Много важно е за албанците да създадат приятелски отношения с България

Интервю с г-н Гафур Адили специално за Общество

Гафур Адили е един от символите на албанския патриотизъм през последните четири десетилетия

Уважаеми г-н Адили, Вие сте сред най-известните имена, когато става дума за албанския патриотизъм. Можете ли да ни разкажете повече за Вашата патриотична дейност в миналото?

Г. Адили: През март тази година (2022 г.) се навършиха 44 години, откакто станах член на Албанското патриотично движение, със седалище в Прищина. И, като член на Албанското патриотично движение, през март-април 1981 г. бях активен участник в демонстрациите на Червената пролет в Косово, демонстрации, които развалиха югославското „братство – единство”, като за това аз бях наказан от бившия югославски режим и, тъй като бях окачествен като албански „националист” и „иредентист”, ми се забрани да упражнявам професията на правоспособен юрист, което ме подтикна от октомври 1982 г. до ноември 1984 г. да завърша магистратура по юридическо-икономически науки в университета в Загреб.По това време (ноември 1984 г.) югославската УДБ-а успя да разкрие значителна част от нашата тайна (нелегална) организация, наречена „Партия на борбата на Косово” и аз се принудих от Загреб да отида в Швейцария, където поисках политическо убежище, което получих много бързо и продължих своята патриотична дейност в Швейцария до 2002 г., когато в Тирана (12-13 юли 2002 г.) се проведе Учредителното събрание на ФАНО (Фронт за албанско национално обединение) и мен (задочно) ме избраха за председател на ФАНО, която функция и задача упражнявах два петгодишни мандата (2002-2012) в Тирана. От септември 2017 г. живея и действам в моето родно място – в Кичево, Република Северна Македония.

Отново виждаме политически сблъсъци в Албания. Движи ли се по правилен начин Албания по своя европейски път?

Г. Адили: За наш лош късмет, повече от три десетилетия политическите партии в Република Албания държат разделен албанския народ, а като последица от това междуалбанско разделение няколко пъти изгориха и разрушиха Албания (в годините 1991-1992), а през 1997 г. разрушиха албанската държава. Всичко това се случи, защото след 1990 г. в Тирана с кръстосани крака седи Сърбия. В член 8 (точка 1) на Конституцията на Република Албания черно на бяло пише: „Република Албания се задължава да защитава националните права на албанците извън нейната територия”. Но, официална Тирана никога не издигна гласа си срещу несправедливостите, които се правят на албанците в Република Северна Македония!!! Едно такова нещо го направи миналата година (2021) официална София, за което аз ѝ благодарих публично.

Отношенията Албания – Гърция имат много измерения и къде ги виждате най-големите проблеми?

Г. Адили: Най-големият проблем е бил и остава „Законът за войната”, обявен едностранно и несправедливо от Гърция и който, до ден днешен (XXI век) Гърция го държи в сила.Казвал съм няколко пъти, че, така както Република Северна Македония, и Гърция е най-мултиетническата държава, държава, която, макари член на НАТО и на ЕС, не признава етническите и религиозните малцинства на своя територия. Само в околностите на Атина до ден днешен живеят над 4 милиона арванити, на които им се отрича правото на майчин език, на албански език. Докато, от друга страна, гръцкото малцинство в Албания, не само се радва на своите национални права, но е и привилегировано. Горещ въпрос, освен тези, които подчертах по-горе, е и въпросът за чамите, на които им се забранява връщането на техните огнища в Чамърия, както и въпросът за морето между Албания и Гърция.  

Преговорите между Косово и Сърбия буксуват и не носят резултати. Каква според Вас трябва да бъде стратегията на Прищина спрямо сръбската заплаха?

Г. Адили: Косово понастоящем е новата Палестина, но на Балканите, заради много причини, а тези са най-важните:

Защото, както Палестина се нарича независима държава, така и Косово се нарича независима държава;

Защото, така както от десетилетия се провеждат преговори (с международно посредничество) между Палестина и Израел, и между Косово и Сърбия ще се провеждат безкрайни преговори, но както Израел не е признал и не признава Палестина като независима и суверенна държава, така и Сърбия не е признала и не признава Косово като независима и суверенна държава;

Защото, така както в Палестина, чиято политическа класа е много сервилна и много корумпирана, започвайки от покойния Ясер Арафат и всички негови следовници, и политическата класа на Косово, започвайки от починалия Ибрахим Ругова и всички него актуални последователи, е много сервилна и много корумпирана. Затова, всички албански патриотични сили не трябва да толерираме, че Косово да остане новата Палестина на Балканите, но те трябва да се обединят спешно и да спечелят изборите в Косово, затова спешно се изисква обединението на всички албански патриотични сили в героично Косово.

Как оценявате проекта „Отворени Балкани” – полезна инициатива ли е за албанците?

Г. Адили: Проектът „Отворени Балкани е един антиалбански, както и антиевропейски проект. Това е антиалбански проект, защото претендира да съживи бившата югославска кланица, но без Словения и Хърватия и с Албания, една отдавнашна мечта (от 1946 г.), за да направи Албания седмата република на Югославия. Но, преди всичко, е антиалбански проект, защото е последното усилие на Сърбия да се върне Косово от предвоенния период (1998-1999), защото,ако Косово сгреши и стане част от проекта „Отворени Балкани”, окончателно ще загуби това, което спечели от своята борба. Защо? Защото, Сърбия (в Преамбюла на своята Конституция) нарича Косово интегрална част на Сърбия. И, в конкретния случай, и „де юре” (юридически) Косово ще бъде част от Сърбия и пролятата за свободата на Косово кръв, не само по време на войната 1998-1999 г., но и повече от един век, ще бъде напразна.

Каква е ролята на албанските партии в Република Северна Македония за борбата със сръбското влияние в тази държава?

Г. Адили: Всички политически партии (уж албански) са патерица на славяно-македонските политически партии и, не само че не правят нищо срещу сръбското влияние в Република Северна Македония, но бидейки патерица на СДСМ и на „ВМРО”-ДПМНЕ, на които главата е в Белград, ѝ служат на Сърбия. Вярвам, че българското обществено мнение знае какъв беше референдумът от 1991 г. за независимостта на Бившата югославска република Македония (FYROM), който, за коректност го припомням, приблизително звучеше така: „Обявяваме независимостта на Република Македония, но, ако независимостта не функционира, Република Македония ще се присъедини към една от бившите републиките на бивша Югославия”. И тази бивша република на бивша Югославия е Сърбия, която, също като Русия, която наследи (и на международната арена) всички атрибути на бившия СССР, наследи всички атрибути на бившата СФРЮ. Също така, смятам, че българското публично мнение знае, че през 70-те години в бившата Социалистическа република Македония се разкри тайната (нелегалната) организация ВМРО и след 90-те години това ВМРО стана политическа партия. Преди 2001 г. ВМРО-ДПМНЕ, ръководено от Люпчо Георгиевски управляваше в БЮРМ (FYROM) и успя да намали сръбското влияние в БЮРМ (FYROM), но това уплаши сърбите и техните инструменти в БЮРМ (FYROM), по-конкретно СДСМ, начело с сърбофила Бранко Цървенковски. Няколко пъти (от 2002 г.) съм казвал публично, че на 20 ноември 2000 г. в Поградец се срещнаха сърбофилът Бранко Цървенковски и Али Ахмети и подготвиха войната от 2001 г., което не го опровергаха нито Али Ахмети, нито Бранко Цървенковски. След войната от 2001 г. свалиха Люпчо Георгиевски не само от правителството, но и от партията ВМРО-ДПМНЕ и вместо него катапултираха сърбофила Никола Груевски и до ден днешен и главата на ВМРО-ДПМНЕ е в Белград. Следователно, в няколко точки, това е горчивата реалност, не само в Скопие, но и в Тирана, и в Подгорица.

Как го виждате българско-албанското сътрудничество и в кои области трябва да се реализира?

Г. Адили: През цялото време, когато съм живял и действал в Тирана (2002-2017), на срещите с много депутати патриоти от парламента на Република Албания, съм искал официална Тирана да се фокусира върху двустранните отношения във всичко политическо-икономически сфери с официална София. Но, както подчертах и по-горе, заради това, че в Тирана седи с кръстосани крака Сърбия, едно такова нещо продължава да бъде невъзможно. Какво ѝ трябва на официална Тирана „Отворени Балкани” със Сърбия, когато Сърбия не е член на ЕС?! Защо официална Тирана не е за „Отворени Балкани” с България, член на ЕС?! Желая всички албански прогресивни сили, начело с министър-председателя на Република Косово, г-н Албин Курти, да разберат заплахата от сръбското влияние в триъгълника: Тирана – Скопие – Прищина и да създадат приятелски отношения с България.

Как може да се обединят албанците в новия век – в една държава или в ЕС? И, имате ли някакъв нов патриотичен проект за обединяването на албанските земи?

Г. Адили: Аз съм бил и оставам привърженик на националното обединение на албанците и на техните албански земи в една национална държава с името Албания. Защо? Защото Албания е един случаи „sui generis”, тъй като от всички страни граничи със своя народ и земи; защото, така както всички минали империи: Римската империя, Византийската империя, Османската империя, империята СССР и империята СФРЮ, и ЕС може да се разпадне след няколко години или даже векове и, когато се случи разпадането на ЕС, от ЕС ще излезеш така, както си влязъл в ЕС.И, в конкретния случай, от ЕС албанците ще излязат както са влезли в ЕС, разпокъсани. Докато, що се отнася до въпроса относно някой проект за обединението на албанците, работя за организирането на едно Общонационално събрание от типа на Призренската лига (1878 г.), което искам да проведа в Скопие и искам да го нарека: Лигата от Скопие.

****** Благодаря Ви за Вашето разбиране! С най-високо уважение и почитания към Вас и всички български читатели! Кичево (Република Северна Македония), 14. 07. 2022

Благодарим Ви много от името на нашите читатели!

Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)

Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук;  Туитър и Телеграм

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=16992