Леонид Решетников: Орбан е сериозен политик, а Ципрас е „играч“

Ако погледнете защо е това неприятелско отношение към сърбите, унижаващо към българите, негативно към гърците или омразно към руснаците, то е защото знаят, че не могат да ни променят

Леонид Решетников е роден на 6 февруари 1947 в Потсдам. Завършил е история в Харков. Пише дисертация в Софийския университет (1971 – 1974). От 1976 до 2009 работи във външното разузнаване. Уволнява се като директор на информационно-аналитичното управление с чин генерал-лейтенант. През 2009 е назначен от президента за директор на Руския институт за стратегически изследвания към руския президент. Член на Научния съвет към министъра на външните работи на Руската федерация. Говори свободно български и сръбски. Ползва и гръцки. Женен, има две дъщери.

Наскоро казахте, че отношенията между Русия и Съединените щати ще са решаващи първите няколко години на Обама, защото в отношенията с Москва „новата американска администрация ще напада, а няма да отстъпва като Обама“. Какво означава това? Защо Обама е отстъпвал?
Обама се оказа един от най-слабите президенти в историята на Америка, но въпросът не за него. Трябва да се отбележи, че Съединените щати от година на година стават все по-слаби. В така ситуация те ще опитат да запазят своите позиции на господар на света по един единствен начин, а това е грубата сила. Нямат друга възможност.

В света се появяват напълно нови явления, а това са големи и силни страни, каквито са Русия, Китай, Индия, Бразилия, Южноафриканската република, Пакистан, Иран… От една страна всички те са наясно с отслабването на Америка, но от друга знаят, че при това отслабване тя се държи като ранен звяр – агресивно и опасно. Затова тези страни се събират, заедно да се защитят от опасността. Това не е като Движението на необвързаните, а нещо съвсем друго.

Мислите ли, че Москва и Вашингтон могат да сближат позициите си в борбата срещу общи неприятели, каквато е Ислямска държава?
Като цяло мисля, че тази организация ще съществува още година-две и после ще изчезне. Тя не е добре приемана и в самия ислямски свят. Освен това, на всички е ясно, че Съединените щати имат пръст в тази организация. Не само с приноса си за нейното създаване, но все още имат определено влияние върху нея. Искат да вкарат нас в битката с тях – а ние разбира се сме против Ислямска държава – но не вярвам да можем да се борим срещу нея в съюз със САЩ, защото не вярваме, че те искрено искат да се борят срещу ИД. Във всичко това те имат свои интереси.

Какво конкретно имате предвид като казвате „американски интереси“?
Те помагаха на тази организация при самото й създаване, с надеждата, че ще им бъде полезна и ще бъде основна сила в борбата с против Асад в Сирия. Имаха контакти с активисти на тази организация, и сега ги поддържат, и така се опитват да влияят върху ръководството на Ислямска държава.

Как гледате на предстоящите президентски избори в Съединените щати?
Както и обикновено. Каквото се договорят зад кулисите на американската политика, такива ще бъдат и резултатите. Казано честно, ние не гледаме на Съединените щати като на монолитна държава. Там има сериозни консервативни сили, вътре в страната, които се ръководят от истинските интереси на Съединените щати и техния народ. Те са малцинство и нямат подкрепата на това задкулисие, което определя съдбата на Америка, но реално съществуват и са ни симпатични. Поддържаме контакти с тях и бихме искали в Съединените щати да дойдат на власт национално-патриотичните сили, защото с тях може много по-лесно да се договаряме. Последните президенти на Америка предизвикват просто съжаление.

Няколко пъти заявявате, че преди Русия стои избор: да тръгне по пътя на развитие на своя собствена цивилизация или да копира друга. Дали мислите за съвременната цивилизация, която е под влиянието на Америка?
Като цяло, подобни неща трудно се променят. Не може от православния славянин, руснак, сърбин да направите американец, това е абсурдно. Има такова влияние, но то е само на повърхността.

Може ли да направят това с гърка?
Трудно им е, а знаете откога са започнали – още от 1949 година. Работил съм в Гърция, а ходя там всяка година и виждам, че не успяват. За тези 65-70 години може да са направили 10 % от гърците американци. Ако погледнете защо е това неприятелско отношение към сърбите, унижаващо към българите, негативно към гърците или омразно към руснаците, то е защото знаят, че не могат да ни променят. Америка не разбира, че може да ни промени само този, който ни е създал. Хиляда година се опитват да ни завладеят. Колко хора оставиха костите си по нашите поля, колко работиха в Сибир? Колко години сърбите бяха под турско и какво стана? Изчезнахте ли? Турската империя изчезна, сместена в Мала Азия, а сърбите се запазиха.

Питах ви за гърците, защото често може да се чуе, че Алексис Ципрас е Путинов играч?
Когато Ципрас, за да разговаря с нашия президент, всички световни медии писаха, че те преговарят Русия да помогне на Гърция, кой знае какво сме им обещавали… Ще ви открия нещо: по време на целия разговор с Путин, а имаха две срещи, не постави нито един път въпроса за помощ. А, ако те не поставят такъв въпрос, ние, разбира се, си мълчим. Защо въобще трябваше да идва в Русия? Да уплаши Запада. Да изглежда, че за нещо се договаряме, а такъв въпрос не е обсъждан. Хубаво казахте, че е „играч“…

Мислите, че въпросът е само негов?
Не. Просто е „играч“…

А Орбан?
Той е сериозен политик. С него се водят сериозни разговори за икономическо сътрудничество, поставят се конкретни въпроси и се дават конкретни отговори. Показва се като човек, който е в състояние да издържа на натиск и да запази самостоятелна позиция. Той не може да бъде съюзник на Русия, те са членове на НАТО, но той защитава интересите на Унгария в отношенията с Русия.

Интервю на Велко Миладинович (сп. Неделник, Сърбия)

14 август 2015

Общество.нет (цитирането на изданието и активните линкове са задължителни)

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=12081

Posted by Общество. Нет on авг. 14 2015. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry