Константин Бондаренко: Нуждаем се от ново споразумение за сигурност и сътрудничество в Европа

Константин Бондаренко е роден на 2 април 1969. Украински политолог, историк и журналист. През 2002 е съветник на кампанията на Виктор Юшченко. Работи с донецките политически партии на изборите през 2004. Понастоящем е директор на Украинския политически институт. Един от най-влиятелните украински анализатори. Интервю за сайта на Центъра за глобални интереси (Вашингтон).

Според вас, какви са условията за уреждане на конфликта в Източна Украйна?

Конфликтът може да бъде разрешен само чрез преговори. „Анти-терористичната“ операция (за правителството в Киев) е смъртоносна и няма да донесе полза и за двете страни. В сегашната ситуация е задължително да формулираме основните преговорни точки, и да се вкарат в тях основните играчи: САЩ, Русия и ЕС, които да са медиатори, а не да се опитват отвън да прокарват своите интереси посредством преговарящите страни.

Вие се изказахте срещу федерализацията на Украйна. Защо?

Виждам федерализацията като инструмент за слагане на край на кризата, но със сигурност не като основна цел. Ако и двете страни решат, че федерализацията може да помогне за разрешаване на конфликта, тогава това трябва да се направи. Но федерализация сама по себе би направила много малко; има редица по-големи проблеми в между-регионалните отношения вътре в Украйна, както и отношенията между властите в Киев и регионалните елити. Друг проблем е разпределението на собствеността между олигарсите и техните опоненти, както и между самите олигарски – знаем, например, че Днепропетровският губернатор Ихор Коломойски, иска да вземе бизнеса на Ринат Ахметов и другите донетски бизнесмени.

Ако трябва да изведем формула за мир в Украйна, тя би била много дълга и би включвала огромен брой фактори. Федерализацията е само един възможен компонент.

Мислите ли, че сепаратистките лидери в Донецк и Луганск водят някаква независима политика или просто са марионетки на Кремъл?

Хората, които се присъединяват към сепаратистките групи идват от различни места. Някои са просто отчаяни и техният бунт е социален. За други, това е политически бунт срещу западните власти, които според тях налагат чужд ред в техния си регион. За мнозина това е геополитически избор между Русия и Запада. Някои се присъединяват към сепаратистите от гняв, след като член на тяхната фамилия е бил убит, или защото се чувстват лично застрашени от западните власти. Това е много разнообразна група, и не можем да кажем, че тя има една доминираща идея за Донецка и Луганска народна република.

Другият проблем е, че двете „републики“ са направени от серия от зле координирани структури, които включват много спорни личности. Жителите на Донецк и Луганск живеят в постоянен страх от насилието от страна на източните сепаратисти, от една страна, а от друга от милиците на Коломойски, които се определят като „батальони за самозащита“. И те се страхуват повече от милиците на Коломойски, отколкото от сепаратистите. Така че и това трябва да се има предвид.

Някои руски експерти и политици твърдят, че това, което се случи в Киев беше подкрепен от Запада преврат, което прави сегашното управление нелегитимно. Какво е вашето мнение?

Не беше военен преврат, а нарушение на споразумението от 21 февруари между президента Виктор Янукович и украинската опозиция. Гарантите на това споразумение бяха външните министри на Франция, Германия и Полша, които поеха отговорността за спазването му. Янукович се съгласи на предсрочни избори и промени на конституцията. Но два дни по-късно, опозицията прекъсна преговорите продължи със свалянето на президента по неконституционен начин.

Янукович, междувременно, не се бори за запазване на властта и вместо това избяга от страната, като така сам се делегитимира, дори в очите на своите поддръжници. В резултат, ситуацията е много сложна: от една страна, управлението на Янукович сдаде властта, но от друга, хората, които дойдоха на власт се само-посочиха.

Говорите за ситуацията като „парад на нелегитимността“. Възможно ли е Порошенко да направи някакъв политически компромис с Изтока?

Те постигнаха частичен компромис, както се видя на президентските избори – въпреки че жителите на Крим, Донецк и Луганск не взеха участие в тях. Победителят беше Петро Порошенко, така че можем да кажем, че легитимността на управлението беше възстановена.

Какво е бъдещето на Крим?

Най-доброто, което можем да постигнем в момента е преговорен процес с Русия, който да установи статута на Крим като територия под чужда юрисдикция, подобна на Гибралтар или Йерусалим, или като Споразумението Добрия петък от 1998, което определи системата на управление в Северна Ирландия. Подобна формула може да проработи и за Крим.

Как Украйна ще защити своя суверенитет в бъдеще, като имаме предвид, че Меморандумът от Будапеща се провали?

Бъдещето на украинският суверенитет зависи изключително от степента до която можем да реформираме системата на отбрана и сигурност в Европа. Тази система не е преоценявана от самото й създаване през 1975, когато са подписани Хелзинкските споразумения и е създадена Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Така че те се нуждаят от модернизация. Споразуменията от 1975 бяха, че съществуващите европейски граници са неприкосновени. Но през последните 10 години това споразумение беше нарушено 4 пъти, без да споменаваме предишните нарушения, които не предизвикаха сериозно международни проблеми. Но Абхазия, Южна Осетия, Косов и сега Крим са 4 примера за директно нарушаване на споразуменията на ОССЕ.

Нуждаем се от ново споразумение за сигурност и сътрудничество в Европа, заедно със специални механизми за поддържане на териториалната цялост на европейските страни.

Общество.нет (цитирането и активните линкове са задължителни)

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=10086

Posted by Общество. Нет on авг. 4 2014. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry