МАРИНКО ЧУЛИЧ: ЦЕНТРАЛИЗМЪТ НА НЯКОГАШЕН БЕЛГРАД Е „МАЛКО БЕБЕ“ В СРАВНЕНИЕ С ЦЕНТРАЛИЗМА НА БРЮКСЕЛ

Marinko CulicМаринко Чулич е роден през 1951 г. в Шибеник. Известен хърватски журналист и колумнист. Дълги години работи в радио Франс Интернасионал, вестниците Вечерни лист и Данас. Автор на книгата „Туджман: анатомия на непросветения абсолютизъм“ (1999). Днес работи в Новости.

Какво е положението на Хърватска в ЕС?

Хърватия е малка страна, което само по себе си не е лошо, в ЕС има и по-малки и им е добре там. Европейският съюз е строго йерархична политическа организация, за което красноречиво говори фактът, че неговото правителство – Европейската комисия, практически се реди от най-силните страни в ЕС, а не се избира. Във всеки случай, централизмът на някогашната столицата на Югославия – Белград е „малко бебе“ в сравнение с централизма на Брюксел.

Имате ли усещането, че след влизането на Хърватия в ЕС, Брюксел започна да гледа на Сърбия като на лидер в региона? Как се отнася това до техния министър-председател Александър Вучич?

Тази история с лидерите в региона е детинщина и ми напомня за подмамването на индианците с безполезни стъклени перли. Нашите „индианци“ страшно обичат отвън да ги смятат за важни, за което свидетелства и фактът, че се натискат да ги приеме американският президент, па макар и за пет минути преди да влезе в тоалетната. Един път дават стъклена перла на Хърватия, следващия на Сърбия, а, ако добре си спомням, чак се знае, че това се прави едновременно. Вечерта фаворит в Хърватия, на сутринта Сърбия, което е унизително за страни, които допреди само 20 години бяха нещо и някой на света. А сега, ето, клечат пред клозета и чакат да ги приемат. Ще се види какво ще стане с Вучич, и при него вече дойдоха с перлите и, доколкото виждам, той не ги отказва, но ми изглежда направен от качествен материал и тези игри и игрички на престижа не му влияят напълно. Изгради си голям авторитет в Сърбия и не го използва само, за да си украсява гърба с паунови пера, а по-скоро се държи като човек с мисия, който иска да заведе страната си на Запад, но и да я държи и с Изтока. Малко ми напомня на руските царе, които у дома са управлявали с желязна ръка, но не от голо желание за власт, въпреки че то никога не бива да се пренебрегва, а за да приближат страната си към Европа, като едновременно я запазят като своя. От друг ъгъл ми напомня на Санадер, ясно преди да се преквалифицира в професия крадец, защото и той от позицията на националистически радикал реформира страна из основи заразена с национализъм. Страхувам се само да не продължи като него. Знаем как завърши Санадер, а от този вариант не е застрахован и Вучич, защото еуфоричната популистка политика, която води, винаги се нуждае от попътен вятър в платната, който не съм сигурен, че винаги ще има.

Интервю за списание Дани /със значителни съкращения/

Общество.нет (цитирането и активните линкове са задължителни)

 

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=9773

Posted by on юли 2 2014. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

  AUD =   лв
  CHF =   лв
  EUR =   лв
  GBP =   лв
  RUB =   лв
  USD =   лв

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.