Нели Куцкова: Управляващите винаги са се опитвали да кадруват в съдебната система

Аман от евтин популизъм и подмазване на така нареченото “обществено мнение”

Едно интервю на Доротея Нейчева
–           Как ще коментирате последните данни на Евробарометър, че 70 % от българите не вярват на правосъдието в България?
–           Когато си говорим с колеги съдии от други държави – включително и от старите, и от новите държави-членки, всички заявяват, че в техните държави общественото мнение е несправедливо критично към съда. Не знам какви са процентите в другите държави, но не съм чула европейски съдия да се похвали, че в неговата държава гражданите вярват в правосъдието и въобще в институциите.
Но има и още нещо много важно за България – поведението на представителите на самото общество. Защото доверието трябва да е двустранно. Ние съдиите ежедневно сме свидетели, как голяма част от гражданите злоупотребяват с правата си, как не си плащат задълженията, как завземат чужди имоти, как умишлено протакат делата и се крият от призовкарите и как дори крадат документи от делата, а понякога и цели дела. Да не говорим за болничните листове – ако отразеното в тях е вярно, България е в състояние на постоянна епидемия и всички трябва да са на легло.
И като става въпрос за обществено доверие, ще ви дам конкретен пример:  През изминалите няколко години Софийският районен съд беше заринат с лавина от хиляди дела, образувани от “Мобилтел” срещу неизправни длъжници. Те не са сложни, но изискват разглеждане – време, съдии, служители, зали, хартия. И освен че се правят разходи, се забавя разглеждането на другите дела. А ответниците са хора, които не са си платили  сметките към “Мобилтел” – и може би трябва да ги жалим защото са бедни и нещастни, но са си купили мобилни телефони, натрупали са сметки и не плащат. Ако същите тези длъжници ги спрете на улицата и ги попитате какво мислят за българския съд, ще видите колко са критични към неговата бавност и неефективност и как му нямат никакво доверие.
От нашия съд се изисква да бъде на европейско ниво. Но се обзалагам, че утре да ни уволнят всичките български съдии и да назначат само европейски колеги, те съвсем ще се хванат за главите. Ние поне сме свикнали да сме особено бдителни, когато очакваме да ни разиграват.
Сигурна съм, че позицията ми няма да се хареса на много Ваши читатели, но не отстъпвам от нея. Знам, че е непопулярна, но пък се основава на ежедневната ми истинска работа, а не на социологически проучвания на “обществените нагласи”. Аман от евтин популизъм и подмазване на така нареченото “обществено мнение”. А и ние – съдиите, също сме част от това общество и също имаме право на мнение.
–           Какво е състоянието на съдебната система в момента, като отчитаме и оценките на европейските ни партньори по отношение необходимостта от ускоряване на реформата в тази сфера? Основателни ли са тези критики?
–           Съдебната ни система от 15 години непрекъснато е в състояние на реформа. Напълно приемам част от критиките на европейските партньори – например що се отнася до липсата на обективни критерии при назначаване и повишаване в длъжност на съдии, прокурори и следователи. Принудена съм да се съглася и с констатациите за корупция в съдебната система – макар да че съм убедена, че в действителност тя не е толкова висока, колкото се представя. Не приемам също твърдението, че българското правосъдие като цяло е много бавно. Вярно е, че има отделни дела, които се протакат ненормално дълго. Но изследватели, които нямат нищо общо със съдебната система, установяват, че бързината на българското правораздаване е на средно европейско ниво.
–           Според Вас съществува ли вариант, при който качеството на съдебната система да се превърне в спирачка по пътя на еврочленството ни през 2007г.?
–           От години следя процеса на разширяване на Европейския съюз и по-специално в частта “Правосъдие и вътрешни работи”. Нямам претенции да съм експерт, но и за най-неинформирания наблюдател е видно, че всяка една от новите държави членки имаше и продължава да има проблеми в областта на правосъдието. Такива проблеми има и в държавите-основателки на съюза и въпреки че тях също ги критикуват, никой не поставя под въпрос членството им. Ако недай си боже ни отложат, съвсем няма да е само заради съдебната система. С това съвсем не искам да кажа, че съм много доволна от българското правосъдие. Смея да твърдя, че тези, които работим в него, виждаме недостатъците му по-ясно дори и от най-компетентния външен наблюдател. Но нека не забравяме, че съдът е накрая на веригата от дейностите на законодателната и изпълнителната власт и именно в съда проблемите на държавата и недостатъците в работата на нейните органи се виждат като през увеличително стъкло. И затова не съм съгласна винаги съдебната система да бъде нарочвана като основният грешник. Макар че за властимащите /независимо от политическата им принадлежност/ изкушението да си измият ръцете със съдебната власт винаги е било твърде силно и те рядко могат да му устоят. Но прави впечатление, че последните сигнали, които идват от Брюксел, вече съвпадат с вижданията и желание за промяна на голямата част от съдийската гилдия, които виждания Съюзът на съдиите в България нееднократно публично е изразявал.
–           Доколко външният натиск помага за решаване на проблемите и способна ли е съдебната система сама да се справи? /понеделник 20.03.2006г. среща-разговор на посланика на САЩ н.пр. г-н Джон Байърли със съдии от Софийски районен съд и ръководството на ВКС по въпросите на съдебната реформа/
–           Когато външният натиск е добронамерен и компетентен, той определено има положителен ефект. Макар че е много болезнено от гледна точка на националното честолюбие. Но със срам трябва да си призная, че понякога на нас ни липсва кураж да се опълчим срещу безобразия, които ясно виждаме и ни измъчват и чакаме някой посланик да ги изрази, за да можем после да се позовем на него.
–           Изхождайки от опита Ви на дългогодишен съдия и Председател на Софийски окръжен съд, според Вас проблемите на съдебна система в действащата нормативна уредба ли са или трябва да търсим причините извън нея? Извършваните законодателни промени решават ли въпроса за съдебната реформа?
–           Причините за проблемите са многостранни. Има и много законодателни неудачи, включително и ретроградни промени в законите /например отпадането на конкурсното начало при първоначално назначаване в съдебната система, някои недомислени промени в процесуалните закони и др./ Но пък определено имаше и много положителни промени, които видимо доведоха до ускоряване на разглеждането на делата и до по-високо качество на съдебните актове. От друга страна, много е важно администрирането на съдебната система, разпределянето на бюджета и кадровата политика на Висшия съдебен съвет. Работата на ВСС винаги е била обект на наблюдение и често на основателна критика от страна на редовите съдии – включително и на този съвет, в който аз бях член. В крайна сметка, за да работи една система, е необходимо в нея да бъдат назначавани качествени хора, на които да бъдат осигурени нормални условия за работа. И ако най-висшият администратилен орган на съдебната система провежда трайна политика на шуробаджанащина, резултатите за системата могат да се окажат трагични. Но съм категорична, че и ние – действащите съдии и председателите на съдилища, съвсем не сме идеални. Сред нас има и прекрасни професионалисти, и отлични администратори, но има и такива, които са срам за гилдията и с непочтеността и некомпетентността си компрометират цялата система. Затова не можем да очакваме, така наречената реформа да се осъществи само със законодателни промени – необходими са и по-добро администриране, и повече морал.
–           Какви конкретни мерки следва да се предприемат за реално противодействие на корупцията и за ефективна борба с организираната престъпност с оглед адекватното справяне със ситуацията в страната, като имаме предвид че в тази насока са основните критики, които получаваме от външните наблюдатели?
–           На този въпрос не може да се отговори с няколко изречения, а и не можете да очаквате от един съдия да е компетентен за всичко, което питате. Справянето с организираната престъпност и корупцията е въпрос на цялостна, дългосрочна държавна политика. Много ще е самонадеяно от моя страна, да набелязвам аз конкретни мерки. Но впечатлението ми е, че борим корупцията основно на хартия – стратегии, мерки, планове за действие. За мен лично най-големият проблем е липсата на почтеност – не стар, не нов морал, а обикновена вехтозаветна почтеност. И колкото и банално да звучи, тук е много важен личният пример – поведението на хората, които са на ръководни позиции. Защото и най-блестящата писана стратегия се обезсмисля, и най-добрият закон е безполезен,  ако тези, които ги прилагат, са лицемерни и безнравствени. 
–           Съществуват ли опити от страна на управляващите да кадруват в съдебната система? Случи ли се това при избора на новия главен прокурор? Какви са Вашите наблюдения, действително ли ВСС действа като независим орган или е подвластен на политически домогвания?
–           Управляващите винаги са се опитвали да кадруват в съдебната система – без изключение на политическите цветове. И затова освирепявам винаги, когато някой политик лицемерно започва да го усуква “Тя съдебната власт е независима, ние не се месим, те сами си избраха този или онзи”. Месят се, и то как се месят – но не открито и ясно, а подмолно и безпринципно. Затова винаги съм призовавала – нека политиците си кажат кой зад кого застава, за да могат хората после да им търсят отговорност. Много по-важно е обаче, членовете на ВСС да са хора почтени, с позиция и характер и да не могат да бъдат манипулирани. 
При избора на настоящия главен прокурор поне имаше ясна политическа позиция. Но понеже познавам голямата част от членовете на с ВСС, със сигурност твърдя, че впечатляващото мнозинство, с което беше избран Борис Велчев, не се дължи само на политическия консенсус. Просто голяма част от  колегите гласуваха за доказания професионалист, без да се съобразяват с политическото статукво – дори въпреки него.
–           Каква е ситуацията в съдебната система, уталожиха ли се страстите след избора на Борис Велчев?
–          Те тези страсти, за които говорите, бушуваха най-вече по върховете – но пък бяха видими за всички и създаваха впечатление, че цялата система се тресе. Всъщност по места хората си вършеха работата както обикновено. Разбира се, всички брахме срама от скандалите между началниците, защото е нормално обществото да мисли “След като топ-магистратите са им такива, какво остава за тия по-надолу”. Ако ме питате, дали след като изтече мандатът на Никола Филчев, нещата в прокуратурата и оттам в съдебната система са се нормализирали, мисля че е още рано да се очакват коренни промени. Но първите лястовички вече се виждат. Дано не си останем само с лястовичките, а да дочакаме и истинска пролет.
–           Какво трябва да се случи, за да се повиши общественото доверие към съда?
–           Много неща трябва да се случат: като се почне от назначаването на съдии само чрез конкурс /а не защото са роднини на някой член на ВСС/; като се осигурят нормални условия за работа /защото какво доверие можеш да имаш в съд, в който съдиите държат гражданите и адвокатите в коридора, докато им се освободи зала/; като се осигурят възможности за непрекъснато обучение и на опитните съдии – с оглед на непрекъснатите промени в законодателството; като се утвърдят обективни критерии за оценка на работата на съдиите и се повиши взискателността на базата именно на тези критерии. Разбира се, не бива да се забравя и необходимостта от разясняване на работата на съда – на един разбираем език да се обяснява на хората какви са техните права, към кого могат да се обърнат когато имат проблем, какво могат да очакват от съда и какви са нормалните срокове за разглеждането на делото им. И съдиите, и служителите трябва да проявяват към гражданите и уважение, и търпение – особено когато са видимо неосведомени и безпомощни. 
–           Какви книги четете?
–           Какви книги чета. Чета всичко – от исторически книги до детски приказки. Не чета криминалета и сълзливи любовни романи. За съжаление, чета истински  – от сутрин до вечер, само през лятната отпуска или когато съм на дълъг път. През другото време не си го позволявам. Последната книга, която четох беше „Весела книга за българския народ” на Георги Данаилов. Много обичам такива книги – хем мъдри, хем весели и най-вече български.

ПОСЛЕДНИТЕ 5:

Бъдещето на Европейския съюз е мрачно

Сидеров, Борисов и Божков играят заедно в политиката

Интервю със Стефан Данаилов : Хората чакат пролетта на дясното пространство да дойде

ПРОФ. ГЕОРГИ МАРКОВ: НУЖЕН НИ Е УМЕН НАЦИОНАЛИЗЪМ

ОГНЯН МИНЧЕВ: ЧЛЕНСТВОТО НИ В ЕС ВЕЧЕ НЕ ЗАВИСИ ОТ НАС

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=131

Posted by Общество. Нет on мар. 23 2006. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry