МАРИЯ ГАБРИЕЛ: БЪЛГАРИЯ Е ПОСТАВЕНА В РИСКОВА СИТУАЦИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА И ЕНЕРГИЙНАТА СИ СИГУРНОСТ

България подкрепя суверенитета, единството и териториалната цялост на Украйна и отхвърля проведеният на 16 март референдум в Крим.

Сърбия трябва все още да се бори с организираната престъпност и корупцията, да въведе множество реформи  и най-вече да не загубва прогреса в преговорите с Косово.

Мария Габриел е родена на 20 май 1979 г. в град Гоце Делчев. Завършва езикова гимназия „Д-р Петър Берон“ с френски език в Кюстендил (1992-1997). Получава степен бакалавър в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Пловдив (1997-2001). Обучава се в Института по политически науки Бордо, Франция (2001-2002) и има магистратура по „Сравнителна политика, Международни отношения“. Завършва Докторска академия по политически науки, Бордо, Франция (2002-2003). Депутат от групата на ГЕРБ в ЕНП-ЕД. В Европейския парламент от 2009 г.

Автор: Валентина Николаева

Дунавският район – значението му за България?

Дунавският район може да донесе много ползи за България, при това най-вече в сътрудничество с другите страни, през които Дунав минава. Река Дунав има стратегическо значение, както за България, така и за цяла Европа, тя е жизненоважна транспортна връзка с международно измерение. Това превръща района едновременно във възможност и предизвикателство.

Европейският съюз предвижда финансиране по няколко фонда за отговор на определени цели за развитие на региона, не само за България, а за всички европейски страни, през които Дунав минава. За оптималното използване на потенциала на река Дунав, ЕС прие и Дунавската стратегия през 2011. Тя предлага общ подход, в сътрудничество между страните по поречието.Тя идентифицира предизвикателствата и възможностите, определяйки 11 приоритетни области и предлага план за действие за постигане на конкретни резултати. Дунавската стратегия е възможност с мащабни размери за развитие на региона.

Най-важните сред тях са развитието на съществуващите транспортни и търговски връзки, на туризма в региона, устойчиво ползване на културното и природно богатство на региона, опазване на природните дадености. Дунавската стратегия е важна, защото спомага за ефективното усвояване на европейското финансиране за региона. За следващия програмен период 2014-2020 за изпълнението на поставените цели в изброените приоритетни области Европейската комисия подчертава необходимостта за подобряване на координацията между страните членки, да се засили и работата с регионални организации, да се подобри организационната структура, както и да се провеждат информационни кампании и да се работи за популяризиране на стратегията и възможностите, които тя предоставя.

Дунавската стратегия е приоритет и за България и усилената работа по изпълнението й и довела до реализирането на няколко успешни проекта, както и до получаването на положителна оценка от Европейската комисия.

На този етап трябва да подчертаем завършването на втория мост над Дунав при Видин – Калафат, получил също името „Нова Европа“. Строежът беше завършен през октомври 2012, а откриването му се състоя на 14 юни 2013. Мостът получи инвестиции от ЕС в размер на 106 милиона евро и ЕК следеше стриктно изграждането на моста, за да гарантира приключването му в срок.

Освен Дунав мост 2, през април 2011 бе подписан договор между България и Сърбия за изграждането на интерконекторна газова връзка между двете страни, след което проектът бе стартиран. От декември 2011 проектът е част от оперативна програма Конкурентоспособност на ЕС, която наблюдава изпълнението му. Предвижда се газопроводът да бъде пуснат в експлоатация в края на 2015 г.

Споразумението между България и Румъния за обмен на данни за предотвратяване на наводненията е друго важно постижение. То е подписано в рамките на оперативната програма на ЕК за трансгранично сътрудничество между Румъния и България от 2007.

Това са важни стъпки напред, но е необходимо да не отслабваме усилията и заедно с местния бизнес и гражданите да идентифицираме успешни практики и проекти, които да получат финансиране и през следващия програмен период. Най-важното условие е проектите да отговарят на реалните нужди на хората и регионите. Не трябва да забравяме, че освен практическите ползи, Стратегията е и инструмент за подобряване на връзката между страните членки и по този начин допринася и за създаването на европейска идентичност.

Сърбия по пътя към ЕС – безусловна ли е българската подкрепа?

Сърбия е част от Европа и в този смисъл, аспирациите за членство в ЕС са разбираеми. Считам, че отварянето на преговорите със Сърбия през януари 2014 беше правилна стъпка, която изпраща силен сигнал и дава стимул на сръбската държава да продължи да полага усилия за покриване на необходимите критерии, както и да продължи да поддържа политическия диалог с Косово. Въпреки това присъединяването към ЕС е предизвикателство и за Сърбия и за ЕС. Сърбия трябва все още да се бори с организираната престъпност и корупцията, да въведе множество реформи  и най-вече да не загубва прогреса в преговорите с Косово. Беше постигнат сериозен напредък с подписването на споразумението между двете страни с посредничеството на Катрин Аштън миналата година. Изпълнението на уговорените точки обаче, среща някои затруднения, които могат да бъдат превъзмогнати в сътрудничество между двете страни.

Трябва да се вземе предвид и вътрешнополитическата ситуация на Сърбия. Поглеждайки назад, Прогресивната партия, която спечели изборите на 16 март в Сърбия, има про-руска ориентация и далеч не поставяше европейското бъдеще на Сърбия на преден план, но сега лидерът Вучич ясно посочи, че европейският път ще е приоритет за новото правителство. Затова, нека видим каква посока ще поеме новото правителство на Сърбия.

По отношение на българската позиция по този въпрос, след началото на преговорите българското правителство нееднократно изразява подкрепата си за приемането на Сърбия и предлага техническа и експертна помощ при преговорите. Аз бих добавила, че формалното доближаване на Сърбия към членството в ЕС е голяма и важна крачка, но тя все още има да извърви дълъг път и да покрие определени изисквания, защото ЕС става все по-взискателен по отношение на разширяването. България има интерес повече балкански държави да бъдат част от ЕС, което ще задълбочи и улесни партньорството ни с нашите съседи. В перспектива асоциирането на Сърбия ще допринесе за изграждането на по-добри взаимоотношения между самите балкански държави и нови перспективи за задълбочаване на партньорството.

Кога субсидиите за българските фермери ще бъдат изравнение със западноевропейските?

 Зад идеята за изравняване на субсидиите и премахване на несправедливия исторически подход при разпределението на субсидиите застанахме с колеги още през 2010 г. когато инициирах писмена декларация по тази тема. Още тогава записахме в декларацията, че системата за директни плащания трябва да гарантира справедливо третиране на всички земеделски стопани в ЕС, да осигури справедливо разпределение на средствата, отчитайки специфичните нужди и състоянието на селското стопанство в отделните региони в държавите-членки, да не изкривява пазарните условия и възможно най-бързо да доведе до хармонизацията на помощите, които земеделците получават в новите и старите държави-членки.

Поради еволюцията на ОСП и използването на „исторически референтни стойности“ равнището на подпомагане може силно да се различава в различните стопанства, региони и държави. Една от основните цели на реформата на ОСП от 2013 г. е да се намалят тези разлики през периода 2014-2020 г. и така политиката да стане по-справедлива.

В държавите, членуващи в ЕС отпреди 2004 г., сегашното положение се обяснява с факта, че отначало помощите са зависели от помощите, получавани от стопанството през референтния период 2000-2002 г., от площта и от избрания от държавата модел на подпомагане. Така един стопанин може да получава помощ от 50 евро на хектар, а съседът му – 1000 евро на хектар за парцели с абсолютно идентични агрономически характеристики.

За страните, присъединили се към ЕС след 2004 г., преките плащания се основават на фиксирана сума на хектар, еднаква за всички стопани от тези страни.

Необходимо е да изясним, че изравняването между старите и новите членки ще стане постепенно. Плащанията за селскостопански производители в държавите членки, базирани на исторически референтни данни ще бъдат прекратени. Това ще доведе до по-голяма справедливост в размера на субсидиите и до тяхното хармонизиране.

Националните пакети за преки плащания постепенно ще бъдат адаптирани към намаляване на големите различия между новите и старите страни-членки. Това означава, че пакетът на страните, в които към момента средният размер на плащанията в евро на хектар е под 90 % от средната стойност за ЕС, постепенно ще бъде увеличен с 1/3 от разликата между настоящата ставка и 90 % от средното за ЕС. До 2019 г. всяка държава членка ще достигне определено минимално равнище. Също така ще бъде коригиран и размерът на средствата за останалите държави членки, които получават плащания над средния размер.

По този начин, страните, които увеличават директните си плащания са България, Естония, Испания, Хърватия, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Финландия, Швеция и Обединеното Кралство. При всички останали се наблюдава намаляване на плащанията. За България например през 2015 националният таван ще бъде 721 251 000 евро, а през 2019 и 2020 ще бъде 796 292 000 евро. Само за сравнение можем да посочим, че в началото на миналия програмен период 2007 г. националният таван по СЕПП за България беше 202 097 000 евро, а през 2013 – 580 087 000 евро.

Кога точно ще се изравнят плащания зависи и от подхода, който ще бъде приложен след 2020 г. При всички положения премахването на историческия подход е сериозна крачка към по-голямата справедливост за земеделските производители в Европа.

Вашата лична позиция за присъединяването на Крим към Русия и какво трябва да бъде направено от европейските институции и ООН по казуса. 

При заемането на позиция ЕС и ООН са в трудно положение, защото трябва да се позиционират и спрямо Русия, и спрямо Украйна. По отношение на позицията на Европейския съюз върху украинската криза: тя беше ясна още от самото начало на кризата, и не се е променила от ноември 2013 година, когато се състоя срещата на ЕС и Източното партньорство. Украйна беше и продължава да бъде приоритетен партньор в рамките на европейската политика за съседство и Източното партньорство, като вече подписахме политическите мерки от Споразумението за асоцииране в петък, 21 март. Освен това ЕС изрази готовност да отвори преговорите и за другите глави по споразумението, но само след провеждането на президентски избори в Украйна според международните демократични норми. ЕС прие допълнителна мярка, чрез която да се окаже подкрепа на Украйна: временно премахване на митата — т.нар. автономни търговски мерки — върху износа на Украйна за Европейския съюз. По отношение на финансовата помощ е изключително важно да се разполага със споразумение с МВФ. Държавите членки на ЕС изразяват съгласие да координират позициите си в рамките на МВФ по отношение на условията за отпускане на помощ на Украйна.

Относно ролята на ООН, мисля, че преди всичко трябва да се предостави достъп и условия за диалог с Русия, която разбира се, играе ключова роля в разрешаването на тази криза. ООН също трябва да останат мобилизирани по случая на Украйна и и да не оставят европейците сами да решат въпроса.

На 27 март Общото събрание на ООН гласува резолюция, че референдумът в Украйна е нелегитимен, че анексирането на Крим не е валидно и че незабавно трябва да бъдат взети мерки за мирно разрешаване на проблема. Освен резолюцията, на 24 март срещата на върха Г7 се състоя без участието на Русия и предвиди, докато държавата не вземе мерки, да не я включва и за в бъдеще в тези срещи. Чрез Декларацията от Хага от 24 март икономическите сили от Г7 ясно изразяват подкрепата си за Украйна и предупреждават Русия, че ако не спазва международните си задължения, ще има сериозни последствия. Освен това, Г7 определя референдума в Крим за нелегален и счита, че намесата на Русия там е в противоречие с международното право. Седемте страни изразяват готовност да наложат и по-строги санкции, ако Русия не вземе мерки. Това са свидетелства, че международната общност дава ясен сигнал, че Русия рискува да попадне в изолация и че международната общност има единодушна позиция.

Европейският съюз от своя страна, предложи много разумен подход в отговор на украинската криза. Приоритетът на ЕС беше и трябва да продължи да бъде разрешаване на конфликта по дипломатичен път, окуражавайки диалога и преговорите между Русия и Украйна.

Българското правителство със Становище от 24 март зае умерена и балансирана позиция по отношение на Украйна, заявявайки, че подкрепя ЕС и НАТО, но в същото време държи на националните си интереси. Със становището България подкрепя суверенитета, единството и териториалната цялост на Украйна и отхвърля проведеният на 16 март референдум в Крим. България подкрепя и действията на ЕС, а именно подписването на политическата част на Споразумението между ЕС и Украйна, както и подписването на икономическата му част след провеждането на свободни и демократични избори за президент.

Вярно е, че България е поставена в рискова ситуация по отношение на икономическата и енергийната си сигурност. Затова правителството, посочва като приоритети диверсификацията на доставките на газ, ускоряване изграждането на интерконекторните връзки със съседните страни и разработването на газовите находища в Черноморския шелф.  Не само България, но и други европейски страни са в положение на несигурност вследствие на кризата в руско-украинските отношение и  поради тази причина ЕС трябва внимателно да осмисли следващата си стъпка.

Общество.нет (цитирането и активните линкове са задължителни)

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=9209

Posted by Общество. Нет on апр. 1 2014. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry