета (а бюджетният дефицит нараства заради нарастването на безработицата). А още по-важно е онова, което стана през 2000 г. в Европа: на обикновените хора като компенсации (за заплатите, които биха заработили) се дават заеми и кредитни карти с идеята така да запушат дупките в спадащото жизнено ниво на отделния човек, семейство или компания. По такъв начин като нямате безплатно образование и здравеопазване, сте принудени да вземете заем, като е направено така, че парите да са достъпни и сами да можете да купите тези услуги.

Това стана веднага след като Клинтън балансира бюджета, докато при Буш то се превърна в главен принцип на икономическия ръст. В обществото на услугите, в обществото, в което трудовите хора – онова, което някога бе работническата класа – са много малко, ви трябва хората да купуват услуги, уреди, да имат пари в джоба си да купуват повече кафе, повече айфони и какво ли не още. Затова им давате заеми и кредити. И така идеята за дълга става абсолютно централна в живота и идентичността на индивида, компанията и държавата.

Когато през 2008 г. стана ясно, че парите, взети на заем от хората, компаниите и държавите няма да създадат никаква продуктивна икономика, която да осигури работни места и истински ръст, този финансов мехур се спука. След това дългът на банките бе прехвърлен върху държавата, върху гражданите. Блестящо описание на ситуацията е следното: комунизъм за банките, къпитализъм за гражданите. Това е началото на кризата на „държавата-дълг”. Така Гърция стигна до състояние да не може да плати публичния си дълг, а Испания – частния си дълг. Разбира се, че отговорност носят и политическите елити – гръцкият, испанският, португалският или ирландският.

Хората и държавата с дългове винаги мислят само за това как да изчистят задълженията си. В това се състои голямата протестантска етика: дългът е преди всичко морален! Както казва Ницше, дългът е преди всичко морална и социална, а след това икономическа връзка.

Дългът за днешните банкери и капиталисти вече не е проблем; те копнеят за него. Както заради това, че чрез заеми и кредити хората получават пари за да купуват услуги, така и заради това, че задлъжнялата личност, компания и държава губят контрол над собственото си поведение. Те вече не са суверенни! Десет години след кризата Аржентина събра пари, за да си плати дълга пред МВФ. Но МВФ не пожела да вземе парите, защото състоянието на задлъжнялост налага много други неща: икономии и делрегулация. Икономиите означават взимане на пари от държавата и социалните служби, превръщане на хората в бизнесмени, а дерегулацията – въвеждане на пазара навсякъде така, че да се унищожи защитата (за която трудещите се са се борили през ХХ век), да се премахне трудовата защита, да се намаляват заплати и надници, да има уволнения.

Като говорим за икономиките на Германия и Великобритания трябва да споменем, че в ФРГ съществуват мини дейности с работно време от 10 или 15 часа седмично и хората в тях се зачертват от статистиката за безработицата. Великобритания е отишла още по-далеч и там има странни от правна гледна точка договори, базирани на нула работни часове. Какъв трудов договор е това, щом дори ви обвързва да не подписвате договор с друг работодател? Викат ви днес да работите няколко часа, а на следващия ден си оставате вкъщи. Такъв напълно нехуманен капитализъм се разпростира из цяла Европа.

(По материали от сръбски медии).  Превод от сръбски: М. М.

1 април 2015

Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=11429

Posted by on апр. 1 2015. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

  AUD =   лв
  CHF =   лв
  EUR =   лв
  GBP =   лв
  RUB =   лв
  USD =   лв

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.