МИЛОРАД ДОДИК: В ПОЛИТИЧЕСКИ СМИСЪЛ САРАЕВО Е ПРОКЛЕТО МЯСТО – БОСНА СЕ ПОДДЪРЖА ИЗКУСТВЕНО ОТ ИСЛЯМСКИЯ ФАКТОР

Milorad DodikТРЯБВА ДА СЕ РАЗДЕЛИМ ПО МИРЕН НАЧИН, КАЗВА ОЩЕ ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА СРЪБСКА

Милорад Додик е роден на 12 март 1959 г. в Баня Лука. Президент на Република Сръбска. Председател на Съюза на независимите социалдемократи. Три пъти е бии министър-председател на Република Сръбска. Завършил е Факултета за политически науки в Белград. Един от редките случаи на политолог президент и министър-председател.

Преди няколко години казахте, че когато отивате в Сараево ви питат: „Какво ново в Техеран?“. Дали Сараево продължава да е Техеран и усещате ли се спокоен там?
Не ми много приятно да ходя в Сараево. Винаги някой нещо ми подмята, псува ме, но това е част от работата, която върша. В политически смисъл Сараево е проклето място, където чужди треторазрядни чиновници тренират утре да се появят в някой кризисен район. Колкото до сравнението с Техеран, младите така мислят. Не може да очаквате съчувствие от деца, които са израснали по време на война. Те са социализирани в някакво друго време, а скоро ще решават, и затова Босна е една абсолютно илюзорна приказка. Ако някой започне рационално да размишлява дали Босна има бъдеще или няма, сигурно би си казал: „Хора, това трябва да се раздели по мирен начин“.

Кои са ирационалните причини, които поддържат Босна като държава?
Силата на международния фактор. Това е в интерес на ислямския свят, за което малко се говори. Америка няма да си прави проблеми с Турция и със своите традиционни съюзници заради Босна. Какво й пречи да жертва сръбските интереси?
Това ли е причината в началото на премиерския си мандат да отидете във Вашингтон, а сега като президент в Москва?
Нямам проблем да ходя във Вашингтон, ходя и там, ходя и в Москва, и винаги водя коректни разговори. Когато се срещнах с президента Путин, не ми беше поставен нито един ултиматум, нито съм бил притискан за нещо. Когато ходя във Вашингтон, още при първия контакт с официални лица или дори протоколни срещи: трябва да се свърши това, трябва да се направи онова. Оставете ни да правим това, което ние мислим, че трябва да направим.

Следователно, имате проблем с Америка?
Не, нямам проблем с Америка. Ние не сме глобален играч. Имам проблем, когато техните хора по арогантен начин се опитват да разрушават системата, която се нарича дейтънска, да поддържат проекти, които върховният представител прокарва без да има право на това. Проблем е, когато Америка помага да се създаде прокуратура и съд, въпреки че това го няма в Дейтънското споразумение, когато ходя в Конституционния съд, където от 9 члена 5 са бошняци, и за всяко решение казват, че е конституционно. Американците казват – ОК. Как е ОК? Разбира се, те са големи, но това не значи, че и аз като малък трябва да си мълча.

Ако Босна е нестабилна като държава, дали Република Сръбска е?
Единствено Република Сръбска е стабилна, има свои институции, свой бюджет, понасяме само финансови загуби от Босна, а те ни взимат огромна част от парите, за да финансират 22 000 чиновника в Сараево, които нищо не вършат. Определено, единствено Република Сръбска е стабилна, а Босна не е. Ако ги няма чужденците и тези сили, които присъстват политически и военно, Босна би се разпаднала, а аз мисля, че трябва да се разделим по мирен начин. Не вярвам в Босна нито като човек, нито като политик, а не искат да се занимавам с нещо в което не вярвам.

Как може да стане това разделение?
Това е комплексен въпрос, който може да се разреши от договор между трите народа до референдум.

А може ли да стане по мирен начин?
Къде пише, че не може?

Да кажем, опита на източна Украйна?
Украйна е друга история, тя беше нерешен проблем и по-рано. Проблемът в отношенията между сърби, мюсюлмани и хървати го решавахме по най-тежкия възможен начин – с война. Днес много неща са определени. Република Сръбска има международен субективитет, което беше заявено и от Венецианската комисия. Смятаме, че Босна може да се подели по мирен път, само да се уважат принципите на другите. Ако неформална група провъзгласи независимост, какъвто е бил случаят с Косово, и това да се признае от значими страни на света, които виждат в това правна логика, защо да не може да се признае една Република Сръбска, която има всичко, което се изисква за една държава.

Значи независимост?
Преди десет години не можеше да се каже дума за независимост. Само да се слуша. Днес имате Шотландия, която на есен отива на референдум за независимост. Не е важно дали ще успее или не, същественото е, че има процедура. Имате Каталония, Венето, Крим… Тук е и Косово, ако искате. Светът е пълен с примери, които стават практика или правило. Защо Република Сръбска трябва да се крие? Не съм за независимостта на Косово, защото я обяви неформална група хора, нямаше нито референдум, нито нищо. Насилието на международната общност доведе Косово до независимост, пред което не бива да си затваряме очите.

Интервю на Соня Лакич (в. Курир)

Общество.нет (цитирането и активните линкове са задължителни – не превеждаме за плагиати)

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=9649

Posted by on юни 11 2014. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

  AUD =   лв
  CHF =   лв
  EUR =   лв
  GBP =   лв
  RUB =   лв
  USD =   лв

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.