В ЕНЕРГИЙНИЯ СЕКТОР ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВА СИЛНА ЗАВИСИМОСТ НА БЪЛГАРИЯ ОТ РУСИЯ

ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЕКСПЕРТИ ЩЕ СЕ ОТКРИЯТ ОТЛИЧНИ ПЕРСПЕКТИВИ В ГЕРМАНИЯ

Негово превъзходителство Матиас Хьопфнер е посланик на Германия в България от септември 2009 г. Той е роден в Потсдам и е юрист по образование. Работил е като научен сътрудник в Института за международно и сравнително публично право "Макс Планк" в Хайделберг. Бил е на различни позиции в министерството на външните работи. Дипломатическа кариера в чужбина започва в отдела за медии и правни и консулски въпроси в Джакарта, Индонезия. От 1995 до 1997 г. е заместник-посланик в Триполи, а от 2006 до 2009 г. е посланик на Германия в Отава. С посланик Хьопфнер разговаряме след журналистически семинар на тема „Възобновяеми енергийни източници”, провел се в София.

Г-н посланик, казвате, че гражданското общество у нас не е достатъчно силно да налага своето мнение. Как може да се промени това?
Да, така е. Продължавам да съм на мнение, че българското гражданско общество е все още сравнително слабо изразено. Трябва обаче да подчертая, че българското население е на път да изгради по-активно гражданско общество. Особено след присъединяването към ЕС се забелязва положителна тенденция. Въз основа на историята на страната, която в продължение на поколения е свързана с репресии,  днес все още е трудно да се развие силно и самостоятелно действащо гражданско общество. За това е нужно време. Трябва да продължи развитието на съзнанието на хората, че със самоинициатива и воля за промяна много неща в страната могат да се променят към по-добро. Може да се каже, че се забелязват все повече положителни и динамични тенденции относно обществените ангажименти. Така например активното участие на много млади българи в екологични или социални проекти е стъпка в правилната посока. Има импулси към вярната посока, но на младите хора трябва да се дадат повече стимули и перспектива от страна на конституционните институции, за да не отиват в чужбина. Това е важна задача за законодателната, изпълнителната и съдебната власт, които само със съвместни усилия могат да постигнат подобрение на основните условия за разгръщане на активно участващо гражданско общество. А към тях спада намаляването на корупционните явления, необоснованите привилегии и конфликтcт на интереси. Също така е задължително последователно и единно прилагане на правните норми. В противен случай принципът на общото благо и на солидарността почти няма шанс срещу своенравието и личното облагодетелстване.

Какво мислите за правосъдната система у нас, търпи ли тя промени в положителна посока през последните години?
В последните години бе свършена много работа в областта на вътрешния ред и правосъдието. Но по мое впечатление те продължават да са проблемни, тъй като прилагането на правните норми в България изглежда не става по единни критерии. Докато обикновеният гражданин в едно имуществено дело с относително малки щети трябва да очаква тежка присъда, то влиятелните и с връзки хора, например в областта на икономическата престъпност, често въпреки причинените големи щети на държавата и обществото, се отървават с условни присъди. Пред закона всички трябва да са равни, в това се състои принципът на демокрацията. Това обаче не е само проблем на съдебната система, където със сигурност голямата част от съдиите работят усърдно и цялостно, а е проблем на цялата правораздавателна система, следователно от полицейското разследване през националното следствие и прокуратурата до съдилищата. Не е тайна, че понякога и чуждестранните инвеститори имат лош опит, когато искат да се защитят срещу нарушаване на законите. Това не е добре за инвестиционния климат в страната.
Много положително е, че сегашното правителство в сътрудничество с европейските партньори наистина направи много, за да се придвижат тези неща напред. Сега решаващо е тези усилия да се обединят и задълбочат и преди всичко обаче да залегнат ефективно в правната практика. Тези усилия на правителството ще бъдат само тогава увенчани с траен и устойчив успех, когато се развие гражданско-обществен фундамент, който да го подкрепя.

Енергийните лобита правят ли ни зависими от Русия?
Смятам, че в енергийния сектор съществува все още силна зависимост на България от Русия. Намаляването на тази зависимост би облекчило ситуацията, ако България успее да разкрие собствени енергийни източници. Ето защо бих искал да подчертая положително наистина съществуващите усилия за разширяване на областта на възобновяемите енергии като соларна и ветрена енергия. Ефективното използване на наличните възобновяеми енергии, също и с помощта на чуждестранни инвеститори, е важна стъпка към по-голяма независимост. Друга централна област е също така и подобряването на енергийната ефективност, за да може потреблението на енергия, напр. чрез по-добра изолация на сградите, да се запази в разумни граници.

В тази икономическа и финансова криза има ли все още възможности за бъдещи немски инвестиции в България?
Със сигурност инвестициите на германски предприятия в България са малко в застой поради икономическата и финансовата криза. Въпреки това съм на мнение, че и в бъдеще ще има потенциал за германски инвестиции. Бих искал обаче да обърна внимание на това, че България трябва да осигури необходимите рамкови условия. Инвестиционният климат може например да се подобри с развитие на инфраструктурата, но също и с реформи, които да осигурят повече правна сигурност и административна ефективност на чуждестранните инвеститори.
За мен обаче е много важно да обърна внимание на друг, много важен инвестиционен параметър. Той касае наличието на достатъчен потенциал от специалисти. Особено при практическото обучение виждам голяма нужда от подобрение. Ако тези рамкови условия са налице и в бъдеще няма да липсват германски инвеститори. Все пак германските предприятия тук имат предимството, че много работници и специалисти имат отлични познания по немски език благодарение на езиковите гимназии и преди всичко на немските училища. Като положителен момент бих искал да отбележа и приветствания от Германия курс на финансови икономии на България с много ниска степен на задлъжнялост и добра фискална дисциплина. Солидният макроикономически курс рано или късно може да се превърне в предимство за привличане на чуждестранни инвестиции. Аз изпитвам голям респект, че българските граждани продължават да поддържат този курс и са готови да затегнат днес колана в името на утрешните инвестиции.

Какви ще бъдат възможностите за българи след отварянето на германския трудов пазар след 2013 г.?
Най-напред бих искал да уточня, с цел избягване на недоразумението, че преходните разпоредби за ограничаване на свободното движение на работната ръка, както и ограниченията на свободата на услугите в защитените икономически зони са в сила до 31.12.2013 г., следователно едва от 01.01.2014 г. ще настъпи пълно отваряне на германския пазар на труда. Какви конкретни възможности ще се създадат за българите тогава, засега още не може точно да се предвиди, тъй като нуждите на пазара на труда зависят от съответната икономическа ситуация и непрекъснато се променят. Мисля обаче, че отсега може да се предвиди, че поради съществуващата нужда от специалисти в Германия, особено за българските експерти, ще се открият отлични перспективи. Това обаче ще е проблематично за българското общество, тъй като напускането на страната ви от млади, квалифицирани специалисти – както вече казах – води до проблеми за по-нататъшното развитие на страната в икономическо и социологическо отношение.

Въпросите зададе Мария ИВАНОВА

 

Posted by Общество. Нет on дек. 4 2011. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry