КОСТАДИН ЧАКЪРОВ: БЪЛГАРИЯ Е БОЛНИЯТ ЧОВЕК НА ЕВРОПА
ТРЯБВА ДА ПРОГОНИМ ТОЗИ ЕЛИТ, КОЙТО ОТ 20 ГОДИНИ НЕ СВЪРШИ НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ЗВУЦИТЕ, КОИТО ИЗДАВА СОБСТВЕНО МУ ДЕБЕЛО ЧЕРВОКостадин Чакъров е роден през 1947 г. в Пловдив. Завършил е Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Преди 1989 г. последователно е първи секретар на ДКМС в Пловдив, съветник в апарата на Държавния съвет, заместник-завеждащ икономическия отдел на ЦК на БКП, политически съветник на Людмила Живкова и на бившия държавен глава Тодор Живков. Сега ръководи Център за системен и приложен анализ, председател е на гражданското движение "Власт на закона". Автор е на книгите "Вторият етаж" и "Нашествието на демократите". Женен, с три деца.
Г-н Чакъров какъв е вашият коментар за приключилите избори за избор на европейски депутати?
Според мен има нещо тревожно, тъй като тези избори, за сетен път, показаха дълбокото разделение в българското общество, щом една такава важна тема като Европа не можа да ни обедини. Центърът се измести – вместо да обсъждаме нашето участие в големи проекти, в това как да намерим мястото си в новата Римска империя, какъвто по мое мнение е ЕС, ние оставаме една дребна провинция, която се раздира от противоречия. Партиите ни разделиха, противопоставиха ни на минало, на настояще, на поколения, на бедни, на богати. Вече се мразим като семейства вътре в семействата. Разпадът е пълен. Българинът се подаде на грешни илюзии, че той някъде ще влезе и там, където влезе, някой ще го нахрани и брани. Плаща се затова, което заработиш, което покажеш. Европа ни срина стопанския профил. Всичко интелектуално прогонихме в чужбина. Знаете ли, че около 45% от хората с висше образование, които създават продукт са напуснали страната, а също така и 60% от специалиститите със средно образование, но високо квалифицирани. В България сме останали такива, които преразпределяме, не създаваме доход. Инженери, програмисти, технолози заминаха, тук са тези, които могат да въртят лопататa. Не може да има общество в което успехът зависи от неуспехът на другия.
Според мен има нещо тревожно, тъй като тези избори, за сетен път, показаха дълбокото разделение в българското общество, щом една такава важна тема като Европа не можа да ни обедини. Центърът се измести – вместо да обсъждаме нашето участие в големи проекти, в това как да намерим мястото си в новата Римска империя, какъвто по мое мнение е ЕС, ние оставаме една дребна провинция, която се раздира от противоречия. Партиите ни разделиха, противопоставиха ни на минало, на настояще, на поколения, на бедни, на богати. Вече се мразим като семейства вътре в семействата. Разпадът е пълен. Българинът се подаде на грешни илюзии, че той някъде ще влезе и там, където влезе, някой ще го нахрани и брани. Плаща се затова, което заработиш, което покажеш. Европа ни срина стопанския профил. Всичко интелектуално прогонихме в чужбина. Знаете ли, че около 45% от хората с висше образование, които създават продукт са напуснали страната, а също така и 60% от специалиститите със средно образование, но високо квалифицирани. В България сме останали такива, които преразпределяме, не създаваме доход. Инженери, програмисти, технолози заминаха, тук са тези, които могат да въртят лопататa. Не може да има общество в което успехът зависи от неуспехът на другия.
То и шопът го е казъл – най-обичам на комшията да му умре кравата. Първично, но вярно…
Това е много страшно за обществото ни и тази патова ситуация говори точно за това. В декларацията, която приехме в „Държава и воля” сме записали буквално следното: „Ние се раждаме в омраза и дишаме омраза”. Както казва Сенека: „Няма попътен вятър за кораб, който незнае накъде пътува”. А ние в момента, като че сме кораб, който се мята във всички посоки.
Европа едва ли ще вникне в нашата народопсихология. Лявото затова е имало успех в България, защото е разчитало на това да има солидарност, подкрепа, народът ни недолюбва богатия. Европа не отчита нашите специфики и рано или късно ще плаща. Сега на изборите в Европа започнаха да побеждават националистически партии. Тя също е проядена от противоречия. Смея да твърдя, ако исторически трябва да търсим аналог, тя се намира в същия период като пред разпада на Римската империя. Привидно на повърхността има едно говорене общо, в един парламент, но всъщност всяка нация се оглежда за път за собствения си приоритет.
В момента какво става? Заеха ни пространството, икономическото, пазарното. ЕС няма нужда от една страна като България , която да има потенциал да строи, да прави металургия, химия, електроника… Европа иска страната ни да има обслужващ профил, т.е. горе долу една форма на слугинаж.
Не знам дали за читателите ви ще бъде интересно, но казват, че в ЕС има около 14 хил. български проститутки. В Брюксел 65% от проститутките са българки. Това са две дивизии момичета млади, които няма да родят в България. Достигнахме до границата на уродливите явления. Страда вече общественото психическо здраве. Знаете ли колко самоубийства има? От 10 ноември насам има над 15 хил. самоубийства в страната и цифрата ще расте. В София само за минали месец те са 27. Това са хора изправени на границата на оцеляването. Да не надникваме в статистиката на инфарктите, инсултите и ред други заболявания, които покосяват и хора в 30-40 годишна възраст. Тази възраст е много рискова, защото тези хора трябва да решат големите проблеми на страната.
Бихте ли направили сравнение между участието ни в ЕС и преди 20 години, когато бяхме член на Източния блок и по-точно СИВ?
Бих могъл да направя сравнението с много числа, но ще бъда упрекнат в носталгия. България имаше едно огромно производство, износът беше ориентиран към по-невзискателни пазари, с по-ниски критерии – руските, арабските. Получавахме от Съветския съюз нефт, газ метали, целулоза… като изнасяхме съвсем скромничко, нека си го признаем, боклуци. И Съветския съюз си затваряше очите. Има една цифра за която никой не сме да говори. През 1972 г. Тодор Живков по време на лов в с. Воден с Леонид Брежнев издейства нещо фантастично – СССР изнасяше за нас 500-600 млн. долара годишно, тайно от другите страни. Даваше ни ги безвъзмездно, формата беше компенсация за ниските цени на нашия селкостопански експорт. Това беше една от най-големите тайни, които не биваше да бъде разбулена – такова беше условието на Брежнев. До 1985-86 година беше това, до идването на онзи ставрополски селяндур и международен мошеник – Михаил Горбачов. Премахна ги с думите: „Брежнев бил богат и дал, аз не съм богат, няма да дам.”
Колкото до Европа, на този етап може да се каже, че ние се явяваме донор. При всички предприсъединителни програми се поставят условия, обяваваш сумата, наемат се консултанти и започваш да връщаш, минимална част остава в България. ЕС си има скрити механизми. Този тон с който се контактува със западни фирми, корпорации не ние го задаваме. Ние тези корупционни практики не ги знаехме. Те са рожба на нашите контакти с Европа. От техните фирми, корпорации се учиш как да скриеш данък, как да се даде рушвет и т.н. Ние, българите, не го знаехме, ние бяхме така… невинни, бяхме пионерчета в сравнение с тази практика, която те ни внесоха.
Но пък сме добри ученици, бързо схващаме…
Европа ни размахава пръст до голяма степен незаслужено. Те налагат институции, налагат хора, които продават националните интереси, но за своя си интерес. А в следващия момент започват да се сърдят, че хората ни в България били неподготвени. Наложиха ни прогонването на всички кадри, в МВР и съдебната система, които можеха да защитят интереса на България. Това е горчивата истина. Ето това, което виждаме в момента – откровени хайдути и разбойници да заемат ключови места да участват във вземането на решения. Какво са партиите? Незнам защо непрекъснато говорят за братя Маргини и братя Галеви. Та те са пионерчета в сравнение с партийните централи. Истинските щабове на криминалната престъпност сега са те.
Искате ли да ви дам един пример? Ние бяхме в Коми, построихме градове. Живков у нас беше забранил да се сече. Разрешаваше се само санитарна сеч. Казваше: „Отивайте в Коми, там ще сечете”. Добивахме 1 млн. тона дървесина от горите там. Три бяха построените от нас градове – с къщи, болници, библиотеки, пълна инфраструктура. Над 100 млн. долара се вложиха. И кой е тоя идиот, който ни накара да напуснем Коми? И какво стана с тези градове? Нямали сме място в Русия! Няма място в арабския свят. В Европа не ни искат. И къде да отидем да търсим място под слънцето? Направете едно журналистическо разследване, попитайте какво стана с тия градове в Коми?
Ами защо прогонихме българите и от другите големи проекти в Русия? Вместо нас, на наше място, отидоха турски работници. Те взеха парите, които ние можехме да вземем. Целият ни преход мина не през рационалност, не през интелектуалност, не през спокойна оценка, а през един евтин лозунг: „Дайте да го набием на комунистите, пък после ще видим какво ще правим”. И вместо на комунистите, сторихме това на държавата. Сринаха я и ни оставиха да бъдем болногледачи, сервитьори, проститутки. Това да ни храни. България е болният човек на Европа.
Как трябва да се развиваме в бъдеще?
Много е трудно. Трябва да направим тук едно прочистване. Нещата се усложняват. Появиха се групи, корпорации по територии, по партии и всяка си създаде своя собствена устойчива база. Има нещо много важно и то опира до ценностната ни система. Трябва да започнем, първо от едно вентилиране, да прогоним този елит, който от 20 години не свърши нищо друго, освен звуците, които издава собствено им дебело черво. А след това трябва да дойдат фанатично предани хора – такива ги има и в лявото и в дясното пространство и те трябва да се издирят.
Каква трябва да е личността на един лидер предвид народопсихологията ни?
Много е трудно да намериш идеален човек и а кажеш – той е. Във всяко време се раждат хора, които да ръководят съдбини, да им повериш съдбата на семейството си, на децата си и т.н. Стефан Стамболов, цар Борис, Тодор Живков – в историята на най-новата българска държава това са тримата най-големи държавници. Всеки от тях има и плюсове и минуси. Няма вечни ангели или вечни дяволи. Мисля, че ако се отработят правила и има гаранция, че те ще се спазват, това вече е най-доброто. Ще кажа един анекдот от 19 век от Дивия запад, когато се изгражда американското общество. Звучи брутално, но има някакъв смисъл в него. Бог създаде силните и слабите, бедните и богатите, но да бъде благословен Колт, който създаде 38 милиметровия револвер за изравняване на шансовете. Правила при които не може да има хора извън закона и над закона и да остават недосегаем.
Човек така е устроен, той е агресивен по природа, в него има смъртни грехове – да унищожи, да спечели, да бъде алчен. И когато няма граници става опасно. На нас ни трябва общество, което да легне на идеали, на ценности, което да има граници – на себеустройването, на агресията, на задоволяването.
Една от грешките, на нас комунистите, беше тази да сменим човека с новия човек. Какъв нов човек? Тоя нов човек също яде, пие, иска да има неограничени потребности.
Това е много страшно за обществото ни и тази патова ситуация говори точно за това. В декларацията, която приехме в „Държава и воля” сме записали буквално следното: „Ние се раждаме в омраза и дишаме омраза”. Както казва Сенека: „Няма попътен вятър за кораб, който незнае накъде пътува”. А ние в момента, като че сме кораб, който се мята във всички посоки.
Европа едва ли ще вникне в нашата народопсихология. Лявото затова е имало успех в България, защото е разчитало на това да има солидарност, подкрепа, народът ни недолюбва богатия. Европа не отчита нашите специфики и рано или късно ще плаща. Сега на изборите в Европа започнаха да побеждават националистически партии. Тя също е проядена от противоречия. Смея да твърдя, ако исторически трябва да търсим аналог, тя се намира в същия период като пред разпада на Римската империя. Привидно на повърхността има едно говорене общо, в един парламент, но всъщност всяка нация се оглежда за път за собствения си приоритет.
В момента какво става? Заеха ни пространството, икономическото, пазарното. ЕС няма нужда от една страна като България , която да има потенциал да строи, да прави металургия, химия, електроника… Европа иска страната ни да има обслужващ профил, т.е. горе долу една форма на слугинаж.
Не знам дали за читателите ви ще бъде интересно, но казват, че в ЕС има около 14 хил. български проститутки. В Брюксел 65% от проститутките са българки. Това са две дивизии момичета млади, които няма да родят в България. Достигнахме до границата на уродливите явления. Страда вече общественото психическо здраве. Знаете ли колко самоубийства има? От 10 ноември насам има над 15 хил. самоубийства в страната и цифрата ще расте. В София само за минали месец те са 27. Това са хора изправени на границата на оцеляването. Да не надникваме в статистиката на инфарктите, инсултите и ред други заболявания, които покосяват и хора в 30-40 годишна възраст. Тази възраст е много рискова, защото тези хора трябва да решат големите проблеми на страната.
Бихте ли направили сравнение между участието ни в ЕС и преди 20 години, когато бяхме член на Източния блок и по-точно СИВ?
Бих могъл да направя сравнението с много числа, но ще бъда упрекнат в носталгия. България имаше едно огромно производство, износът беше ориентиран към по-невзискателни пазари, с по-ниски критерии – руските, арабските. Получавахме от Съветския съюз нефт, газ метали, целулоза… като изнасяхме съвсем скромничко, нека си го признаем, боклуци. И Съветския съюз си затваряше очите. Има една цифра за която никой не сме да говори. През 1972 г. Тодор Живков по време на лов в с. Воден с Леонид Брежнев издейства нещо фантастично – СССР изнасяше за нас 500-600 млн. долара годишно, тайно от другите страни. Даваше ни ги безвъзмездно, формата беше компенсация за ниските цени на нашия селкостопански експорт. Това беше една от най-големите тайни, които не биваше да бъде разбулена – такова беше условието на Брежнев. До 1985-86 година беше това, до идването на онзи ставрополски селяндур и международен мошеник – Михаил Горбачов. Премахна ги с думите: „Брежнев бил богат и дал, аз не съм богат, няма да дам.”
Колкото до Европа, на този етап може да се каже, че ние се явяваме донор. При всички предприсъединителни програми се поставят условия, обяваваш сумата, наемат се консултанти и започваш да връщаш, минимална част остава в България. ЕС си има скрити механизми. Този тон с който се контактува със западни фирми, корпорации не ние го задаваме. Ние тези корупционни практики не ги знаехме. Те са рожба на нашите контакти с Европа. От техните фирми, корпорации се учиш как да скриеш данък, как да се даде рушвет и т.н. Ние, българите, не го знаехме, ние бяхме така… невинни, бяхме пионерчета в сравнение с тази практика, която те ни внесоха.
Но пък сме добри ученици, бързо схващаме…
Европа ни размахава пръст до голяма степен незаслужено. Те налагат институции, налагат хора, които продават националните интереси, но за своя си интерес. А в следващия момент започват да се сърдят, че хората ни в България били неподготвени. Наложиха ни прогонването на всички кадри, в МВР и съдебната система, които можеха да защитят интереса на България. Това е горчивата истина. Ето това, което виждаме в момента – откровени хайдути и разбойници да заемат ключови места да участват във вземането на решения. Какво са партиите? Незнам защо непрекъснато говорят за братя Маргини и братя Галеви. Та те са пионерчета в сравнение с партийните централи. Истинските щабове на криминалната престъпност сега са те.
Искате ли да ви дам един пример? Ние бяхме в Коми, построихме градове. Живков у нас беше забранил да се сече. Разрешаваше се само санитарна сеч. Казваше: „Отивайте в Коми, там ще сечете”. Добивахме 1 млн. тона дървесина от горите там. Три бяха построените от нас градове – с къщи, болници, библиотеки, пълна инфраструктура. Над 100 млн. долара се вложиха. И кой е тоя идиот, който ни накара да напуснем Коми? И какво стана с тези градове? Нямали сме място в Русия! Няма място в арабския свят. В Европа не ни искат. И къде да отидем да търсим място под слънцето? Направете едно журналистическо разследване, попитайте какво стана с тия градове в Коми?
Ами защо прогонихме българите и от другите големи проекти в Русия? Вместо нас, на наше място, отидоха турски работници. Те взеха парите, които ние можехме да вземем. Целият ни преход мина не през рационалност, не през интелектуалност, не през спокойна оценка, а през един евтин лозунг: „Дайте да го набием на комунистите, пък после ще видим какво ще правим”. И вместо на комунистите, сторихме това на държавата. Сринаха я и ни оставиха да бъдем болногледачи, сервитьори, проститутки. Това да ни храни. България е болният човек на Европа.
Как трябва да се развиваме в бъдеще?
Много е трудно. Трябва да направим тук едно прочистване. Нещата се усложняват. Появиха се групи, корпорации по територии, по партии и всяка си създаде своя собствена устойчива база. Има нещо много важно и то опира до ценностната ни система. Трябва да започнем, първо от едно вентилиране, да прогоним този елит, който от 20 години не свърши нищо друго, освен звуците, които издава собствено им дебело черво. А след това трябва да дойдат фанатично предани хора – такива ги има и в лявото и в дясното пространство и те трябва да се издирят.
Каква трябва да е личността на един лидер предвид народопсихологията ни?
Много е трудно да намериш идеален човек и а кажеш – той е. Във всяко време се раждат хора, които да ръководят съдбини, да им повериш съдбата на семейството си, на децата си и т.н. Стефан Стамболов, цар Борис, Тодор Живков – в историята на най-новата българска държава това са тримата най-големи държавници. Всеки от тях има и плюсове и минуси. Няма вечни ангели или вечни дяволи. Мисля, че ако се отработят правила и има гаранция, че те ще се спазват, това вече е най-доброто. Ще кажа един анекдот от 19 век от Дивия запад, когато се изгражда американското общество. Звучи брутално, но има някакъв смисъл в него. Бог създаде силните и слабите, бедните и богатите, но да бъде благословен Колт, който създаде 38 милиметровия револвер за изравняване на шансовете. Правила при които не може да има хора извън закона и над закона и да остават недосегаем.
Човек така е устроен, той е агресивен по природа, в него има смъртни грехове – да унищожи, да спечели, да бъде алчен. И когато няма граници става опасно. На нас ни трябва общество, което да легне на идеали, на ценности, което да има граници – на себеустройването, на агресията, на задоволяването.
Една от грешките, на нас комунистите, беше тази да сменим човека с новия човек. Какъв нов човек? Тоя нов човек също яде, пие, иска да има неограничени потребности.
Последни интервюта:
НАУМ ШОПОВ: НЕНАВИЖДАМ ФАШИЗМА И КОМУНИЗМА
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: ВЪРНАХА СЕ ЮПИТАТА И НИ РАЗГОНИХА ФАМИЛИЯТА
ЕВЕЛИНА ГЕОРГИЕВА: ТРЕВОЖИ МЕ ПРОФАНИЗИРАНЕТО НА ЖУРНАЛИСТИКАТА
ДЯНКО МАРКОВ: СРЕДНИЯТ БЪЛГАРИН Е НЕДОСТАТЪЧНО МОРАЛЕН, ИНФОРМИРАН И ДЕЙСТВЕН
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: КАДРОВИЯ И ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА СЕГАШНАТА ПОЛИТИЧЕСКА КЛАСА Е ИЗЧЕРПАН
ГРИГОР ЛИЛОВ: В МОСКВА СЕ КОРЕНИ СИЛАТА НА ДОГАН
Коментари
Short URL: https://obshtestvo.net/?p=2313
 in <b>/home/obsht/public_html/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/single.php</b> on line <b>56</b><br />
https://obshtestvo.net/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/images/digg.png)
 in <b>/home/obsht/public_html/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/single.php</b> on line <b>57</b><br />
https://obshtestvo.net/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/images/delicious.png)
 in <b>/home/obsht/public_html/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/single.php</b> on line <b>58</b><br />
https://obshtestvo.net/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/images/facebook.png)
 in <b>/home/obsht/public_html/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/single.php</b> on line <b>59</b><br />
https://obshtestvo.net/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/images/googlebookmark.png)
 in <b>/home/obsht/public_html/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/single.php</b> on line <b>60</b><br />
https://obshtestvo.net/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/images/sphinn.gif)
 in <b>/home/obsht/public_html/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/single.php</b> on line <b>61</b><br />
https://obshtestvo.net/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/images/stumbleupon.png)
 in <b>/home/obsht/public_html/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/single.php</b> on line <b>62</b><br />
https://obshtestvo.net/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/images/technorati.png)
Posted by Общество. Нет
on юни 11 2009. Filed under Интервю.
You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0.
You can leave a response or trackback to this entry
