КРИСТИАНЕ БАКЕР: ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ МЮСЮЛМАНИ СЕ РАЖДАТ НА ЗАПАД

В ГЕРМАНИЯ НЕЩАТА ВЪРВЯТ НАЗАД, ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО ИСЛЯМА И ДИАЛОГА С НЕГО КАТО ЦЯЛО

ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ВЯРАТА НА ЗАПАД Е НАПЪЛНО МАРГИНАЛИЗИРАНА

Кристиане Бакер е родена през 1964 г. в Хамбург. Работи като журналист в радио Hamburg, Music TV, Bravo TV, NBC Europe. В МТV води Топ 20 и работи със звезди като Боб Гелдоф, Мик Джагър, Дейвид Бауи, Ани Ленъкс.  През 1992 се запознава в Лондон с бившия играч по крикет от Пакистан  и настоящ политически лидер – Имран Хан. Приема исляма в средата на 90-те. Наскоро издаде книгата „От МTV до Мека”, за която Боб Гелдоф казва: „От бейби до бурка”.

Интервю на Кюбра Гьокче за в. Заман

Може ли накратко да ни разкажете за новата си книга „От МTV до Мека”? Защо я написахте?

Написах я, защото в Европа има много ислямофобия, която съм изпитвала и аз, когато през 1995 година приех исляма. По онова време бях водещ по MTV с редица награди; имах собствено младежко шоу в Германия и когато се разбра, че съм мюсюлманка ме уволниха от шоуто и телевизионната ми кариера в Германия приключи.  С години продуцентите ми казваха: „Ако някога искаш отново да работиш в телевизията, не говори за исляма”. Аз послушах съвета им и прекарах следващите години в усилване на моята вяра и изучаване на исляма, пътувания и т.н. Но, разбира се, като журналист не можех да не говоря, защото много пъти медиите представяха исляма по различен начин от прекрасната религия, която е всъщност. Исках да говоря и накрая, когато бях на 40 години, отидох на Хадж, което беше отразено положително в немската преса. Един издател дойде и ми предложи: „Би ли искала да напишеш историята си в книга?”. Аз помислих: „Супер!”. Дойде моето време да се опитам да поправя някои предразсъдъци, които първоначално имах спрямо исляма и да разкажа как открих прекрасните ценности на религията и как се опитвах да следвам някои от тях преди да стана мюсюлманка.

Имали сте очарователна работа, живот за който много хора само могат да завиждат. Какво стана? Какво ви липсваше?

Връзката с божественото, наистина, ми липсваше. Накратко Бог отсъстваше. Да, имах всичко за което един млад човек може да мечтае: купони, интервюта с рок звезди с които си изкарваш хляба, представяне на клипове, винаги, където и да си те третират като човек от червения килим, но въпреки това бях вътрешно неудовлетворена.

Какво знаехте за исляма преди да го приемете?

През 1992, в исляма ме въведе красивият спортист Имран Хан, а не някой имам с дълга брада. Тогава той беше капитан на отбора по крикет, току що спечелил Световната купа, но аз не знаех нищо за крикета и това не ми говореше нищо. Хан стана моят първи учител по ислям. Изучавах го 3 години, прочетох много книги, много пъти пътувах до Пакистан, задавах страшно много въпроси на учените, както и на обикновените хора в Лондон и Пакистан. След тези три години приех исляма, за себе си, а не заради някой друг.

Разкажете ни за вашите пътувания из ислямския свят преди да приемете исляма. Различаваше ли се той от очакванията ви и обичайните западни представи?

 Е, всъщност ние нямаме голяма представа; не сме чували много за Пакистан, освен някои негативни новини, така че аз се влюбих в страната от първия момент в който стъпих там. Това е толкова прекрасна земя със зашеметяващ пейзаж и планини и тучни зелени поля и пустини. Хората бяха много приятелски настроени и изключително щедри, които ти предлагат последния си залък, дори в най-бедните планински райони… Пътуванията ми ми дадоха нова перспектива и ме накараха да се замисля.

Лутах се между двата свят за няколко години и преживях някои ключови моменти. На Запад, времето е пари и хората нямат време едни за други, защото има натиск отвсякъде. Сакралното липсва напълно от живота им. За съжаление вярата на Запад е напълно маргинализирана и с книгата си се опитвам да я върна обратно на картата. А в Пакистан Господ е навсякъде, всеки прави всички в божието име и се жертва за другите в прослава на Бога, за да го умилостиви.

Казахте, че Имран Хан е бил божието средство, за да приемете исляма. Бихте ли обяснили какъв аспект от тази вяра ви повлия най-много?

Не е само едно нещо. Вдъхнових се от начина по който той построи болница за бедните в Лахор, където те можеха да се лекуват без пари. С една армия от доброволци те работеха ден и нощ, за да наберат средства за болницата, за прослава на Бог. Беше впечатляващо.  Всъщност, той се отказа от кариерата си, за да стане милосърден работник, да изпълни обещанието си да построи болницата, всичко това беше невероятно. Това беше цялата му философия, да гледа света през мюсюлманските очи, а аз не бях срещала това преди. Винаги съм обичала философията и бях запленена от първия миг.

В книгата си споменавате Накшибенди (Суфистки духовен орден). Какво ви впечатли в него? Все още ли поддържате връзка с него?

Накшибенди е прекрасна суфистка група. Една от многото, която е най-разпространена в Турция, Ирак, Централна Азия. Учението им е сериозно, задълбочено и красиво. Харесва ми това, което ни учи шейха. Когато започвах той ни учеше: „Молитвите са вашите животни, които ще яздите, за да отидете в рая”. Накшибенди ми помогна, когато загубих работа си, да видя нещата от духовната страна, от едно по-високо ниво. И научих за ползите от страданието.

След всички ви пътувания и изучаването на исляма, какво мислите за турския принос към ислямската философия и култура?

Очевидно суфизмът и исламската философия имат своите исторически корени в Османската империя, което започва още преди 800 години – приносът на философи и шейхове е огромен. За жалост, както знаем, той е бил смазан по времето на Кемал Ататюрк ,суфизмът и духовното са били забранени и е било възможно полицията да ви арестува ако се срещата и се молите заедно. Мисля че това е тъжно, но доколкото разбирам всичко това се променя днес.

Как реагира семейството ви?

Не знаят какво да правят. Не разбират защо прегърнах исляма. Имали сме много спорове, а днес вече ме подкрепят. Подкрепят ме защото съм щастлива, а щом съм щастлива те са добре. Както каза Боб Гелдофг в едно интервю – не съм толкова различна. Все още, в основата си, съм себе си.

Вие сте общували с много VIP-ове преди и след като приемате исляма. Промени ли се отношението им към вас, както и обратно?

Моята вяра и моята нова ценностна система промениха моята гледна точка към всичко, към  шоу бизнеса и към хората. Сега гледам хората с други очи и ги оценявам по различен начин. Това е красотата на религията.

Да бъдеш мюсюлманин е дълго пътуване и откриване. Трябваше, със съжаление, да открия, че не всички мюсюлмани, които се молят и постят (говеят) са добри хора; може да се молят и да постят и да мамят и лъжат до края на живота си. Не знам как се съчетават тези неща. Предполагам, че вярата им е повърхностна.

Дали негативното медийно отразяване в Германия промени отношението ви към родната страна?

Живея в Лондон поради добри причини. Чувствам, че тук аз съм приемана заради това, което съм. Тук има много жизнена мюсюлманска среда, която се развива. Тя е много по-интересна и интернационална. Чувствам, че в Германия нещата вървят назад, що се отнася до исляма и диалога с него като цяло.

Вие говорите за нарастващата ислямофобия по времето когато сте приемали исляма. Може ли да разкажете повече? Как се промени ситуацията след 11 септември и Арабската пролет?

В Лондон нямам никакви проблеми. Затова живея тук. Мисля че има две тенденции: една положителна и една отрицателна. От една страна имаме по-голям достъп до халал храна и халал продукти, а всъщност целият халал пазар е на зашеметяващата стойност от 2.1 милиарда долара и все повече бизнесмени влизат на него. Той става интересен за икономиката и за бизнеса. Дори модни марки като Шанел и Зара вече зареждат за мюсюлмани, като правят по-дълги дрехи – туниките станаха по-модерни… Всичко това е хубаво, но от друга страна има много исламофобия – затова написах книгата. Очевидно след 11 септември, и днес стават ужасни неща, като тези в Близкия изток и убийството на американския посланик в Либия, заради обидния филм за Мохамед (мир на праха му). Филмът беше ужасен, но това не е причина да убиеш някой. Така че тези събития не ни помагат, а за жалост ни връщат назад.

Вие бяхте част от Вдъхновената от Мохамед кампания в Англия. Може ли да кажете повече?

Преди две години направихме плакати с различни цитати от Мохамед (мир на праха му) поставени върху автобусите, метрото и такситата и моят лозунг беше: „Вярвам в природата. Вярвал е и Мохамед (мир на праха му)”. Просто, за да разбием някои погрешни схващания. Направихме кампанията след като YouGov (социологическа агенция) направи изследване според което във Великобритания 50 % от хората свързват исляма с тероризъм, 58 % с насилие и 69 % с потискане на жените. Това показва какво мислят хората тук като цяло, а в Европа е много по-лошо, така че имаме много работа.

Какво ви даде исляма като жена?

Даде ми достойнство. Уважават ме като личност и не съм постоянно сексуален обект. Например, когато работех за мюсюлманската телевизионна станция – Ebru TV, всички имаха респект, никой не ми правеше намеци, докато в западните телевизии често езикът е уличен и всичко опира до флиртове. Като цяло западното общество е толкова сексуализирано, всичко е пълно с намеци и флиртове, докато в мюсюлманския контекст това го няма. Хората са почитателни и това ми харесва.

Как могат ислямът и Западът, по ваше мнение, да живеят заедно, да продължат напред?

Настроена съм позитивно. Може да става само по-добре, защото все повече и повече мюсюлмани се раждат на Запад и минават през образователната система, намират си работа и остават в мюсюлманската орбита. Само посредством лични срещи може да се разсее мрака на неразбирателството. Изведнъж чуваш за нещо за което нямаш идея и може да промениш мнението си, затова мисля че е много важно да си ангажиран, да взаимодействаш с обществото и да не оставаш в удобния си ъгъл. А за съжаление това става в Германия и от двете страни.

Има много млади мюсюлмански момичета, които с удоволствие биха емигрирали от Мека в MTV,  а вие отидохте от MTV в Мека. Какво е вашето послание към тях?

Четете книгата ми и се вдъхновявайте. Била съм там и това, в крайна сметка, не ме направи щастлива. Щастието е във вярата, а същевременно може да продължаваш да си гледаш MTV, но ако имаш съкровището на вярата, то е най-силното средство за щастие и удовлетворение. Не е в консумаризма. Не е в MTV.

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=5498

Posted by Общество. Нет on окт. 27 2012. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry